Най-дръзките измамници в близкото минало

Тук ще се постарая да обединя няколко интернет-статии (с някои допълнения от мен), които разказват накратко и с хумористичен отенък историите на едни от най-дръзките измамници, разкривани в близките 300 години.

__________________________________________________________________________

Нека отдадем заслуженото на тези дяволи. Да, те са преметнали хиляди невинни хора. Но някои от тях имат топки с размера на летателни балони и трябва да ги поздравим за това.

__________________________________________________________________________

Чарлз Понци

Кръстникът на класическата измамна схема

Чарлз Понци е, чисто и просто, един от най-великите измамници в американската история. Пионер и притежател на авторските права за opus magnum-a на своята кариера – „схема на Понци“ – той също така можел да се похвали с външния вид на холивудска звезда от старовремски филм и самодоволна усмивка, чието обаяние би могло да свали и шапката от главата на Папата.

Подобно на Вито Корлеоне, Понци пристига в Америка, като разорен италиански имигрант. Също като Вито Корлеоне, Понци решава рано в началото на играта, че многото му таланти не бива да бъдат пропилени в работа за фабрика, която произвежда лули за пушене на опиум, или каквото и да било подобно предприятие, където са изпращали италианците по онова време. Имайте предвид, че Понци вече бил лежал известно време „на топло“ в Канада, криейки това от семейството си, като им казал, че си е намерил работа там. Щом го освободили и престъпил в територията на Щатите, той създал своя прост план за живеене на добър живот.

Далаверата била в това, че по онова време можело да вземеш едни купони, които по-късно да бъдат обменени за марки в други страни. Понци забелязал, че в Италия тези купони стрували много по-малко от марките в Америка. И така, тъй като било все още 1918 и наоколо било пълно с доволен брой идиоти, той заключил, че би могъл да купи около един милиард от онези купони в Италия и после да ги обмени за марките в САЩ. Понци правил по 400% печалба за всяка транзакция, без да произвежда абсолютно нищо.

Понци си помислил защо, по дяволите, другите не правят същото? Така този ловък играч убедил хиляди хора да инвестират в неговия напълно легален бизнес – Securities Exchange Company. До 1920 г. той вече правил по $ 250 000 на ден.

Факторът дързост:

Помните ли онези купони, които се очакваше Понци да купува с парите на инвеститорите си? Точно така, нищо не е купувал. В наличност не е имало дори и една хилядна от купоните, за които инвеститорите са били платили. В общи линии, той просто им взимал парите, трупал ги и плувал в тях, точно като Чичо Скрудж. Било изчислено, че милиони долари са минали през ръцете му и в тяхна замяна той не би могъл да предостави нищо, освен невероятния си мустак.

Все пак, когато пред офиса му се струпала гневна тълпа от инвеститори, той излязъл пред тях, усмихнал се, дал им някакви пари и им предложил кафе. Точно такъв тип бил той.

В крайна сметка бил осъден да лежи в затвора, при което не се явил в съда в определения срок, преместил се във Флорида и продължил да се занимава с измами. Когато ченгетата дошли да го търсят, той променил външния си вид, уредил си място на кораб и се опитал да напусне страната. Но накрая го хванали и го пратили в затвора.

Иронията е, че преди цялата тази бъркотия, Понци имал друга идея. Още през 1918 той се опитал да публикува книга със списъци на различни бизнес начинания, където съответният бизнес си плаща, за да бъде вписан, и после хората използват списъка, за да преценят откъде да пазаруват. Всички му казвали, че идеята е глупава и той я изоставил, като вместо това се гмурнал в живот, изпълнен с лъжи и мошеничество. По-късно, някой друг щял да забогатее от нещо, наречено „Жълти страници“.

__________________________________________________________________________

Бени Хин

Кръстоносецът чудотворец

За горките нещастници, които не са образовани в материята на евангелисткия фундаментализъм, Бени Хин може би не влиза в сметките. Което е твърде зле. Защото Бени Хин е цар на кукловодните ужаси, известни като лекуване с вяра. Той е толкова добър, че кара своите жертви да забравят за техния предполагаем истински цар, Някой Си от Назарет. „И какво от това?,“ ще попитате. „Той е евангелист, лекуваш с вяра – има сума ти като него. Каква е голямата далавера?“

Духовенството на г-н Хин се крепи на няколко градивни блока. Единият е дарбата му да пророкува. Ето само някои от неговите най-известни предсказания:

Бог ще изтреби всички хомосексуални с огън;

Кастро ще умре през последното десетилетие на 20-ти век;
Земетресение ще разруши източното крайбрежие на Америка, също в края на 20-ти век;
САМИЯТ ИСУС ХРИСТОС се очакваше да се появи лично в африканския кръстоносен поход на Хин.

