Какво ни обединява?

Онова, което обединява мен, теб и хората по целия свят са добрите обноски и духовната нищета, приличието на благост и липсата на такава, общият враг, злобата, омразата, коварството, подлостта, прикриването и потискането на страстта, натрапливото желание да стъпчеш всичко чуждо в обществото и в себе си, заради натрапливото желание да бъдеш себе си, да бъдеш свой си, и незнанието да бъдеш, и невъзможността да бъдеш, принудата да се приобщиш – към семейство, към родина, към човечество, към бизнес кръг, към партия, религия, философия, каквото е модно, каквото е актуално, стига да си вътре, да не си вън, да бъдеш част по неволя.

Най-противно ми става, когато видя двама или повече души да разкъсват задружно един. В такъв случай човек обеднява вследствие на обединяването си с друг. Често съюзяването ни прави духовно по-бедни, но възможно ли е в отделни случаи съюзяването да ни възвисява нравствено? Под „духовно“ разбирайте етично, под „нравствено“ – искрено, интимно.

Поглеждам нагоре (в текста) и ми прави впечатление, че несъзнателно съм пропуснал да добавя „принудата да се приобщиш към приятели, към любима“… нека се опитам да си отговоря защо? Сигурно ми се иска да вярвам, че този тип взаимоотношения са единствените, които избираме свободно – да имаме или да нямаме приятели, да имаме или да нямаме любим човек – иска ми се да вярвам, че това е въпрос на наш личен избор, по всяко време, не без пречки, а без натиск от обществото. Сигурно ми се иска да вярвам, че никой не ни задължава да се доверяваме и да обичаме. Сигурно ми се иска да вярвам, че това е шанс да оцелеем отвъд пошлите подробности на живота. Но не вярвам. Не вярвам и че някой ни задължава. Това е дело на природата – отвътре тя е хаотична, безлична и посредствена; отвън – наконтена и на пръв поглед красива. Този неин магически трик е за ваша сметка.

Парадоксално на последствията от способността ни да се привързваме емоционално, това ни умение създава най-силната илюзия за наша собствена воля и съответно изпълва факта, че съществуваме, с някаква илюзорна тежест.

Това, което мелодрамата нарича „повик на сърцето“, науката биохимия нарича окситоцин:

Окситоцинът е хормон, който се секретира от паравентрикуларното ядро в хипоталамуса, а оттам се складира в задния дял на хипофизата, откъдето се и секретира. Секретира се по време на раждане, тъй като предизвиква ритмичното свиване на матката по време на родилния процес. Неговата секреция се потиска от половите хормони, за да се осигури безпрепятствено вгнездяване на яйцеклетката в матката. Той има отношение и за установяване на положително социално поведение майка-дете. Също така спомага за по-бързото възстановяване на матката след раждане. Счита се, че при мъжете окситоцинът е свързан с емоционалното обвързване. Окситоцинът е хормон с пептидна структура. – Wikipedia

Тази измамна схема очевидно е закодирана в ДНК на всяка наша клетка. Засега няма данни, и най-вероятно никога няма да има такива, които да потвърдят дали лотарията, която се разиграва с генетичния фонд, изобщо има някакъв смисъл, дали изобщо някой печели от нея, дали резултатите са фино нагласени или съвсем случайни. Но какво значение има дали играта има смисъл или цел, щом още играем?

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s