Най-влиятелният учен, за когото може би никога не сте чували

Източник на оригиналния текст

Александър фон Хумболт - автопортрет.

Александър фон Хумболт – автопортрет.

Вгледайте се в автопортрета на Александър фон Хумболт от 1814 г. и ще надникнете в очите на човек, който се е стремил да види и разбере всичко. В този момент от живота му, на възраст 45 години, Хумболт вече се е самообразовал във всяка научна дисциплина, прекарал е повече от пет години в научен поход из Южна Америка, извървявайки около 10 000 км, въвел е нови методи за изразяване на географските данни, поставил е световен рекорд в алпинизма, който не е бил подобрен в продължение на 30 години и е доказал себе си като един от най-важните учени в историята, спомагайки за изграждането на много от днешните природни науки.

Роденият в Берлин Хумболт понякога е наричан „последният ренесансов човек“ – той въплъщавал цялото знание за света, което е било известно на хората по онова време. Последните три десетилетия на живота си той прекарал в писане на своя „Космос“, опит да бъде предоставен научен разказ за всички аспекти на природата. (Може да свалите електронния вариант на първи том от книгата в превод на английски безплатно от онлайн архива „Проект Гутенберг“ – gutenberg.org/ebooks/14565 – бел.пр.) Макар и неговото колосално творческо начинание да остава недовършено в деня на смъртта му през 1859 г., четирите завършени тома са едни от най-амбициозните научни трудове, публикувани някога, като разкриват невероятния обхват на неговата проницателност.

An 1823 map using Humboldt’s innovation of isotherm lines, which connect points that average the same temperature.

Карта от 1823 г. Използвани са иновативните изотермични линии на Хумболт, които свързват географски точки с еднаква средна температура.

През своето съществуване, Хумболт търсил взаимовръзките в живота. Днес знанието може да изглежда безнадеждно откъслечно. Природните и хуманитарните науки говорят на различни езици, научните дисциплини често изглеждат несъизмерими, а университетът прилича по-скоро на мултиверситет. На този фон, Хумболт представлява стремежът към откриването на всеобхващащ ред; само ако се вгледаме достатъчно дълбоко ще забележим заплетена скрита хармония.

Позовавайки се на тази амбиция в „Космос“, Хумболт пише:

Главният импулс, който ме насочваше, бе искреният стремеж да разбера явленията, съпътстващи физическите обекти в тяхната взаимосвързаност и да представя природата като едно велико цяло, движено и одушевено от вътрешни сили.

За да разбере природния ред в неговата цялост, обаче, Хумболт трябвало да се отдаде на „специални клонове на проучването,“ без които „всеки опит да бъде предоставена величествена и всеобхватна перспектива на вселената би бил нищо повече от напразна илюзия.“

An 1817 Humboldt manuscript showing a geographic distribution of plants.  APS Museum

Ръкопис на Хумболт от 1817 г., показващ географското разпределение на растенията.

Убеждението на Хумболт за единството на космоса, също така, има огромен принос за разбирането на човечеството. Той отхвърлил възгледите за разделянето на света на Стар и Нов, като ги възприемал за назадничави и вредни. Чрез своите геологически, метеорологични и ботанически карти той показал, че отдалечени части на земното кълбо могат да бъдат по-близки една към друга, отколкото спрямо непосредствените си съседи. Когато Хумболт проучвал човечеството, той бил по-впечатлен от общите неща между хората, не толкова от разликите. Всъщност, той бил ревностен защитник на свободата на всички народи.

Когато Хумболт бил упълномощен от испанската корона за своите изследователски начинания, той действал от подбуди, различни от тези на европейците, които първи били посетили същите далечни земи. За разлика от тях, той нямал интерес да експлоатира земята и туземните народи за лична изгода. Той видял Южна Америка не като плячка, чакаща да бъде отнесена в Европа, а като врата към велики открития, която чака да бъде отворена. През нея, той щял да разкрие сродни отношения, несъзнавани дотогава, между обширни места и видовете, които ги обитават.

Humboldt and colleague Aimé Bonpland in front of the Chimborazo volcano in Ecuador.

Хумболт и неговия спътник Еме Бонплан пред вулкана Чимборасо в Еквадор.

Друга част от наследството на Хумболт е апетитът към изследването и приключенията. Според Хумболт, този, който изучава света, трябва да излезе навън, да срещне пряко разнородните му преображения. Хумболт насърчавал учените да превърнат самия свят в лаборатория, служейки си с всяко сетиво и инструмент на науката, за да наблюдават, измерват и документират.

