Психобиотици: Бъдещето на психиатрията

Изображение: popsci.com.

Чревните бактерии могат да влияят върху дейността на мозъка, разкривайки нови начини за облекчаване на проблеми, като стрес, тревожност и депресия, твърдят двама водещи учени.

Източник на статията: сп. „New Scientist“, бр. 2953, 29.01.2014.
Автори: Джон Крайън и Тимъти Динън.
Превод: Димитър Кръстев.

Всички ние сме изпитали влиянието на чревните бактерии върху емоциите ни. Просто си припомнете как се чувствахте последния път, когато имахте гастроентерит (възпаление на стомашно-чревния тракт). Днес става все по-ясно, че определени чревни бактерии могат да влияят положително на настроението и поведението ни. Начинът, по който го правят, постепенно бива разкриван, което повдига вероятността за отключване на нови типове лечение на невроповеденческите разстройства, като депресия и обсесивно-компулсивно разстройство (ОКР).

Ние се сдобиваме с чревната си микрофлора незабавно след нашето раждане и цял живот споделяме важна симбиотична връзка с нейните представители. В червата ви има далеч повече бактерии, отколкото клетки в тялото ви, а тяхното тегло е равно приблизително на теглото на мозъка ви. Тези бактерии притежават обширен набор от гени, способни да произвеждат стотици, ако не и хиляди, химикали, много от които оказват влияние на мозъка ви. Всъщност, бактериите произвеждат молекули, подобни на тези, които мозъкът използва за сигнализация: допамин, серотонин и гама-аминомаслена киселина (ГАМК или GABA). Освен това, мозъкът е изграден предимно от мазнини и много от тези мазнини биват също така произвеждани чрез метаболитната активност на бактериите.

При отсъствието на чревни бактерии, мозъчните структури и функции са изменени. Проучвания с лабораторни мишки, отгледани в стерилна среда, без досег с бактерии, показват, че такива мишки имат изменения в паметта, емоционалното състояние и поведението. Тяхното поведение разкрива тенденции на аутизъм. Те отделят много повече време за съсредоточаване върху неодушевени предмети, отколкото другите мишки. Тази промяна в поведението се задвижва чрез изменение в основната химия на мозъка. Например, наблюдават се драматични промени в трансмисията на серотонин, заедно с промени в ключови молекули, като мозъчния невротрофичен фактор (BDNF), който играе фундаментална роля при формирането на нови синапси (връзки между невроните).  (Може би неслучайно малките деца имат навика да слагат в устите си всякакви предмети, които са били на земята. По този начин те инстинктивно си набавят всевъзможни бактерии, нужни за правилното функциониране на организма и най-вече за изграждането на стабилна имунна система. – Бел. прев.)

Тези разкрития придават тежест на представата ни за пробиотиците – бактерии, полезни за нашето здраве. Пробиотиците са били предложени за пръв път от руския биолог Иля Мечников, който, през началото на 20-ти век, наблюдава, че хора, живеещи в една от областите на България, които консумират ферментирали храни, имат тенденцията да живеят по-дълго. В допълнение на това, днес изглежда, че някои бактерии – наричани психобиотици – вероятно крият ползи и за умственото ни здраве. (Иля Мечников получава Нобелова награда за физиология или медицина през 1908г., съвместно с германския фармаколог Пол Ерлих. В своите проучвания, Мечников разкрива ползите от консумацията на кефир – ферментирала млечна напитка. – Бел. прев.)

Макар научната сфера на психобиотиците да е все още в зародиш, вече има обещаващи резултати. Миналата година, например, изследователи от Калифорнийския технологичен институт в Пасадена са установили, че, когато бактерията Bacteroides fragilis бива представена в ранния стадий на живота, тя коригира някои поведенчески и стомашночревни дефицити при типа аутизъм, който се наблюдава у мишките. Също така, предишни доклади сочат, че Bifidobacterium infantis е ефективна срещу депресивни състояния при животните.

Как по-точно влияят чревните бактерии на мозъка? Механизмите се изясняват. Бактерията Lactobacillus rhamnosus, която се използва в млечните продукти, оказва силен ефект при състояния на тревожност при животните, и функционира, като променя изразителността на ГАМК-рецепторите в мозъка. Тези промени биват осъществени, чрез посредничеството на блуждаещия нерв (nervus vagus), който свързва мозъка и стомашно-чревния тракт. Когато този нерв е увреден, не се наблюдава ефект върху състоянието на тревожност или върху ГАМК-рецепторите, вследствие на психобиотичното лечение с L. rhamnosus.

Има известни данни, че L. rhamnosus също така облекчава състояния, подобни на ОКР, при мишките. Интересно е, че тази бактерия не само изменя функцията на ГАМК-рецепторите в мозъка, но тя самата синтезира и отделя ГАМК. Други данни подкрепят възгледа, че чревните бактерии могат да окажат влияние на мозъка по други пътища, освен чрез блуждаещия нерв – като изменят пропорциите в имунната система и чрез производството на късоверижни мастни киселини, например.

