Теории на конспирацията. Кой вярва в тях и защо? (Недовършен превод)

Кой вярва в теории на конспирацията и защо? Как да установим дали дадена конспиративна теория е вярна или грешна?

Conspiracy Theories

1. Конспирации – трудно е да вярваш само в една.

Какво е теория на конспирацията и защо тези теории процъфтяват?

Защо хората вярват в теории на конспирацията? Според изследване, озаглавено „Жив и мъртъв: вярата в противоречащи си теории на конспирацията“, психолозите Майкъл Дж. Ууд, Карън М. Дъглас и Роби М. Сътън от Университета в Кент твърдят, че конспиративната теория е „предполагаем заговор на хора и организации с власт, чието тайно сътрудничество е насочено към изпълнението на някаква (обикновено злонамерена) цел“, която е „всеизвестно устойчива на опровержение“, и която съдържа „нови слоеве на конспирацията, добавяни впоследствие, за да рационализират всяко ново опровержително доказателство“. Щом веднъж повярвате, че „мащабна, злонамерена конспирация би могла да бъде изпълнена успешно в почти перфектно секретни условия, се предполага, че много подобни заговори са възможни.“ Изхождайки от тази кабалистична парадигма, конспирациите могат да бъдат „обяснение по подразбиране за всяко едно събитие – неделим, затворен светоглед, при който убежденията постъпват под формата на взаимноподкрепяща се мрежа, известна като монологична система от вярвания.“

For example, the authors of this study report that “a belief that a rogue cell of MI6 was responsible for [Princess] Diana’s death was correlated with belief in theories that HIV was created in a laboratory, that the moon landing was a hoax, and that governments are covering up the existence of aliens.” The effect continues even when the conspiracies contradict one another. For example, the more participants believed that Diana faked her own death, the more they believed that she was murdered.

They call this process global coherence: “Someone who believes in a significant number of conspiracy theories would naturally begin to see authorities as fundamentally deceptive, and new conspiracy theories would seem more plausible in light of that belief.” Thus, “conspiracy advocates’ distrust of official narratives may be so strong that many alternative theories are simultaneously endorsed in spite of any contractions between them.”


Conspiracy theories connect the dots of random events into meaningful patterns (patternicity), and then infuse those patterns with intentional agency (agenticity). Add to this the confirmation bias (the tendency to look for and find confirmatory evidence for what we already believe) and the hindsight bias (after the fact explanation for what you already know happened), and we have the foundation for conspiratorial cognition. As Arthur Goldwag writes in his 2009 book, Cults, Conspiracies, and Secret Societies: “When something momentous happens, everything leading up to and away from the event seems momentous too. Even the most trivial detail seems to glow with significance.” Consider the JFK assassination. “Knowing what we know now…film footage of Dealey Plaza from November 22, 1963, seems pregnant with enigmas and ironies—from the oddly expectant expressions on the faces of the onlookers on the grassy knoll in the instants before the shots were fired (What were they thinking?), to the play of shadows in the background (Could that flash up there on the overpass have been a gun barrel gleaming in the sun?). Each odd excrescence, every random lump in the visual texture seems suspicious.”

Transcendental Conspiracists v. Empiricists

Transcendentalists believe that everything is interconnected and all events happen for a reason, while empiricists think that randomness and coincidence interact with the causal net of our world, and that belief depends on evidence for each individual claim. The problem for skepticism is that transcendentalism is intuitive and empiricism is not. Our propensity for patternicity and agenticity leads us naturally into the transcendental camp of those who see events in the world as unfolding according to a preplanned logic, whereas the empirical method of being skeptical until a claim is proven otherwise requires a concerted effort that most of us do not make.


In their 2014 book American Conspiracy Theories the political scientists Joseph Uscinski and Joseph Parent conducted an extensive empirical study on conspiracy theories and found that “Conspiracy theorists are often caricatured as a small demographic composed primarily of middle-aged white male Internet enthusiasts who live in their mothers’ basements,” but that polls reveal that “conspiracy theories permeate all parts of American society and cut across gender, age, race, income, political affiliation, educational level, and occupational status.” They note that in laboratory experiments “researchers have found that inducing anxiety or loss of control triggers respondents to see nonexistent patterns and evoke conspiratorial explanations” and that in the real world “there is evidence that disasters (e.g., earthquakes) and other high-stress situations (e.g., job uncertainty) prompt people to concoct, embrace, and repeat conspiracy theories.” An analysis of tweets, for example, found that people were more likely to tweet about conspiracies surrounding the Fukushima nuclear power plant disaster in Japan the closer they were to it, and those who lived in New York City on 9/11 were more likely to believe that it was an “inside job”.


Group identity is also a factor. African Americans are more likely to believe that the CIA planted crack cocaine in innercity black neighborhoods, created AIDS to kills blacks, and that the Jews control the media. By contrast, white Americans are more likely to believe that the government is conspiring to tax the rich in order to support welfare queens, to take away our guns and abolish the Second Amendment, and even that President Obama is setting up concentration camps for Americans who resist his socialist agenda. This figure from American Conspiracy Theories shows how this political dimension interacts with the propensity of people to believe (or not) conspiracy theories in general.


Political ideologies also play a role in conspiratorial belief, on both the left and the right equally, although each concocts different conspiracies at work. The left suspects that the media and political parties are pawns of the rich, while the right suspects academics and the liberal elite control the same institutions. Climate change conspiracy theories are endorsed primarily by those on the right, GMO conspiracy theories are embraced primarily by those on the left. A figure from American Conspiracy Theories shows very little difference between political orientation and conspiratorial predisposition. The specific conspiracy theories may vary, but not the levels of conspiratorial thinking.


Another interesting finding by Uscinski and Parent is that education makes some difference in reducing conspiratorial thinking, but not as much as we might hope it would. This figure shows what they discovered across the educational spectrum. Even at the post-graduate level more than 1 in 5 Americans show a high predisposition for conspiratorial belief.

References: American Conspiracy Theories by Joseph Uscinski & Joseph Parent. Cults, Conspiracies, and Secret Societies by Arthur Goldwag. “Dead and Alive: Beliefs in Contradictory Conspiracy Theories,” by Michael J. Wood, Karen M. Douglas, and Robbie M. Sutton.


Some conspiracy theories are true, some false. How can one tell the difference? The more the conspiracy theory manifests the following characteristics, the less likely it is to be true.

1.Proof of the conspiracy supposedly emerges from a pattern of “connecting the dots” between events that need not be causally connected. When no evidence supports these connections except the allegation of the conspiracy, or when the evidence fits equally well to other causal connections—or to randomness—the conspiracy theory is likely false.

2.The agents behind the pattern of the conspiracy would need nearly superhuman power to pull it off. Most of the time in most circumstances, people are not nearly so powerful as we think they are.

3.The conspiracy is complex and its successful completion demands a large number of elements.

4.The conspiracy involves large numbers of people who would all need to keep silent about their secrets.

5. The conspiracy encompasses some grandiose ambition for control over a nation, economy or political system. If it suggests world domination, it’s probably false.

6.The conspiracy theory ratchets up from small events that might be true to much larger events that have much lower probabilities of being true.

7. The conspiracy theory assigns portentous and sinister meanings to what are most likely random and insignificant events.

8.The theory tends to commingle facts and speculations without distinguishing between the two and without assigning degrees of probability or of factuality.

9.The theorist is extremely and indiscriminately suspicious of any and all government agencies or private organizations.

10. The conspiracy theorist refuses to consider alternative explanations, rejecting all disconfirming evidence for his theory and blatantly seeking only confirmatory evidence.


9/11 conspiracy theories are based on a number of testable claims. SKEPTIC magazine consulted demolition expert Brent Blanchard, Director of Field Operations for Protec Documentation Services, a company that documents large building demolitions worldwide, to answer 9 specific claims about 9/11:

Claim #1: The towers collapsed exactly like controlled demolitions.

Protec: No they did not. The key to any demolition investigation is in finding out the “where”—the actual point at which the building failed. All photographic evidence shows World Trade Center buildings 1 and 2 failed at the point of impact. Actual implosion demolitions always start with the bottom floors. Photo evidence shows the lower floors of WTC 1 and 2 were intact until destroyed from above.

