Свободно слово – реч на Кристофър Хичинс

Следното е откъс от дебат, проведен в Университета на Торонто през ноември 2006 г. Постановлението на дебата е „Свободата на изразяване трябва да включва и право да обиждаме“. Кристофър Хичинс защитава позицията „За“.

Пожар! Пожар, пожар… пожар! Сега го чухте. Очевидно не бе вик в препълнен театър, тъй като, изглежда, го изрекох в столовата на Хогуортс, но смисълът е ясен. Всички помним глуповатото решение на прехваления съдия Оливър Уендъл Холмс, който потърсил пример за това кога би било уместно да ограничим речта или да я осъдим като действие, и избрал крещенето на думата „пожар“ в препълнен театър[1]. Често забравяме, обаче, че онова, което той извършил във въпросното дело, било да изпрати в затвора група социалисти, говорещи идиш, чиято литература, публикувана на език, който повечето американци не разбирали, се противопоставяла на решението на президента Уилсън за участие в Първата световна война и въвличането на САЩ в този кръвопролитен конфликт, от който говорещите идиш социалисти били избягали, напускайки Русия. Всъщност, би било също толкова приемливо да се твърди, че говорещите идиш социалисти, които били вкарани в затвора, благодарение на отличното решение на прехваления съдия Оливър Уендъл Холмс, били истинските огнеборци – били онези, които алармирали за пожар, когато наистина имало пожар в един действително препълнен театър. И кой би могъл да отсъди правдиво?

Помислете добре върху този въпрос, дами и господа, братя и сестри, надявам се, мога да кажа, другари и приятели. Изключвам себе си от милото предложение за закрила на говорещия, което ми бе великодушно отправено при откриването на този дебат. Всеки, който иска да изрече нещо обидно за или към мен е съвсем свободен да го стори и нека заповяда на свой собствен риск, но преди да го направи, той трябва да положи, както смятам, всички ние сме длъжни да го направим, освежителен курс върху класическите текстове по този въпрос, които са следните: „Ареопагитика“[2] на Джон Милтън, Ареопаг е великият атински хълм, място за дискусия и свободно изразяване; встъпителните слова на Томас Пейн към „Ерата на разума“[3]; и, бих казал, есето „За свободата“[4] на Джон Стюарт Мил, където темата е нашироко разнищена…

Ще се осмеля да обобщя творчеството на тези трима джентълмени, представители на великата традиция на едно типично английско своеволие. Те казват следното: Правото не е просто на страната на всеки, който говори и иска да бъде чут. Правото е на страната на всеки от публиката, който иска да слуша и да чуе, и всеки път, когато затваряте устата на някого, вие ставате затворник на собствените си действия, защото лишавате себе си от правото да чуете нещо. С други думи, вашето собствено право да чуете и съответната информация да бъде изложена пред вас, при всички случаи, е толкова значимо, колкото и правото на другия да изрази своите възгледи. Както казва Джон Стюарт Мил, ако цялото общество бе съгласно за истината и красотата, и стойността на дадено твърдение, цялото общество, освен един единствен човек, то тогава ще бъде от изключителна важност този единствен еретик да бъде изслушан, тъй като бихме могли да почерпим полза от неговите скандални и вероятно отвратителни възгледи.

В по-скорошни времена, същото е изказано най-добре, мисля, от една моя лична героиня, Роза Люксембург, която казва, че свободата на словото е безсмислена, освен ако не значи свободата на човека, който мисли различно[5]. Моят добър приятел Джон О’Съливан, бивш редактор на National Review[6] и вероятно най-консервативният и реакционно настроен католик, когото познавам, веднъж каза нещо в смисъла на малък мисловен експеримент: „Ако чуете папата да твърди, че вярва в бог, предполагате, че папата отново си върши работата добре. Ако чуете папата да твърди, че е започнал да се съмнява в съществуването на бог, предполагате, че може би той иска да каже нещо важно.“

Ако всеки в Северна Америка е принуден да посещава училищни занятия, посветени на чувствителността или на зачитането на Холокоста и бива наставляван да учи крайните изводи, макар всъщност тази страна или Северна Америка, или Обединеното кралство, да са били безучастни, докато се е случвало, но, да речем, сякаш за компенсация, всеки е принуден да преглътне официалната, неподлежаща на съмнения история, която имаме в момента, като великия морален пример, великия съвременен еквивалент на морално деградивната Втора световна война, един начин да смирим нервната си съвест относно тази битка, ако такъв е случаят с всеки един от нас и един човек се изправи и каже, „Знаете ли какво, този холокост… не съм сигурен, че дори се е състоял. Всъщност, убеден съм, че това е измислица. В интерес на истината, започвам да се чудя дали цялото това нещо не е погрешно тълкуване на факта, че евреите сами са нанесли щети върху себе си“. Този човек не само има право да говори, правото на този човек да говори заслужава извънредна защита, защото това, което има да каже със сигурност му е отнело някакво усилие.

