10 паразита с невероятен жизнен цикъл

Тази статия не е за хора със слаби стомаси. Ако се погнусявате лесно, моля не четете надолу.

Жизненият цикъл на паразитите включва един организъм, паразит, който експлоатира и черпи изгода от друг организъм – гостоприемник. Обикновено, гостоприемникът не печели от тези взаимоотношения и често страда в резултат на това. В много от случаите, паразитът променя гостоприемника физически или поведенчески; в крайни случаи (така наречените паразитоиди) чуждият организъм напълно поглъща, стерилизира или убива своя гостоприемник. Множество паразити разчитат на своите човешки гостоприемници, за да продължат жизнения си цикъл – съществуват огромен брой организми, които експлоатират телата ни, някои – в лека, доброкачествена степен, други – доста по-неприятни и болезнени.

Паразитите проявяват забележителна степен на специализация спрямо жизнения си цикъл, която би могла да включва няколко стадия с главен „окончателен“ гостоприемник, а също така би могла да включва един или няколко второстепенни „междинни“ гостоприемника. Паразитите са развили своя начин на живот и са еволюирали в тандем с видовете гостоприемници, които експлоатират, като в резултат на това са развили разнообразни типове жизнен цикъл, които могат да бъдат изключително сложни, удивителни, смущаващи и невероятно странни.

1. Гвинейски червей

Dracunculus_medinensis

Същият червей е открит в египетски мумии, датирани на няколко хиляди години.

Dracunculus medinensis, известен още като гвинейски червей, е вид нематод (кръгъл червей), паразитиращ по хората от незапомнени времена – египетски медицински папирус, датиран от 1550 пр.н.е., споменава за инфекцията, а екземпляри от този червей са намерени в телата на калцирали египетски мумии. Думата „дракункулоза“ (лат. dracunculiasis), латинското название на заболяването, което този паразит причинява, произлиза от фразата „поразен от малки дракони“, която описва ужасното усещане за изгаряне, докато червеят пълзи под кожата на своята жертва.

Гвинейският червей може да бъде открит в няколко африкански и азиатски страни и обикновено засяга онези общности, който нямат достъп до чиста вода – жизненият цикъл на паразита разчита на своя гостоприемник-бозайник, пиещ заразена вода.

Ларвите на гвинейския червей живеят в телата на микроскопични ракообразни, известни още като водни бълхи; човек (или друг бозайник) пие нефилтрираната вода и поглъща бълхата, заедно с паразитите в тялото й. Стомашната киселина разгражда бълхата, оставяйки ларвите да проникнат свободно през стомашната стена, откъдето се отправят към други части от тялото на гостоприемника. Червеите растат и се размножават, след което мъжкият бива абсорбиран от тялото, докато оплодената женска продължава да расте и мигрира към съединителната тъкан в крайниците на гостоприемника. След приблизително една година – за което време женската може да достигне дължина около метър и дебелина колкото спагета – върху кожата на гостоприемника се появява болезнен мехур, обикновено върху крак или ръка, мехурът се пука и оттам се подава единият край на червея.

Жертвата изпитва суха, пареща болка, която може да бъде облекчена единствено чрез потапяне на възпалената област във вода – при първия допир с вода висящият край на червея започва да отделя хиляди ларви във водния басейн. Ларвите биват изядени от микроскопични ракообразни и цикълът се повтаря.

Лечение. Откритите части на червея се потапят в съд с вода, което кара паразита да освободи голяма част от ларвите и го прави по-малко инфекциозен. След това червеят бива внимателно изтеглян чрез навиване върху клечка – все още най-ефективният метод, чиято употреба е документирана преди повече от 3500 години. Изтеглянето на червея извън човешкото тяло може да отнеме от няколко дни до няколко месеца. Много е важно да се предотврати разкъсване на червея. Разкъсаният червей започва да се разлага, като процесът на гниене може да обхване заобикалящата човешка тъкан, кръвоносни съдове и стави.