Claim #2: But they fell straight down into their own footprint.

Protec: They did not. They followed the path of least resistance and there was a lot of resistance. Buildings of 20 stories or more do not topple over like trees or reinforced towers or smokestacks. Imploding demolitions fall into a footprint because lower stories are removed first. WTC debris was forced out away from the building as the falling mass encountered intact floors.

Claim #3: Explosive charges are seen shooting from several floors just prior to collapse.

Protec: No, air and debris can be seen being violently ejected from the building—a natural and predictable effect of rapid structure collapse.

Claim #4: Steel-frame buildings do not collapse due to fire.

Protec: Many steel-framed buildings have collapsed due to fire.

Claim #5: Witnesses heard explosions.

Protec: All Seismic evidence from many independent sources on 9/11 showed none of the sudden vibration spikes that result from explosive detonations.

Claim #6: Heat generating explosives (thermite?) melted steel at Ground Zero.

Protec: To a man [and woman], demolition workers do not report encountering molten steel, cut beams or any evidence of explosions. Claims of detected traces of thermite are inconclusive.

Claim #7: Ground Zero debris—particularly the large steel columns—were quickly shipped overseas to prevent scrutiny.

Protec: Not according to those who handled the steel. The chain of procession is clearly documented, first at Ground Zero by Protec and later at the Fresh Kills site by Yannuzzi Demolition. The time frame (months) before it was shipped to China was normal.

Claim #8: WTC7 was intentionally “pulled down” with explosives. The building owner himself was quoted as saying he decided to “pull it.”

Protec: Building owners do not have authority over emergency personal at a disaster scene. We have never heard “pull it” used to refer to an explosive demolition. Demolition explosive experts anticipated the collapse of WTC7, and also witnessed it from a few hundred feet away and no one heard detonations.

Claim #9: There is evidence that explosives were used.

Protec: Most of our comments apply to the differences between what people actually saw on 9/11 and what they should have seen had explosives been present. The hundreds of men and women who worked to remove debris from Ground Zero were some of the country’s most experienced and respected demolition veterans. They processed the experience and expertise to recognize evidence of controlled demolition if it existed. None of these people has come forward with suspicions that explosives were used


The belief that a handful of unexplained anomalies can undermine a well-established theory lies at the heart of all conspiratorial thinking and is easily refuted by noting that beliefs and theories are not built on single facts alone, but on a convergence of evidence from multiple lines of inquiry. All of the “evidence” for a 9/11 conspiracy falls under the rubric of this fallacy. For example, according to 911research.wtc7.net, steel melts at a temperature of 2,777 ° Fahrenheit, but jet fuel burns at only 1,517 °F. No melted steel, no collapsed towers. “The planes did not bring those towers down; bombs did,” says abovetopsecret.com. Wrong. In an article in the Journal of the Minerals, Metals, and Materials Society, M.I.T. engineering professor Dr. Thomas Eager explains why: steel loses 50% of its strength at 1,200°F; 90,000 liters of jet fuel ignited other combustible materials such as rugs, curtains, furniture, and paper, which continued burning after the jet fuel was exhausted, raising temperatures above 1,400 °F and spreading the fire throughout the building; temperature differentials of hundreds of degrees across single steel horizontal trusses caused them to sag, straining and then breaking the angle clips that held them to the vertical columns; once one truss failed, others failed, and when one floor collapsed (along with the ten stories above it) onto the next floor below, that floor then gave way, creating a pancaking effect that triggered the collapse of the 500,000-ton building.

Автори: Майкъл Шърмър и Пат Линс.

Източник на текста и изображенията: skeptic.com/downloads/conspiracy-theories-who-why-and-how.

Популярни логически заблуди (Недовършен превод)

В логиката и реториката логическа грешка или логическа заблуда (още „софизъм“, „логическа уловка“) е грешка в разсъждението, която води до неправилно аргументиране, а от там — до погрешно схващане или предположение. Логическите грешки често звучат риторично убедително, защото разчитат на емоционалните импулси в слушателя или опонента (напр. позоваване на чувства), или на евристиките, създадени от социалните взаимоотношения между хората (напр. позоваване на авторитет).

Когато един аргумент е „логически невалиден“, това не означава непременно, че заключението му е погрешно; означава единствено, че заключението не би могло да бъде правилно достигнато чрез този аргумент. Логическите грешки най-често се ползват неумишлено, но те също така може да бъдат използвани умишлено с цел победа в спор, без истината да е от значение.

Логическите заблуди обикновено се класифицират като неформални (предпоставката не подкрепя представеното заключение, т.е. съдържанието е неправилно, но аргументът е структуриран правилно), или формални (при тях самата логическа структура е неправилна).


По-долу представям списък с популярните логически заблуди (заимстван от сайта yourlogicalfallacyis.com; умишлено съм запазил оригиналните им названия на английски и латински, тъй като е по-вероятно да ги срещнете така в интернет-форуми и литературата, която борави с тези понятия). Отчитането на тези пропуски в способността ни да разсъждаваме и да взимаме решения е важен фактор за извличане на оптимални ползи от всеки дебат по всяка тема.


Straw man (чучело, сламен човек)

Нечий аргумент се представя неточно, за да се отслаби неговата валидност.

Чрез преувеличаване, невярно представяне, или просто измисляне на нечий аргумент, е много по-лесно да представите собствената си позиция като разумна, но този тип непочтеност служи за подкопаване на честния рационален дебат.

Пример: След като Иван каза, че трябва да вложим повече пари в здравеопазването и образованието, Петър отговори, че е изненадан от това колко много Иван мрази страната ни, тъй като е готов да я остави беззащитна, като ореже военния бюджет.


False cause / questionable cause / non causa pro causa (спорна първопричина)

Заключението, че дадена взаимовръзка между две неща означава, че едното е причина за другото.

Много хора бъркат взаимовръзка (корелация: когато нещата се случват заедно или последователно) с причинно-следствена връзка (каузалност: когато нещо е причина за появата на нещо друго). Понякога взаимовръзката е коинцидентна, или пък е следствие на общовалидна причина.

Пример: Като сочи към сложната графика, Ганчо показва как температурата на въздуха се е покачила през последните векове, като в същото време броят на пиратите се е понижил; следователно пиратите охлаждат света, а глобалното затопляне е измама.


Appeal to emotion / argumentum ad passiones (позоваване на емоция)

Опит да бъде предизвикан емоционален отклик на мястото на валиден или неоспорим аргумент.

Позоваването на емоция включва позоваване на страх, завист, омраза, съжаление, гордост, и други. Важно е да отбележим, че понякога един логически съгласуван аргумент би могъл да предизвика емоция или да крие емоционален аспект. Проблемът и заблудата следват когато емоцията бива използвана вместо логичен аргумент, или за да прикрие липсата на здрав рационален довод в подкрепа на нечия позиция. Всеки, освен социопатите, бива повлиян от емоции, и затова позоваването на емоция е често срещана и ефективна тактика при воденето на спор, но подобен тип аргументация води до погрешни съждения, а също е и некоректна в стремежа си да омаломощи емоционално опонента.

Пример: Васко не искаше да яде агнешкия мозък с накълцан черен дроб и брюкселско зеле, но баща му му каза да помисли за бедните, гладуващи деца в страните от третия свят, които не са имали късмета да консумират каквато и да било храна изобщо.


The fallacy fallacy (заблуда за заблуда)

Предположили сте, че понеже дадено твърдение е слабо аргументирано или понеже налице присъства логическа заблуда, то тогава твърдението само по себе си трябва да е грешно.

Напълно възможно е да твърдите нещо, което е погрешно и все пак да го защитите логически, също както е възможно да твърдите нещо вярно, в чиято подкрепа да представите слаби аргументи или логически заблуди.

Пример: Като установила, че Аманда извършва логическа заблуда, спорейки че трябва да ядем здравословна храна, защото един диетолог казал, че е популярно, Алис заключила, че по същата логика трябва да ядем двоен чийзбургер с бекон всеки ден.