Може би, вероятно, съдържа зрънце историческа истина. Може, по всяка вероятност, да накара хората да се замислят защо знаят това, което си мислят, че знаят. Как да съм сигурен, че знам дадено нещо, след като винаги са ме учили, че същото е вярно и никога не съм чувал друго? Струва си да разсъждаваме върху въпроси от следния тип: Какво бихте направили, ако срещнете представител на Обществото „Плоска Земя“?[7] Като се замисля, как бих могъл да докажа, че Земята е кръгла? Сигурен ли съм относно теорията на еволюцията? Знам, че се предполага, че е истина. Но ето някой, който казва, че няма такова нещо, всичко е интелигентен дизайн[8]. Доколко съм убеден в собствените си възгледи? Не намирайте утеха в измамната сигурност на консенсуса и чувството, че, каквото и да мислите, сте в изгодна позиция, защото стоите безопасно на страната на моралното мнозинство.

Един от моментите в близкото минало от моя живот, с които се гордея най-силно, е защитата на британския историк Дейвид Ървинг, който сега е в затвора в Австрия не за друго, а заради вероятността да изрече една неприветлива мисъл на австрийска земя. Той дори не е казал нищо в Австрия. Дори не е обвинен в изричането на нещо. Tой е обвинен, защото вероятно е планирал да каже нещо, което нарушава един австрийски закон, който твърди, че в нашата смела малка тиролска република е позволено да се изучава една единствена версия на събитията от Втората световна война. Републиката, която ни даде Курт Валдхайм като генерален секретар на ООН, мъж, издирван в няколко страни за военни престъпления. Сещате се, страната, която поддържа Йорг Хайдер, лидерът на собствената им фашистка партия, в управлението, което изпрати Дейвид Ървинг в затвора. Знаете ли кои са двете неща, които са направили Австрия известна, които са изградили репутацията на тази страна? Докато сме на темата…? Надявам се в залата да има австрийци, които да се смутят от това. За жалост или не, двете най-велики постижения на Австрия са да убеди света, че Хитлер е германец, а Бетовен е роден във Виена. Сега, към тази горда репутация, те могат да добавят, че най-сетне са добили куража да се изправят лице в лице с миналото си и са тикнали в затвора британски историк без да е извършил престъпление, само за това, че е изразил мисъл в писмен вид и това е скандално и трудно намирам подкрепа, когато твърдя това, но не ми пука. Нямам нужда от сподвижник, моето собствено мнение е достатъчно за мен и претендирам за правото то да бъде защитено въпреки всякакъв консенсус, въпреки всяко мнозинство, навсякъде, по всяко време и всеки, който не е съгласен с това, може да си изтегли номерче, да се нареди на опашката и да ми целуне задника!

Не знам колко от вас чувстват, че не са достатъчно зрели да вземат решения сами за себе си и мислят, че имат нужда да бъдат предпазени от допълнението на Дейвид Ървинг към дневниците на Гьобелс, от които, например, научих повече за Третия Райх, отколкото от изучаването на Хю Тревър-Ропър и Алън Дж. П. Тейлър взети заедно, докато бях в Оксфорд. Но за тези, които смятат, че могат да мислят самостоятелно, препоръчвам друг кратък курс за опресняване на паметта. Не само гледайте отново филма и пиесата, но прочетете прекрасния сценарий на „Човек на всички времена“ от Робърт Болт. Някои от вас сигурно помнят момента, в който сър Томас Мор решава, че по-скоро ще избере смъртта, отколкото да излъже и да предаде вярата си. Тогава Мор води спор с един особено жесток прокурор в лова на вещици (гладен и амбициозен мъж, слуга на краля) и казва на този човек, „Бихте нарушили закона, за да накажете Дявола, нали?“ А прокурорът, ловецът на вещици, отговаря: „Да го наруша? Бих потъпкал всеки закон в Англия, ако можех, за да го заловя.“ И Мор казва, „Да, естествено, че бихте го сторил. Но после, когато приклещите Дявола и той се обърне към вас, кого ще потърсите за помощ? След като всички закони в Англия са потъпкани и ненужни, кой ще ви защити тогава?“ Помнете, дами и господа, че всеки път, когато нарушите или предложите да бъде нарушено свободното слово на някой друг, вие, по силата на това действие, сами си навличате беля, защото другият въпрос, повдигнат от съдия Оливър Уендъл Холмс е следният: „Кой решава?“ На кого се пада честта да реши коя реч е опасна или кой е опасният говорител? Кой е в състояние да определи предварително какви са вредите от словото, за които знаем достатъчно, че да ги предотвратим? На кого ще присъдите тази длъжност? Кого ще удостоите със задачата да бъде цензорът? Както гласи един стар анекдот: човекът, който трябва да изчете всичката порнография, за да реши кое е годно за публикация и кое – не, ще бъде, вероятно, най-поквареният човек.