Най-добрият начин да се предотврати инфекция преди всичко е пиенето само на чиста, филтрирана вода. Превенцията чрез добра информираност на местното население се оказва доста успешна в последните години, като учените предсказват, че дракункулозата ще бъде „първото паразитно заболяване, заличено в световен мащаб и първата болест, заличена без употребата на ваксини или медицинско лечение.“

2. Филария

Filariasis

Причинява сериозно подуване на долните крайници.

Филариозата е друго паразитно заболяване, причинявано от кръгли червеи, в случая конецообразни филарии, семейство паразити, които са разделят на три групи в зависимост от това коя част на човешкото тяло окупират. Лимфатичната филариоза се причинява от червеи, живеещи в лимфната система на гостоприемника, и могат да доведат до драматични случаи на елефантиаза, както виждаме на горната фотография. Субкутанната филариоза се причинява от червеи, живеещи под кожата и подобни тъкани, включително червеят, който причинява речна слепота, една от главните причини в световен мащаб за инфекциозна слепота при хората. Серозната филариоза се причинява от червеи, обитаващи серозните кухини в коремната област.

Жизненият цикъл на филариалните червеи е сложен процес, но грубо може да бъде разделен на пет стадия. Възрастните червеи, живеещи в тъканта на гостоприемника, се чифтосват, след което женската освобождава хиляди живи микрофиларии, които си проправят път към лимфната и кръвоносна система на гостоприемника. Черна муха или комар се храни с кръв от човешкия приемник, всмуква микрофилариите и става междинен гостоприемник. Микрофилариите мигрират в мускулите на комара, сменят си обвивката и се превръщат в инфекциозни ларви. Инфекциозните ларви се местят в главата и хоботчето на комара и биват инжектирани в друг човек, докато комарът се храни отново. Ларвите проникват в тъканите на човешкия гостоприемник, узряват до възрастни червеи, възпроизвеждат се и жизненият цикъл продължава.

3. Изумрудена хлебаркова оса

EBiggi_emerald-cockroach-wasp_ampcom97

Това насекомо може да изглежда безобидно, но практикува гаден метод на плодене.

Тази красива, обагрена в металически синьо-зелен цвят, изумрудена хлебаркова оса е пример за паразитиращ ентомофаг, насекомо, което паразитира върху други насекоми. Осата, която се среща в тропиците на Африка, Южна Америка и Океания, е известна със странния си начин на възпроизводство, включващ гостоприемник хлебарка.

След като двойка оси се чифтосат, женската намира специфичен тип хлебарка и я ужилва два пъти (женската притежава жило; мъжкият – не). Първото ужилване прецизно инжектира отрова в конкретна част на гръдния кош, като това временно парализира предните крака на хлебарката. Второто ужилване цели да обезвреди точно определен участък в мозъка на хлебарката, който отговаря за рефлекса на бягство.

Без инстинкта да избяга, хлебарката сега е на благоволението на осата, която подрязва антенките на хлебарката и след това я води към своята дупка в земята, сякаш на каишка. Когато пристигнат там осата снася яйце върху коремчето на хлебарката и после заравя насекомото.

Под земята от яйцето се излюпва ларва на оса, прояжда пътя си през тялото на хлебарката и започва бавно да поглъща жизнените органи отвътре – с надежда укротената хлебарка да остане жива достатъчно дълго, докато ларвата расте и съзрява в какавида в тялото на хлебарката. Накрая ларвата, завършила своята метаморфоза във възрастна оса, се появява сред останките на хлебарката и продължава своя живот, възпроизвежда се и повтаря процеса.

4. Сакулина

Sacculina_carcini

Sacculina carcini драстично променя поведението на мъжките морски раци, дори ги кара да танцуват.

Малкото ракообразно сакулина е друг пример за чудат жизнен цикъл от животинското царство, то представлява тип паразитираща „лепка„, която разчита на морските раци за своя растеж и процес на възпроизводство. Женската ларва на сакулина намира морски рак, сваля твърдата му външна обвивка и инжектира мекото си вътрешно тяло през една от сглобките в черупката на рака, така тя прониква в тялото на ракообразното и се захваща да работи върху паразитната си дейност.