Едва ли има нужда да споменем, че Исус бе прекалено зает в онзи ден и не може да изпълни своя ангажимент. Въпреки това, последователите са дарили милиони долари на Хин, който живее в къща за 10 милиона и кара Мерцедес SUV. Очевидно има някакъв закон срещу това да караш хората да даряват пари на Бог и после да купуваш лъскави луксозни стоки с тези пари, тъй като Сенатската Комисия на Финансите стартира разследван по въпроса по-късно миналата година (2007). Ако свикат изслушване ще бъде интересно да разберем дали Исус ще се появи.

За да бъде включен към този списък с дръзки измамници, човекът трябва да бъде специален. Фалшивите пророчества и извратената зализана прическа просто не са достатъчни. Но Хин не е обикновен слуга на Сатаната. Вижте сами:

Както виждате, Хин изпълнява своите чудеса, като тръшва стари хора право на земята, а после явно ползва силата на джедаите, за да изтласка онези, които искат да им се притекат на помощ. Дебели хора, кльощави глухонеми сирачета, епилептици, всеки е достоен за гнева на Хин, който после ходи наперено покрай тези нокаутирани глупаци, като Мохамед Али, изискващ повторен двубой.

Факторът дързост:

През 2006 г. този тарикат изпрати следното писмо на своите последователи:

… наскоро бе осъществена доставката на нашия самолет Gulfstream G4SP, който наричаме Свети Дух Едно. Добавил съм красива брошура със снимки, за да ви разкажа подробно за това невероятно средство в служба на нашето духовенство. Това средство ще разшири обхвата на нашите възможности да проповядваме Евангелието навред по света. Сега ние трябва да изплатим остатъка от дължимата сума, и се моля на Господа Исус да говори с 6 000 от моите безценни партньори да посеем семе от $ 1000 в идните 90 дни. И се моля, дори докато пиша това писмо, че ти ще бъдеш един от тях!
[Писмото е реално – бел. Д. К.]

Ходенето пеш може и да е било достатъчно приемливо за Исус Христос, но това не се отнася до Бени Хин. Моля ви, купете на този човек Свети Дух Едно. Още по-добре ще направите, ако му купите яхта, линия в метрото, Ориент експрес, няколко рикши и няколко слона от онези, дресирани за превоз на хора. Купете му КАКВОТО И ДА БИЛО, стига да сближите хората с неговото изключително духовенство, раздаващо плесници в лицата им.

А може би цялото това шоу не е никакъв фарс, защото следната историческа фотография доказва, че всеки евангелистки проповедник е верен последовател на Исус:

__________________________________________________________________________

Сестрите Фокс

Зов от отвъдното

Не позволявайте това секси име да ви заблуди. Кейт, Маргарет и Леа Фокс са водещи фигури в движението на спиритуализма през 19-ти век, като основната им квалификация за тази работа се изразява в това да бъдат пълни отрепки.

Двете по-млади, Кейт и Маргарет, били само на 10 и 12 години, когато убедили слабоумните си родители, че могат да разговарят с домашен призрак, чрез система от почуквания и потропвания. Момичетата щракали с пръсти и духовете отговаряли, за изумление на всичките идиоти, които населявали света на 19-ти век.

Когато и голямата сестра Леа се включила в представлението, трите хитроумни момичета неусетно спечелили международна слава, като говорещи с духове и вече правили епични суми пари със своите отвъдни сеанси. За съжаление, сестрите също така развили и жаждата за контрабандни спиртни напитки в късните си години и накрая били разобличени като измамни пияници, които използвали палците си на краката, за да произведат звуците от великия задгробен свят – елементарен трик, който, погледнато в ретроспекция, не би трябвало да заблуди дори и семейното куче.

Факторът дързост:

Изпукване на пръсти? Наистина? Всеки, който изкарва прехраната си с изпукване на телесни израстъци и не е проститутка, изрод в някакво шоу или хиропрактик, заслужава бурни овации. И те не просто казвали, „Хей, хора! Чухте ли това? Обзалагам се, че къщата пропада или нещо от сорта.“ Не. Тези момичета си играли да създадат цяла система от пукащ език, за да комуникират с техните предполагаеми духове … и го правили в продължение на 40 проклети години. Един учен (Сър Уилям Крукс) проучил сестрите и обявил, че техните способности са истински.

Илюзионистът Хари Худини написал следното относно Крукс и неговите експерименти с медиуми:

В ума ми не остава ни най-малко съмнение, че този интелигентен човек е бил изигран и че доверието му е било предадено от така наречените медиуми, които е тествал. Уменията му за наблюдение са били заслепени, а способността му да разсъждава е била толкова замъглена от предубеждението му в полза на всичко паранормално и окултно, че той не можел, или не искал, да устои на влиянието.