Чухте ли някой говорител от опозицията на това постановление – красноречив, както бе един от тях, – на когото бихте доверили задачата да решава вместо вас какво може да четете? На когото бихте възложили работата да решава за вас? Да ви освободи от отговорността да изслушвате онова, което може би трябва да чуете? Сещате ли се за някого? Вдигнете ръка, ако знаете човек, на когото да поверите тази работа? Някой има ли предложение? Искате да кажете, че в цяла Канада няма човек, достатъчно добър, да реши какво мога да чета и да слушам? Нямах представа, но ето, че има закон, който твърди, че би трябвало да има такъв човек или подточка на някакъв закътан закон, който го твърди. Е, тогава, този закон да върви по дяволите! Той ви подканва да бъдете лъжци и лицемери и да отричате това, което очевидно вече знаете. Относно този придирчив[9] инстинкт, в общи линии знаем всичко, което трябва да знаем и го знаем от дълго време. Идва от друга стара история за друг велик англичанин – извинете, че съм толкова конкретен тази вечер – д-р Самюел Джонсън, великият лексикограф, авторът на първия – би трябвало да кажа компилатор[10] – на първия голям речник на английския език. Когато бил завършен, различни делегации очаквали д-р Джонсън: хората, които искали да го поздравят за благородството и качеството на неговия труд – представители на Камарата на общините и Камарата на лордовете; а също и делегация от уважавани дами от Лондон, които го посрещнали с думите: „Д-р Джонсън, радваме се, че не сте включили скверни и неприлични думи във вашия речник.“ „Дами,“ отвърнал Джонсън, „поздравявам ви, че сте съумели да ги потърсите“. Всеки, който може да разбере тази шега – доволен съм да установя, че около 10% от вас могат – схваща проблема с цензурата, особено когато дадена изява бъде цензурирана преди самата й поява, само при установяване на намерения за нейната поява. Този вид цензура е известен в САЩ като „prior restraint“ и е забранен от Първата поправка към Конституцията. Не може да се установи предварително кои думи са уместни или неуместни, никой не притежава познанието за подобно решение и – по-конкретно – би трябвало да заподозрем мотивите на онези, които го правят, в частност: мотивите на онези, които са решени да бъдат обидени; на онези, които ще преминат през съкровищница на английския език, като първия лексикон на д-р Джонсън, в търсене на мръсни думи, за да задоволят себе си и някакъв инстинкт, за който не смея да спекулирам.

И така, напълно съм убеден, че основният източник на омраза в света е религията и организираната религия. Абсолютно съм убеден. Радвам се, че аплодирате, защото това е голям проблем за онези, които са в опозиция на днешното постановление, нали? Как ще забранят религията? Как ще спрат изразa на религиозно отвращение, омраза и фанатизъм? Говоря, като човек, който често е мишена на тези неща, и не само в реторична форма. Отправяли са ми много смъртни заплахи. Познавам хора, живеещи близо до дома ми във Вашингтон, поне двама-трима, за които вероятно и вие сте чували, които сега не могат да отидат никъде без охрана, заради критиката, която са отправяли към една конкретна монотеистична религия. И това се случва в столицата на Съединените Щати. Тъй че, знам за какво говоря и също трябва да отбележа, че онзи тип хора, които ми звънят, за да ми кажат, че знаят кое училище посещават децата ми, и казват, че знаят номера на дома ми и къде живея, и какво ще сторят на децата и на жена ми, и на мен, и чиито думи съм принуден да взема на сериозно, защото са причинявали подобни неща на мои познати… това са същите хора, които ще търсят протекция от закона против омразното слово, ако изрека това, което мисля за религията им, – което ще направя точно сега. Нямам никакви, както бихте ги нарекли, етични предубеждения. Никакви скрупули от този сорт. Погаждам се някак с хора от всякакъв произход или сексуална ориентация, или езикова група, освен, разбира се, хората от Йоркшир, които са абсолютно нетърпими.

Започвам да негодувам срещу объркването, което ни се налага тези дни – и тази вечер чухме отново същото – размиване на границите между религиозни убеждения, богохулство, етничност, ругатни и нещо, което някои биха нарекли мултикултурен етикет. Сега често се случва хората да използват израза „анти-ислямски расизъм“, сякаш атакуването на религията е атака срещу дадена етническа група. Думата „ислямофобия“, всъщност, започва да трупа срама, запазен за т. нар. расови предразсъдъци. Това е сублимна и много подла инсинуация, която трябва да бъде преборена. Някои ще питат какво правим, когато Фалуел[11] твърди, че мрази педалите? Ами ако неговите думи подстрекават към насилие? Библията казва, че трябва да мразим педалите. Щом Фалуел го казва, той го казва, защото Библията го твърди, значи е прав. Да, може да накара хората да излязат навън и да употребят насилие. И какво ще направите, за да го спрете? Вие се изправяте срещу група от хора, които ще кажат „Посягаш на моята Библия, ще повикам полицията и ще докладвам за омразно слово!“ И сега какво ще правите, когато сте изкопали този капан за себе си? Някой каза, че антисемитизмът и Кристалната нощ са в резултат на десет години активен тормоз над евреите. Десет години? Сигурно се шегувате, това е резултатът от 2000 години християнство, основано на една строфа от една глава от евангелието на св. Йоан, което довело до погром след погром, след всяка великденска литургия, всяка година, в продължение на стотици години, защото там пише, че евреите изцапали ръцете си с кръвта на Христос и това бреме ще тегне над тях до последното им поколение. Това е гарант и основен мотив за антиеврейските погроми. Какво ще направите? Къде е сега назначителната ви подточка в закона? Казва ли, че евангелието от Йоан трябва да бъде цензурирано? Дали аз, – който съм чел Фройд и знам какво е бъдещето на една илюзия, и знам, че религиозните убеждения са незаличими, докато отговаряме на описанието на глупав слабоеволюирал вид бозайници, – дали мисля, че някакъв канадски закон ще реши този проблем? Моля ви, проблемът е следният: нашият префронтален лоб е твърде малък, а адреналните ни жлези са твърде големи и разположението на палеца ни може би не служи за чак толкова благородни цели. Страхуваме се от мрака и от смъртта. Вярваме в истините на свещените книги, които са толкова тъпи и зле фабрикувани, че дори едно дете, – впрочем всички деца го правят, ако обърнете внимание на въпросите им, – може да види през тях. Мисля, че трябва да се отнасяме с присмех и омраза, и отвращение към религията, и претендирам за това право.

