Записки на един животохолик

Някъде през 2007-ма, когато бе създаден, този блог бе предвиден за личен дневник, достъпен само за ограничен брой приятели и познати. Тогава той носеше работното заглавие ексцесии/любов/прогрес – грубо описание на онова, което ме вълнуваше по време на ранните публикации. Впоследствие започнах да пиша неща, засягащи обществени въпроси и съответно разреших достъпа до предоставената тук информация на всеки непознат интернет-потребител.

Като се има предвид, че почти всяка обществена тема е спорна и противоречива, заради различната степен на информираност на хората, които я разглеждат, съвсем естествено предположих, че много от тях биха възприели първосигнално някои мои публикации като неуместни, обидни, скандални и прочие. Винаги съм бил отворен за критика и дискусии, но самоцелното сипене на омразни реплики по мой адрес ме плашеше и то много, сега вече не толкова. Та, може би, това беше причината да прекръстя блога на ироничното бездарни излияния – заглавие, което имаше две основни функции: първо, да смири гордостта ми и да ми напомня колко незначителен съм действително аз, живеещият върху „една прашинка, уловена в лъч светлина“*; другата функция на това заглавие бе да отблъсне всеки, който съди прибързано и да предотврати изявата на всеки, който буквално би нарекъл труда ми с тези думи.

Но с времето започнах да се замислям как всички ние съдим прибързано и че това всъщност не е порок, а естествена реакция на способността ни за съждение – реакция, която служи за интелектуалното израстването на всеки индивид, като засилва скоростта на прием на нова информация. И все пак, често скоростта е за сметка на качеството, като на свой ред това оставя огромни празнини в хорското познание, а празнините биват запълнени от фалш и откровени лъжи. Вредите от бързото хранене (с информация) се натрупват и биха могли да доведат до трайни увреждани на (общо)човешкия организъм.

Всеки публицист е длъжен да се съобразява с условностите на човешката природа, ако държи да бъде разбран от своите читатели. Самоиронията е възможна само от позицията на нравствена сила – качество, което много хора биха сгрешили (а вероятно припознали правилно) с надменност, нарцисизъм, арогантност. Затова самоиронията отблъсква, предизвиква жлъч, когато е явна, когато изглежда като натрапено остроумие. Колкото по-деликатен e сарказмът, с риск да остане незабелязан, толкова е по-ценен. Всеки непринуден жест рано или късно се превръща в заповед, а вероятно е заповед от самото начало. Може би всеки жест е предназначен да бъде открит и удостоен с подобаващо реципрочен жест? Тоест, всеки жест, по същество, е принуда.

Затова реших да предам по-представителен вид на този блог и затова отново сменям заглавието. Този път с нещо, което (привидно) не е породено от афект и съответно е (привидно) неафектиращо. Последното заглавие бе в рязък дисонанс с някои по-сериозни публикации и вероятно е създавало пречка за постигане на внушението, което съм търсил чрез тях. Сегашното заглавие е по-зряло и неутрално, както целя да бъдат възприемани и онези по-сериозни публикации. Също така, новото заглавие крие алюзия за една от книгите на любим автор** – именно тази (недодялана и мръснишка) книга ми разкри необятния свят на литературата, вдъхнови ме да чета и да пиша повече, запозна ме с художествени похвати и автори, които продължават да ме удивляват със своята прямота и своя усет за психологическата действителност, която ни изпълва.

Съдържанието на блога остава същото: смес от величествените ми писмени творения и пълнеж от чужди трудове на бездарни автори, занимаващи се с култура, наука, изкуство, философия, скептицизъм. И ако у вас остане дори грам съмнение за уважението, което изпитвам към личностите, на чиито трудове се позовавам… нека Аллах да ви накаже! Защото аз ви прощавам. Толкова съм великодушен.

ПИЙТЕ от живота и за живота!

НАЗДРАВЕ!

* Карл Сейгън, "Бледа синя точица"
** Чарлз Буковски, "Записки на стария мръсник"
Advertisements

One thought on “Записки на един животохолик

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s