Преодоляването на тревожния страх

Нагласата на тревожен страх, която била основата на забраните у първите хора, ги накарала да отговарят с отхвърляне – отдръпване – спрямо сляпото движение на живота. Със съзнание, пробудено от труда, те се стъписвали пред нещо, което световъртежно ги връхлитало: несекващата обнова, несекващото изискване за смърт. Разгледан като цяло, животът е безкрайно движение, състоящо се от възпроизвеждане и смърт. Той не престава да поражда, но единствено за да унищожава поражданото. Първите хора имали смътно усещане за това. На смъртта и на световъртежа от възпроизвеждането те отговаряли с отхвърляне – чрез забраните. Но никога не се ограничавали до това отхвърляне; или по-скоро, ограничавали се, само за да се откажат още по-бързо от него: отказвали се точно така, както го и приемали – с внезапна решимост. Изглежда, че тревожният страх е конституент на човешкостта: не просто тревожният страх, а преодоленият страх, преодоляването на тревожния страх. По своята същност животът е ексцес, прахосване на живот. Безгранично изчерпва той своите сили и ресурси; безгранично унищожава онова, което е създал. При това движение множеството живи същества остава пасивно. И все пак, стигайки до крайност, ние решително пожелаваме тъкмо онова, което поставя в опасност живота ни.

Не винаги имаме силата да го пожелаем, ресурсите ни се изчерпват, а понякога желанието ни е безсилно. Ако опасността става твърде голяма, ако смъртта е неизбежна, то по принцип желанието става забранено. Но ако ни се усмихва щастието, тогава обектът, който тъй изгарящо желаем, е най-способният да ни повлече към луди разхищения и да ни разруши. Различните индивиди нееднакво понасят големите загуби на енергия или на пари – или пък сериозните заплахи за смърт. Доколкото могат (това е въпрос на количество сила), хората се стремят към максимални загуби и максимални опасности. Много по-склонни сме да вярваме в обратното, защото човешките сили обикновено са твърде малки. Ала щом само получат прилив на сила, тогава хората тутакси пожелават да изразходват себе си и да се излагат на опасност. Щом който и да е от нас се сдобие със сила и средства, той се отдава на постоянно изразходване и се излага непрестанно на опасност.

Източник: „Еротизмът„, Жорж Батай, ИК „Критика и хуманизъм“, 1998, глава VII, „Убийството и жертвоприношението“, стр. 87-88.

Превод: Антоанета Колева

Advertisements

One thought on “Преодоляването на тревожния страх

  1. Pingback: Роже Кайоа – Войната и свещеното | 0,01%

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s