Но нека не преиначаваме нещата – в момента не всички монотеистични религии са еднакви. Те всички са основани на една и съща илюзия. Изплагиатствани са една от друга. Но има една, в частност, която, по настоящем, представлява сериозна заплаха, не само срещу свободата на словото, срещу свободата на изразяване, но и срещу много други свободи. Това е религията, която въплъщава ужасната троица: самоненавист, самодоволство и самосъжаление. Говоря за войнствения ислям. В глобален мащаб, това е гигантска сила. Гигантска власт. Контролира неизмерими количества петрол, богатства, няколко големи страни с несметно финансово състояние. Изпомпва идеологиите на уахабизма и салафизма навред целия свят; трови обществата навсякъде, където се засели; съсипва умовете на децата; обезличава младите в своите медресета; обучава хората в актове на насилие; превръща убийството, самоубийството и смъртта в култ. Това прави войнствения ислям в глобален мащаб, като оказва доста силно влияние. В нашите общества се възприема като нещо, което би могло да обиди вярата на едно покорно малцинство, чиято вяра заслужава всяка протекция, присъща на малката и уязвима група.

Тази религия твърди доста грандиозни неща за себе си, не мислите ли? Твърди, че е последното откровение. Твърди, че Бог е проговорил на един неграмотен бизнесмен в Арабския полуостров, три пъти, чрез един архангел, а материалът в резултат на това, – както виждате сами, когато го четете, – е до голяма степен изплагиатстван от Стария и Новия Завет. Всъщност почти цялата история е неособено умело копирана от Стария и Новия Завет. Този текст трябва да бъде приет като божествено откровение и като крайната и неизменна дума на бог, и тези, които не признават това откровение, трябва да бъдат третирани като добитък, неверници, роби. Ще ви кажа нещо: мисля, че Мохамед никога не е чул онези гласове, не ми се вярва. Вероятността да съм прав срещу вероятността един овчар, който не можел да чете, да е записал части от Стария и Новия Завет, продиктувани му от архангел, мисля, ме поставя доста по-близо до позицията на обективно коректен. Но кой е поставен под заплаха? Човекът, който дава гласност на това и казва „по-добре да слушам, защото ако не го правя съм в опасност“ или аз, който мисля, че това е толкова нелепо, че дори си струва да публикуваме карикатури върху него. И ето, следват плакатите и виковете, и воят, и призивите „Обезглавете ги!“ Това се случва в Лондон… това е в Торонто… това е в Ню Йорк. Това се случва сред нас. „Обезглавете ги!“, „Обезглавете онези, които карикатурят исляма!“ Дали ги арестуват заради омразно слово? Не. Мога ли да се забъркам в неприятности, заради това, което току-що казах за пророка Мохамед? Да, мога. Къде са приоритетите ви, дами и господа? Вие се отказвате от най-ценното във вашето общество и се отказвате без битка, и дори поощрявате хората, които искат да отрекат правото ви да се съпротивлявате. Засрамете се, докато го правите! Използвайте времето, което ви е останало по най-добрия начин. Това наистина е сериозно.

И така, ако погледнете където и да било, тъй като тази вечер обърнахме внимание на различни оплаквания и болежки: „Какво ще стане с горките гейове… горките евреи… проклетите жени, които не могат да издържат на тормоза…?“ И робите, и техните потомци, и племената, които не са оцелели и чиято земя е била конфискувана. Търсете, където искате, гарант за робство, за подчинението на жените като движимо имущество, за изгарянето и бичуването на хомосексуалистите – позволение за всички тези неща ще намерите в една известна книга, която стои на всеки амвон във всеки град, и във всяка синагога, и всяка джамия. И после пробвайте да съберете две и две, за да установите, че силата, която е основен източник на омраза е също и главният претендент за цензура, и като осъзнаете, че тази вечер сте изправени пред една крайно погрешна антитеза, надявам се, няма какво да ви спре да подкрепите постановлението на дебата с кънтящото одобрение, което заслужава. Ужасно ви благодаря. Лека нощ. Не се бойте.

___________________________________________________________

↩ Обратно към текста
1. Предизвикването на масова паника е сред най-старите основания за изключение от свободата на словото. През 1919 г. знаменитият съдия Оливър Уендъл Холмс в своите мотиви по делото Schenck v. United States пише, че „дори най-засилената защита на свободата на словото няма да защити човек, който заблуждаващо извика „пожар“ в салона на препълнен театър“. – С изключение на някои леки корекции от мен, словоредът в тази пояснителна бележка е дело на юриста Христо Иванов, справка: „А когато театърът реално гори?“ – статия в mediapool.bg относно предлаганите от БНБ промени в Наказателния кодекс.