Тази слабост към приключенията може да се усети в писането на Хумболт. Учените днес пишат в пасивен тон, сякаш някакви незаинтересовани или дори безплътни фигури извършват научната работа. Хумболт ни напомня, че, въпреки всичко, изследователят е една от най-важните съставки на науката. Любопитството е искрата, която прави проучването възможно и същевременно източникът на вълнение, който го поддържа. В допълнение, игнорирането на личността на изследващия създава опасност от безотговорно и безчовечно отношение, което Хумболт осъждал.

Хумболт, няколко години преди смъртта му.

Хумболт, няколко години преди смъртта му.

Отвъд финансовата подкрепа и покровителството му на други учени, сред които геологът Луи Агасис и бащата на органичната химия Юстус фон Либих, най-великият дар на Хумболт може би е неговата трайна сила да вдъхновява. Освободителят Симон Боливар пише за него: „Истинският октривател на Южна Америка е Хумболт, тъй като неговият труд е много по-ценен за нашия народ от усилията на всички завоеватели.“ А Чарлз Дарвин, който описва Хумболт като „най-великият научен пътешественик, живял някога,“ казва, че неговите книги „събудиха в мен изгарящ стремеж да добавя дори най-скромен принос в благородната структура на естествените науки.“

Ралф Уолдо Емерсън пише за Хумболт: „Той е едно от онези чудеса на света, които изникват от време на време, сякаш да ни демонстрират възможностите на човешкия ум.“ Хумболт дори оказва огромно влияние върху поезията на Уолт Уитман, който пазел копие на „Космос“ на бюрото си за вдъхновение, докато пишел „Стръкчета трева“. Тези примери свидетелстват за това колко е мощен духът на Хумболт, който до ден днешен вдъхновява поколения от изследователи да дръзнат да опознаят света и скритите му взаимовръзки.

Автор на статията: Ричард Гундерман.

Превод от английски: Димитър Кръстев.

Цитати от книгите на Хумболт (източник WikiQuote):

„Равноденствените региони на Америка“ (1814-1829)

  • Посветен от най-ранна възраст на изучаването на природата, чувствайки с ентусиазъм дивата прелест на една страна, закриляна от планини и древни гори, в своите пътешествия аз преживях радости, които щедро компенсираха лишенията, неизменно съпътстващи изпълнения с труд и тревоги живот.
  • Една от най-благородните черти на съвременната цивилизация, отличаващи я от състоянието на човечеството в по-далечни времена, е това, че тя е разширила сбора на нашите представи, направила ни е по-способни да възприемаме връзката между физическия и интелектуалния свят, и е хвърлила светлина върху предмети, които досега занимаваха само малцина учени, тъй като върху тези предмети се разсъждаваше поотделно и от по-тясна перспектива.
  • Изразът на суета и самовлюбеност става по-малко обиден, когато запази своята простота и искреност.
  • Въображението ни се удивлява само от това, което е велико; но влюбеният в природната философия ум трябва да разсъждава по равно и върху малките неща.
  • За да осъществим подобрение без суматоха трябва да бъдат изградени нови институции; те ще ни помогнат да се отървем от онези, които варваризмът на вековете е осветил. Един ден ще изглежда невероятно, че до 1826 г. на Големите Антили не съществува закон, който да предотврати продажбата на невръстни деца и отделянето от родителите им, или да забрани унизителния обичай, при който негрите биват белязани с нагорещено желязо, само за да направим този човешки добитък по-разпознаваем.

„Космос“ (1845 – 1847)

  • Главният импулс, който ме насочваше, бе искреният стремеж да разбера явленията, съпътстващи физическите обекти в тяхната взаимосвързаност и да представя природата като едно велико цяло, движено и одушевено от вътрешни сили.
  • Като поддържаме единството на човешкия вид, ние същевременно отблъскваме депресиращото предположение за превъзходството и малоценността на човешките раси. Има нации, които са по-отворени към култивиране, по-цивилизовани, по-облагородени от впрягането на разума в сравнение с други, но никоя нация по същество не е по-висша от другите. Всички са свободни в еднаква степен; свобода, която в по-грубите условия на обществото, принадлежи само на индивида, но която, в общества, разчитащи на политически институции, придобива статут на право за цялата общност.
  • От най-отдалечените мъглявини и от обикалящите една около друга двойни звезди, се спускаме към най-дребните организми на животинското царство, проявили се в дълбините на океана или на сушата, и към деликатните растителни кълнове, които прикриват голата стръмнина на коронования с лед планински връх; способни сме да подредим природните явления според закони, които знаем отчасти; но други закони, които имат по-мистериозна природа, властват над по-високите сфери на органичния свят, където принадлежи човешкият вид с всичките си разнородни структури, творческата си интелектуална мощ и езиците, които е сътворил. Физическите очертания на природата прекъсват в точката, където започва сферата на интелекта и нов свят на ума се разкрива пред нас. Той бележи лимита, но не го задминава.
Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s