Из „Природата на вселената“, Фред Хойл

Земята, видяна отвън

От момента, в който се сдобием с фотография на Земята, заснета отвън, ще добавим, в емоционален смисъл, още едно измерение към своите възприятия. Общоприетата идея за движението е, по същество, двуизмерна идея. Засяга единствено транспортирането от едно място на повърхността на Земята към друго. Колко от нас осъзнават, че едва няколко километра атмосфера над главите ни ни делят от пълно замръзване? Освен нищожното движение на самолета, движението нагоре все още не значи нищо за нас. Но веднъж щом възможността за движение, насочено навън, стане толкова ясна за обикновения човек по време на футболен мач, колкото за учения в неговата лаборатория, веднъж щом същинската изолираност на Земята бъде осъзната от всеки човек, без значение от неговата националност или убеждения, една нова идея, по-мощна от всяка друга в историята, ще бъде освободена. И мисля, че това нетолкова далечно развитие би могло да бъде за добро, тъй като би трябвало да изобличи безплодието на националистичния стремеж. Точно по този начин Новата Космология би могла да повлияе цялата организация на човешкото общество.

Първото изображение на Земята в нейната цялост, заснето от астронавти по време на мисията "Аполо 8". Източник: http://history.nasa.gov/ap08fj/photos/a/as08-16-2593hr.jpg

Първото изображение на Земята в нейната цялост, заснето от астронавти по време на мисията „Аполо 8“. Източник: NASA.

***

[…] Ако ни бяха достъпни подробни исторически записки, би било интересно да изследваме предубежденията на древните гърци, които отхвърлили възгледите на Аристарх. Тези възгледи били забравени, докато не били възродени от Коперник, почти 2000 години по-късно.

Конфликтът между теорията на Коперник и Римокатолическата църква е добре познат, особено частта, която Галилео е изиграл в него. По време на курса от лекции на тема „Християнството и историята“, професор Хърбърт Бътърфийлд предлага една смирена апология за поведението на Църквата. Макар и да се насладих на лекциите на професор Бътърфийлд, се опасявам, че по този въпрос е невъзможно да се съглася с него. Считам твърденията на опонентите на Галилео, като примери, съответстващи на афоризма на хумориста Джон Билингс: „Това, което прави човека глупак, не е онова, което не знае, а онова, което знае, но не е правилно.“ Теорията на Коперник не претендира да бъде вярна или истинска в някакъв абсолютен смисъл, тя просто е единствената гледна точка, от която би могло да се постигне прогрес по онова време. Накратко, нейната добродетел е в простото й устройство, което бива демонстрирано с удивителна яснота и умение от Галилео.

***

В тези лекции се опитвах да подчертая доминиращата космическа роля на водорода, най-простият химичен елемент. Хелият, следващият елемент, се произвежда в значителни количества във вътрешните райони на нормални звезди, като нашето Слънце. Но, освен водорода и хелия, всички други елементи са изключително редки, общата им маса се равнява на едва една стотна част от масата на Слънцето. В сравнение с това, ситуацията на Земята и другите планети е напълно противоположна, там водородът и хелият допринасят далеч по-малко от сложните атоми на желязото, калция, силиция, магнезия и алуминия. Този контраст води до два важни извода. Първо, виждаме, че материалът, изтръгнат от Слънцето изобщо не би бил подходящ за формацията на планетите, каквито ги познаваме. Неговият състав би бил безнадеждно погрешен. Вторият извод, до който ни води споменатият контраст, е че Слънцето е нормално, а Земята е аномалия. Междузвездният газ и повечето звезди са изградени от материал, подобен на слънчевия, а не на земния. Трябва да разберете, че, в космическия смисъл, пространството, което обитавате в момента, е направено от погрешен материал. Вие самите сте чудатост. Вие сте рядкост, предмет с колекционерска стойност в Космоса.

***

Експлозия на Свръхнова

Следващата стъпка е да скицираме характеристиките на звездата, която е придружавала нашето Слънце в миналото. Трябва да е била значително по-масивна от Слънцето. Трябва да е била много специална звезда. Трябва да е била звезда, която е експлодирала с невиждана сила. Подобни звезди са познати на изследователите на космоса като свръхнови. Благодарение до голяма степен на двамата астрономи от обсерваторията Маунт Уилсън, Бааде и Минковски, вече знаем доста за тези експлозии. Повечето от материалът от свръхновата – тоест, значително повече материал, отколкото съдържа цялото Слънце – бива изхвърлен сред космоса като огромен облак от свирепо нагорещен газ, движещ се със скорост от десетки милиони километри в час. За няколко дни съпътстващата взрива светлина успява да изравни по сила лъчението на всичките 10 000 000 000 звезди в Галактиката. Подобен холокост е вдъхнал живот на Земята и останалите планети.

[…]

Според резултатите на Бааде и Минковски температурата във вътрешността на свръхнова надхвърля 300 пъти температурата в центъра на Слънцето. При такава температура са възможни най-различни ядрени преобразувания, случващи се с огромна скорост. Превъплъщението на водорода в хелии, което е толкова значимо във вътрешността на Слънцето, тук губи своя блясък. Вместо това, хелият се преобразува в елементи с високо атомно тегло: магнезий, алуминий, силиций, желязо, олово, уран и други. Значимостта на това е очевидна. Това значи, че последният дар на звездата, акомпанирала Слънцето, е гигантски газов облак с точния състав, нужен за формирането на Земята и останалите планети.