↩ Обратно към текста
2. Първи български превод, публикуван в брой 86/EСЕН на сп. “Християнство и култура”; благодарности на Мартин Осиковски за положения труд. Линк към оригиналния текст на английски.

↩ Обратно към текста
3. Линк към оригиналния текст на английски. Откъс от памфлета „Здравият разум“ на български.

↩ Обратно към текста
4. На български, превод – Силвия Радева. Оригинал на английски.

↩ Обратно към текста
5. „Свобода само за членовете на правителството, само за партийните членове, колкото и да са многобройни, не е свобода. Свободата винаги е свобода на инакомислещите. По същество политическата свобода зависи не от фанатиците на „справедливостта“, а по-скоро от всички стабилизиращи, полезни и изчистващи действия на дисидентите. Ако свободата стане привилегия, функцията на политическата свобода е нарушена.“ — Из статията „Руската революция. Критическа оценка на слабостите“, публикувана през 1920 г. след убийството на Роза Люксембург. Източник: Уикицитат.

↩ Обратно към текста
6. „Най-четеното и влиятелно“ консервативно списание в САЩ, което излиза два пъти в месеца.

↩ Обратно към текста
7. „Хиляди още вярват, че Земята е плоска“ – vesti.bg.

↩ Обратно към текста
8. „Просто отиди и виж [доказателствата за еволюцията]“ – откъс от книгата на Ричард Докинс „Най-великото шоу на Земята„.

↩ Обратно към текста
9. Тук Хичинс използва думата censorious – анлг. крайно критичен, осъдителен, придирчив, като прилагателно, производно от censere – лат. оценявам, съдя. Справка: етимология на думата „цензура“.

↩ Обратно към текста
10. Компилаторът (англ. compiler, от compile – съчетавам, съставям) е компютърна програма, която превежда (компилира) даден компютърен изходен код в семантично отговарящ код на език от (обикновено) по-ниско ниво. – Уикипедия.

↩ Обратно към текста
11. Джери Фалуел, старши е американски пастор към Южната баптистка конвенция, телевангелист и активен привърженик на консервативната политика. Основател на мегацърква в Линчбърг, щата Вирджиния. Умира през май 2007 г. – Уикипедия.

Превод от английски и пояснителни бележки: Димитър Кръстев.

Най-влиятелният учен, за когото може би никога не сте чували

Източник на оригиналния текст

Александър фон Хумболт - автопортрет.

Александър фон Хумболт – автопортрет.

Вгледайте се в автопортрета на Александър фон Хумболт от 1814 г. и ще надникнете в очите на човек, който се е стремил да види и разбере всичко. В този момент от живота му, на възраст 45 години, Хумболт вече се е самообразовал във всяка научна дисциплина, прекарал е повече от пет години в научен поход из Южна Америка, извървявайки около 10 000 км, въвел е нови методи за изразяване на географските данни, поставил е световен рекорд в алпинизма, който не е бил подобрен в продължение на 30 години и е доказал себе си като един от най-важните учени в историята, спомагайки за изграждането на много от днешните природни науки.

Роденият в Берлин Хумболт понякога е наричан „последният ренесансов човек“ – той въплъщавал цялото знание за света, което е било известно на хората по онова време. Последните три десетилетия на живота си той прекарал в писане на своя „Космос“, опит да бъде предоставен научен разказ за всички аспекти на природата. (Може да свалите електронния вариант на първи том от книгата в превод на английски безплатно от онлайн архива „Проект Гутенберг“ – gutenberg.org/ebooks/14565 – бел.пр.) Макар и неговото колосално творческо начинание да остава недовършено в деня на смъртта му през 1859 г., четирите завършени тома са едни от най-амбициозните научни трудове, публикувани някога, като разкриват невероятния обхват на неговата проницателност.

An 1823 map using Humboldt’s innovation of isotherm lines, which connect points that average the same temperature.

Карта от 1823 г. Използвани са иновативните изотермични линии на Хумболт, които свързват географски точки с еднаква средна температура.

През своето съществуване, Хумболт търсил взаимовръзките в живота. Днес знанието може да изглежда безнадеждно откъслечно. Природните и хуманитарните науки говорят на различни езици, научните дисциплини често изглеждат несъизмерими, а университетът прилича по-скоро на мултиверситет. На този фон, Хумболт представлява стремежът към откриването на всеобхващащ ред; само ако се вгледаме достатъчно дълбоко ще забележим заплетена скрита хармония.

Позовавайки се на тази амбиция в „Космос“, Хумболт пише:

Главният импулс, който ме насочваше, бе искреният стремеж да разбера явленията, съпътстващи физическите обекти в тяхната взаимосвързаност и да представя природата като едно велико цяло, движено и одушевено от вътрешни сили.

За да разбере природния ред в неговата цялост, обаче, Хумболт трябвало да се отдаде на „специални клонове на проучването,“ без които „всеки опит да бъде предоставена величествена и всеобхватна перспектива на вселената би бил нищо повече от напразна илюзия.“

An 1817 Humboldt manuscript showing a geographic distribution of plants.  APS Museum

Ръкопис на Хумболт от 1817 г., показващ географското разпределение на растенията.

