Генезисът на властта

По мое мнение, всяка форма на обществено управление неизбежно, по естествени причини следва модела на олигархията – от най-забутаното село до най-мощния международен съюз. В този ред на мисли, всякакви претенции за промяна в статуквото на властта, както и всяка самоотвержена защита на статуквото, са просто идеалистична заблуда. Статуквото на властта е идентично в различните човешки общества, без значение дали това ни допада или не. Всеки гражданин има избор при взимането на решение, след като си зададе следния въпрос: „дали да бъда във властта или да бъда под нея“? И двете положения са съпътствани от специфична отговорност и задължения, които на свой ред носят както специфична изгода, така и специфична опасност. Разбира се, да завземеш властта с революция, в повечето случаи, е по-трудно отколкото да я наследиш. Съответно властта, придобита чрез революция, е по-високо ценена от народа, избрал да стои (с презумпцията, че там е по-безопасно) под властта. Ако днес дадена група от хора успее да „бутне“ настоящите управляващи от високите позиции на властта, тази група „революционери“ неизменно ще даде началото на нова власт, която по същество няма да бъде по-различна от старата, тъй като ще бъде съпътствана от същите съображения, типични за ролята на властта в обществения механизъм. Исторически факт е, че ако дадена революция се увенчае с успех, по-голямата част от народа ще е я подкрепи именно тогава, просто защото така е по-сигурно. Ако самите революционери не са готови да поемат властта еднолично, то тогава друга група от по-подготвени хора ще направи това вместо тях, като употреби успеха на революцията, съпътстван от одобрението на народа, в полза на своето настаняване във властта.

Предлагам едно кратко упражнение по теория на властта: Прочетете следния откъс от труда „Човекът и свещеното“ на френския социолог Роже Кайоа и направете съпоставка между „примитивното“ общество и съвременната държава.

Генезисът на властта

На мястото на принципа на респекта се утвърждава принципът на индивидуализацията. Симетричното ситуиране на фратриите бива заменено от нестабилно състояние на съперничество между предишните кланове. Те постепенно се превръщат в съдружия, специализирани в дадена социална функция, която всеки от тях има привилегията и задължението да поема. Функционирането на обществото вече се основава на съдействието (на френски – concours: съдействие; състезание – бел. прев.), в двойния смисъл на взаимопомощ и на съперничество, между групи, чиито първоначала, макар и действайки в съгласие за хармонията в света, се стремят не толкова взаимно да се уравновесяват, колкото към превъзходство, което да запазват, след като вече са постигнали, да търсят признание на правото си, когато то фактически вече не се оспорва.

Както видяхме, в северноамериканското племе зуни двуделната организация се появява вече само в митовете, под формата на спомен. Настоящото общество познава единствено съдружията, комплектовани главно в клановете, спадащи към едни и същи области в пространството, както и към сходни функции, които изпълняват. Така клановете от Севера предоставят по споразумение на единомислие военните асоциации, клановете от Запада – религиозните асоциации, клановете от Изтока – асоциациите на танцьорите, клановете от Юга – асоциациите на земеделците и на лекарите. В Китай Гране също отбелязва заменянето на древното раздвояване със специализирани групи, чиито сили се реализират под формата на ветрове и които, „танцувайки, борейки се помежду си, съперничейки си за престиж, допринасят за поддържането на космическия ред“.

Безполезно е да бъдат реконструирани на тази основа различните възможни еволюции на социалната организация, безполезно е също така да се прави преглед на различните типове, които представят пред света структурите на обществата. Допълнението към изследването на свещеното, което бихме извличали от всеки анализ, всеки път би било едно и също: наличие на йерархия, упражняване на суверенитет – и едната, и другата с величествена, неоспорима, парализираща специфика, които превръщат в светотатство всяко посегателство спрямо тях.