Ларвата на сакулина расте вътре в рака и образува торбичка, която виси навън от тялото на рака, където обикновено биха се мътили неговите яйца. Паразитът предизвиква безплодие у рака, като така запазва енергията, която ракът би инвестирал за възпроизводството си, в полза на собствения си паразитен растеж и жизнен цикъл. Инфектираните раци също така са неспособни да възстановяват вреди по черупките си или да регенерират изгубените си крайници, като по този начин допълнително пестят енергия в полза на паразита.

При мъжките раци паразитът предизвиква забележителни промени в тялото на рака и поведението му. Сакулина изпуска хормони, които химически кастрират мъжкия рак, променят тялото му, така че да изглежда като женска от същия вид, и дори карат рака да изпълнява женските танци на чифтосване.

Мъжките сакулина намират инфектиран рак и оплождат яйцата в торбичката на женската, висяща от коремната област на рака. По време на възпроизводство при здрави раци, женската намира висока скала и освобождава оплодените яйца от мътилото. Раците, които биват паразитирани от сакулина, извършват същото, но по недоглеждане освобождават облак от яйца на сакулина. Ракът се грижи за чуждите яйца, както би го правил и за своето собствено поколение, и щом ларвите се излюпят от яйцата и бъдат освободени в морето, процесът започва отначало.

5. Зелено ивичесто мътило

350182

Горкият охлюв сигурно е заразен с Leucochloridium след поглъщане на птичи изпражнения.

Leucochloridium paradoxum – зеленото ивичесто мътило – е вид паразитиращ плосък червей, чийто жизнен цикъл включва птици като окончателни гостоприемници и охлюви като междинни. Възрастните паразити живеят в храносмилателната система на птиците, възпроизвеждат се и освобождават своите яйца, които птицата отделя заедно с изпражненията си.

Охлювите ядат птичите изпражнения и поглъщат паразитите, които образуват спороцист или „мътило“, което съдържа стотици ларви. Мътилото се развива в едно или в двете очни пипала на охлюва, като обикновено предпочита лявото, и в последствие преобразува формата на очното пипало в тази на голяма, ярко-оцветена, пулсираща гъсеница.

Произволна птица забелязва изкусително сочното „меню“, отхапва очното пипало на охлюва заедно с мътилото и поглъща съдържанието му от ларви. В храносмилателната система на птицата ларвите се развиват във възрастни паразити и жизненият цикъл на зеленото ивичесто мътило се повтаря още веднъж.

6. Cymothoa exigua

Този паразит буквално изяжда езика на своя гостоприемник и се настанява да живее в устата или хрилете му, което просто е отвратително.

Cymothoa exigua е тип паразитираща езикоядна въшка, която живее в хрилете и устите на някои риби. До момента биолозите знаят малко за жизнения цикъл на това животно. Предполага се, че малките от вида навлизат в главата на дадена риба през хрилете й. Веднъж настанили се вътре, те се възпроизвеждат; след това мъжките остават да живеят в хрилете, докато женската си проправя път до устата на рибата. Ако са две мъжки и нито една женска, една от мъжките въшки се трансформира в женска и мигрира към устата.

Вътре в устата, въшката се прикрепя към езика на рибата чрез своите предни щипци и започва да пие кръв, причинявайки постепенното изсъхване на езика. След това въшката се вкопчва в корена на езика и се настанява на негово място, заменяйки органа. Въшката живее паразитирайки като се храни от кръвта на рибата или слузта в устата й, докато рибата гостоприемник изглежда живее нормален живот и може да използва въшката по същия начин, както би ползвала и собствения си език.

7. Конски косъм

Spinochordodes_in_Meconema

Паразитът, който кара своя гостоприемник несъзнателно да извърши самоубийство чрез удавяне.

Spinochordodes tellinii е вид паразитен червей от типа Живи влакна, използващ скакалци и щурци по време на жизнения си цикъл и способен да променя поведението на своя гостоприемник. Възрастните червеи живеят и се възпроизвеждат във вода, от което произлизат микроскопични ларви. Скакалци и щурци поглъщат ларвите докато пият вода, а ларвите на свой ред се развиват като червеи в телата на насекомите. Червеите могат да достигнат четири пъти дължината на своя гостоприемник.

