Най-влиятелният учен, за когото може би никога не сте чували

Източник на оригиналния текст

Александър фон Хумболт - автопортрет.

Александър фон Хумболт – автопортрет.

Вгледайте се в автопортрета на Александър фон Хумболт от 1814 г. и ще надникнете в очите на човек, който се е стремил да види и разбере всичко. В този момент от живота му, на възраст 45 години, Хумболт вече се е самообразовал във всяка научна дисциплина, прекарал е повече от пет години в научен поход из Южна Америка, извървявайки около 10 000 км, въвел е нови методи за изразяване на географските данни, поставил е световен рекорд в алпинизма, който не е бил подобрен в продължение на 30 години и е доказал себе си като един от най-важните учени в историята, спомагайки за изграждането на много от днешните природни науки.

Роденият в Берлин Хумболт понякога е наричан „последният ренесансов човек“ – той въплъщавал цялото знание за света, което е било известно на хората по онова време. Последните три десетилетия на живота си той прекарал в писане на своя „Космос“, опит да бъде предоставен научен разказ за всички аспекти на природата. (Може да свалите електронния вариант на първи том от книгата в превод на английски безплатно от онлайн архива „Проект Гутенберг“ – gutenberg.org/ebooks/14565 – бел.пр.) Макар и неговото колосално творческо начинание да остава недовършено в деня на смъртта му през 1859 г., четирите завършени тома са едни от най-амбициозните научни трудове, публикувани някога, като разкриват невероятния обхват на неговата проницателност.

An 1823 map using Humboldt’s innovation of isotherm lines, which connect points that average the same temperature.

Карта от 1823 г. Използвани са иновативните изотермични линии на Хумболт, които свързват географски точки с еднаква средна температура.

През своето съществуване, Хумболт търсил взаимовръзките в живота. Днес знанието може да изглежда безнадеждно откъслечно. Природните и хуманитарните науки говорят на различни езици, научните дисциплини често изглеждат несъизмерими, а университетът прилича по-скоро на мултиверситет. На този фон, Хумболт представлява стремежът към откриването на всеобхващащ ред; само ако се вгледаме достатъчно дълбоко ще забележим заплетена скрита хармония.

Позовавайки се на тази амбиция в „Космос“, Хумболт пише:

Главният импулс, който ме насочваше, бе искреният стремеж да разбера явленията, съпътстващи физическите обекти в тяхната взаимосвързаност и да представя природата като едно велико цяло, движено и одушевено от вътрешни сили.

За да разбере природния ред в неговата цялост, обаче, Хумболт трябвало да се отдаде на „специални клонове на проучването,“ без които „всеки опит да бъде предоставена величествена и всеобхватна перспектива на вселената би бил нищо повече от напразна илюзия.“

An 1817 Humboldt manuscript showing a geographic distribution of plants.  APS Museum

Ръкопис на Хумболт от 1817 г., показващ географското разпределение на растенията.

Убеждението на Хумболт за единството на космоса, също така, има огромен принос за разбирането на човечеството. Той отхвърлил възгледите за разделянето на света на Стар и Нов, като ги възприемал за назадничави и вредни. Чрез своите геологически, метеорологични и ботанически карти той показал, че отдалечени части на земното кълбо могат да бъдат по-близки една към друга, отколкото спрямо непосредствените си съседи. Когато Хумболт проучвал човечеството, той бил по-впечатлен от общите неща между хората, не толкова от разликите. Всъщност, той бил ревностен защитник на свободата на всички народи.

Когато Хумболт бил упълномощен от испанската корона за своите изследователски начинания, той действал от подбуди, различни от тези на европейците, които първи били посетили същите далечни земи. За разлика от тях, той нямал интерес да експлоатира земята и туземните народи за лична изгода. Той видял Южна Америка не като плячка, чакаща да бъде отнесена в Европа, а като врата към велики открития, която чака да бъде отворена. През нея, той щял да разкрие сродни отношения, несъзнавани дотогава, между обширни места и видовете, които ги обитават.