Така, както определени гени са програмирани да засичат определени бактерии като болестотворни, е вероятно групи от гени в чревните бактерии да осигуряват ползи за умственото ни здраве. Въпреки това, основните гени за производство на ефективни психобиотици предстоят тепърва да бъдат установени. Може би, в бъдеще, идеалният психобиотик ще представлява генетично модифициран организъм, съдържащ гени от няколко различни бактерии.

Междувременно, предполага се, че коктейлите от бактерии са по-ефективни от единичните видове при установяването на лечебна практика. Например, едно проучване от 2011 показва, че комбинация от Lactobacillus helveticus и Bifidobacterium longum понижава тревожността и депресивните симптоми при здрави доброволци. Друго невровизуално проучване от 2013 показва, че ферментирал млечен продукт, съдържащ четири различни пробиотични бактерии, е свързан с понижената реакция на част от мозъка, отговаряща за формирането на емоции и усещания. А определени видове бактерии могат да облекчат симптомите при синдрома на дразнимото черво, често срещано заболяване на оста мозък-черва, причинявано от стрес. Този ефект вероятно се постига чрез понижаване на нивата на „хормона на стреса“ кортизол и чрез реактивни молекули, продукт на имунната система.

Тези открития са обещаващи, но все още ни дели дълъг път от разработването на клинично доказани психобиотици и остава да видим дали те са способни да действат като – или вероятно дори да заменят – антидепресантите. Във време, в което предписването на антидепресанти е достигнало рекордни нива, ефективните природосъобразни алтернативи с по-малко странични ефекти са добре дошли. По настоящем сме в заключителната фаза на изследване, което цели да опише чревната микрофлора на хора, страдащи от тежка депресия. Ако открием значителни изменения, това ще ни даде силна основателна причина за лечение на депресията с подходящ психобиотик. Също така, планираме плацебо-контролирано изследване на Lactobacillus brevis при лечението на тревожни състояния у здрави доброволци.

Но, преди всичко, трябва да обявим нотка на внимание. Въпреки маркетинговите твърдения в обратното, повечето предполагаеми пробиотици нямат психобиотично действие. До скоро, разпуснатите регулаторни органи, както в САЩ, така и в Европейския съюз, позволяваха на производителите да правят крайно чудновати твърдения, без подкрепящи ги доказателства. Тази ситуация се променя и потребителите скоро ще бъдат по-защитени от мошенически маркетинг, но действителността е, че само малък процент тествани бактерии оказват положителни психобиотични ефекти. Някои бактерии не могат да оцелеят при съхранението в магазина за здравословни храни или пък биват елиминирани от киселините в стомаха. Но, дори и да оцелеят в прехода към стомашно-чревния тракт на пациента, те могат да бъдат лишени от лечебни свойства.

През 20-ти век, главният фокус на микробиологичните изследвания бе насочен към намирането на начини за изтребване на микробите чрез антибиотици. През настоящия век, фокусът се изменя към разпознаване на лечебните качества на бактериите, не само в имунологична насока, но и в насока на психичното здраве. Днес, в по-богатите страни, въздействието на стреса върху здравето е може би толкова голямо, колкото опасността от болестотворни микроорганизми. Психобиотиците притежават огромен потенциал.

Статията се появява за пръв път в печат под заглавие „A light on psychobiotics“ („Светлина върху психобиотиците“).

Микрофлора с ценни качества

Пренасянето на фекални микроби (ФМ) от здрав индивид към пациент представлява нов метод за ефективно лечение на животозастрашаващата инфекция с Clostridium difficileУспешните начинания в тази насока са насочили вниманието към ФМ за лечение на гастрочревни, имунни и метаболитни заболявания, но биха ли могли ФМ да бъдат полезни също и при лечението на невропсихиатрични състояния?

Интригуващо проучване през 2011, извършено от канадски изследователи, показва, че невротичните мишки имат различна микрофлора в сравнение с нормалните мишки, като пренасянето на тяхната микрофлора към нормалните мишки прави нормалните мишки невротични – и обратното.

Ако подобни ефекти могат да бъдат приведени към хората, те ще отбележат разработването на микробиологични терапии при психиатрични разстройства. Това означава също, че предполагаемите донори на ФМ би трябвало да бъдат изследвани и за психиатрични проблеми, наред с инфекциозните заболявания.

За авторите

Джон Крайън е професор по анатомия и невронаука, а Тимъти Динън е професор по психиатрия. И двамата преподават в University College Cork (UCC) в Ирландия. Те заемат ръководни позиции в Центъра за фармабиотични изследвания на храносмилателната система към UCC, като се фокусират върху взаимовръзките между стреса и оста мозък-черва по отношение на депресията, познавателната способност и синдрома на дразнимото черво.

Бележка от преводача: Предполагам, че „психобиотик“ не след дълго ще бъде често срещано понятие, както в родната медицина, така и в световен план. Най-малкото, фармацевтичните акули скоро ще надушат, че тук има потенциал за големи печалби. Понятието „психобиотик“ все още е твърде неизвестно у нас – според справка с Гугъл, това тук е първият публикуван в Интернет текст на български, който борави с тази дума. Благодарности на д-р Стойчев, че ме насочи към горната статия.

Advertisements

One thought on “Психобиотици: Бъдещето на психиатрията

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s