Мъглявината Рак, заснета от космическия телескоп Хъбъл, представлява останките на свръхнова

Мъглявината Рак, заснета от космическия телескоп Хъбъл, представлява останките на свръхнова, светлината от чиято експлозия е достигнала човечеството за пръв път преди 1000 години и е документирана през 1054г. от китайски астрономи. Това, което наблюдаваме на компютърно преработеното изображение е газов облак с диаметър 6 светлинни години, завихрян (в центъра си със скорост, близка до светлинната) от неутронна звезда, която представлява ултраплътното смачкано ядро на взривилия се гигант, въртящо се около себе си 30 пъти в секунда. Мъглявината Рак отстои на 6 500 светлинни години от Слънчевата система.

Поглед към бъдещето

Според моите възгледи, ненапътстваното въображение на човека само по себе си е неспособно да си представи структури, като тези, които се опитах да опиша пред вас в изминалите няколко лекции. Никой литературен гений не би могъл да измисли история дори и на една стотна толкова фантастична, колкото трезвите факти, разкрити от астрономическата наука. Нужно е само да сравните резултатите от изследването на Вселената с историите на знаменити майстори на фантастиката като Жул Верн и Хърбърт Уелс, за да видите, че фактите са многократно по-въздействащи от измислицата.

***

През историята на науката, разни хора настоятелно са намеквали, че определени въпроси са отвъд обхвата на аргументираното проучване, и всеки път е доказвано, че тези хора грешат. […] Целият опит ни учи, че никой досега не е задавал прекалено много въпроси

***

А сега бих искал да обърна внимание на съвременните религиозни вярвания. В Библията има доста космология. Моето впечатление от тази книга е, че тя съдържа едни удивителни възгледи, имайки предвид времето, когато е била писана. Но смятам, че трудно би могло да се отрече, че космологията на древните юдеи е само бледо петънце, в сравнение с помитащото великолепие на картината, разкрита ни от модерната наука. Това ме кара да си задам въпроса: Разумно ли е да предполагаме, че юдеите са били предопределени да разбират мистерии далеч по-дълбоки от всичко, което бих могъл да проумея, когато е съвсем ясно, че те са били напълно невежи относно много въпроси, чиито решения днес са банално очевидни? Не, изглежда ми, че религията е един сляп опит да намерим изход от действително ужасяващата ситуация, в която се намираме: бидейки насред тази изцяло фантастична вселена без ни най-малка представа защо сме тук. Не е чудно тогава, че много хора изпитват нуждата от някаква вяра, която им носи чувство за сигурност, и нищо чудно, че такива хора се ядосват на хора като мен, които твърдят, че тази сигурност е илюзорна. Но на мен, също като на тях, ситуацията изобщо не ми харесва. Разликата е, че аз не виждам дори и най-минимално преимущество в това да заблуждавам себе си.

[Относно въпроса „продължава ли да съществува човешкото съзнание след смъртта?“] Няколко авторитета на религиозната доктрина ме увериха, че твърденията ми [че дори християните не могат да си представят живота след смъртта без връзка с познатия ни физически свят] са погрешни и че християните всъщност си представят съществуване без физически взаимовръзки. Ако това е така, то християните явно са дарени със сетива, които другите не притежават. Според мен дори е невъзможно да напишеш половин дузина смислени изречения, относно подобно съществуване, които да не включват някаква препратка към физическия свят.

Превод от английски: Димитър Кръстев.

Източник на текста: Hoyle, Fred. The Nature of the Universe: A Series of Broadcast Lectures. Basil Blackwell Oxford, 1950.

Advertisements

3 thoughts on “Из „Природата на вселената“, Фред Хойл

  1. Ха, на Голяма Богородица написах нещо, което въпреки моята дилетантност, лекичко се приближава да горната тема, ето го:

    За главата на Мария

    Голяма Богородица е един от най-големите християнски празници, почитан като ден, в който Божията майка е свършила земния си път и се е преселила при сина си на небето.
    А коя е Мария – една обикновена жена, избрана да роди и отгледа Неговия син, по никакъв начин знатна и специална, за да е достойна да роди именно Него.
    За да се предотвратят злостни коментари, някой умен мъж /не е жена, защото ролята на жените тогава е била единствено да увеличават човешкия род/, е измислил и разпространил тълкуването, че тази Мария не е онази Мария, която …
    Тази или онази – не зная коя. Със сигурност обаче това е Майката Мария на онзи Привидно Човек, който не е човек, а син Божи. Но предвид твърдението, че Бог е създал човека по свои образ и подобие, излиза, че всяка майка е Мария, раждайки същество по Негови образ и подобие.
    В болка, която не се запомня и е несъизмерима с идващите в последствие болки, съпровождащи отглеждането и възпитанието на това чудо, наречено човек. Болка, свързана и с безуспешните опити на Мария ежедневно и ежечасно да откъсне от сърцето си Неговия син, който е нейният син. А всъщност не е нейн, защото е създаден да служи на един в полза на друг и ВИНАГИ Мария да е последна в дневния му ред.
    Дали това е тази Мария или онази Мария – няма никакво значение. Не е необходимо Мария да е възвишен човек, за да ти насади добродетели. Последното тя може и ще направи от страх за твоето здраве и благополучие. Важното е , че резултатът ще бъде един и ще работи в твоя полза. Мария е една и подмяната е невъзможна. Дали Мария е грешна нямаш право да питаш, нито да си го помислиш дори, защото това е единствената Мария, дори и ГРЕШНА.
    А и „който не е правил грешки – да вдигне камък.“

    А ако все пак допуснеш, че Мария е грешница, това не доказва ли, че ти си грешка? И какво правиш тогава?

    Ето, затова Мария е точният човек. И добре е денят ти да започва с нея. За едно „Добро утро, мамо. Как си, добре ли си? –

    винаги ще се намери време.

    Like

  2. „..В космическия смисъл, пространството, което обитавате в момента, е направено от погрешен материал. Вие самите сте чудатост.“

    Както и мисълта на Галилей.

    Like

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s