Slippery slope (хлъзгав склон)

Казвате, че ако позволим А да се случи, то евентуално ще се случи и Я, следователно не трябва да позволяваме А да се случи.

Проблемът с този начин на разсъждаване е, че се избягва належащият въпрос и вместо това вниманието се насочва към крайно хипотетични развръзки. Тъй като не се представя доказателство в подкрепа на това, че тези развръзки действително биха могли да се случат, този тип заблуда наподобява позоваване на емоция чрез насърчаване на страха. В следствие на това конкретният въпрос бива пренебрегнат за сметка на необосновани догадки.

Пример: Волен твърди, че ако позволим брака за еднополовите двойки, то следващата стъпка в тази насока, без да се усетим, ще е да позволим на хората да се женят за собствените си родители, автомобили или дори за маймуни.


Ad hominem (към/срещу човека/личността)

Когато атакувате характера на своите опоненти или лични черти в опит да подкопаете тяхната аргументация.

Нападката тип аd hominem може да бъде разпозната като открито атакуване на някого, или намек, който да предизвика съмнение в целостта на нечий характер или личните особености на човека, като начин за подронване на неговия аргумент. Резултатът от подобна нападка е пренебрегване на нечие твърдение без изобщо да се ангажирате с него.

Пример: След като Ан красноречиво и убедително представя своята аргументация за по-справедлива данъчна система, Сам пита публиката дали трябва да вярваме на жената, която не е омъжена, била е арестувана, и мирише малко странно.

Tu quoque (ти също)

Отказвате да приемете нечия критика като я отправяте обратно към обвинителя – отговаряте на критицизма с критицизъм.

Произнася се ту-куо-куий. Буквално се превежда „ти също“ и тази заблуда обикновено може да бъде припозната като обвинение в лицемерие. Често се използва за отвличане на вниманието от главния въпрос, защото сваля тежестта от плещите на някой, който трябва да защити своя аргумент, и вместо това измества фокуса обратно към човека, който отправя критиката.

Пример: Никол установява, че Хана е направила логическа грешка, но вместо да се насочи към същността на своето твърдение, Хана обвинява Никол, че тя самата е направила грешка по-рано в разговора.


Personal incredulity

You avoided having to engage with criticism by turning it back on the accuser – you answered criticism with criticism.

Pronounced too-kwo-kwee. Literally translating as ‘you too’ this fallacy is also known as the appeal to hypocrisy. It is commonly employed as an effective red herring because it takes the heat off someone having to defend their argument, and instead shifts the focus back on to the person making the criticism.

Example: Nicole identified that Hannah had committed a logical fallacy, but instead of addressing the substance of her claim, Hannah accused Nicole of committing a fallacy earlier on in the conversation.


Special pleading

You moved the goalposts or made up an exception when your claim was shown to be false.

Humans are funny creatures and have a foolish aversion to being wrong. Rather than appreciate the benefits of being able to change one’s mind through better understanding, many will invent ways to cling to old beliefs. One of the most common ways that people do this is to post-rationalize a reason why what they thought to be true must remain to be true. It’s usually very easy to find a reason to believe something that suits us, and it requires integrity and genuine honesty with oneself to examine one’s own beliefs and motivations without falling into the trap of justifying our existing ways of seeing ourselves and the world around us.

Example: Edward Johns claimed to be psychic, but when his ‘abilities’ were tested under proper scientific conditions, they magically disappeared. Edward explained this saying that one had to have faith in his abilities for them to work.


Loaded question

You asked a question that had a presumption built into it so that it couldn’t be answered without appearing guilty.

Loaded question fallacies are particularly effective at derailing rational debates because of their inflammatory nature – the recipient of the loaded question is compelled to defend themselves and may appear flustered or on the back foot.

Example: Grace and Helen were both romantically interested in Brad. One day, with Brad sitting within earshot, Grace asked in an inquisitive tone whether Helen was having any problems with a drug habit.


Burden of proof

You said that the burden of proof lies not with the person making the claim, but with someone else to disprove.

The burden of proof lies with someone who is making a claim, and is not upon anyone else to disprove. The inability, or disinclination, to disprove a claim does not render that claim valid, nor give it any credence whatsoever. However it is important to note that we can never be certain of anything, and so we must assign value to any claim based on the available evidence, and to dismiss something on the basis that it hasn’t been proven beyond all doubt is also fallacious reasoning.

Example: Bertrand declares that a teapot is, at this very moment, in orbit around the Sun between the Earth and Mars, and that because no one can prove him wrong, his claim is therefore a valid one.



You used a double meaning or ambiguity of language to mislead or misrepresent the truth.

Politicians are often guilty of using ambiguity to mislead and will later point to how they were technically not outright lying if they come under scrutiny. The reason that it qualifies as a fallacy is that it is intrinsically misleading.

Example: When the judge asked the defendant why he hadn’t paid his parking fines, he said that he shouldn’t have to pay them because the sign said ‘Fine for parking here’ and so he naturally presumed that it would be fine to park there.


The gambler’s fallacy

You said that ‘runs’ occur to statistically independent phenomena such as roulette wheel spins.

This commonly believed fallacy can be said to have helped create an entire city in the desert of Nevada USA. Though the overall odds of a ‘big run’ happening may be low, each spin of the wheel is itself entirely independent from the last. So whilst there may be a very small chance that heads will come up 20 times in a row if you flip a coin, the chances of heads coming up on each individual flip remain 50/50, and aren’t influenced by what happened before.

Example: Red had come up six times in a row on the roulette wheel, so Greg knew that it was close to certain that black would be next up. Suffering an economic form of natural selection with this thinking, he soon lost all of his savings.



You appealed to popularity or the fact that many people do something as an attempted form of validation.

The flaw in this argument is that the popularity of an idea has absolutely no bearing on its validity. If it did, then the Earth would have made itself flat for most of history to accommodate this popular belief.

Example: Shamus pointed a drunken finger at Sean and asked him to explain how so many people could believe in leprechauns if they’re only a silly old superstition. Sean, however, had had a few too many Guinness himself and fell off his chair.


Appeal to authority

You said that because an authority thinks something, it must therefore be true.

It’s important to note that this fallacy should not be used to dismiss the claims of experts, or scientific consensus. Appeals to authority are not valid arguments, but nor is it reasonable to disregard the claims of experts who have a demonstrated depth of knowledge unless one has a similar level of understanding and/or access to empirical evidence. However it is, entirely possible that the opinion of a person or institution of authority is wrong; therefore the authority that such a person or institution holds does not have any intrinsic bearing upon whether their claims are true or not.

Example: Not able to defend his position that evolution ‘isn’t true’ Bob says that he knows a scientist who also questions evolution (and presumably isn’t a primate).



You assumed that one part of something has to be applied to all, or other, parts of it; or that the whole must apply to its parts.

Often when something is true for the part it does also apply to the whole, or vice versa, but the crucial difference is whether there exists good evidence to show that this is the case. Because we observe consistencies in things, our thinking can become biased so that we presume consistency to exist where it does not.

Example: Daniel was a precocious child and had a liking for logic. He reasoned that atoms are invisible, and that he was made of atoms and therefore invisible too. Unfortunately, despite his thinky skills, he lost the game of hide and go seek.


No true Scotsman

You made what could be called an appeal to purity as a way to dismiss relevant criticisms or flaws of your argument.

In this form of faulty reasoning one’s belief is rendered unfalsifiable because no matter how compelling the evidence is, one simply shifts the goalposts so that it wouldn’t apply to a supposedly ‘true’ example. This kind of post-rationalization is a way of avoiding valid criticisms of one’s argument.

Example: Angus declares that Scotsmen do not put sugar on their porridge, to which Lachlan points out that he is a Scotsman and puts sugar on his porridge. Furious, like a true Scot, Angus yells that no true Scotsman sugars his porridge.



You judged something as either good or bad on the basis of where it comes from, or from whom it came.

This fallacy avoids the argument by shifting focus onto something’s or someone’s origins. It’s similar to an ad hominem fallacy in that it leverages existing negative perceptions to make someone’s argument look bad, without actually presenting a case for why the argument itself lacks merit.

Example: Accused on the 6 o’clock news of corruption and taking bribes, the senator said that we should all be very wary of the things we hear in the media, because we all know how very unreliable the media can be.