Убеждението на Хумболт за единството на космоса, също така, има огромен принос за разбирането на човечеството. Той отхвърлил възгледите за разделянето на света на Стар и Нов, като ги възприемал за назадничави и вредни. Чрез своите геологически, метеорологични и ботанически карти той показал, че отдалечени части на земното кълбо могат да бъдат по-близки една към друга, отколкото спрямо непосредствените си съседи. Когато Хумболт проучвал човечеството, той бил по-впечатлен от общите неща между хората, не толкова от разликите. Всъщност, той бил ревностен защитник на свободата на всички народи.

Когато Хумболт бил упълномощен от испанската корона за своите изследователски начинания, той действал от подбуди, различни от тези на европейците, които първи били посетили същите далечни земи. За разлика от тях, той нямал интерес да експлоатира земята и туземните народи за лична изгода. Той видял Южна Америка не като плячка, чакаща да бъде отнесена в Европа, а като врата към велики открития, която чака да бъде отворена. През нея, той щял да разкрие сродни отношения, несъзнавани дотогава, между обширни места и видовете, които ги обитават.

Humboldt and colleague Aimé Bonpland in front of the Chimborazo volcano in Ecuador.

Хумболт и неговия спътник Еме Бонплан пред вулкана Чимборасо в Еквадор.

Друга част от наследството на Хумболт е апетитът към изследването и приключенията. Според Хумболт, този, който изучава света, трябва да излезе навън, да срещне пряко разнородните му преображения. Хумболт насърчавал учените да превърнат самия свят в лаборатория, служейки си с всяко сетиво и инструмент на науката, за да наблюдават, измерват и документират.

Тази слабост към приключенията може да се усети в писането на Хумболт. Учените днес пишат в пасивен тон, сякаш някакви незаинтересовани или дори безплътни фигури извършват научната работа. Хумболт ни напомня, че, въпреки всичко, изследователят е една от най-важните съставки на науката. Любопитството е искрата, която прави проучването възможно и същевременно източникът на вълнение, който го поддържа. В допълнение, игнорирането на личността на изследващия създава опасност от безотговорно и безчовечно отношение, което Хумболт осъждал.

Хумболт, няколко години преди смъртта му.

Хумболт, няколко години преди смъртта му.

Отвъд финансовата подкрепа и покровителството му на други учени, сред които геологът Луи Агасис и бащата на органичната химия Юстус фон Либих, най-великият дар на Хумболт може би е неговата трайна сила да вдъхновява. Освободителят Симон Боливар пише за него: „Истинският октривател на Южна Америка е Хумболт, тъй като неговият труд е много по-ценен за нашия народ от усилията на всички завоеватели.“ А Чарлз Дарвин, който описва Хумболт като „най-великият научен пътешественик, живял някога,“ казва, че неговите книги „събудиха в мен изгарящ стремеж да добавя дори най-скромен принос в благородната структура на естествените науки.“

Ралф Уолдо Емерсън пише за Хумболт: „Той е едно от онези чудеса на света, които изникват от време на време, сякаш да ни демонстрират възможностите на човешкия ум.“ Хумболт дори оказва огромно влияние върху поезията на Уолт Уитман, който пазел копие на „Космос“ на бюрото си за вдъхновение, докато пишел „Стръкчета трева“. Тези примери свидетелстват за това колко е мощен духът на Хумболт, който до ден днешен вдъхновява поколения от изследователи да дръзнат да опознаят света и скритите му взаимовръзки.

Автор на статията: Ричард Гундерман.

Превод от английски: Димитър Кръстев.

Цитати от книгите на Хумболт (източник WikiQuote):

„Равноденствените региони на Америка“ (1814-1829)

  • Посветен от най-ранна възраст на изучаването на природата, чувствайки с ентусиазъм дивата прелест на една страна, закриляна от планини и древни гори, в своите пътешествия аз преживях радости, които щедро компенсираха лишенията, неизменно съпътстващи изпълнения с труд и тревоги живот.
  • Една от най-благородните черти на съвременната цивилизация, отличаващи я от състоянието на човечеството в по-далечни времена, е това, че тя е разширила сбора на нашите представи, направила ни е по-способни да възприемаме връзката между физическия и интелектуалния свят, и е хвърлила светлина върху предмети, които досега занимаваха само малцина учени, тъй като върху тези предмети се разсъждаваше поотделно и от по-тясна перспектива.
  • Изразът на суета и самовлюбеност става по-малко обиден, когато запази своята простота и искреност.
  • Въображението ни се удивлява само от това, което е велико; но влюбеният в природната философия ум трябва да разсъждава по равно и върху малките неща.
  • За да осъществим подобрение без суматоха трябва да бъдат изградени нови институции; те ще ни помогнат да се отървем от онези, които варваризмът на вековете е осветил. Един ден ще изглежда невероятно, че до 1826 г. на Големите Антили не съществува закон, който да предотврати продажбата на невръстни деца и отделянето от родителите им, или да забрани унизителния обичай, при който негрите биват белязани с нагорещено желязо, само за да направим този човешки добитък по-разпознаваем.

