Ъ Гели Гандрил и магията на книгите

Тазгодишният 24 май бе най-просветеният ден в живота ми. Една случайно попаднала в ръцете ми брошурка за фестивала HowTheLightGetsIn ме отведе в малко градче с огромна душа, наречено Hay-on-Wye (или Y Gelli Gandryll на местния език).

Снимка: telegraph.co.uk.

Снимка: telegraph.co.uk.

Бях привлечен от два дебата, които щяха да се състоят там. Bang Goes the Big Bang бе едната тема, разнищена с прекрасно чувство за хумор от хора, чиито лица са ни познати от документалните филми за вселената и едва ли съм си представял, че ще ги видя някога на живо: теоретичният физик Roger Penrose, космологът, специалист по теориите за мултивселената, Laura Mersini-Houghton и квантовият теоретик John Ellis, заемащ ръководен пост в CERN и по-известен с това, че през 1986 в статия за Nature изковава (както се казва на чист български) научния термин „теория на всичко„.

От ляво надясно: John Ellis, Laura Mersini-Houghton, символичният домакин David Malone (независим режисьор на документални филми, изследващи темите религия, наука, философия, излъчвани по британските телевизионни канали BBC и Channel 4), Roger Penrose.

От ляво: Lawrence Krauss (на видео стената), Angie Hobbs, историкът Rana Mitter в ролята на арбитер, Mary Midgley.

От ляво надясно: Lawrence Krauss (на видео-стената), Angie Hobbs, историкът Rana Mitter в ролята на арбитер, Mary Midgley.

Другият дебат бе озаглавен Philosophy Bites Back. В този „спор“ между философия и физична наука се сражаваха дамите Angie Hobbs и Mary Midgley срещу американския физик Lawrence Krauss, превърнал се в култова личност за невярващата (в богове и свръхестествени сили) младеж по света, най-вече с познанията си за същността на вселената, присмехулното отрицание на религията, уверения изказ и железните доводи в защита на своите твърдения. Уви, Краус се намираше чак в Австралия и присъства на живо само чрез видеовръзка през скайп. Естествено, недълго след началото на дебата, той обърна спора в добре познатото наука-срещу-религия, наблягайки върху безполезността на безкрайните философски томове, развиващи хипотези, които нямат емпирична почва. Беше като кратко встъпление към научния скептицизъм с всичките важни опорни точки, напр. разясняване на разликата между научна теория и употребата на думата „теория“ в ежедневната реч. Разбира се, съперничките в спора обвиниха Краус в прекомерен материализъм и дори използваха любимия оксиморон на всеки алтернативен гуру: научен догматизъм, – поставяйки на едно равнище по житейска стойност смътните философски въпроси и конкретните практични изпитания на модерната физика. Лорънс Краус категорично отказваше да се съгласи. Като цяло беше забавно.

Разположен на границата между Уелс и Англия и борещ се за независимост от Обединеното кралство, Хей е популярна дестинация за любители на книгите от цял свят, със своите 41 книжарници, 25 антикварни (две от които предлагат избор от над 200 000 заглавия).

 Richard Booth's bookstore


Вдясно на снимката виждате първата книгопродавалница в Хей-он-Уай, открита от Richard Booth през 1962г. Мястото е известно като „най-голямата книжарница за употребявани книги в Европа“. Снимка: urban75.org. Изглед отвътре: Richard Booth’s Bookshop.

Едва ли има нужда да споменавам, че тези неочаквани подробности се отразиха зле на банковата ми сметка – за сметка на което пък обемът на багажа ми за връщане набъбна значително. За библиофилите Хей-он-Уай е това, което е Лас Вегас за заклетите комарджии. Добре, че нямах много време до последния автобус. И добре, че на следващия ден трябваше да ходя на работа.

Открита книжарница в Хей. Снимкa: urban75.org.

Сдобих се с: оригинални заглавия на Fred HoyleEdward O. WilsonStephen Jay GouldJames Lovelock; експерименталната Historia Universalis на David Hurst; огромен годишен журнал по антропология от 50-те години с интересни статии за Балканите; почти забравения opus magnum Forms of Animal Life на покойния оксфордски професор по анатомия и физиология George Rolleston (книга, която тежи около 2 килограма и описва възможно най-изчерпателно основните форми на животински живот (много са!), познати ни до края на 19-ти век, когато е публикувано и съответното издание, което купих за смешните 7 паунда! – цената на един дюнер в Англия или почти минималното заплащане за един работен час); шест книги на Richard Dawkins, които бяха подписани лично от него и които запълват колекцията ми в България, като ме правят горд притежател на всички негови книги издавани някога.

Благодарности на Sadhana Harris, че ме снима с телефона си, точно когато батерията на шибаната

Благодарности на Sadhana Harris, че ме снима с телефона си, когато батерията на шибаната „сапунерка“ ме предаде и то в най-важния момент. Sadhana, wherever you are, may reason, peace and love be upon you!

За жалост, разбрах твърде късно за паралелния и много по-мащабен Hay Festival – ежегоден фестивал за литература и изкуство, където съвсем ненадейно засякох раздаващия автографи Докинс. Според Уикипедия, през 2001 Бил Клинтън описва същия този фестивал като „Уудсток на ума“. И съвсем не е далеч от истината. Може би догодина ще уважа цялото събитие както подобава.

Още една от малкото снимки, които успях да щракна за спомен от фестивала.

Още една от малкото снимки, които успях да щракна за спомен от фестивала. Прилича на входа на къщата на Билбо Бегинс и е направено изцяло от книги. Наричам това „Портал към знанието“ и го пожелавам на всеки.

Цялата история около книжната слава на Хей разбрах впоследствие, едва когато тръгнах да пиша този текст. На фона на сивата емигрантска реалност, която обитавам през последните два месеца, това магическо кътче ми се стори като абсурдно недоразумение във време-пространството. Докато обикалях фестивалните шатри, а после се разхождах из уличките на града, бях обзет от тиха еуфория. Кипях да споделя преживяването с близък човек, но не можех, защото бях сам. Е, запознах се с интересни англичани. Навсякъде пропагандирах другото провеждащо се паралелно по същото време в България подобно събитие, наречено Рацио, което задължително щях да посетя ако си бях у дома. Съжалявам само, че, притиснат от километричната опашка от чакащи за автограф, не събрах достатъчно смелост да заговоря Докинс и евентуално да го поканя да изнесе лекция в България (едва ли щеше да ме вземе на сериозно). Но поне го видях отблизо, благодарих му за шестте подписа и цялостното му творчество, а той се усмихна. Уверих се, че е човек, обикновен английски дядка, доста изнервен от тегавото присъствие на поредните почитатели и рутинното раздаване на автографи.

(Допълнение от 17/02/2015) Видео-записи на Philosophy Bites Back и Bang Goes the Big Bang.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s