В крайна сметка, една от сестрите си признала всичко, когато един репортер им предложил $ 1500 в бирени пари, за да излеят тайната. Парите бързо били пропилени и трите сестри умрели в мизерия и били погребани в бедняшки гробове. Дори Чарлз Дикенс не би могъл да си измисли по-подходящ завършек за историята на сестрите Фокс.

__________________________________________________________________________

Грегър Макгрегър

Продавачът на утопии

Грегър Макгрегър се сдобил с богатството и репутацията си в началото на 19-ти век, когато убедил стотици инвеститори, че той е принцът на измислената страна Пояис. Макгрегър не само спечелил доверието и изкараните с труд лири на нетърпеливите желаещи да бъдат колонисти, но той също така изготвил пътеводител, описващ географията и изобилстващите природни ресурси на неговия измислен остров, недалеч от бреговете на Хондурас.

Преди всичките 250 инвеститори да отплават до вакантната площ в океана, където се предполагало, че се намира техния остров, Макгрегър вече уговарял следващата група колонисти, този път от Франция. Необезсърчен от последвалата смърт на 200 от първите му заселници, Макгрегър се постарал да състави конституция на Пояис, провъзгласявайки себе си за глава на републиката. Дори след съдебен процес и обвинение в измама, този удивителен човек продължил да продава несъществуваща земя и стоки на европейските благородници.

Факторът дързост:

Истинската причина за провала на онези злощастни глупаци била, че те били твърдо убедени в истинността на цялото начинание. След като няколкото оцелели се завърнали от пътешествието си до никъде, повечето от тях все още не могли да повярват, че Макгрегър ги лъже, като се застъпвали писмено за него и в общи линии обвинявали острова, че не е там, където трябвало да бъде. Те просто не могли да приемат, че е възможно някой да бъде толкова дързък. Разбира се, грешали.

Източник на текста дотук: Cracked.com. Автор: Kristi Harrison. Превод: Димитър Кръстев.

__________________________________________________________________________

Бърнард Мейдоф

Главният герой зад най-крупната финансова измама в историята

Създател на най-голямата финансова пирамида в света, която се сгромолясва през ноември-декември 2008 г. в САЩ, Ню Йорк в разгара на т.нар. световна финансова криза. От финансовата пирамида са завлечени многобройни нейни клиенти, като общата сума с която те са измамени възлиза по предварителни оценки на близо $ 50 млрд.

На 22 години младият тогава „фараон“ влага $ 5000 в първото си бизнес начинание — инвестиционна компания. За десетилетие печели множество клиенти и голямо доверие. Мейдоф е сред създателите на Американската фондова борса NASDAQ, занимаваща се с продажбата на ценни книжа, в интерес на инвеститорите. Той е сред 25-имата най-големи играчи на водещата световна финансова борса на Уолстрийт, като преди избухването на скандала, известил разплитането на аферата, е наричан от масмедиите „стълба на Уолстрийт“ и „пионер в електронната търговия на фондовата борса“, тъй като е един от първите в Ню Йорк, който изцяло компютъризира документооборота на компанията си.

Мейдоф първоначално е член на Съвета на директорите на NASDAQ, а от началото на 1990 г. и негов председател. В допълнение към това, той е начело и на Хедж фонда Мейдоф, който е основан през 1983 г. и е със седалище в Лондонското сити. През 1985 е един от основателите и член на Съвета на директорите на International Securities Clearing — международна компания за клиринг и безналични разплащания между фирми и държави.

На 29 юни 2009 г. Бърнард Мейдоф получава от федералния съдия Дени Чин присъда от 150 г. лишаване от свобода за финансова измама.

Източник на текста за Мейдоф: Wikipedia.

__________________________________________________________________________

Виктор Лустиг

Човекът, продал Айфеловата кула. Два пъти.

Роденият на 4 януари 1890 г. в Бохемия Лустиг се смята за един от най-талантливите мошеници, живели някога на планетата. Целият му живот минава в заплитането на измамни афери, които осъществявал блестящо благодарение на владените 5 езика и използваните 45 псевдонима. Само в САЩ Лустиг е арестуван 50 пъти, като в повечето случаи е освобождаван поради липса на доказателства. Първата му измама била за продажбата за $ 30 000 на машина за печатане на 100-доларови банкноти, която за цялото си съществуване отпечатала само 3 такива.

Най-грандиозната афера на Лустиг е продажбата на Айфеловата кула за старо желязо. През май 1925 г. в търсене на приключения той пристига в Париж. В един от френските вестници прочита, че градските власти изпитват сериозни затруднения в опитите си да поддържат Кулата, тя има нужда от основен, но скъпоструващ ремонт и е доста занемарена. Лустиг си изготвя фалшиви документи на зам.-министър на пощите и далекосъобщенията, след което изпраща официални покани на 6 търговци на скрап за обсъждането на примамлива бизнес-сделка. Измамникът посрещнал бизнесмените в скъп хотел, където им споделил, че заради неоправдано високите разходи по Айфеловата кула, правителството решило да я разглоби и да я продаде на закрит търг.