„Космос“ (1845 – 1847)

  • Главният импулс, който ме насочваше, бе искреният стремеж да разбера явленията, съпътстващи физическите обекти в тяхната взаимосвързаност и да представя природата като едно велико цяло, движено и одушевено от вътрешни сили.
  • Като поддържаме единството на човешкия вид, ние същевременно отблъскваме депресиращото предположение за превъзходството и малоценността на човешките раси. Има нации, които са по-отворени към култивиране, по-цивилизовани, по-облагородени от впрягането на разума в сравнение с други, но никоя нация по същество не е по-висша от другите. Всички са свободни в еднаква степен; свобода, която в по-грубите условия на обществото, принадлежи само на индивида, но която, в общества, разчитащи на политически институции, придобива статут на право за цялата общност.
  • От най-отдалечените мъглявини и от обикалящите една около друга двойни звезди, се спускаме към най-дребните организми на животинското царство, проявили се в дълбините на океана или на сушата, и към деликатните растителни кълнове, които прикриват голата стръмнина на коронования с лед планински връх; способни сме да подредим природните явления според закони, които знаем отчасти; но други закони, които имат по-мистериозна природа, властват над по-високите сфери на органичния свят, където принадлежи човешкият вид с всичките си разнородни структури, творческата си интелектуална мощ и езиците, които е сътворил. Физическите очертания на природата прекъсват в точката, където започва сферата на интелекта и нов свят на ума се разкрива пред нас. Той бележи лимита, но не го задминава.

Из „Природата на вселената“, Фред Хойл

Земята, видяна отвън

От момента, в който се сдобием с фотография на Земята, заснета отвън, ще добавим, в емоционален смисъл, още едно измерение към своите възприятия. Общоприетата идея за движението е, по същество, двуизмерна идея. Засяга единствено транспортирането от едно място на повърхността на Земята към друго. Колко от нас осъзнават, че едва няколко километра атмосфера над главите ни ни делят от пълно замръзване? Освен нищожното движение на самолета, движението нагоре все още не значи нищо за нас. Но веднъж щом възможността за движение, насочено навън, стане толкова ясна за обикновения човек по време на футболен мач, колкото за учения в неговата лаборатория, веднъж щом същинската изолираност на Земята бъде осъзната от всеки човек, без значение от неговата националност или убеждения, една нова идея, по-мощна от всяка друга в историята, ще бъде освободена. И мисля, че това нетолкова далечно развитие би могло да бъде за добро, тъй като би трябвало да изобличи безплодието на националистичния стремеж. Точно по този начин Новата Космология би могла да повлияе цялата организация на човешкото общество.

Първото изображение на Земята в нейната цялост, заснето от астронавти по време на мисията "Аполо 8". Източник: http://history.nasa.gov/ap08fj/photos/a/as08-16-2593hr.jpg

Първото изображение на Земята в нейната цялост, заснето от астронавти по време на мисията „Аполо 8“. Източник: NASA.

***

[…] Ако ни бяха достъпни подробни исторически записки, би било интересно да изследваме предубежденията на древните гърци, които отхвърлили възгледите на Аристарх. Тези възгледи били забравени, докато не били възродени от Коперник, почти 2000 години по-късно.

Конфликтът между теорията на Коперник и Римокатолическата църква е добре познат, особено частта, която Галилео е изиграл в него. По време на курса от лекции на тема „Християнството и историята“, професор Хърбърт Бътърфийлд предлага една смирена апология за поведението на Църквата. Макар и да се насладих на лекциите на професор Бътърфийлд, се опасявам, че по този въпрос е невъзможно да се съглася с него. Считам твърденията на опонентите на Галилео, като примери, съответстващи на афоризма на хумориста Джон Билингс: „Това, което прави човека глупак, не е онова, което не знае, а онова, което знае, но не е правилно.“ Теорията на Коперник не претендира да бъде вярна или истинска в някакъв абсолютен смисъл, тя просто е единствената гледна точка, от която би могло да се постигне прогрес по онова време. Накратко, нейната добродетел е в простото й устройство, което бива демонстрирано с удивителна яснота и умение от Галилео.

***

В тези лекции се опитвах да подчертая доминиращата космическа роля на водорода, най-простият химичен елемент. Хелият, следващият елемент, се произвежда в значителни количества във вътрешните райони на нормални звезди, като нашето Слънце. Но, освен водорода и хелия, всички други елементи са изключително редки, общата им маса се равнява на едва една стотна част от масата на Слънцето. В сравнение с това, ситуацията на Земята и другите планети е напълно противоположна, там водородът и хелият допринасят далеч по-малко от сложните атоми на желязото, калция, силиция, магнезия и алуминия. Този контраст води до два важни извода. Първо, виждаме, че материалът, изтръгнат от Слънцето изобщо не би бил подходящ за формацията на планетите, каквито ги познаваме. Неговият състав би бил безнадеждно погрешен. Вторият извод, до който ни води споменатият контраст, е че Слънцето е нормално, а Земята е аномалия. Междузвездният газ и повечето звезди са изградени от материал, подобен на слънчевия, а не на земния. Трябва да разберете, че, в космическия смисъл, пространството, което обитавате в момента, е направено от погрешен материал. Вие самите сте чудатост. Вие сте рядкост, предмет с колекционерска стойност в Космоса.