Щом червеят достигне зрялост, той е способен да повлияе върху поведението на гостоприемника, за да завърши жизнения си цикъл. Точният механизъм, който червеят използва, за да манипулира гостоприемника, до момента е неизвестен, но последиците за скакалеца или щуреца могат да бъдат катастрофални. Насекомото изпитва непреодолим подтик да намери воден басейн и да се хвърли вътре; веднъж потопен, паразитът излиза от тялото на гостоприемника, а гостоприемникът обикновено се удавя. Червеят прекарва зрелия си живот във водата, размножава се, отделя ларви и продължава паразитния си жизнен цикъл.

8. Ophiocordyceps unilateralis

ophiocordyceps-unilateralis-huba-100-zm-otoyaku-2-ecuador_9400_filtered

Тази паразитираща гъбичка изяжда своя гостоприемник докато е още жив.

Ophiocordyceps unilateralis е паразитоидна гъбичка, намираща се в тропическите гори на Африка, Бразилия и Тайланд. По време на жизнения си цикъл гъбичката използва мравки, конкретно Camponotus leonardi, вид дърводелски мравки, макар че е забелязана да паразитира и върху други подобни видове.

Зрялата гъба отделя спори, които навлизат в тялото на мравката през кутикулата (повърхностния слой на тялото); веднъж „загнездила“ се вътре, гъбичката започва да се храни с тъкан, която не е жизненоважна. Това значи, че мравката остава жива, докато паразитът си набавя храна за растеж. Гъбичката се разпростира из тялото на мравката и, в стадия си на дрожд, използва все още неразгадан механизъм, за да промени мозъчната функция на насекомото и поведението му, превземайки неговото тяло и създавайки една, така наречена, „мравка зомби“.

Зомби-мравката намира растение, по което да се покатери и използва челюстта си, за да се прикрепи към някое листо, обикновено на около 25 см над земята, насочена на север и при температура варираща от 20 до 30 градуса по Целзий. При тези идеални условия гъбичката продължава да расте и убива мравката, като в крайна сметка произвежда гъба, която изниква от главата на мравката, освобождавайки спори понякога между четири до 10 дни след появата си. Някои от спорите попадат върху телата на други мравки в гората, преминават през повърхностния слой на телата им и продължават паразитния процес.

Интересен е фактът, че захапката на инфектираните зомби-мравки оставя характерна следа в листата – след проучване на фосилните записи, учените са открили наличие на същите характерни следи върху проби от листа, датирани на 48 милиона години.

9. Малък чернодробен метил

220px-D_dendriticum_egg_wtmt_JCG_Cdicrocoelium-dendriticum

Dicrocoelium dendriticum е известен като един от паразитите с най-сложен жизнен цикъл.

Dicrocoelium dendriticum, обикновено наричан малък чернодробен метил, е паразитиращ плосък червей от клас Смукалници, който проявява един от най-сложните жизнени цикли, познати до момента. Малкият чернодробен метил живее предимно в крави и овце, но също така е намиран в други тревопасни бозайници и, в редки случаи, е поразявал и хора.

Възрастните паразити от вида прекарват зрелия си живот в черните дробове на преживни като кравите и овцете. Когато чернодробният метил се множи, яйцата му биват освобождавани в изпражненията на гостоприемника. Първият междинен гостоприемник е земен охлюв, който се храни с изпражненията на преживното животно, съдържащи яйцата на паразита. Ларвите се излюпват само когато яйцата биват погълнати от определен вид охлюв. Тогава ларвите си проправят път през телесната тъкан на охлюва. В стадия си на ларва, паразитът предизвиква дразнение у своя гостоприемник, което от своя страна кара охлюва да изплюе цист, съдържащ стотици растящи ларви, под формата на слузесто топче.

След това, мравка, вторият междинен гостоприемник, изяжда слузестото топче и поглъща стотиците ларви. Ларвите се разпръскват из тялото на мравката – една ларва се закача към възел от нерви и започва да влияе на поведението на мравката по забележителен начин.

