Социалисти, социалисти навсякъде

Защо ненавиждам социализма, който никога не съм изпитал жив на родна почва, но в чийто гниещ труп живея днес?

Из „Воля за власт“ (Изд. „Захарий Стоянов“, 2009):

125.

Социализмът – като докрай премислена тирания на най-нищожните и най-глупавите, т.е. на повърхностните, завистливите, онези, които три четвърти са комедианти – наистина е заключителен извод на „съвременните идеи“ и техен латентен анархизъм: но в ленивата атмосфера на демократичното благополучие способността да се правят изводи (Schlüsse) и изобщо да се стига докрай (Schluss) заспива. Човек следва – но не стига до следствията. Затова като цяло социализмът е безнадеждно вкиснало нещо; и е трудно да се намери по-забавно зрелище от това да се наблюдава противоречието между отровните и отчаяни физиономии на съвременните социалисти и безметежното овче щастие, което излъчват техните надежди и пожелания. А за какви жалки, потиснати чувства свидетелства техният стил! Обаче въпреки това на много места в Европа те могат да преминат към насилствени актове и нападения; на следващото столетие му предстои да усети на някои места доста силни „колики“, и Парижката комуна, която намира свои апологети и защитници дори в Германия, ще се окаже само леко „неразположение на стомаха“ в сравнение с това, което предстои. Въпреки това собственици винаги ще има повече от достатъчно, което ще попречи на социализма да стане нещо повече от болезнен пристъп; а тези собственици като един се придържат към вярата, „че човек трябва да притежава нещо, за да бъде нещо“. И това е най-старият и най-здрав от всички инстинкти: аз бих добавил: „човек трябва да иска да има повече, отколкото има, ако иска да стане нещо повече.“ Така именно гласи учението, което самият живот проповядва на всичко живо: моралът на развитието. Да имаш и да искаш да имаш повече, с една дума, растежът – в това се крие самият живот. В учението на социализма е налице зле прикрита „воля за отрицание на живота“: подобно учение може да бъде измислено само от неуспели хора и раси. И наистина, би ми се искало с няколко големи примера да се покаже, че в социалистическото общество животът отрича сам себе си, сам подрязва своите корени. Земята е достатъчно голяма и човекът все още не е достатъчно изчерпан, за да мисля, че едно такова практическо поучение и demonstratio ad absurdum би трябвало да изглеждат нежелателни, дори и в случай че бъдат постигнати само с цената на огромно количество човешки жертви. Както и да е, дори в качеството си на неспокойна къртица под почвата на затъналото в своята глупост общество, социализмът може да даде нещо полезно и изцеляващо; той забавя настъпването „на мира на земята“ и окончателното проникване с добродушие на демократичното стадно животно, той принуждава европейците да запазят духа си, т.е. своята хитрост и предпазливост, предпазва ги от окончателен отказ от мъжките и войнските добродетели, до известно време той ще защитава Европа от заплашващия я marasmus femininus.

Фридрих Ницше е писал горните думи през 80-те години на 19-ти век. Възхищавам се на неговата проницателност.

Това, което ненавиждам най-силно у социалистите, е отказът им да поемат отговорност за деянията си. Увереността им, че има кой или какво да бди над тях, мотивира техния идеологически дълг да мислят вместо другите. Социалистите действат прикрито и подмолно в името на дадена добра кауза, като налагат всевъзможни ограничения на частната мисъл / собственост. Много е удобно, при свършен факт, да си измиеш ръцете и съвестта с оправданието, че си вършил глупости в името на общото благо.

Както още учи философията на Ницше, и както потвърждава животът, да се вайкаш, да съжаляваш, да търсиш опрощение, вместо начини да се развиваш и подобряваш, е типично за низшите духом. Морализаторският глас, който ви нашепва „трябва“ или „трябваше“ е лош съветник. Добрият и полезен съветник е гласът, който казва „мога“, без да се страхува да зададе въпроса „как?“: как да се развия?, как да се подобря? Няма нищо срамно в незнанието. Претенцията за висше и неоспоримо познание е срамна.

Недостойното поведение не е присъщо само на определена група от хора, то е присъщо на всеки от нас и единствената надежда да запазим честта си се крепи на това да признаем собствената си природа. Стереотипите – политически, религиозни и т.н. – са по-скоро следствие на историческо неглижиране и незнание, отколкото дело на задкулисен заговор. Неизбежна грешка в човешкото развитие е навикът всяко следващо поколение да пренебрегва постиженията на предходните поколения, поради придобит в ранна възраст афект, който с времето се засилва от чисто емоционален подбор на информацията. Подтикът да съдим ни въздейства също така затъпяващо, както и страхът от присъдата.

Ала истинската човешка дребнавост е в това да пренебрегваме важността на бъдещото поколение. Смъртта на нашите деди не е тъжна вест, а напомняне за собствената ни тленност, призив да живеем млади и да преотстъпим живота на младите. Ако всички сме наследници на възвишен идеал, то никак не е чудно, че този идеал отдавна е мъртъв, за да стори път на децата си. В такъв случай, няма нищо изненадващо в това, че „Бог е мъртъв“.

Хора, които милеят за поощрение от своя главатар; които намират утеха в общност, която не търпи критика и наказва критиката с физическо насилие или мълчание, – такива хора не заслужават нашето уважение.

Социалисти могат също така да бъдат обединени от десни политически възгледи. Но какво значат ляво и дясно в политиката? Това се две напълно изпразнени от съдържание концепции, чиято употреба е също толкова лишена от смисъл, ако желаем да действаме конструктивно. Политическият шовинизъм съответства на хората, които гледат на политиката с нагласата на футболен запалянко, присъстващ на футболно дерби – в техните изявления и в тяхната етична позиция има точно толкова разум!

Всяка посока на мисълта, всяка идея е ценна, стига да не бъде следвана праволинейно. Истинската свобода изисква приключенски дух – сантимент към непознатото и подсилена мнителност към познатото. Ако човек не може непрестанно да открива нови хоризонти пред себе си, да обикаля надлъж и нашир, умствено и физически, той е загубен.

В допълнение, да се съобразяваш постоянно с околните, да бъдеш конформист, не е въпрос на избор, това е естествена принуда и първо условие за успешно продължаване на рода. Който се определя като антиконформист е глупак, търсещ внимание.

И накрая, няколко думи за разликата между последователи и читатели. Двете неща, които унищожават образа на всеки идеен лидер, са изобилието от последователи и липсата на читатели. Предаността на последователите – онези, които издигат бетонни паметници на своите идоли, – се крепи върху силно преувеличено повърхностно впечатление, докато добродетелта на читателите – техният незадоволим интелектуален глад – ги прави негодни за преданост. Авторът умира, когато умре последният му читател.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s