Black or white

You presented two alternative states as the only possibilities, when in fact more possibilities exist.

Also known as the false dilemma, this insidious tactic has the appearance of forming a logical argument, but under closer scrutiny it becomes evident that there are more possibilities than the either/or choice that is presented. Binary, black-or-white thinking doesn’t allow for the many different variables, conditions, and contexts in which there would exist more than just the two possibilities put forth. It frames the argument misleadingly and obscures rational, honest debate.

Example: Whilst rallying support for his plan to fundamentally undermine citizens’ rights, the Supreme Leader told the people they were either on his side, or they were on the side of the enemy.


Begging the question

You presented a circular argument in which the conclusion was included in the premise.

This logically incoherent argument often arises in situations where people have an assumption that is very ingrained, and therefore taken in their minds as a given. Circular reasoning is bad mostly because it’s not very good.

Example: The word of Zorbo the Great is flawless and perfect. We know this because it says so in The Great and Infallible Book of Zorbo’s Best and Most Truest Things that are Definitely True and Should Not Ever Be Questioned.


Appeal to nature

You argued that because something is ‘natural’ it is therefore valid, justified, inevitable, good or ideal.

Many ‘natural’ things are also considered ‘good’, and this can bias our thinking; but naturalness itself doesn’t make something good or bad. For instance murder could be seen as very natural, but that doesn’t mean it’s good or justifiable.

Example: The medicine man rolled into town on his bandwagon offering various natural remedies, such as very special plain water. He said that it was only natural that people should be wary of ‘artificial’ medicines such as antibiotics.



You used a personal experience or an isolated example instead of a sound argument or compelling evidence.

It’s often much easier for people to believe someone’s testimony as opposed to understanding complex data and variation across a continuum. Quantitative scientific measures are almost always more accurate than personal perceptions and experiences, but our inclination is to believe that which is tangible to us, and/or the word of someone we trust over a more ‘abstract’ statistical reality.

Example: Jason said that that was all cool and everything, but his grandfather smoked, like, 30 cigarettes a day and lived until 97 – so don’t believe everything you read about meta analyses of methodologically sound studies showing proven causal relationships.


The Texas sharpshooter

You cherry-picked a data cluster to suit your argument, or found a pattern to fit a presumption.

This ‘false cause’ fallacy is coined after a marksman shooting randomly at barns and then painting bullseye targets around the spot where the most bullet holes appear, making it appear as if he’s a really good shot. Clusters naturally appear by chance, but don’t necessarily indicate that there is a causal relationship.

Example: The makers of Sugarette Candy Drinks point to research showing that of the five countries where Sugarette drinks sell the most units, three of them are in the top ten healthiest countries on Earth, therefore Sugarette drinks are healthy.


Middle ground

You claimed that a compromise, or middle point, between two extremes must be the truth.

Much of the time the truth does indeed lie between two extreme points, but this can bias our thinking: sometimes a thing is simply untrue and a compromise of it is also untrue. Half way between truth and a lie, is still a lie.

Example: Holly said that vaccinations caused autism in children, but her scientifically well-read friend Caleb said that this claim had been debunked and proven false. Their friend Alice offered a compromise that vaccinations must cause some autism, just not all autism.

Най-дръзките измамници в близкото минало

Тук ще се постарая да обединя няколко интернет-статии (с някои допълнения от мен), които разказват накратко и с хумористичен отенък историите на едни от най-дръзките измамници, разкривани в близките 300 години.


Нека отдадем заслуженото на тези дяволи. Да, те са преметнали хиляди невинни хора. Но някои от тях имат топки с размера на летателни балони и трябва да ги поздравим за това.


Чарлз Понци

Кръстникът на класическата измамна схема

Чарлз Понци е, чисто и просто, един от най-великите измамници в американската история. Пионер и притежател на авторските права за opus magnum-a на своята кариера – „схема на Понци“ – той също така можел да се похвали с външния вид на холивудска звезда от старовремски филм и самодоволна усмивка, чието обаяние би могло да свали и шапката от главата на Папата.

Подобно на Вито Корлеоне, Понци пристига в Америка, като разорен италиански имигрант. Също като Вито Корлеоне, Понци решава рано в началото на играта, че многото му таланти не бива да бъдат пропилени в работа за фабрика, която произвежда лули за пушене на опиум, или каквото и да било подобно предприятие, където са изпращали италианците по онова време. Имайте предвид, че Понци вече бил лежал известно време „на топло“ в Канада, криейки това от семейството си, като им казал, че си е намерил работа там. Щом го освободили и престъпил в територията на Щатите, той създал своя прост план за живеене на добър живот.

Далаверата била в това, че по онова време можело да вземеш едни купони, които по-късно да бъдат обменени за марки в други страни. Понци забелязал, че в Италия тези купони стрували много по-малко от марките в Америка. И така, тъй като било все още 1918 и наоколо било пълно с доволен брой идиоти, той заключил, че би могъл да купи около един милиард от онези купони в Италия и после да ги обмени за марките в САЩ. Понци правил по 400% печалба за всяка транзакция, без да произвежда абсолютно нищо.

Понци си помислил защо, по дяволите, другите не правят същото? Така този ловък играч убедил хиляди хора да инвестират в неговия напълно легален бизнес – Securities Exchange Company. До 1920 г. той вече правил по $ 250 000 на ден.

Факторът дързост:

Помните ли онези купони, които се очакваше Понци да купува с парите на инвеститорите си? Точно така, нищо не е купувал. В наличност не е имало дори и една хилядна от купоните, за които инвеститорите са били платили. В общи линии, той просто им взимал парите, трупал ги и плувал в тях, точно като Чичо Скрудж. Било изчислено, че милиони долари са минали през ръцете му и в тяхна замяна той не би могъл да предостави нищо, освен невероятния си мустак.

Все пак, когато пред офиса му се струпала гневна тълпа от инвеститори, той излязъл пред тях, усмихнал се, дал им някакви пари и им предложил кафе. Точно такъв тип бил той.

В крайна сметка бил осъден да лежи в затвора, при което не се явил в съда в определения срок, преместил се във Флорида и продължил да се занимава с измами. Когато ченгетата дошли да го търсят, той променил външния си вид, уредил си място на кораб и се опитал да напусне страната. Но накрая го хванали и го пратили в затвора.

Иронията е, че преди цялата тази бъркотия, Понци имал друга идея. Още през 1918 той се опитал да публикува книга със списъци на различни бизнес начинания, където съответният бизнес си плаща, за да бъде вписан, и после хората използват списъка, за да преценят откъде да пазаруват. Всички му казвали, че идеята е глупава и той я изоставил, като вместо това се гмурнал в живот, изпълнен с лъжи и мошеничество. По-късно, някой друг щял да забогатее от нещо, наречено „Жълти страници“.


Бени Хин

Кръстоносецът чудотворец

За горките нещастници, които не са образовани в материята на евангелисткия фундаментализъм, Бени Хин може би не влиза в сметките. Което е твърде зле. Защото Бени Хин е цар на кукловодните ужаси, известни като лекуване с вяра. Той е толкова добър, че кара своите жертви да забравят за техния предполагаем истински цар, Някой Си от Назарет. „И какво от това?,“ ще попитате. „Той е евангелист, лекуваш с вяра – има сума ти като него. Каква е голямата далавера?“

Духовенството на г-н Хин се крепи на няколко градивни блока. Единият е дарбата му да пророкува. Ето само някои от неговите най-известни предсказания:

Бог ще изтреби всички хомосексуални с огън;

Кастро ще умре през последното десетилетие на 20-ти век;
Земетресение ще разруши източното крайбрежие на Америка, също в края на 20-ти век;
САМИЯТ ИСУС ХРИСТОС се очакваше да се появи лично в африканския кръстоносен поход на Хин.

Едва ли има нужда да споменем, че Исус бе прекалено зает в онзи ден и не може да изпълни своя ангажимент. Въпреки това, последователите са дарили милиони долари на Хин, който живее в къща за 10 милиона и кара Мерцедес SUV. Очевидно има някакъв закон срещу това да караш хората да даряват пари на Бог и после да купуваш лъскави луксозни стоки с тези пари, тъй като Сенатската Комисия на Финансите стартира разследван по въпроса по-късно миналата година (2007). Ако свикат изслушване ще бъде интересно да разберем дали Исус ще се появи.

