Социалисти, социалисти навсякъде

Защо ненавиждам социализма, който никога не съм изпитал жив на родна почва, но в чийто гниещ труп живея днес?

Из „Воля за власт“ (Изд. „Захарий Стоянов“, 2009):

125.

Социализмът – като докрай премислена тирания на най-нищожните и най-глупавите, т.е. на повърхностните, завистливите, онези, които три четвърти са комедианти – наистина е заключителен извод на „съвременните идеи“ и техен латентен анархизъм: но в ленивата атмосфера на демократичното благополучие способността да се правят изводи (Schlüsse) и изобщо да се стига докрай (Schluss) заспива. Човек следва – но не стига до следствията. Затова като цяло социализмът е безнадеждно вкиснало нещо; и е трудно да се намери по-забавно зрелище от това да се наблюдава противоречието между отровните и отчаяни физиономии на съвременните социалисти и безметежното овче щастие, което излъчват техните надежди и пожелания. А за какви жалки, потиснати чувства свидетелства техният стил! Обаче въпреки това на много места в Европа те могат да преминат към насилствени актове и нападения; на следващото столетие му предстои да усети на някои места доста силни „колики“, и Парижката комуна, която намира свои апологети и защитници дори в Германия, ще се окаже само леко „неразположение на стомаха“ в сравнение с това, което предстои. Въпреки това собственици винаги ще има повече от достатъчно, което ще попречи на социализма да стане нещо повече от болезнен пристъп; а тези собственици като един се придържат към вярата, „че човек трябва да притежава нещо, за да бъде нещо“. И това е най-старият и най-здрав от всички инстинкти: аз бих добавил: „човек трябва да иска да има повече, отколкото има, ако иска да стане нещо повече.“ Така именно гласи учението, което самият живот проповядва на всичко живо: моралът на развитието. Да имаш и да искаш да имаш повече, с една дума, растежът – в това се крие самият живот. В учението на социализма е налице зле прикрита „воля за отрицание на живота“: подобно учение може да бъде измислено само от неуспели хора и раси. И наистина, би ми се искало с няколко големи примера да се покаже, че в социалистическото общество животът отрича сам себе си, сам подрязва своите корени. Земята е достатъчно голяма и човекът все още не е достатъчно изчерпан, за да мисля, че едно такова практическо поучение и demonstratio ad absurdum би трябвало да изглеждат нежелателни, дори и в случай че бъдат постигнати само с цената на огромно количество човешки жертви. Както и да е, дори в качеството си на неспокойна къртица под почвата на затъналото в своята глупост общество, социализмът може да даде нещо полезно и изцеляващо; той забавя настъпването „на мира на земята“ и окончателното проникване с добродушие на демократичното стадно животно, той принуждава европейците да запазят духа си, т.е. своята хитрост и предпазливост, предпазва ги от окончателен отказ от мъжките и войнските добродетели, до известно време той ще защитава Европа от заплашващия я marasmus femininus.

Фридрих Ницше е писал горните думи през 80-те години на 19-ти век. Възхищавам се на неговата проницателност.

Това, което ненавиждам най-силно у социалистите, е отказът им да поемат отговорност за деянията си. Увереността им, че има кой или какво да бди над тях, мотивира техния идеологически дълг да мислят вместо другите. Социалистите действат прикрито и подмолно в името на дадена добра кауза, като налагат всевъзможни ограничения на частната мисъл / собственост. Много е удобно, при свършен факт, да си измиеш ръцете и съвестта с оправданието, че си вършил глупости в името на общото благо.

Както още учи философията на Ницше, и както потвърждава животът, да се вайкаш, да съжаляваш, да търсиш опрощение, вместо начини да се развиваш и подобряваш, е типично за низшите духом. Морализаторският глас, който ви нашепва „трябва“ или „трябваше“ е лош съветник. Добрият и полезен съветник е гласът, който казва „мога“, без да се страхува да зададе въпроса „как?“: как да се развия?, как да се подобря? Няма нищо срамно в незнанието. Претенцията за висше и неоспоримо познание е срамна.

Недостойното поведение не е присъщо само на определена група от хора, то е присъщо на всеки от нас и единствената надежда да запазим честта си се крепи на това да признаем собствената си природа. Стереотипите – политически, религиозни и т.н. – са по-скоро следствие на историческо неглижиране и незнание, отколкото дело на задкулисен заговор. Неизбежна грешка в човешкото развитие е навикът всяко следващо поколение да пренебрегва постиженията на предходните поколения, поради придобит в ранна възраст афект, който с времето се засилва от чисто емоционален подбор на информацията. Подтикът да съдим ни въздейства също така затъпяващо, както и страхът от присъдата.