За да не се предизвика възмущението на обществеността, която много харесвала Кулата, Лустиг помолил търговците за дискретност. След като продал правото да разглоби Кулата на един от тях, Лустиг успял да избяга с куфара пари във Виена. За да запази достойнството и репутацията си, измаменият Андре Поасон скрил измамата от полицията.

По-късно Лустиг успял да измами и боса на Чикагската мафия Ал Капоне. Той го убедил да инвестира $ 40 000 в стокова сделка, но запазил парите в личен банков сейф за 2 месеца. След това върнал сумата, заявявайки, че сделката е пропаднала. Впечатлен от честността му, Капоне го възнаградил с $ 5 000.

През декември 1935 Лустиг е арестуван за последен път и изправен пред американския съд. Получава 15 години затвор за фалшификация на пари и допълнително 5 години за бягство от друг затвор, месец преди произнасянето на присъдата. Лустиг излежава наказанието си в знаменития затвор Алкатраз край Сан Франциско, но през 1947 г. се разболява от пневмония и умира в Затворническата болница в Спрингфилд, Мисури.

__________________________________________________________________________

Франк Абигнейл

“Хвани ме, ако можеш” 

На 17 години Франк Уилям Абигнейл-Младши става един от най-успешните банкови измамници в историята на САЩ, като за 5 години откраднал с подправени чекове повече от $ 2,5 млн. от банки в 26 държави по света. За около 2 години, Абигнейл успешно се представял за пилот на Pan Am под името Франк Уилямс, за да пътува безплатно със самолет по света. После под същия псевдоним работи 11 месеца с фалшива диплома на педиатър в болница в Джорджия. Върхът на кариерата му като “хамелеон” идва когато с подправена правна диплома от Университета Харвард, е назначен на работа в офиса на генералния прокурор на щата Луизиана.

Младият мъж сменил общо 8 професии, продължавайки да подправя чекове, като харчил всичко откраднато за краткотрайни романси със стюардеси, вечери в скъпи ресторанти и купуването на дрехи на престижни дизайнери. Лудият и шикозен живот на Абигнейл завършва през 1969 г., когато е издаден от разпознала го стюардеса на Air France. Следват 6 месеца в предварителния арест в Перпинян, Франция, година затвор за измама в Швеция, преди да бъде екстрадиран в САЩ, където е осъден на 12 години затвор. През 1974 г. правителството го пуска на свобода, срещу помощ при разкриването на измами. Впоследствие Абигнейл се препитава като банков консултант по сигурността със собствена компания, Abagnale and Associates.

През 2002 г. историята на Франк Абигнейл заляга в основата на филма на Стивън Спилбърг “Хвани ме, ако можеш”, където ролята на остроумния мошеник се играе от Леонардо Ди Каприо.

__________________________________________________________________________

Кристоф Роканкур

Фалшивият Рокфелер

Французинът Кристоф Тиери Роканкур, роден в семейство на проститутка и алкохолик, израства в сиропиталище. След като избягва оттам, прави първия си удар в Париж – с фалшиви документи продава чужда собственост за около $ 1,4 млн. Продължава „кариерата си“ в САЩ, където използвайки 12 псевдонима в ролята на филмов продуцент, боксов шампион или рисков инвеститор, извършва серия от финансови измами. Роканкур без свян се представя за син на София Лорен, племенник на Оскар де ла Рента и Дино де Лаурентис, личен приятел на Бил Клинтън и за член на семейство Рокфелер. Известно време дели квартира с Мики Рурк, като дори успява да се ожени за модела на Playboy Мария Пиа Рейес, от която има син.

През април 2001 г. измамникът е арестуван заедно с жена си от канадската полиция. По-късно Пиа Рейес е освободена, след като убеждава властите, че дори не подозирала за “професията” на съпруга й. В Канада Роканкур припечелва от автобиография, в която се присмива на жертвите си. През март 2002 г. е екстрадиран в Ню Йорк, където е съден. Признава се за виновен в 3 от 11 обвинения, сред които кражба, присвояване в особено големи размери, контрабанда, подкупи и лъжесвидетелстване, за да избегне максималната присъда от 20 години затвор. За измамите е осъден да плати глоби в размер на $ 9,5 млн. и обезщетения за още $ 1,5 млн. В Швейцария полицията го свързва с кражба на бижута, поради което му е наложена забрана за влизане в страната до 2016 г.

През 2006 г. в предаването на NBC Dateline, признава, че чрез измами е “заработил” най-малко $ 40 млн.

