Робовладелски инстинкт

Този забележителен инстинкт бе открит най-напред при Formica (Polyergus) rufescens от Пиер Юбер – по-добър наблюдател дори и от изтъкнатия негов баща. Тази мравка е напълно зависима от робите си: без тяхна помощ видът сигурно би изчезнал за една година. Мъжките и плодовитите женски не работят, а работничките или безплодните женски, макар да са много жизнени и храбри при залавянето на роби, не вършат друга работа. Те са неспособни да си направят гнезда и да изхранят ларвите си. Когато старият мравуняк се окаже неудобен и те трябва да се местят, робите са тези, които извършват преместването, като всъщност носят своите господари в челюстите си. Толкова крайно безпомощни са господарите, че когато Юбер затворил тридесет от тях без роби, но с изобилие от любимата им храна и техни собствени ларви и какавиди, които да ги стимулират към работа, те не вършели нищо и даже не могли да се хранят сами и много умрели от глад. Тогава Юбер внесъл само един роб (F. fusca) и той незабавно почнал да работи, да храни и спасява оцелелите, направил няколко клетки, погрижил се за ларвите и поставил всичко в ред. Какво може да бъде по-изключително от тези добре проверени факти! Ако не знаехме нищо за някоя друга мравка робовладелец, би било безнадеждно да разсъждаваме как се е усъвършенствал толкова чуден инстинкт.

Източник: www.antbase.net

Работник от поробения вид Formica cunicularia (черно) храни своя господар от вида Polyergus rufescens (червено). Източник: www.antbase.net

Друг вид, Formica sanguinea, също е мравка робовладелец, както пръв откри това П. Юбер. Този вид се среща в южните части на Англия и неговите навици бяха наблюдавани от г-н Ф. Смит от Британския музей, на когото съм много задължен за информацията по този и други въпроси. Макар напълно да вярвам на изявленията на Юбер и г-н Смит, аз се опитах да подходя към въпроса скептично, тъй като всеки да бъде извинен за съмнението в съществуването на такъв изключителен инстинкт като робовладелския. И тъй ще дам малко по-подробно наблюденията, които извърших. Разкрих четиринадесет мравуняка на F. sanguinea и във всичките намерих неколцина роби. Мъжките и плодовитите женски на поробения вид (F. fusca) се срещат само в техните собствени съобщества и никога не са наблюдавани в гнездата на F. sanguinea. Робите са черни и не надминават половината от дължината на техните червени господари, така че контрастът във външния им вид е голям. Когато мравунякът е леко обезпокоен, робите понякога излизат и подобно на своите господари са много възбудени и отбраняват мравуняка; ако мравунякът е много повреден и ларвите и какавидите се виждат, робите работят енергично с господарите си, за да ги отнесат на безопасно място. По този начин става ясно, че робите се чувстват напълно като у дома си. През месеците юни и юли на три последователни години аз наблюдавах много часове наред няколко мравуняка в Съри и Съсекс и не видях нито веднъж роб да излиза или да влиза в мравуняка. Понеже през тези месеци робите са твърде малобройни, аз помислих, че биха се държали иначе, когато са многобройни, но г-н Смит ме уведоми, че е наблюдавал мравуняци в различни часове през май, юни и август в Съри и Хампшир и никога не е видял роби да напускат или да влизат в мравуняка, въпреки че през август са многобройни. Поради това той ги смята за силно одомашнени роби. От друга страна, може да се види как господарите мъкнат материал за мравуняка и всякакъв вид храна. Обаче през месец юли 1860г. се натъкнах на съобщество с голям брой роби да излизат от мравуняка, смесвайки се с господарите си, и да се движат с тях по същия път към една висока шотландска ела, отдалечена на двадесет и пет ярда, по която се катереха заедно, вероятно за да търсят листни въшки или калинки. Според Юбер, който е имал отлични възможности за наблюдение, робите в Швейцария обикновено работят с господарите си при построяването на мравуняка, а само те отварят и затварят входовете сутрин и вечер и, както Юбер безспорно установява, главната им служба е да търсят листни въшки. Тази разлика в обичайния начин на живот на господарите и робите в двете страни вероятно зависи просто от това, че в Швейцария се завладяват повече роби, отколкото в Англия.

Slave-making Ant (Formica sanguinea) carrying Negro Ant (Formica fusca) slave.

Робовладелска мравка от вида Formica sanguinea, носеща своя роб от вида Formica fusca. Източник: www.warrenphotographic.co.uk

Един ден ми провървя да съм свидетел на миграция на F. sanguinea от един мравуняк към друг и беше интересно зрелище да видя как господарите носят своите роби в челюстите си, вместо да бъдат носени от тях, както е при F. rufescens. Друг път вниманието ми беше привлечено от двадесетина поробители, които се навъртаха на едно място явно не да търсят храна; те се доближиха и бяха енергично отблъснати от една независима колония на поробвания вид (F. fusca); понякога по три от тези мравки се залавяха за краката на поробителя F. sanguinea. Последните безмилостно убиваха малките си противници и отнасяха мъртвите им тела в мравуняка си на разстояние двадесет и девет ярда, но не им бе позволено да завладеят никакви какавиди, които да отгледат като роби. Тогава изрових малко количество какавиди от F. fusca от друг мравуняк и ги поставих на открито място близо до полесражението: те бяха пъргаво сграбчени и отнесени от тираните, които след всичко може би си въобразиха, че са победители в последното сражение.