Ала истинската човешка дребнавост е в това да пренебрегваме важността на бъдещото поколение. Смъртта на нашите деди не е тъжна вест, а напомняне за собствената ни тленност, призив да живеем млади и да преотстъпим живота на младите. Ако всички сме наследници на възвишен идеал, то никак не е чудно, че този идеал отдавна е мъртъв, за да стори път на децата си. В такъв случай, няма нищо изненадващо в това, че „Бог е мъртъв“.

Хора, които милеят за поощрение от своя главатар; които намират утеха в общност, която не търпи критика и наказва критиката с физическо насилие или мълчание, – такива хора не заслужават нашето уважение.

Социалисти могат също така да бъдат обединени от десни политически възгледи. Но какво значат ляво и дясно в политиката? Това се две напълно изпразнени от съдържание концепции, чиято употреба е също толкова лишена от смисъл, ако желаем да действаме конструктивно. Политическият шовинизъм съответства на хората, които гледат на политиката с нагласата на футболен запалянко, присъстващ на футболно дерби – в техните изявления и в тяхната етична позиция има точно толкова разум!

Всяка посока на мисълта, всяка идея е ценна, стига да не бъде следвана праволинейно. Истинската свобода изисква приключенски дух – сантимент към непознатото и подсилена мнителност към познатото. Ако човек не може непрестанно да открива нови хоризонти пред себе си, да обикаля надлъж и нашир, умствено и физически, той е загубен.

В допълнение, да се съобразяваш постоянно с околните, да бъдеш конформист, не е въпрос на избор, това е естествена принуда и първо условие за успешно продължаване на рода. Който се определя като антиконформист е глупак, търсещ внимание.

И накрая, няколко думи за разликата между последователи и читатели. Двете неща, които унищожават образа на всеки идеен лидер, са изобилието от последователи и липсата на читатели. Предаността на последователите – онези, които издигат бетонни паметници на своите идоли, – се крепи върху силно преувеличено повърхностно впечатление, докато добродетелта на читателите – техният незадоволим интелектуален глад – ги прави негодни за преданост. Авторът умира, когато умре последният му читател.

Истински детектив – разговор за религията

Не съм експерт по сериалите, но признавам, че понякога съм ставал жертва на тяхната пристрастяваща мощ. Последно такъв беше случаят с гениалния като изпълнение и замисъл Breaking Bad. True Detective има потенциала да си съперничи с него.

„Истински детектив“ е новата размазваща продукция на HBO.  Този сериал може да бъде описан накратко като сблъсък между простоватия чар на американския Юг и мрачната интелигентност на философа Ницше, с примес на окултна извратеност.

Зад стандартния криминален сюжет ще станете свидетели на отлична кинематография, добра актьорска игра, невероятно добър саундтрак, психологически задълбочени персонажи и сценарий, изпълнен с множество стойностни разсъждения за естеството на човешкия живот, каквито рядко откриваме сред посредствената тиня на масовите телевизионни продукции.

Тук ще споделя любимата си сцена от трети епизод на дебютния първи сезон. Епизодът се нарича „Заключената стая“ и в своята цялост е едно от най-сполучливите филмови изпълнения, които съм гледал:

Транскрипция на репликите от сцената:

Детектив Мартин Харт (Уди Харелсън): Църквата на възкресението, много старомодни вярващи. Можете да си представите какво мислеше г-н Умник.

***

Детектив Ръст Кол (Матю Макконъхи): Какъв ли е средният коефициент на интелигентност на тези хора, как мислиш?

Дет. Мартин Харт: Успяваш ли да видиш Тексас от своя пиедестал? Какво знаеш ти за тези хора?

Дет. Ръст Кол: Просто наблюдение и дедукция. Виждам склонност към ленивост, бедност, и жажда за приказки. Пускат последните си пари в малки, плетени панери. Може да се предположи, че никой от тях няма да открие ядрения синтез.

Дет. Мартин Харт: Виждаш ли? Това е арогантното ти поведение. Не всеки иска да седи сам, и да лъска пред учебника по криминалистика. Някои хора обичат общността си, общото благо.

Дет. Ръст Кол: Ако общото благо е това, да вярваш в приказки, не виждам кое му е благото.

Пастор Териът: Вашата болка ви е оковала. Отделила ви е от сърцето ви, а аз виждам много добри сърца тук. Гледам ви и виждам много добри сърца. Виждам много любов тук.