За да бъде включен към този списък с дръзки измамници, човекът трябва да бъде специален. Фалшивите пророчества и извратената зализана прическа просто не са достатъчни. Но Хин не е обикновен слуга на Сатаната. Вижте сами:

Както виждате, Хин изпълнява своите чудеса, като тръшва стари хора право на земята, а после явно ползва силата на джедаите, за да изтласка онези, които искат да им се притекат на помощ. Дебели хора, кльощави глухонеми сирачета, епилептици, всеки е достоен за гнева на Хин, който после ходи наперено покрай тези нокаутирани глупаци, като Мохамед Али, изискващ повторен двубой.

Факторът дързост:

През 2006 г. този тарикат изпрати следното писмо на своите последователи:

… наскоро бе осъществена доставката на нашия самолет Gulfstream G4SP, който наричаме Свети Дух Едно. Добавил съм красива брошура със снимки, за да ви разкажа подробно за това невероятно средство в служба на нашето духовенство. Това средство ще разшири обхвата на нашите възможности да проповядваме Евангелието навред по света. Сега ние трябва да изплатим остатъка от дължимата сума, и се моля на Господа Исус да говори с 6 000 от моите безценни партньори да посеем семе от $ 1000 в идните 90 дни. И се моля, дори докато пиша това писмо, че ти ще бъдеш един от тях!
[Писмото е реално – бел. Д. К.]

Ходенето пеш може и да е било достатъчно приемливо за Исус Христос, но това не се отнася до Бени Хин. Моля ви, купете на този човек Свети Дух Едно. Още по-добре ще направите, ако му купите яхта, линия в метрото, Ориент експрес, няколко рикши и няколко слона от онези, дресирани за превоз на хора. Купете му КАКВОТО И ДА БИЛО, стига да сближите хората с неговото изключително духовенство, раздаващо плесници в лицата им.

А може би цялото това шоу не е никакъв фарс, защото следната историческа фотография доказва, че всеки евангелистки проповедник е верен последовател на Исус:


Сестрите Фокс

Зов от отвъдното

Не позволявайте това секси име да ви заблуди. Кейт, Маргарет и Леа Фокс са водещи фигури в движението на спиритуализма през 19-ти век, като основната им квалификация за тази работа се изразява в това да бъдат пълни отрепки.

Двете по-млади, Кейт и Маргарет, били само на 10 и 12 години, когато убедили слабоумните си родители, че могат да разговарят с домашен призрак, чрез система от почуквания и потропвания. Момичетата щракали с пръсти и духовете отговаряли, за изумление на всичките идиоти, които населявали света на 19-ти век.

Когато и голямата сестра Леа се включила в представлението, трите хитроумни момичета неусетно спечелили международна слава, като говорещи с духове и вече правили епични суми пари със своите отвъдни сеанси. За съжаление, сестрите също така развили и жаждата за контрабандни спиртни напитки в късните си години и накрая били разобличени като измамни пияници, които използвали палците си на краката, за да произведат звуците от великия задгробен свят – елементарен трик, който, погледнато в ретроспекция, не би трябвало да заблуди дори и семейното куче.

Факторът дързост:

Изпукване на пръсти? Наистина? Всеки, който изкарва прехраната си с изпукване на телесни израстъци и не е проститутка, изрод в някакво шоу или хиропрактик, заслужава бурни овации. И те не просто казвали, „Хей, хора! Чухте ли това? Обзалагам се, че къщата пропада или нещо от сорта.“ Не. Тези момичета си играли да създадат цяла система от пукащ език, за да комуникират с техните предполагаеми духове … и го правили в продължение на 40 проклети години. Един учен (Сър Уилям Крукс) проучил сестрите и обявил, че техните способности са истински.

Илюзионистът Хари Худини написал следното относно Крукс и неговите експерименти с медиуми:

В ума ми не остава ни най-малко съмнение, че този интелигентен човек е бил изигран и че доверието му е било предадено от така наречените медиуми, които е тествал. Уменията му за наблюдение са били заслепени, а способността му да разсъждава е била толкова замъглена от предубеждението му в полза на всичко паранормално и окултно, че той не можел, или не искал, да устои на влиянието.

В крайна сметка, една от сестрите си признала всичко, когато един репортер им предложил $ 1500 в бирени пари, за да излеят тайната. Парите бързо били пропилени и трите сестри умрели в мизерия и били погребани в бедняшки гробове. Дори Чарлз Дикенс не би могъл да си измисли по-подходящ завършек за историята на сестрите Фокс.


Грегър Макгрегър

Продавачът на утопии

Грегър Макгрегър се сдобил с богатството и репутацията си в началото на 19-ти век, когато убедил стотици инвеститори, че той е принцът на измислената страна Пояис. Макгрегър не само спечелил доверието и изкараните с труд лири на нетърпеливите желаещи да бъдат колонисти, но той също така изготвил пътеводител, описващ географията и изобилстващите природни ресурси на неговия измислен остров, недалеч от бреговете на Хондурас.

Преди всичките 250 инвеститори да отплават до вакантната площ в океана, където се предполагало, че се намира техния остров, Макгрегър вече уговарял следващата група колонисти, този път от Франция. Необезсърчен от последвалата смърт на 200 от първите му заселници, Макгрегър се постарал да състави конституция на Пояис, провъзгласявайки себе си за глава на републиката. Дори след съдебен процес и обвинение в измама, този удивителен човек продължил да продава несъществуваща земя и стоки на европейските благородници.

Факторът дързост:

Истинската причина за провала на онези злощастни глупаци била, че те били твърдо убедени в истинността на цялото начинание. След като няколкото оцелели се завърнали от пътешествието си до никъде, повечето от тях все още не могли да повярват, че Макгрегър ги лъже, като се застъпвали писмено за него и в общи линии обвинявали острова, че не е там, където трябвало да бъде. Те просто не могли да приемат, че е възможно някой да бъде толкова дързък. Разбира се, грешали.

Източник на текста дотук: Cracked.com. Автор: Kristi Harrison. Превод: Димитър Кръстев.


Бърнард Мейдоф

Главният герой зад най-крупната финансова измама в историята

Създател на най-голямата финансова пирамида в света, която се сгромолясва през ноември-декември 2008 г. в САЩ, Ню Йорк в разгара на т.нар. световна финансова криза. От финансовата пирамида са завлечени многобройни нейни клиенти, като общата сума с която те са измамени възлиза по предварителни оценки на близо $ 50 млрд.

На 22 години младият тогава „фараон“ влага $ 5000 в първото си бизнес начинание — инвестиционна компания. За десетилетие печели множество клиенти и голямо доверие. Мейдоф е сред създателите на Американската фондова борса NASDAQ, занимаваща се с продажбата на ценни книжа, в интерес на инвеститорите. Той е сред 25-имата най-големи играчи на водещата световна финансова борса на Уолстрийт, като преди избухването на скандала, известил разплитането на аферата, е наричан от масмедиите „стълба на Уолстрийт“ и „пионер в електронната търговия на фондовата борса“, тъй като е един от първите в Ню Йорк, който изцяло компютъризира документооборота на компанията си.

Мейдоф първоначално е член на Съвета на директорите на NASDAQ, а от началото на 1990 г. и негов председател. В допълнение към това, той е начело и на Хедж фонда Мейдоф, който е основан през 1983 г. и е със седалище в Лондонското сити. През 1985 е един от основателите и член на Съвета на директорите на International Securities Clearing — международна компания за клиринг и безналични разплащания между фирми и държави.

На 29 юни 2009 г. Бърнард Мейдоф получава от федералния съдия Дени Чин присъда от 150 г. лишаване от свобода за финансова измама.

Източник на текста за Мейдоф: Wikipedia.


Виктор Лустиг

Човекът, продал Айфеловата кула. Два пъти.