__________________________________________________________________________

Фердинанд Демара

Истинският “хамелеон”

Фердинанд Уолдо Демара, известен с псевдонима си “Великият самозванец”, през живота си успешно играл ролята на специалист в различни професии – от монах и хирург до зам.-началник на затвор. През 1941 г. прави първото си превъплъщение под чужда самоличност, записвайки се в американската армия с името на свой приятел.

Демара не завършва и гимназия, но използва фалшиви документи, за да сменя професиите си. До края на кариерата си работи като инженер, зам.-шериф, адвокат, възпитател, монах от различни ордени, редактор, онколог и учител. Демара никога не използвал фалшивата си самоличност за значителна финансова изгода, а само като временен източник на препитание и обществен престиж. Умира на 8 юни 1982 г. от сърдечен удар. За живота му е написана книга, а през 1961 г. Тони Къртис изиграва ролята му във филма The Great Imposter на реж. Робърт Мълиган.

__________________________________________________________________________

Дейвид Хемптън

Царят на драмата

В началото младият афроамериканец успешно се представил за сина на знаменития актьор и режисьор Сидни Поатие, за да си осигури достъп до легендарния нюйоркски клуб Studio 54 и да обядва безплатно в ресторанти. След като разбрал, че хората действително му вярват и може да се възползва от това, Хемптън убедил редица знаменитости, сред които Мелани Грифит, Келвин Клайн и Гари Синийз, да му услужат с пари или временно да го подслонят. В някои случаи се представял за приятел на децата им, в други заявявал, че е изпуснал самолета за Лос Анджелис, а багажът му е отлетял без него, а в трети – че е жертва на грабеж.

През октомври 1983 г. Хемптън е арестуван и обвинен в мошеничество. Съдът го задължава да изплати на жертвите си компенсации в размер на $ 4500 и му налага забрана да живее в Ню Йорк. След като отказва да плати обезщетенията, лежи няколко години в затвора. Историята му вдъхновява успешната театрална пиеса „Six Degrees of Separation“, поставена за пръв път през 1990 г., а след това и създаването на едноименен филм от режисьора Фред Шепизи, с участието на Уил Смит в главната роля. Въпреки славата си като център на множество скандали, Хемптън никога не забогатява и умира от СПИН през 2003 г.

__________________________________________________________________________

Milli Vanilli

Дуетът, който не може да пее

През ноември 1990 г. невиждан дотогава скандал срина популярността на знаменития немски поп-дует Milli Vanilli, след като стана ясно, че на нашумелите студийни записи на групата, пеят не участниците в дуета, а певци-дубльори. В резултат на това Milli Vanilli бяха принудени да върнат спечелената от тях през 1990 г. награда Grammy за най-добра дебютираща група.

Групата в състав Фаб Морван и Роб Пилатус е създадена през втората половина на 80-те години от германския музикален импресарио Франк Фариан, който впоследствие сам развенчава мита за вокалните данни на “рожбите си”. Популярността на Роб и Фаб достига гигантски размери с хитовете „Blame it on the rain“, „I’m Gonna Miss You“ и „Girl You Know It’s True“, които им донесоха наградата Grammy. Скандалът с изобличаването на лъжезвездите доведе до трагичен завършек на живота на една от тях – през април 1998 г. на 32-годишна възраст Роб Пилатус бе открит мъртъв във Франкфурт вследствие на свръхдоза наркотици и алкохол. Морван известно време безуспешно се опитваше да продължи музикалната си кариера. В периода на краткотрайната си популярност обаче, Milli Vanilli продадоха 8 млн. сингъла и 14 млн. от албумите си „All Or Nothing“ и „Girl You Know It’s True“.

__________________________________________________________________________

Каси Чадуик

Незаконната дъщеря на Карнеги

Каси Чедуик, чието рождено име е Елизабет Бигли, опитва вкуса на измамата за пръв път на 22 години, когато подправя банков чек в родната си провинция Онтарио, Канада. Попада в ръцете на правосъдието, но я освобождават, след като симулира психическо заболяване.

През 1897 г. Каси организира най-успешната си измама. Представя се за незаконно родена дъщеря на шотландския крал на стоманата Ендрю Карнеги и с подправена полица с неговия подпис извлича $ 2 млн. oт банка в Кливланд, Охайо. Мълвата за високопоставената клиентка бързо обикаля банките в щата и те започват да се надпреварват да й предлагат заеми при все по-примамливи условия, без да се интересуват от покритието, за което ще се погрижи богатия й “баща”. През следващите 8 години, възползвайки се от лъжата за потеклото си, Чедуик изтегля между $ 10 млн. и $ 20 млн., които не смята да връща. Краят на брилянтната машинация идва през ноември 1904 г., когато изпитаната схема отказва в бостънската банка H. B. Newton, която се обръща за помощ към полицията за събирането на поредния заем от $ 190 800, след като Чедуик вече е натрупала дългове за $ 5 млн. Следователите се свързват със самия “татко” Карнеги, който посочва, че дори не е чувал за измамницата, която веднага е арестувана.