***

Експлозия на Свръхнова

Следващата стъпка е да скицираме характеристиките на звездата, която е придружавала нашето Слънце в миналото. Трябва да е била значително по-масивна от Слънцето. Трябва да е била много специална звезда. Трябва да е била звезда, която е експлодирала с невиждана сила. Подобни звезди са познати на изследователите на космоса като свръхнови. Благодарение до голяма степен на двамата астрономи от обсерваторията Маунт Уилсън, Бааде и Минковски, вече знаем доста за тези експлозии. Повечето от материалът от свръхновата – тоест, значително повече материал, отколкото съдържа цялото Слънце – бива изхвърлен сред космоса като огромен облак от свирепо нагорещен газ, движещ се със скорост от десетки милиони километри в час. За няколко дни съпътстващата взрива светлина успява да изравни по сила лъчението на всичките 10 000 000 000 звезди в Галактиката. Подобен холокост е вдъхнал живот на Земята и останалите планети.

[…]

Според резултатите на Бааде и Минковски температурата във вътрешността на свръхнова надхвърля 300 пъти температурата в центъра на Слънцето. При такава температура са възможни най-различни ядрени преобразувания, случващи се с огромна скорост. Превъплъщението на водорода в хелии, което е толкова значимо във вътрешността на Слънцето, тук губи своя блясък. Вместо това, хелият се преобразува в елементи с високо атомно тегло: магнезий, алуминий, силиций, желязо, олово, уран и други. Значимостта на това е очевидна. Това значи, че последният дар на звездата, акомпанирала Слънцето, е гигантски газов облак с точния състав, нужен за формирането на Земята и останалите планети.

Мъглявината Рак, заснета от космическия телескоп Хъбъл, представлява останките на свръхнова

Мъглявината Рак, заснета от космическия телескоп Хъбъл, представлява останките на свръхнова, светлината от чиято експлозия е достигнала човечеството за пръв път преди 1000 години и е документирана през 1054г. от китайски астрономи. Това, което наблюдаваме на компютърно преработеното изображение е газов облак с диаметър 6 светлинни години, завихрян (в центъра си със скорост, близка до светлинната) от неутронна звезда, която представлява ултраплътното смачкано ядро на взривилия се гигант, въртящо се около себе си 30 пъти в секунда. Мъглявината Рак отстои на 6 500 светлинни години от Слънчевата система.

Поглед към бъдещето

Според моите възгледи, ненапътстваното въображение на човека само по себе си е неспособно да си представи структури, като тези, които се опитах да опиша пред вас в изминалите няколко лекции. Никой литературен гений не би могъл да измисли история дори и на една стотна толкова фантастична, колкото трезвите факти, разкрити от астрономическата наука. Нужно е само да сравните резултатите от изследването на Вселената с историите на знаменити майстори на фантастиката като Жул Верн и Хърбърт Уелс, за да видите, че фактите са многократно по-въздействащи от измислицата.

***

През историята на науката, разни хора настоятелно са намеквали, че определени въпроси са отвъд обхвата на аргументираното проучване, и всеки път е доказвано, че тези хора грешат. […] Целият опит ни учи, че никой досега не е задавал прекалено много въпроси

***

А сега бих искал да обърна внимание на съвременните религиозни вярвания. В Библията има доста космология. Моето впечатление от тази книга е, че тя съдържа едни удивителни възгледи, имайки предвид времето, когато е била писана. Но смятам, че трудно би могло да се отрече, че космологията на древните юдеи е само бледо петънце, в сравнение с помитащото великолепие на картината, разкрита ни от модерната наука. Това ме кара да си задам въпроса: Разумно ли е да предполагаме, че юдеите са били предопределени да разбират мистерии далеч по-дълбоки от всичко, което бих могъл да проумея, когато е съвсем ясно, че те са били напълно невежи относно много въпроси, чиито решения днес са банално очевидни? Не, изглежда ми, че религията е един сляп опит да намерим изход от действително ужасяващата ситуация, в която се намираме: бидейки насред тази изцяло фантастична вселена без ни най-малка представа защо сме тук. Не е чудно тогава, че много хора изпитват нуждата от някаква вяра, която им носи чувство за сигурност, и нищо чудно, че такива хора се ядосват на хора като мен, които твърдят, че тази сигурност е илюзорна. Но на мен, също като на тях, ситуацията изобщо не ми харесва. Разликата е, че аз не виждам дори и най-минимално преимущество в това да заблуждавам себе си.

[Относно въпроса „продължава ли да съществува човешкото съзнание след смъртта?“] Няколко авторитета на религиозната доктрина ме увериха, че твърденията ми [че дори християните не могат да си представят живота след смъртта без връзка с познатия ни физически свят] са погрешни и че християните всъщност си представят съществуване без физически взаимовръзки. Ако това е така, то християните явно са дарени със сетива, които другите не притежават. Според мен дори е невъзможно да напишеш половин дузина смислени изречения, относно подобно съществуване, които да не включват някаква препратка към физическия свят.

Превод от английски: Димитър Кръстев.

Източник на текста: Hoyle, Fred. The Nature of the Universe: A Series of Broadcast Lectures. Basil Blackwell Oxford, 1950.