Роденият на 4 януари 1890 г. в Бохемия Лустиг се смята за един от най-талантливите мошеници, живели някога на планетата. Целият му живот минава в заплитането на измамни афери, които осъществявал блестящо благодарение на владените 5 езика и използваните 45 псевдонима. Само в САЩ Лустиг е арестуван 50 пъти, като в повечето случаи е освобождаван поради липса на доказателства. Първата му измама била за продажбата за $ 30 000 на машина за печатане на 100-доларови банкноти, която за цялото си съществуване отпечатала само 3 такива.

Най-грандиозната афера на Лустиг е продажбата на Айфеловата кула за старо желязо. През май 1925 г. в търсене на приключения той пристига в Париж. В един от френските вестници прочита, че градските власти изпитват сериозни затруднения в опитите си да поддържат Кулата, тя има нужда от основен, но скъпоструващ ремонт и е доста занемарена. Лустиг си изготвя фалшиви документи на зам.-министър на пощите и далекосъобщенията, след което изпраща официални покани на 6 търговци на скрап за обсъждането на примамлива бизнес-сделка. Измамникът посрещнал бизнесмените в скъп хотел, където им споделил, че заради неоправдано високите разходи по Айфеловата кула, правителството решило да я разглоби и да я продаде на закрит търг.

За да не се предизвика възмущението на обществеността, която много харесвала Кулата, Лустиг помолил търговците за дискретност. След като продал правото да разглоби Кулата на един от тях, Лустиг успял да избяга с куфара пари във Виена. За да запази достойнството и репутацията си, измаменият Андре Поасон скрил измамата от полицията.

По-късно Лустиг успял да измами и боса на Чикагската мафия Ал Капоне. Той го убедил да инвестира $ 40 000 в стокова сделка, но запазил парите в личен банков сейф за 2 месеца. След това върнал сумата, заявявайки, че сделката е пропаднала. Впечатлен от честността му, Капоне го възнаградил с $ 5 000.

През декември 1935 Лустиг е арестуван за последен път и изправен пред американския съд. Получава 15 години затвор за фалшификация на пари и допълнително 5 години за бягство от друг затвор, месец преди произнасянето на присъдата. Лустиг излежава наказанието си в знаменития затвор Алкатраз край Сан Франциско, но през 1947 г. се разболява от пневмония и умира в Затворническата болница в Спрингфилд, Мисури.


Франк Абигнейл

“Хвани ме, ако можеш” 

На 17 години Франк Уилям Абигнейл-Младши става един от най-успешните банкови измамници в историята на САЩ, като за 5 години откраднал с подправени чекове повече от $ 2,5 млн. от банки в 26 държави по света. За около 2 години, Абигнейл успешно се представял за пилот на Pan Am под името Франк Уилямс, за да пътува безплатно със самолет по света. После под същия псевдоним работи 11 месеца с фалшива диплома на педиатър в болница в Джорджия. Върхът на кариерата му като “хамелеон” идва когато с подправена правна диплома от Университета Харвард, е назначен на работа в офиса на генералния прокурор на щата Луизиана.

Младият мъж сменил общо 8 професии, продължавайки да подправя чекове, като харчил всичко откраднато за краткотрайни романси със стюардеси, вечери в скъпи ресторанти и купуването на дрехи на престижни дизайнери. Лудият и шикозен живот на Абигнейл завършва през 1969 г., когато е издаден от разпознала го стюардеса на Air France. Следват 6 месеца в предварителния арест в Перпинян, Франция, година затвор за измама в Швеция, преди да бъде екстрадиран в САЩ, където е осъден на 12 години затвор. През 1974 г. правителството го пуска на свобода, срещу помощ при разкриването на измами. Впоследствие Абигнейл се препитава като банков консултант по сигурността със собствена компания, Abagnale and Associates.

През 2002 г. историята на Франк Абигнейл заляга в основата на филма на Стивън Спилбърг “Хвани ме, ако можеш”, където ролята на остроумния мошеник се играе от Леонардо Ди Каприо.


Кристоф Роканкур

Фалшивият Рокфелер

Французинът Кристоф Тиери Роканкур, роден в семейство на проститутка и алкохолик, израства в сиропиталище. След като избягва оттам, прави първия си удар в Париж – с фалшиви документи продава чужда собственост за около $ 1,4 млн. Продължава „кариерата си“ в САЩ, където използвайки 12 псевдонима в ролята на филмов продуцент, боксов шампион или рисков инвеститор, извършва серия от финансови измами. Роканкур без свян се представя за син на София Лорен, племенник на Оскар де ла Рента и Дино де Лаурентис, личен приятел на Бил Клинтън и за член на семейство Рокфелер. Известно време дели квартира с Мики Рурк, като дори успява да се ожени за модела на Playboy Мария Пиа Рейес, от която има син.

През април 2001 г. измамникът е арестуван заедно с жена си от канадската полиция. По-късно Пиа Рейес е освободена, след като убеждава властите, че дори не подозирала за “професията” на съпруга й. В Канада Роканкур припечелва от автобиография, в която се присмива на жертвите си. През март 2002 г. е екстрадиран в Ню Йорк, където е съден. Признава се за виновен в 3 от 11 обвинения, сред които кражба, присвояване в особено големи размери, контрабанда, подкупи и лъжесвидетелстване, за да избегне максималната присъда от 20 години затвор. За измамите е осъден да плати глоби в размер на $ 9,5 млн. и обезщетения за още $ 1,5 млн. В Швейцария полицията го свързва с кражба на бижута, поради което му е наложена забрана за влизане в страната до 2016 г.

През 2006 г. в предаването на NBC Dateline, признава, че чрез измами е “заработил” най-малко $ 40 млн.


Фердинанд Демара

Истинският “хамелеон”

Фердинанд Уолдо Демара, известен с псевдонима си “Великият самозванец”, през живота си успешно играл ролята на специалист в различни професии – от монах и хирург до зам.-началник на затвор. През 1941 г. прави първото си превъплъщение под чужда самоличност, записвайки се в американската армия с името на свой приятел.

Демара не завършва и гимназия, но използва фалшиви документи, за да сменя професиите си. До края на кариерата си работи като инженер, зам.-шериф, адвокат, възпитател, монах от различни ордени, редактор, онколог и учител. Демара никога не използвал фалшивата си самоличност за значителна финансова изгода, а само като временен източник на препитание и обществен престиж. Умира на 8 юни 1982 г. от сърдечен удар. За живота му е написана книга, а през 1961 г. Тони Къртис изиграва ролята му във филма The Great Imposter на реж. Робърт Мълиган.


Дейвид Хемптън

Царят на драмата

В началото младият афроамериканец успешно се представил за сина на знаменития актьор и режисьор Сидни Поатие, за да си осигури достъп до легендарния нюйоркски клуб Studio 54 и да обядва безплатно в ресторанти. След като разбрал, че хората действително му вярват и може да се възползва от това, Хемптън убедил редица знаменитости, сред които Мелани Грифит, Келвин Клайн и Гари Синийз, да му услужат с пари или временно да го подслонят. В някои случаи се представял за приятел на децата им, в други заявявал, че е изпуснал самолета за Лос Анджелис, а багажът му е отлетял без него, а в трети – че е жертва на грабеж.

През октомври 1983 г. Хемптън е арестуван и обвинен в мошеничество. Съдът го задължава да изплати на жертвите си компенсации в размер на $ 4500 и му налага забрана да живее в Ню Йорк. След като отказва да плати обезщетенията, лежи няколко години в затвора. Историята му вдъхновява успешната театрална пиеса „Six Degrees of Separation“, поставена за пръв път през 1990 г., а след това и създаването на едноименен филм от режисьора Фред Шепизи, с участието на Уил Смит в главната роля. Въпреки славата си като център на множество скандали, Хемптън никога не забогатява и умира от СПИН през 2003 г.


Milli Vanilli

Дуетът, който не може да пее

През ноември 1990 г. невиждан дотогава скандал срина популярността на знаменития немски поп-дует Milli Vanilli, след като стана ясно, че на нашумелите студийни записи на групата, пеят не участниците в дуета, а певци-дубльори. В резултат на това Milli Vanilli бяха принудени да върнат спечелената от тях през 1990 г. награда Grammy за най-добра дебютираща група.