В същото време положих на същото място известно количество какавиди от друг един вид, F. flava, с няколко от тези дребни жълти мравки, още заловени за частички от техния мравуняк. Както бе описано от г-н Смит, този вид понякога, макар и рядко, бива поробван. Въпреки че е дребен, видът е много храбър и съм го виждал яростно да напада други мравки. За моя изненада в един случай намерих независимо съобщество от F. flava, под един камък под мравуняка на робовладелския F. sanguinea и когато случайно засегнах и двете гнезда, малките мравки нападнаха своите едри съседи с изненадваща смелост. Сега бях любопитен да видя дали F. sanguinea ще може да различи какавидите на F. fusca, които те обикновено превръщат в роби, от тези на малката дива F. flava, които те ловят рядко, и те очевидно ги различиха изведнъж, защото видях как веднага и енергично сграбчиха какавидите на F. fusca, като в същото време бяха много уплашени, когато се натъкнаха на какавидите и дори на пръстта от гнездото на F. flava и бързо избягаха; след около четвърт час, малко след като всичко жълти мравки се отдалечиха, те се окуражиха и отнесоха какавидите.

Polyergus Amazon Ants include recognizable by their sickle-shaped jaws which come in handy during their raids. The illustrated ant P. breviceps.

Мравка от вида Polyergus breviceps. Амазонските робовладелски мравки се отличават по своите сърповидни челюсти, които са им от полза по време на набези. Източник: www.formicidae.be

Една вечер посетих друго едно съобщество на F. sanguinea и заварих известен брой от тези мравки да се завръщат у дома и да влизат в гнездото, носейки мъртви тела на F. fusca (което показва, че това не беше миграция) и многобройни какавиди. Проследих дълга верига, натоварена с плячка, на около четиридесет ярда назад до гъста група пирен, откъдето видях последния екземпляр от F. sanguinea, мъкнещ една какавида, но не можах да открия опустошеното гнездо сред гъстия пирен. Гнездото обаче трябва да е било наблизо, защото два-три екземпляра от F. fusca тичаха наоколо силно разтревожени, а един стоеше неподвижен със своята какавида в уста на върха на една вейка пирен над разграбеното гнездо като олицетворение на отчаянието.

Такива са фактите, ненуждаещи се впрочем от моето потвърждение, относно удивителния робовладелски инстинкт. Забележете какъв контраст представляват инстинктивните навици на F. sanguinea спрямо тези на континенталната F. rufescens. Последната не строи собствен мравуняк, не се преселва, не събира храна за себе си и за своите малки и даже не се храни сама – тя напълно зависи от многобройните си роби. От друга страна, F. sanguinea притежава много по-малко роби, а в ранно лято – извънредно малко: господарите определят кога и къде да се построи ново гнездо и когато мигрират, сами пренасят робите. Както в Швейцария, така и в Англия робите, изглежда, имат изключителна грижа за ларвите, а господарите само извършват експедиции за завладяване на роби. В Швейцария робите и господарите работят заедно, като набавят и пренасят материали за мравуняка; и едните, и другите, но главно робите се грижат и доят, ако може така да се каже, своите листни въшки и по този начин набавят храна за съобществото. В Англия обикновено само господарите напускат гнездото за набавяне на строителни материали и храна за самите тях, за робите и за ларвите. Така у нас господарите получават много по-малко услуги от робите си, отколкото в Швейцария.

Мравка, която извлича богата на захар медена роса от своите питомни листни въшки. Източник: www.richsoil.com

Няма да се впускам в предположения през какви етапи е възникнал инстинктът на F. sanguinea. Но тъй като мравките, които не са робовладелци, доколкото съм виждал, отнасят какавидите на други видове, ако са разпръснати близо край гнездата им, то вероятно какавидите, първоначално натрупани за храна, са могли да се развият и така отгледаните по невнимание чужди мравки са следвали собствените си инстинкти и са правели каквото могат. Ако тяхното присъствие е било полезно за завладелия ги вид, ако за този вид е било по-изгодно да залавя работници, отколкото да ги произвежда, навикът да събира какавиди първоначално за храна е могъл чрез естествения отбор да се засили и да стане постоянен за твърде различна цел – отглеждане на роби. Веднъж придобитият инстинкт, ако и да е развит много по-слабо, отколкото у нашата британска F. sanguinea, която, както видяхме, е по-малко подпомагана от робите си, отколкото същият вид в Швейцария, е могъл да бъде увеличен и изменен от естествения отбор, като винаги допускаме, че всяко изменение е полезно за вида, докато се е получила такава жалко зависима от своите роби мравка, каквато е Formica rufescens.

Източник: Чарлз Дарвин. Произход на видовете чрез естествен отбор, или запазване на облагодетелстваните раси в борбата за живот. Гл. VIII Инстинкт, стр. 295-299. ИК „Захарий Стоянов“. София, 2011.

Превод: Станой Ковачев.

Научете повече за сложния и удивителен свят на мравките:

Advertisements

One thought on “Робовладелски инстинкт

  1. Pingback: Ричард Докинс – Поленови зрънца и магически куршуми | записки на един животохолик

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s