Humboldt and colleague Aimé Bonpland in front of the Chimborazo volcano in Ecuador.

Хумболт и неговия спътник Еме Бонплан пред вулкана Чимборасо в Еквадор.

Друга част от наследството на Хумболт е апетитът към изследването и приключенията. Според Хумболт, този, който изучава света, трябва да излезе навън, да срещне пряко разнородните му преображения. Хумболт насърчавал учените да превърнат самия свят в лаборатория, служейки си с всяко сетиво и инструмент на науката, за да наблюдават, измерват и документират.

Тази слабост към приключенията може да се усети в писането на Хумболт. Учените днес пишат в пасивен тон, сякаш някакви незаинтересовани или дори безплътни фигури извършват научната работа. Хумболт ни напомня, че, въпреки всичко, изследователят е една от най-важните съставки на науката. Любопитството е искрата, която прави проучването възможно и същевременно източникът на вълнение, който го поддържа. В допълнение, игнорирането на личността на изследващия създава опасност от безотговорно и безчовечно отношение, което Хумболт осъждал.

Хумболт, няколко години преди смъртта му.

Хумболт, няколко години преди смъртта му.

Отвъд финансовата подкрепа и покровителството му на други учени, сред които геологът Луи Агасис и бащата на органичната химия Юстус фон Либих, най-великият дар на Хумболт може би е неговата трайна сила да вдъхновява. Освободителят Симон Боливар пише за него: „Истинският октривател на Южна Америка е Хумболт, тъй като неговият труд е много по-ценен за нашия народ от усилията на всички завоеватели.“ А Чарлз Дарвин, който описва Хумболт като „най-великият научен пътешественик, живял някога,“ казва, че неговите книги „събудиха в мен изгарящ стремеж да добавя дори най-скромен принос в благородната структура на естествените науки.“

Ралф Уолдо Емерсън пише за Хумболт: „Той е едно от онези чудеса на света, които изникват от време на време, сякаш да ни демонстрират възможностите на човешкия ум.“ Хумболт дори оказва огромно влияние върху поезията на Уолт Уитман, който пазел копие на „Космос“ на бюрото си за вдъхновение, докато пишел „Стръкчета трева“. Тези примери свидетелстват за това колко е мощен духът на Хумболт, който до ден днешен вдъхновява поколения от изследователи да дръзнат да опознаят света и скритите му взаимовръзки.

Автор на статията: Ричард Гундерман.

Превод от английски: Димитър Кръстев.

Цитати от книгите на Хумболт (източник WikiQuote):

„Равноденствените региони на Америка“ (1814-1829)

  • Посветен от най-ранна възраст на изучаването на природата, чувствайки с ентусиазъм дивата прелест на една страна, закриляна от планини и древни гори, в своите пътешествия аз преживях радости, които щедро компенсираха лишенията, неизменно съпътстващи изпълнения с труд и тревоги живот.
  • Една от най-благородните черти на съвременната цивилизация, отличаващи я от състоянието на човечеството в по-далечни времена, е това, че тя е разширила сбора на нашите представи, направила ни е по-способни да възприемаме връзката между физическия и интелектуалния свят, и е хвърлила светлина върху предмети, които досега занимаваха само малцина учени, тъй като върху тези предмети се разсъждаваше поотделно и от по-тясна перспектива.
  • Изразът на суета и самовлюбеност става по-малко обиден, когато запази своята простота и искреност.
  • Въображението ни се удивлява само от това, което е велико; но влюбеният в природната философия ум трябва да разсъждава по равно и върху малките неща.
  • За да осъществим подобрение без суматоха трябва да бъдат изградени нови институции; те ще ни помогнат да се отървем от онези, които варваризмът на вековете е осветил. Един ден ще изглежда невероятно, че до 1826 г. на Големите Антили не съществува закон, който да предотврати продажбата на невръстни деца и отделянето от родителите им, или да забрани унизителния обичай, при който негрите биват белязани с нагорещено желязо, само за да направим този човешки добитък по-разпознаваем.