През март 1905 г., съдът в Кливлънд осъжда Каси Чедуик на 14 години затвор и глоба от $ 70 000. Освен за измама, тя е призната за виновна и за заговор срещу правителството, тъй като една от ограбените банки в Охайо имала федерален статут. Чедуик умира в затвора, 2 години по-късно.

__________________________________________________________________________

Мери Бейкър

Принцеса Карабу

През април 1817 г. в Олмъндсбъри, графство Глостършир в Англия като от въздуха се появява видимо объркана млада жена с екзотични одежди и тюрбан на главата, говореща на никому неизвестен език. След кратък престой в местанта страноприемница, където настоява да яде ананаси и спи на пода, непознатата е заведена при главния съдия на графството Самуел Уоръл, който заедно със съпругата си решава да я приюти в дома си в Ноул Парк. Местното благородничество се обръща към много чужденци с молба да разпознаят езика на чуждоземната девойка, докато накрая португалски моряк успява “да преведе” нейната история. Според него, непознатата е принцеса Карабу от остров Джавасу в Индийския океан. Благородната дама била отвлечена от пирати, но след дълго пленничество успяла да се измъкне, да скочи зад борда в Бристолския канал и да доплува до брега.

Романтичната история превръща Карабу в истинска сензация и обект на възхищение сред местните благородници, които я обсипват с внимание. През следващите 10 седмици, принцесата, която остава да живее у семейство Уоръл, показва завидни умения в стрелбата с лък, фехтовката, плува гола и изумява с молитвите си към бога Ала Тала. Портретът й в екзотично облекло обикаля местните вестници, което скоро слага край на приказната история. Някоя си мисис Нийл разпознава в обаятелната принцеса Карабу своята прислужница Мери Бейкър.

Дъщерята на обущар служила като прислужница в различни имения в Англия, но никъде не се задържала дълго. В дома на мисис Нийл, Бейкър развличала децата й с измисления от нея език – комбинация от цигански и измислени думи. След разкритието, Мери е принудена да признае измамата и е изпратена в новия свят с кораб за Филаделфия. След опит да поддържа образа на източна принцеса отвъд Океана, през 1821 г. Мери Бейкър се връща в родината си. Следва кратък гастрол на Карабу във Франция и Испания, чиято слава на симпатична измамница обаче я е изпреварила. Краткият миг на слава е безвъзвратно преминал и към 1839 г. Мери Бейкър продава пиявици в болницата в Бристол, за да преживява. Забравената принцеса умира на 4 януари, 1865 г. и е погребана в безименен гроб в гробището Хеброн Роуд в Бристол. Вълнуващата история на Бейкър е разказана с доза художествена измислица във филма на Майкъл Остин „Princess Caraboo“ през 1994 г.

__________________________________________________________________________

Вилхелм Фойгт

Капитанът от Кьопеник

Вилхелм Фойгт е немски обущар, който остава в историята с дръзкия грабеж на градската хазна в Кьопеник в ролята на пруски офицер. Още на 14-годишна възраст, Фойгт е изхвърлен от училище, след като прекарва 14 дни в затвора за дребна кражба. Между 1864 и 1891 г., изучилият занаят при баща си млад мъж, лежи общо 25 години в затвора за кражби и фалшифициране на документи. Най-голямата авантюра в живота на дребния измамник обаче започва на 16 октомври 1906 г., когато безработния обущар в капитанска униформа на пруски офицер, купена на старо, спира няколко гренадири и сержант в казармите на Кьопеник и им заповядва да го последват, без повече обяснения. Свикналите на ред и дисциплина войници се подчиняват веднага на висшестоящия офицер.

Войниците, под командването на Фойгт отиват до кметството, където арестуват секретаря на общината и градоначалника по подозрение в “подправяне на счетоводните книжа”, а капитанът конфискува намиращите се в градската хазна 4000 марки и 70 пфенинга срещу задължителната разписка. След като изпраща арестуваните под охраната на гренадирите на разпит при ген. Молтке в Берлин, “капитан” Фойгт разпорежда на охраната да остане на пост за още половин час и необезпокояван се отправя с парите към местната гара. Там той сменя офицерската униформа с цивилни дрехи и успява да избяга.

10 дни по-късно майсторът на дегизировката все пак е арестуван и осъден на 4 години затвор за подправяне на документи, представяне за офицер и незаконен арест. Под натиска на общественото мнение обаче, което е на страната на крадеца-куражлия, германският кайзер Вилхелм II го помилва през 1908 г. Фойгт обикаля с историята си вариететата в Дрезден, Виена и Будапеща, през 1909 г. издава книга за премеждията си, а година по-късно триумфално завършва “световното си турне” с обиколка на Канада и гастрол в Музея на мадам Тюсо в Лондон. Прекарва последното десетилетие от живота си в закупеното от него имение в Люксембург.