През нощта, когато температурата пада и мравчената колония се оттегля под земята, една отделна зомби-мравка, инфектирана от ларвите на метила, излиза на повърхността, покатерва се върху стръкче трева и здраво се прикрепя с челюстите си към върха на стръкчето. Тя остава там до изгрева на слънцето, когато зомби-мравката се завръща в колонията и възобновява нормалните си ежедневни дейности с другите мравки. Следващата вечер, инфектираната мравка отново се катери и прикрепя към стръкче трева, и продължава да го прави нощ след нощ, докато не бъде изядена от някое тревопасно животно, като крава или овца.

Мравката и множеството ларви на метила биват погълнати от бозайника, ларвите прокопават стомашната обвивка на животното, проправят си път до черния му дроб, развиват се във възрастни метили, възпроизвеждат се и продължават този удивителен жизнен цикъл.

10. Токсоплазма

T_gondii_tachy

Toxoplasma gondii е вид паразитен протозой, при който окончателният гостоприемник са котките, но също така бива принасян и от други топлокръвни животни, главно гризачи и преживни, но също се наблюдава в значително количество и при хората – смята се, че между една трета и половината от хората живи днес пренасят този паразит.

T. gondii живее в котки, размножава се полово в тъканта на животното гостоприемник, но също така може да се множи и безполово в междинни гостоприемници по време на втората фаза от жизнения си цикъл. Гостоприемникът може да бъде инфектиран, както чрез контакт с почва, съдържаща котешки изпражнения, например като се храни с немити зеленчуци, така и чрез поглъщане на сурово месо, съдържащо паразита. T. gondii навлиза в клетките на гостоприемника и формира цисти в тъканта на тялото, които пренасят паразита, ако животното бива изядено. Консумацията на овче, телешко и свинско месо се смята за източник на инфекция при хората, както и близкият контакт с котешки екскременти.

Забележителен аспект от жизнения цикъл на T. gondii е способността на паразита да влияе върху поведението на своя гостоприемник. Здравите, неинфектирани гризачи изпитват естествен страх от миризмата на котешка урина, което значи, че отбягват места, обитавани от котки и така намалят риска да бъдат изядени. Гризачите заразени с T. gondii, напротив, губят страха си от котешка урина, и дори са привличани от тази миризма, което увеличава шансовете да бъдат изядени от котка. Измененото поведение улеснява лова на котките и носи ползи на паразита, като увеличава шансовете му да достигне окончателния си гостоприемник и да се възпроизведе.

Токсоплазмоза. При толкова много хора, носители на T. gondii, съществуват значителни последици и за нашия вид. Повечето хора, инфектирани с паразита, вероятно ще изпитат кратък период на леки грипоподобни симптоми, последван от липса на видими неблагоприятни ефекти. Все пак, в определени случаи, например при бременност или при хора със слаба имунна система, симптомите биха могли да бъдат далеч по-сериозни, дори фатални.

Способността на паразита да изменя поведението може да има силен ефект върху човешките гостоприемници, влияние, което учените тепърва започват да разбират. T. gondii се свързва с шизофренията, самоубийственото поведение и други трудно доловими личностни промени. Паразитът също предизвиква забавяне на реакциите и е свързван с инцидентите на пътя – чешкият професор по биология Ярослав Флегр предполага, че в световен мащаб инфекцията би могла да бъде причината за поне един милион пътни инциденти на година.

Паразити като T. gondii демонстрират сложността, важността за хората и често откровената ексцентричност в жизнения цикъл на паразитите. При толкова много хора, инфектирани с паразита, и възможността той да влияе на поведението ни, би могло да се спекулира, че паразитите всъщност могат да оказват влияние върху човешката култура, наред с нашата еволюция.

Паразитите са удивителни организми, които изглежда съществуват навсякъде, където има живот. Те са развили начини на взаимодействие и експлоатация на други видове, които са сложни, понякога неприятни, и често пъти озадачаващи, като се замислим за дългата еволюция на тези взаимоотношения.

Източникhttp://wisciblog.com/2013/03/12/ten-astonishing-examples-of-bizarre-parasitic-life-cycles/

Превод: Димитър Кръстев

Полезни връзки: atlas.or.kr – Web Atlas of Medical Parasitology

Advertisements

One thought on “10 паразита с невероятен жизнен цикъл

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s