„Космос“ (1845 – 1847)

  • Главният импулс, който ме насочваше, бе искреният стремеж да разбера явленията, съпътстващи физическите обекти в тяхната взаимосвързаност и да представя природата като едно велико цяло, движено и одушевено от вътрешни сили.
  • Като поддържаме единството на човешкия вид, ние същевременно отблъскваме депресиращото предположение за превъзходството и малоценността на човешките раси. Има нации, които са по-отворени към култивиране, по-цивилизовани, по-облагородени от впрягането на разума в сравнение с други, но никоя нация по същество не е по-висша от другите. Всички са свободни в еднаква степен; свобода, която в по-грубите условия на обществото, принадлежи само на индивида, но която, в общества, разчитащи на политически институции, придобива статут на право за цялата общност.
  • От най-отдалечените мъглявини и от обикалящите една около друга двойни звезди, се спускаме към най-дребните организми на животинското царство, проявили се в дълбините на океана или на сушата, и към деликатните растителни кълнове, които прикриват голата стръмнина на коронования с лед планински връх; способни сме да подредим природните явления според закони, които знаем отчасти; но други закони, които имат по-мистериозна природа, властват над по-високите сфери на органичния свят, където принадлежи човешкият вид с всичките си разнородни структури, творческата си интелектуална мощ и езиците, които е сътворил. Физическите очертания на природата прекъсват в точката, където започва сферата на интелекта и нов свят на ума се разкрива пред нас. Той бележи лимита, но не го задминава.
Advertisements

Из „Природата на вселената“, Фред Хойл

Земята, видяна отвън

От момента, в който се сдобием с фотография на Земята, заснета отвън, ще добавим, в емоционален смисъл, още едно измерение към своите възприятия. Общоприетата идея за движението е, по същество, двуизмерна идея. Засяга единствено транспортирането от едно място на повърхността на Земята към друго. Колко от нас осъзнават, че едва няколко километра атмосфера над главите ни ни делят от пълно замръзване? Освен нищожното движение на самолета, движението нагоре все още не значи нищо за нас. Но веднъж щом възможността за движение, насочено навън, стане толкова ясна за обикновения човек по време на футболен мач, колкото за учения в неговата лаборатория, веднъж щом същинската изолираност на Земята бъде осъзната от всеки човек, без значение от неговата националност или убеждения, една нова идея, по-мощна от всяка друга в историята, ще бъде освободена. И мисля, че това нетолкова далечно развитие би могло да бъде за добро, тъй като би трябвало да изобличи безплодието на националистичния стремеж. Точно по този начин Новата Космология би могла да повлияе цялата организация на човешкото общество.

Първото изображение на Земята в нейната цялост, заснето от астронавти по време на мисията "Аполо 8". Източник: http://history.nasa.gov/ap08fj/photos/a/as08-16-2593hr.jpg

Първото изображение на Земята в нейната цялост, заснето от астронавти по време на мисията „Аполо 8“. Източник: NASA.

***

[…] Ако ни бяха достъпни подробни исторически записки, би било интересно да изследваме предубежденията на древните гърци, които отхвърлили възгледите на Аристарх. Тези възгледи били забравени, докато не били възродени от Коперник, почти 2000 години по-късно.