Групата в състав Фаб Морван и Роб Пилатус е създадена през втората половина на 80-те години от германския музикален импресарио Франк Фариан, който впоследствие сам развенчава мита за вокалните данни на “рожбите си”. Популярността на Роб и Фаб достига гигантски размери с хитовете „Blame it on the rain“, „I’m Gonna Miss You“ и „Girl You Know It’s True“, които им донесоха наградата Grammy. Скандалът с изобличаването на лъжезвездите доведе до трагичен завършек на живота на една от тях – през април 1998 г. на 32-годишна възраст Роб Пилатус бе открит мъртъв във Франкфурт вследствие на свръхдоза наркотици и алкохол. Морван известно време безуспешно се опитваше да продължи музикалната си кариера. В периода на краткотрайната си популярност обаче, Milli Vanilli продадоха 8 млн. сингъла и 14 млн. от албумите си „All Or Nothing“ и „Girl You Know It’s True“.


Каси Чадуик

Незаконната дъщеря на Карнеги

Каси Чедуик, чието рождено име е Елизабет Бигли, опитва вкуса на измамата за пръв път на 22 години, когато подправя банков чек в родната си провинция Онтарио, Канада. Попада в ръцете на правосъдието, но я освобождават, след като симулира психическо заболяване.

През 1897 г. Каси организира най-успешната си измама. Представя се за незаконно родена дъщеря на шотландския крал на стоманата Ендрю Карнеги и с подправена полица с неговия подпис извлича $ 2 млн. oт банка в Кливланд, Охайо. Мълвата за високопоставената клиентка бързо обикаля банките в щата и те започват да се надпреварват да й предлагат заеми при все по-примамливи условия, без да се интересуват от покритието, за което ще се погрижи богатия й “баща”. През следващите 8 години, възползвайки се от лъжата за потеклото си, Чедуик изтегля между $ 10 млн. и $ 20 млн., които не смята да връща. Краят на брилянтната машинация идва през ноември 1904 г., когато изпитаната схема отказва в бостънската банка H. B. Newton, която се обръща за помощ към полицията за събирането на поредния заем от $ 190 800, след като Чедуик вече е натрупала дългове за $ 5 млн. Следователите се свързват със самия “татко” Карнеги, който посочва, че дори не е чувал за измамницата, която веднага е арестувана.

През март 1905 г., съдът в Кливлънд осъжда Каси Чедуик на 14 години затвор и глоба от $ 70 000. Освен за измама, тя е призната за виновна и за заговор срещу правителството, тъй като една от ограбените банки в Охайо имала федерален статут. Чедуик умира в затвора, 2 години по-късно.


Мери Бейкър

Принцеса Карабу

През април 1817 г. в Олмъндсбъри, графство Глостършир в Англия като от въздуха се появява видимо объркана млада жена с екзотични одежди и тюрбан на главата, говореща на никому неизвестен език. След кратък престой в местанта страноприемница, където настоява да яде ананаси и спи на пода, непознатата е заведена при главния съдия на графството Самуел Уоръл, който заедно със съпругата си решава да я приюти в дома си в Ноул Парк. Местното благородничество се обръща към много чужденци с молба да разпознаят езика на чуждоземната девойка, докато накрая португалски моряк успява “да преведе” нейната история. Според него, непознатата е принцеса Карабу от остров Джавасу в Индийския океан. Благородната дама била отвлечена от пирати, но след дълго пленничество успяла да се измъкне, да скочи зад борда в Бристолския канал и да доплува до брега.

Романтичната история превръща Карабу в истинска сензация и обект на възхищение сред местните благородници, които я обсипват с внимание. През следващите 10 седмици, принцесата, която остава да живее у семейство Уоръл, показва завидни умения в стрелбата с лък, фехтовката, плува гола и изумява с молитвите си към бога Ала Тала. Портретът й в екзотично облекло обикаля местните вестници, което скоро слага край на приказната история. Някоя си мисис Нийл разпознава в обаятелната принцеса Карабу своята прислужница Мери Бейкър.

Дъщерята на обущар служила като прислужница в различни имения в Англия, но никъде не се задържала дълго. В дома на мисис Нийл, Бейкър развличала децата й с измисления от нея език – комбинация от цигански и измислени думи. След разкритието, Мери е принудена да признае измамата и е изпратена в новия свят с кораб за Филаделфия. След опит да поддържа образа на източна принцеса отвъд Океана, през 1821 г. Мери Бейкър се връща в родината си. Следва кратък гастрол на Карабу във Франция и Испания, чиято слава на симпатична измамница обаче я е изпреварила. Краткият миг на слава е безвъзвратно преминал и към 1839 г. Мери Бейкър продава пиявици в болницата в Бристол, за да преживява. Забравената принцеса умира на 4 януари, 1865 г. и е погребана в безименен гроб в гробището Хеброн Роуд в Бристол. Вълнуващата история на Бейкър е разказана с доза художествена измислица във филма на Майкъл Остин „Princess Caraboo“ през 1994 г.


Вилхелм Фойгт

Капитанът от Кьопеник

Вилхелм Фойгт е немски обущар, който остава в историята с дръзкия грабеж на градската хазна в Кьопеник в ролята на пруски офицер. Още на 14-годишна възраст, Фойгт е изхвърлен от училище, след като прекарва 14 дни в затвора за дребна кражба. Между 1864 и 1891 г., изучилият занаят при баща си млад мъж, лежи общо 25 години в затвора за кражби и фалшифициране на документи. Най-голямата авантюра в живота на дребния измамник обаче започва на 16 октомври 1906 г., когато безработния обущар в капитанска униформа на пруски офицер, купена на старо, спира няколко гренадири и сержант в казармите на Кьопеник и им заповядва да го последват, без повече обяснения. Свикналите на ред и дисциплина войници се подчиняват веднага на висшестоящия офицер.

Войниците, под командването на Фойгт отиват до кметството, където арестуват секретаря на общината и градоначалника по подозрение в “подправяне на счетоводните книжа”, а капитанът конфискува намиращите се в градската хазна 4000 марки и 70 пфенинга срещу задължителната разписка. След като изпраща арестуваните под охраната на гренадирите на разпит при ген. Молтке в Берлин, “капитан” Фойгт разпорежда на охраната да остане на пост за още половин час и необезпокояван се отправя с парите към местната гара. Там той сменя офицерската униформа с цивилни дрехи и успява да избяга.

10 дни по-късно майсторът на дегизировката все пак е арестуван и осъден на 4 години затвор за подправяне на документи, представяне за офицер и незаконен арест. Под натиска на общественото мнение обаче, което е на страната на крадеца-куражлия, германският кайзер Вилхелм II го помилва през 1908 г. Фойгт обикаля с историята си вариететата в Дрезден, Виена и Будапеща, през 1909 г. издава книга за премеждията си, а година по-късно триумфално завършва “световното си турне” с обиколка на Канада и гастрол в Музея на мадам Тюсо в Лондон. Прекарва последното десетилетие от живота си в закупеното от него имение в Люксембург.


Джордж Псалманазар

Първият и единствен туземец от Формоза

Джордж Псалманазар, чието истинско име остава неизвестно, е първият и единствен “туземец” от измисления остров Формоза, посетил Европа. Той се появява в северната част на континента около 1700 г. и въпреки европейския си вид и дрехи, със странните си привички убеждава всички, че идва от далечния о-в Формоза, подвластен на императора на Япония, на който се почитат божествата на Слънцето и Луната. През 1703 г. Псалманазар пристига в Лондон през Амстердам и е приет лично от местния епископ, който пръв чува екзотичната му история. Тук чужденецът бързо става известен с яденето на сурово месо с купища подправки и това, че спи прав на стол. Той обявява, че е отвлечен от Формоза от отците-йезуити, които го откарали във Франция и безуспешно се опитали да го превърнат в католик.