Фактът, че специализираните съдружия са придобили формата на затворени, наследствени касти, подредени съответно по определен ред на старшинство, е без значение. Фактът, че стремежът към сътрудничество се унищожава напълно от стремежа към власт, също. Както показа Дави, засвидетелстването на респект се е превърнало в средство за налагане на респект; прекомерното увеличаване на щедростта при престижното разпределяне на богатства и на храни в крайна сметка „е придало на предоставяната услуга формата на предизвикателство за нейното признаване“. Подобни начинания в крайна сметка установяват превъзходството на един клан в племето, на един индивид в клана: необходим е водач, за да събира богатствата и да ръководи церемонията, по време на която се извършва изпълненото с презрение и със заинтересованост дарение спрямо онези, над които по този начин се придобива превъзходство и суверенност. Каквато и да било генетична конструкция в тази сфера е нестабилна, поддава се на оспорване, като че ли е предопределена за неизбежно отхвърляне.

При тези условия е по-добре да се приеме новата даденост във вид на лична власт, без прекалено голям стремеж тя да е породена от определено предишно състояние. Разбира се, трябва да се запомни, че същите церемонии (строеж на голямата къща, издигане на погребалните стълбове, посвещаване на младежите и т.н.), при които в племето тинкит (например) се проявява солидарността и равновесието между фратриите, в племето куакиутл (например) са церемонии, при които превъзходството намира повод да се наложи чрез върховни разходи, които не е възможно да бъдат възстановени, да бъдат върнати. Няма никаква промяна в ритуала, но тотемите на клановете са се превърнали в гербове на водачите в играта, в лични емблеми на вождовете, които ги наследяват или спекулират с тях, които ги дават или получават, които ги печелят или губят, като по този начин акумулират мистичните добродетели, престижа, който придава притежанието им.

Властовият факт – непосредствена даденост

[…]

От какъвто и род да е властта – светска, военна или религиозна, – тя е само следствие от дадено споразумение. Дисциплината в армията не се създава от могъществото на генералите, а от подчинението на войниците. На всяка степен от йерархията проблемът си остава един и същ: всеки, от маршала до ефрейтора, би бил безсилен, ако неговите подчинени, по-многобройни, по-добре въоръжени, откажат да изпълняват заповедите му. Боеций разкрива добре,  че е възможно само доброволно робство: за да следи хората, тиранинът разполага единствено с техните очи и уши, за да ги потиска, единствено с ръцете, които те му предоставят.

1939 г.

Източник: Роже Кайоа. Човекът и свещеното. Част III Свещеното на респекта: теория на забраните. Гл. 3. Йерархия и нарушение на върховната власт, стр. 94-95, 97. ИК „Лик“, 2001.

Превод от френски: Евгения Грекова

Advertisements

4 thoughts on “Генезисът на властта

  1. Pingback: Гласът на протеста | бездарни излияния

  2. Pingback: Роже Кайоа – Войната и свещеното | 0,01%

  3. Положението в нашата страна не е никак добре и ням и да се оправи като гледам.Независимо от всички протести които скоро ще стана година никой не обръща внимание и не си мърда пръста да постигне нещо с което да покаже на целият свят , че България е силна и красива държава, мечта за живот. Дори и с всички те начинания в крайна сметка се установява превъзходството на един.Явно е необходим е водач, за да събира богатствата и да ръководи церемонията, както и вие добре ни пишете.Но ако пък само от един зависи всичко което да се случва и да става в държавата ни няма ли да бъде още по сериозен проблем.С тези олигарси не знам докъде ще стигнем.

    Like

  4. Статията ви е изключително интересна и ни представя един по различен мироглед на реалността,която ни заобикаля и се надявам да ни пишете отново и отново….Дори до известна степен съм склонна да повярвам, че е напълно безполезно да бъдат реконструирани на тази основа различните възможни еволюции на социалната организация.За мен този човек е бил изключително жесток и е трябвало да го метнат в някаква психиатрична болница с постоянно наблюдение и бе здраво да вижда други хора или а да небето…….болен човек.Но дали той или неговите последователи са били полуди не знам…

    Like

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s