Конфликтът между теорията на Коперник и Римокатолическата църква е добре познат, особено частта, която Галилео е изиграл в него. По време на курса от лекции на тема „Християнството и историята“, професор Хърбърт Бътърфийлд предлага една смирена апология за поведението на Църквата. Макар и да се насладих на лекциите на професор Бътърфийлд, се опасявам, че по този въпрос е невъзможно да се съглася с него. Считам твърденията на опонентите на Галилео, като примери, съответстващи на афоризма на хумориста Джон Билингс: „Това, което прави човека глупак, не е онова, което не знае, а онова, което знае, но не е правилно.“ Теорията на Коперник не претендира да бъде вярна или истинска в някакъв абсолютен смисъл, тя просто е единствената гледна точка, от която би могло да се постигне прогрес по онова време. Накратко, нейната добродетел е в простото й устройство, което бива демонстрирано с удивителна яснота и умение от Галилео.

***

В тези лекции се опитвах да подчертая доминиращата космическа роля на водорода, най-простият химичен елемент. Хелият, следващият елемент, се произвежда в значителни количества във вътрешните райони на нормални звезди, като нашето Слънце. Но, освен водорода и хелия, всички други елементи са изключително редки, общата им маса се равнява на едва една стотна част от масата на Слънцето. В сравнение с това, ситуацията на Земята и другите планети е напълно противоположна, там водородът и хелият допринасят далеч по-малко от сложните атоми на желязото, калция, силиция, магнезия и алуминия. Този контраст води до два важни извода. Първо, виждаме, че материалът, изтръгнат от Слънцето изобщо не би бил подходящ за формацията на планетите, каквито ги познаваме. Неговият състав би бил безнадеждно погрешен. Вторият извод, до който ни води споменатият контраст, е че Слънцето е нормално, а Земята е аномалия. Междузвездният газ и повечето звезди са изградени от материал, подобен на слънчевия, а не на земния. Трябва да разберете, че, в космическия смисъл, пространството, което обитавате в момента, е направено от погрешен материал. Вие самите сте чудатост. Вие сте рядкост, предмет с колекционерска стойност в Космоса.

***

Експлозия на Свръхнова

Следващата стъпка е да скицираме характеристиките на звездата, която е придружавала нашето Слънце в миналото. Трябва да е била значително по-масивна от Слънцето. Трябва да е била много специална звезда. Трябва да е била звезда, която е експлодирала с невиждана сила. Подобни звезди са познати на изследователите на космоса като свръхнови. Благодарение до голяма степен на двамата астрономи от обсерваторията Маунт Уилсън, Бааде и Минковски, вече знаем доста за тези експлозии. Повечето от материалът от свръхновата – тоест, значително повече материал, отколкото съдържа цялото Слънце – бива изхвърлен сред космоса като огромен облак от свирепо нагорещен газ, движещ се със скорост от десетки милиони километри в час. За няколко дни съпътстващата взрива светлина успява да изравни по сила лъчението на всичките 10 000 000 000 звезди в Галактиката. Подобен холокост е вдъхнал живот на Земята и останалите планети.

[…]

Според резултатите на Бааде и Минковски температурата във вътрешността на свръхнова надхвърля 300 пъти температурата в центъра на Слънцето. При такава температура са възможни най-различни ядрени преобразувания, случващи се с огромна скорост. Превъплъщението на водорода в хелии, което е толкова значимо във вътрешността на Слънцето, тук губи своя блясък. Вместо това, хелият се преобразува в елементи с високо атомно тегло: магнезий, алуминий, силиций, желязо, олово, уран и други. Значимостта на това е очевидна. Това значи, че последният дар на звездата, акомпанирала Слънцето, е гигантски газов облак с точния състав, нужен за формирането на Земята и останалите планети.

Мъглявината Рак, заснета от космическия телескоп Хъбъл, представлява останките на свръхнова

Мъглявината Рак, заснета от космическия телескоп Хъбъл, представлява останките на свръхнова, светлината от чиято експлозия е достигнала човечеството за пръв път преди 1000 години и е документирана през 1054г. от китайски астрономи. Това, което наблюдаваме на компютърно преработеното изображение е газов облак с диаметър 6 светлинни години, завихрян (в центъра си със скорост, близка до светлинната) от неутронна звезда, която представлява ултраплътното смачкано ядро на взривилия се гигант, въртящо се около себе си 30 пъти в секунда. Мъглявината Рак отстои на 6 500 светлинни години от Слънчевата система.