Дет. Мартин Харт: Можеш ли да си представиш, какво щяха да правят хората, ако не вярваха в нищо?

Дет. Ръст Кол: Същото като сега, само че някъде навън.

Дет. Мартин Харт: Пълни глупости. Ще започнат да се избиват, ще настъпи разврат, знаеш го.

Дет. Ръст Кол: Ако един човек се държи достойно, само защото очаква някаква божествена награда, тогава братко, този човек е скапан боклук. И аз бих искал да разоблича колкото се може повече такива хора.

Дет. Мартин Харт: (саркастично) А твоята преценка за това кои хора са боклуци е безпогрешна. Да не мислиш, че твоята тетрадка е нещо като скрижал?

Дет. Ръст Кол: Какво ти говори за живота фактът, че хората трябва да се събират заедно и да си разказват легенди, които противоречат на всеки възможен закон на вселената, само за да преодолеят поредния проклет ден? Какво говори това за твоята реалност, Марти?

Дет. Мартин Харт: Когато започнеш да говориш така, звучиш паникьосан.

***

Детектив Томас Папаня: И мислиш, че всичко това е измама? И хората просто грешат?

Дет. Ръст Кол: Определено. Още откакто първата маймуна погледнала слънцето и казала на втората: „Той каза да ми дадеш храната си.“ Хората са толкова слаби, че предпочитат да си хвърлят парите в шадравана, вместо да си купят храна.

***

Пастор Териът: Исусе Христе, приеми ни в обятията Си. Защото фалшът в живота ми не познава истината за Теб. Ти помръдваш всяка прашинка. Всяко листенце, в неговата прелест.

***

Дет. Ръст Кол: Прехвърлят самоомразата си към по-висок авторитет. Това е пречистване. Той попива техния ужас. Ефективността му е пропорционална на увереността, която може да им вдъхне. Някои лингвистични антрополози смятат, че религията е лингвистичен вирус, който променя мозъчните връзки и притъпява критичното мислене.

Дет. Мартин Харт: Аз не мога да го кажа с такива високопарни думи, но за човек, който не вижда смисъл в живота, определено мислиш за това твърде много. И все още звучиш паникьосан.

Дет. Ръст Кол: Поне не съм се засилил с колата срещу стената.

***

Тук свършва сцената от горния видео клип. По-нататък Ръст Кол продължава мисълта си така:

Всичко, което имаме, аз го наричам капана на живота. Генетично заложена увереност, че нещата ще се променят. Ще се преместиш в друг град и ще срещнеш най-добрите си приятели. Че ще се влюбиш и ще бъдеш удовлетворен. Да бъдеш удовлетворен и да спреш да търсиш, каквото и да означава, мамка му. Ние сме като празни делви насред буря, никога не получаваме удовлетворение. До самия край, никога не спираме да търсим… Нищо никога не свършва.

Превод от английски: Петър Хараланов

_____________________________________________________________________

Официален разпространител на сериала у нас е HBO Bulgaria – по този ТВ канал може да гледате новите епизоди всеки понеделник от 21:05, както и онлайн в HBO GO.

Natura non facit saltum

Природата не прави скок. Всеки талант е плод на дългогодишна практика. Всяко чудо е следствие от струпване на естествени причини. Всяка сложност е сбор от множество прости елементи.

Имаме склонност да се чувстваме по-висши, уникални, различни спрямо околния свят, включително и спрямо другите от вида ни. Всъщност опитът показва, че колкото по-яростно се разграничаваме от животинското, сме толкова по-склонни да потъпчем именно човешките ценности, които ни издигат цивилизационно над животните, и толкова повече заприличваме на онова, от което се стремим да се разграничим – дивото, примитивното, по-нисшето в обществен и личен план. Повишеното чувство за уникалност води до неосъзнато уеднаквяване. Повишеното усещане за върховенство води до едностранчиво повишаване на конформизма, абсолютизиране, нездравословно изкривяване на реалността, както за индивида, така и за цялата общност.

Онова, което създава високи нравствени характеристики у едно същество е чувството за неизменна, доживотна обвързаност с околния свят, чувство на зависимост от другите форми на съществуване и чувство на близост спрямо тези други и чужди форми, без значение дали одобряваме или не тези чужди (от нашето лично/обществено тяло) форми, без значение дали те ни привличат или отблъскват. Когато изпитваме чувство към околния свят, нека то да бъде преди всичко осъзнаване, чувство на разбиране, отколкото присъда.