__________________________________________________________________________

Джордж Псалманазар

Първият и единствен туземец от Формоза

Джордж Псалманазар, чието истинско име остава неизвестно, е първият и единствен “туземец” от измисления остров Формоза, посетил Европа. Той се появява в северната част на континента около 1700 г. и въпреки европейския си вид и дрехи, със странните си привички убеждава всички, че идва от далечния о-в Формоза, подвластен на императора на Япония, на който се почитат божествата на Слънцето и Луната. През 1703 г. Псалманазар пристига в Лондон през Амстердам и е приет лично от местния епископ, който пръв чува екзотичната му история. Тук чужденецът бързо става известен с яденето на сурово месо с купища подправки и това, че спи прав на стол. Той обявява, че е отвлечен от Формоза от отците-йезуити, които го откарали във Франция и безуспешно се опитали да го превърнат в католик.

Това окончателно спечелило сърцата на британските протестанти, които купували като топъл хляб книгата на Псалманазар “Историческо и географско описание на остров Формоза”. Според разказа на Псалманазар, на богатия остров мъжете ходели чисто голи, с изключение на скромни препаски от злато и сребро на слабините, а любимата храна на островитяните били змиите. Формозанците изповядвали многоженството и имали правото да изяждат съпругите си при изневяра. Местните жители наказвали убийците, обесвайки ги с главата надолу, а за да си осигурят благосклоността на боговете всяка година принасяли в жертва по 18 000 младежи, чийто тела били изяждани от местните шамани. Заедно с описанието на местните обичаи, Псалманазар описал и азбуката на островитяните.

След две издания в Британската империя, книгата на самозвания чуждоземец е издадена и във Франция и Германия, а авторът й започва да чете лекции за културата и езика на Формоза. Псалманазар дори започнал да превежда религиозни трудове на формозански, като това му начинание срещнало горещата подкрепа на епископа на Лондон. Почитаемият автор изнесъл и реч пред Кралското Общество на науките. През 1706 г. неразкритият до момента измамник се уморил да лъже всички и сам признал за измамата си. Остатъка от живота си Псалманазар прекарва като уважаван автор и редактор на трудове за печатната история и световната география.

Източник на текста за последните десет измамници: factor-news.net.

__________________________________________________________________________

Джон Лоу

Пионерът на финансовите пирамиди

John-Low

Първата финансова пирамида е изградена от Джон Лоу, който със своята компания „Мисисипи“ разорява Франция през 1720  г.

След смъртта на Луи XIV, Франция е в катастрофално състояние. Заради войните водени от краля Слънце, 56 % от всички държавни приходи отиват за лихви по дълговете на държавата. Бедните нямали работа и пари, за да купуват. Богатите аристократи стискали натрупаното злато.

Точно тогава в Париж пристига шотландецът Джон Лоу – авантюрист и дребен банкер. Със смели предложения, гарнирани с подходящи разчети, той успял да убеди правителството да пусне в обръщение известно количество книжни пари без покритие. Увеличаването на банкнотите в обръщението довело до увеличаване на потреблението. То от своя страна съживило производството.

Използвайки временното благополучие, той бързо разширил собствения си бизнес и създал огромна компания, наречена „Мисисипи“. Той описвал развитието й като следващото финансово чудо и обещавал големи дивиденти на тези, които инвестират в компанията. Цените на акциите му се покачили. Който искал да си купи акции на компанията, трябвало да представи облигации от държавния заем срещу тях. Тези облигации се купували с книжни пари, които продължавало да се печатат. И така дългът на държавата бил покрит.

Във Франция настанала истинска финансова треска. По улиците царяла бясна търговия с акции. Всички забогатявали. Привлечени от необичайни възможности в Париж пристигали хора от цяла Европа. Икономиката преживяла бум, а населението на Париж се увеличило с 1/3.

Някои по умни инвеститори обаче започнали да се усъмняват и започнали да продават акциите си. Джон Лоу започнал да изкупува акциите си, за да не позволи спада им. Но лошото било, че инвеститорите не искали книжните му пари, а злато. За да избегне паниката, правителството дори забранило притежанието на злато и сребро. И това не помогнало – всички искали злато, сребро или нещо стойностно.

Акциите се сринали. Сапуненият мехур – компания „Мисисипи“ – се пукнал и лъснал отвсякъде. Джон Лоу успял да избяга в Австрия, но без пари – имуществото му било продадено на търг. Няколко години след това починал в пълна мизерия.

Източник на текста за Лоу: lubopiten.com.

__________________________________________________________________________

Виктор Бут

Царят на войната

Този руски бизнесмен не е точно типът измамник като другите, изредени в тази статия, той е по-скоро представител на организираната престъпност. Все пак, смятам, че името му заслужава място сред най-дръзките мошеници, тъй като дейността му е обвързана с множество хитроумни преправяния на документи, ползване на фалшиви самоличности и други подобни рискови начинания.

