Епилог вместо пролог

Следният текст е откъс от книгата.

Следният текст е откъс от книгата.

Убеден, че с дванайсеттонната си естетика е открил далечни перспективи пред историята на музиката, Арнолд Шьонберг заявил през 1921 година, че благодарение на него господството (не казал „слава“, казал „Vorherrschaft“, „господство“) на немската музика (той, виенчанинът, не казал „австрийска“ музика, казал „немска“) ще бъде гарантирано за следващите сто години (цитирам го точно, говорел за „сто години“). Дванайсет години след това пророчество, през 1933 година, в качеството си на евреин той бил прогонен от Германия (същата онази, на която искал да осигури господство), а заедно с него и цялата музика, основана на дванайсеттонната му естетика (заклеймена като неразбираема, елитистка, космополитна и враждебна на немския дух).

Прогнозата на Шьонберг, колкото и да е погрешна, все пак си остава необходима за онзи, който желае да вникне в смисъла на неговото творчество, което смятало себе си не за деструктивно, херметично, космополитно, индивидуалистично, труднодостъпно, абстрактно, а за дълбоко вкоренено в „немската земя“ (да, той говорел за „немска земя“); Шьонберг смятал, че е на път да напише не възхитителен епилог на историята на голямата европейска музика (именно така съм склонен да разбирам творчеството му), а пролог към славно бъдеще, простиращо се до безкрая.

(c) Милан Кундера. Незнанието. ИК „Колибри“. София, 2004. Превод от френски: Боян Знеполски.
(Позволих си да коригирам думата „дванайсетнотна“, както е в превода, в „дванайсеттонна“, както смятам, че е правилно – бел. Д. К.)

Fantasy for violin & piano, Op. 47 (1949)

I. Grave – Più mosso – Meno mosso – Lento – Grazioso – Tempo I – Più mosso –
II. Scherzando – Poco tranquillo – Scherzando – Meno mosso – Tempo I

Israel Baker, violin
Glenn Gould, piano

In 1934, Arnold Schoenberg made a general assessment of his music: „I will not show you that my music is beautiful. You know it is not; I know it is not.“ The Fantasy for Violin and with Piano accompaniment, Op. 47, composed in March 1949, does nothing to overturn this judgment; Schoenberg’s last instrumental work (his final years were devoted mainly to vocal works, mostly on religious themes, and an attempt to complete the opera, Moses und Aron), it represents the height of the composer’s twelve-tone complexity and the complete subordination of aural concerns to those of rigorous order and derivation.

The title of the Fantasy is appropriate, given the process used in its composition: Schoenberg composed the solo violin melody first alone, and then wrote a separate piano accompaniment to go with it. The composition of the melody apart from the accompaniment was no doubt facilitated by the twelve-note idiom, applied here with the same kind of rigor as in the much earlier Piano Pieces, Op. 33a & b.

The Fantasy was composed for violinist Adolf Koldofsky (1905-51), a native of Los Angeles, and was first performed by him on the International Society for Contemporary Music’s concert in commemoration of Schoenberg’s seventy-fifth birthday (13 September 1949).

The Fantasy is not large–only 166 measures in length–but is among Schoenberg’s densest works. In the first movement, marked Grave at the outset, the pianist fills in row forms around the sustained tones of the violinist, who is often instructed to perform harmonics and pizzicato notes. About midway through the movement a recurring trilled passage in the piano accompanies a quiet, sustained melody in the violin. This gives way to a return of the opening tempo and an ensuing segment featuring strong rhythmic drive derived from repeated notes and rhythmic figures in both the violin and piano. Without pause, the second movement, Scherzando, begins with an angular tune on the violin played in double stops. The generally detached playing of the first section becomes more connected as the violin enters with a repeated rhythmic figure similar to the one in the middle of the first movement. In the last measures, the „octave equivalency“ aspect of the twelve-note method comes to the fore as pitches are played in drastically different registers on the violin. A few trills on the violin precede the work’s screechingly abrupt close. [allmusic.com]

Art by Joseph Beuys

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s