Това окончателно спечелило сърцата на британските протестанти, които купували като топъл хляб книгата на Псалманазар “Историческо и географско описание на остров Формоза”. Според разказа на Псалманазар, на богатия остров мъжете ходели чисто голи, с изключение на скромни препаски от злато и сребро на слабините, а любимата храна на островитяните били змиите. Формозанците изповядвали многоженството и имали правото да изяждат съпругите си при изневяра. Местните жители наказвали убийците, обесвайки ги с главата надолу, а за да си осигурят благосклоността на боговете всяка година принасяли в жертва по 18 000 младежи, чийто тела били изяждани от местните шамани. Заедно с описанието на местните обичаи, Псалманазар описал и азбуката на островитяните.

След две издания в Британската империя, книгата на самозвания чуждоземец е издадена и във Франция и Германия, а авторът й започва да чете лекции за културата и езика на Формоза. Псалманазар дори започнал да превежда религиозни трудове на формозански, като това му начинание срещнало горещата подкрепа на епископа на Лондон. Почитаемият автор изнесъл и реч пред Кралското Общество на науките. През 1706 г. неразкритият до момента измамник се уморил да лъже всички и сам признал за измамата си. Остатъка от живота си Псалманазар прекарва като уважаван автор и редактор на трудове за печатната история и световната география.

Източник на текста за последните десет измамници: factor-news.net.


Джон Лоу

Пионерът на финансовите пирамиди


Първата финансова пирамида е изградена от Джон Лоу, който със своята компания „Мисисипи“ разорява Франция през 1720  г.

След смъртта на Луи XIV, Франция е в катастрофално състояние. Заради войните водени от краля Слънце, 56 % от всички държавни приходи отиват за лихви по дълговете на държавата. Бедните нямали работа и пари, за да купуват. Богатите аристократи стискали натрупаното злато.

Точно тогава в Париж пристига шотландецът Джон Лоу – авантюрист и дребен банкер. Със смели предложения, гарнирани с подходящи разчети, той успял да убеди правителството да пусне в обръщение известно количество книжни пари без покритие. Увеличаването на банкнотите в обръщението довело до увеличаване на потреблението. То от своя страна съживило производството.

Използвайки временното благополучие, той бързо разширил собствения си бизнес и създал огромна компания, наречена „Мисисипи“. Той описвал развитието й като следващото финансово чудо и обещавал големи дивиденти на тези, които инвестират в компанията. Цените на акциите му се покачили. Който искал да си купи акции на компанията, трябвало да представи облигации от държавния заем срещу тях. Тези облигации се купували с книжни пари, които продължавало да се печатат. И така дългът на държавата бил покрит.

Във Франция настанала истинска финансова треска. По улиците царяла бясна търговия с акции. Всички забогатявали. Привлечени от необичайни възможности в Париж пристигали хора от цяла Европа. Икономиката преживяла бум, а населението на Париж се увеличило с 1/3.

Някои по умни инвеститори обаче започнали да се усъмняват и започнали да продават акциите си. Джон Лоу започнал да изкупува акциите си, за да не позволи спада им. Но лошото било, че инвеститорите не искали книжните му пари, а злато. За да избегне паниката, правителството дори забранило притежанието на злато и сребро. И това не помогнало – всички искали злато, сребро или нещо стойностно.

Акциите се сринали. Сапуненият мехур – компания „Мисисипи“ – се пукнал и лъснал отвсякъде. Джон Лоу успял да избяга в Австрия, но без пари – имуществото му било продадено на търг. Няколко години след това починал в пълна мизерия.

Източник на текста за Лоу: lubopiten.com.


Виктор Бут

Царят на войната

Този руски бизнесмен не е точно типът измамник като другите, изредени в тази статия, той е по-скоро представител на организираната престъпност. Все пак, смятам, че името му заслужава място сред най-дръзките мошеници, тъй като дейността му е обвързана с множество хитроумни преправяния на документи, ползване на фалшиви самоличности и други подобни рискови начинания.

Виктор Бут е прототип на безскрупулния контрабандист Юри Орлов от култовия холивудски филм „Цар на войната“. Изигран от Никълъс Кейдж, образът му е представен като забавно циничен, но в действителност едва ли има нещо смешно в същината на неговия занаят. Бут е известен като един от най-предприемчивите търговци на оръжие в световен мащаб – снабдявал е държавни и бунтовнически армии в множество горещи точки по света. Преследван дълго време от международните спец-служби, той е заловен през 2008г. в Тайланд и изобличен в незаконна покупка на въздухоплавателни средства, пране на пари и всевъзможни мошеничества – най-вече подправяне на документи и подкупи на различни административни нива. По-късно бива освободен след намесата на високопоставени държавни лица.

От неговите оръжия са загинали хиляди хора – деца, жени, мъже. Но пука ли му? За него това е просто бизнес. Всеки нов военен конфликт за него е златна мина. Ако не беше той, сигурно щеше да бъде друг. Все пак, Бут притежава перфектните качества, за да окупира тази ниша от световния черен пазар – висок интелект и пълна липса на морал.

Повече за дейността на Виктор Бут може да научите от документалния филм „The Notorious Mr. Bout“, излъчен за пръв път през януари тази година на кинофестивала Сънденс, както и от игралния филм от 2005г. „Цар на войната“.


Понятието con artist

Confidence (увереност) trick (хитрина) е опит да бъдат измамени човек или група от хора, след като първо бъде спечелена тяхната увереност, в класическия смисъл на доверие. Синоними са confidence scheme и scam – схема и мошеничество. Confidence artist (или con artist) е човек, който оперира сам или в съдружие с други, целящи да експлоатират качества на човешката психика като нечестност, честност, суета, състрадание, доверчивост, безотговорност, наивност или алчност.


Десетте заповеди

Набор от десет „златни правила“ за всеки изискан измамник. Тяхното авторство се приписва на легендарния Виктор Лустиг.

  1. Бъди търпелив слушател (това осигурява успеха на измамника, а не бръщолевенето).
  2. Никога не изглеждай отегчен.
  3. Изчакай другия да разкрие политическите си убеждения, после се съгласи с тях.
  4. Остави другия да разкрие религиозните си възгледи, после приеми същите.
  5. Направи сексуален намек, но не продължавай в тази насока, освен ако другият човек не покаже силен интерес.
  6. Никога не обсъждай болести, освен ако другият не изтъкне някаква специална загриженост.
  7. Никога не си пъхай носа в личните подробности за човека (накрая той сам ще ти разкрие всичко).
  8. Не се хвали – просто остави твоята значимост да бъде тихо очевидна.
  9. Поддържай външния си вид – бъди спретнат, не бъди мръсен.
  10. Никога не се напивай, докато работиш.


Още по темата

  • SCI беше уличена от КЗП в „пирамидални продажби“ – статия от в. „Капитал“ (05 февруари 2014) – пример за класическа схема на Понци, оперираща понастоящем на територията на България.
  • Bernard Madoff Haunts JPMorgan’s Earnings – статия от сп. „Форбс“ (14 януари 2014), проследяваща развитието по случая Мейдоф.
  • The Real Hustle“ – известно в България като „Истински измамници“ – ТВ предаване, което разкрива подробностите зад най-често срещаните шашми.
  • Top 10 Imposters – класация на 10-те най-големи самозванци, според сп. „Тайм“ (съдържа няколко популярни случая, които не са описани тук).
  • 6 Outrageously Wealthy Preachers Under Federal Investigation – класация на най-наглите телевангелисти.
  • Илюзионистът Дерън Браун разкрива психологията зад евангелисткото веролечение:

Полезни книги:

  • Нека мислим правилно за психологията“ от Кийт Станович – „Психологията е жива и здрава (и се справя добре сред науките)“, както твърди заглавието на първата глава в книгата. Науката психология е силно обвързана с когнитивните науки, които се занимават основно с изучаване на познавателните процеси в човешкия мозък. От тази книга ще научите подробна информация за плацебо ефекта, ефекта на Барнъм и други всевъзможни познавателни заблуди. Авторът развенчава мита за научността в психоанализата на Фройд, както и много други псевдонаучни похвати, имащи дързостта да се асоциират със съвременната наука психология. Ревю на книгата в моя блог.
  • Влиянието: Психология на убеждаването“ от Робърт Чалдини – Библията в психологията на убеждаването. От тази книга ще научите как да получавате съгласието на другите и да се противопоставяте на чуждото влияние.