Виктор Бут е прототип на безскрупулния контрабандист Юри Орлов от култовия холивудски филм „Цар на войната“. Изигран от Никълъс Кейдж, образът му е представен като забавно циничен, но в действителност едва ли има нещо смешно в същината на неговия занаят. Бут е известен като един от най-предприемчивите търговци на оръжие в световен мащаб – снабдявал е държавни и бунтовнически армии в множество горещи точки по света. Преследван дълго време от международните спец-служби, той е заловен през 2008г. в Тайланд и изобличен в незаконна покупка на въздухоплавателни средства, пране на пари и всевъзможни мошеничества – най-вече подправяне на документи и подкупи на различни административни нива. По-късно бива освободен след намесата на високопоставени държавни лица.

От неговите оръжия са загинали хиляди хора – деца, жени, мъже. Но пука ли му? За него това е просто бизнес. Всеки нов военен конфликт за него е златна мина. Ако не беше той, сигурно щеше да бъде друг. Все пак, Бут притежава перфектните качества, за да окупира тази ниша от световния черен пазар – висок интелект и пълна липса на морал.

Повече за дейността на Виктор Бут може да научите от документалния филм „The Notorious Mr. Bout“, излъчен за пръв път през януари тази година на кинофестивала Сънденс, както и от игралния филм от 2005г. „Цар на войната“.

__________________________________________________________________________

Понятието con artist

Confidence (увереност) trick (хитрина) е опит да бъдат измамени човек или група от хора, след като първо бъде спечелена тяхната увереност, в класическия смисъл на доверие. Синоними са confidence scheme и scam – схема и мошеничество. Confidence artist (или con artist) е човек, който оперира сам или в съдружие с други, целящи да експлоатират качества на човешката психика като нечестност, честност, суета, състрадание, доверчивост, безотговорност, наивност или алчност.

__________________________________________________________________________

Десетте заповеди

Набор от десет „златни правила“ за всеки изискан измамник. Тяхното авторство се приписва на легендарния Виктор Лустиг.

  1. Бъди търпелив слушател (това осигурява успеха на измамника, а не бръщолевенето).
  2. Никога не изглеждай отегчен.
  3. Изчакай другия да разкрие политическите си убеждения, после се съгласи с тях.
  4. Остави другия да разкрие религиозните си възгледи, после приеми същите.
  5. Направи сексуален намек, но не продължавай в тази насока, освен ако другият човек не покаже силен интерес.
  6. Никога не обсъждай болести, освен ако другият не изтъкне някаква специална загриженост.
  7. Никога не си пъхай носа в личните подробности за човека (накрая той сам ще ти разкрие всичко).
  8. Не се хвали – просто остави твоята значимост да бъде тихо очевидна.
  9. Поддържай външния си вид – бъди спретнат, не бъди мръсен.
  10. Никога не се напивай, докато работиш.

__________________________________________________________________________

Още по темата

  • SCI беше уличена от КЗП в „пирамидални продажби“ – статия от в. „Капитал“ (05 февруари 2014) – пример за класическа схема на Понци, оперираща понастоящем на територията на България.
  • Bernard Madoff Haunts JPMorgan’s Earnings – статия от сп. „Форбс“ (14 януари 2014), проследяваща развитието по случая Мейдоф.
  • The Real Hustle“ – известно в България като „Истински измамници“ – ТВ предаване, което разкрива подробностите зад най-често срещаните шашми.
  • Top 10 Imposters – класация на 10-те най-големи самозванци, според сп. „Тайм“ (съдържа няколко популярни случая, които не са описани тук).
  • 6 Outrageously Wealthy Preachers Under Federal Investigation – класация на най-наглите телевангелисти.
  • Илюзионистът Дерън Браун разкрива психологията зад евангелисткото веролечение:

Полезни книги:

  • Нека мислим правилно за психологията“ от Кийт Станович – „Психологията е жива и здрава (и се справя добре сред науките)“, както твърди заглавието на първата глава в книгата. Науката психология е силно обвързана с когнитивните науки, които се занимават основно с изучаване на познавателните процеси в човешкия мозък. От тази книга ще научите подробна информация за плацебо ефекта, ефекта на Барнъм и други всевъзможни познавателни заблуди. Авторът развенчава мита за научността в психоанализата на Фройд, както и много други псевдонаучни похвати, имащи дързостта да се асоциират със съвременната наука психология. Ревю на книгата в моя блог.
  • Влиянието: Психология на убеждаването“ от Робърт Чалдини – Библията в психологията на убеждаването. От тази книга ще научите как да получавате съгласието на другите и да се противопоставяте на чуждото влияние.
Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s