Поглед към бъдещето

Според моите възгледи, ненапътстваното въображение на човека само по себе си е неспособно да си представи структури, като тези, които се опитах да опиша пред вас в изминалите няколко лекции. Никой литературен гений не би могъл да измисли история дори и на една стотна толкова фантастична, колкото трезвите факти, разкрити от астрономическата наука. Нужно е само да сравните резултатите от изследването на Вселената с историите на знаменити майстори на фантастиката като Жул Верн и Хърбърт Уелс, за да видите, че фактите са многократно по-въздействащи от измислицата.

***

През историята на науката, разни хора настоятелно са намеквали, че определени въпроси са отвъд обхвата на аргументираното проучване, и всеки път е доказвано, че тези хора грешат. […] Целият опит ни учи, че никой досега не е задавал прекалено много въпроси

***

А сега бих искал да обърна внимание на съвременните религиозни вярвания. В Библията има доста космология. Моето впечатление от тази книга е, че тя съдържа едни удивителни възгледи, имайки предвид времето, когато е била писана. Но смятам, че трудно би могло да се отрече, че космологията на древните юдеи е само бледо петънце, в сравнение с помитащото великолепие на картината, разкрита ни от модерната наука. Това ме кара да си задам въпроса: Разумно ли е да предполагаме, че юдеите са били предопределени да разбират мистерии далеч по-дълбоки от всичко, което бих могъл да проумея, когато е съвсем ясно, че те са били напълно невежи относно много въпроси, чиито решения днес са банално очевидни? Не, изглежда ми, че религията е един сляп опит да намерим изход от действително ужасяващата ситуация, в която се намираме: бидейки насред тази изцяло фантастична вселена без ни най-малка представа защо сме тук. Не е чудно тогава, че много хора изпитват нуждата от някаква вяра, която им носи чувство за сигурност, и нищо чудно, че такива хора се ядосват на хора като мен, които твърдят, че тази сигурност е илюзорна. Но на мен, също като на тях, ситуацията изобщо не ми харесва. Разликата е, че аз не виждам дори и най-минимално преимущество в това да заблуждавам себе си.

[Относно въпроса „продължава ли да съществува човешкото съзнание след смъртта?“] Няколко авторитета на религиозната доктрина ме увериха, че твърденията ми [че дори християните не могат да си представят живота след смъртта без връзка с познатия ни физически свят] са погрешни и че християните всъщност си представят съществуване без физически взаимовръзки. Ако това е така, то християните явно са дарени със сетива, които другите не притежават. Според мен дори е невъзможно да напишеш половин дузина смислени изречения, относно подобно съществуване, които да не включват някаква препратка към физическия свят.

Превод от английски: Димитър Кръстев.

Източник на текста: Hoyle, Fred. The Nature of the Universe: A Series of Broadcast Lectures. Basil Blackwell Oxford, 1950.

Далеч от всеки път

От прашното скалисто плато
сянката й се въздига,
скрита сред шубраци
на отровен креозотов храст.

Тя извива бавно своето тяло
към изгарящото слънце
и щом докоснах кожата й
пръстите ми се обляха в кръв.

Изпод смълчания сумрак,
под погледа на тежка сребърна луна,
дойдох, вървейки с вятъра,
да видя как кактуса цъфти.

Странен глад ме навести;
надвисналите сенки бяха вплетени във мрачен танц.
Свлякох се връз храста бодлив
и трепереща ръка усетих.

Щом сетна светлина скалите в топла прегръдка обвие
и гърмящи змии пробуди,
планински котки ще се появят,
костите ти те ще извлекат.

Въздигни се с мен
за вечни времена сред пясъка спокоен
и звездите твоите очи ще бъдат,
а вятърът – ръцете мои.

Превод: Д.К.