Далеч от всеки път

От прашното скалисто плато
сянката й се въздига,
скрита сред шубраци
на отровен креозотов храст.

Тя извива бавно своето тяло
към изгарящото слънце
и щом докоснах кожата й
пръстите ми се обляха в кръв.

Изпод смълчания сумрак,
под погледа на тежка сребърна луна,
дойдох, вървейки с вятъра,
да видя как кактуса цъфти.

Странен глад ме навести;
надвисналите сенки бяха вплетени във мрачен танц.
Свлякох се връз храста бодлив
и трепереща ръка усетих.

Щом сетна светлина скалите в топла прегръдка обвие
и гърмящи змии пробуди,
планински котки ще се появят,
костите ти те ще извлекат.

Въздигни се с мен
за вечни времена сред пясъка спокоен
и звездите твоите очи ще бъдат,
а вятърът – ръцете мои.

Превод: Д.К.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s