Няколко разлики между британци и българи

Едните са учтиви, рационални, практични, притежават изтънчено чувство за хумор и самоирония. Водят спокоен, търпелив и съзерцателен живот. Съумяват да извлекат естетическа наслада от живота и да я пресъздадат в изкуството си, напук на суровите обстоятелства, които ги заобикалят. Обичат приключенията. Приемат трудностите като предизвикателства, не като лош късмет или нечий користен план, целящ да ги ощети. Думата „безизходица“ предизвиква у тях учтива покровителствена усмивка, защото знаят, че тази дума е доказано безполезна. Дори в пиянството си, този народ съумява да бъде трезвен, за да изпита пълноценно различното умствено състояние.

Другите са предимно изнервени, предубедени и злобни. Наричат вежливостта – лицемерие, разума – студенина, самоиронията – слабост, а чувството им за хумор е заменено от усет за присмех над другия. Вместо благоразположение този народ се е научил да вменява вина и неудобство у съседа си. Този народ е издигнал в култ хитростта, а справедливата реципрочност е принизил до нещо наивно и дори срамно. Игрите по надцакване, надлъгване, надпиване, надяждане и първичната ориенталска музика са начин за разпускане. Дълбоките психологически комплекси, агресията и физическото надмощие при този народ са придобили аура на истинност, равнозначни са на абсолютно право, което заслужава абсолютно уважение. Доста често тези „истини“ биват отключвани при обстоятелства, които иначе са първоначално замислени като източник на развлечение и отдих, например в „приятелска“ компания и при консумация на алкохол. Научното познание и твърденията, чиито единствен гарант е опитът, по-скоро будят подозрение и подигравка у този народ, отколкото сигурност и упование. Онова, което този народ свързва с топлота и гостоприемство, обикновено значи употреба на много думи, лишени от смисъл, и постоянно отбягване на проблемите по същество. У представителите на този народ критичната мисъл присъства в критично ниски нива. Тя е заменена от едно неоправдано недоволство, подхранвано най-вече от презрение към чуждите потребности.

Advertisements

5 thoughts on “Няколко разлики между британци и българи

  1. Извинете за арогантния ми отговор, но въпросът ви ме обижда – струва ми се прекалено елементарен. Но може би е удачен. Затова, ето едно кратко разяснение на същото, което исках да изразя по-горе:

    Ако някой извърши глупава постъпка защо го наричаме „глупак“? Заради постъпката му или защото той самият е такъв? Аз смятам, че заради постъпката му. И ако самият той не е глупак, също ще се съгласи с мен, след като преосмисли постъпката си. Вярвам, че където и да се намира по света, човекът заслужава равен шанс да бъде разбран.

    Идеалът ни подтиква да нарисуваме реалността такава каквато е, но практиката ни ограничава само до онова, което изпъква най-ярко. Защото за другото просто нямаме време, дори и да рисуваме до края на живота си. Ето отговор защо рисувам в черно и бяло, макар че по-горе никъде не пише кой е черен и кой – бял, кои са „онези“ и кои – „другите“, защото се надявам на читателя предварително да му е ясно, че и онези и другите сме всички ние и всеки от нас поотделно, винаги. Ако читателят е на друго мнение – здраве да е. Не мога и не желая да го променям. Целта ми не е да преподавам, а просто да изразя своето мнение.

    Думата „българин“ е нарицателно за тип поведение из цяла Европа (и не само) и всички знаем какви са основните му черти, и това не е нещо ново. Алеко Константинов го установява категорично ясно още преди 120 години. Но едно е сигурно – това не са нито основните черти от характера на Ботев, нито тези на Левски, нито тези на безброй други велики личности, знайни и незнайни, родени по нашите земи (смятам, че този израз е по-справедлив към паметта им, отколкото по инерция да ги метнем в кюпа с общата помия и да ги наречем „българи“). И като стана въпрос за тях, мисля, няма спор ОТ КАКВО се гордее българина: поводи безчет – велики събития и личности от нашата история – колкото щеш; но ЗА КАКВО се гордее българина? Каква е причината? Ето моето предположение – за себе си и само за себе си. И това е основна характерна черта на малкия човек. Навсякъде по света. Малкият англичанин не се различава качествено по нищо от своя събрат малкия българин. Различава се само количествено като съотношение спрямо общия брой на своя народ.

    А не би ли трябвало да е обратното?
    Да създаваме поводи за гордост от какво? От СЕБЕ СИ. За какво? ЗАРАДИ ПАМЕТТА на онези, допринесли днес да имаме малко по-равен шанс да бъдем разбрани от всички останали.
    Но, разбира се, това е само в случай, че искаме да растем като индивиди и като нация.

    Like

  2. Уважаеми Mythack,
    изненадан съм, че въпросът ми Ви е обидил – той не е „прекалено елементарен“, а точно обратното. Реших, че Вие ще разберете без да е необходим многословен въпрос и съм бил прав, съдейки от отговора Ви.
    В Преамбюла на Всеобщата декларация за правата на човека се говори за „достойнството, присъщо на всички членове на човешкия род“. В далечната 1948 година много по-реално е било да напишат „в името на Бог“, но не са го направили, защото не са искали да допуснат и най-малка възможност за различие между хората.
    Почти всички народи имат своите Алеко Константинов, Христо Ботев, Васил Левски.
    Аз не се гордея, че съм българин – това би означавало, че се мисля за нещо повече от другите!
    Аз се чувствам българин и това е нещо непреходно…
    Приятна вечер!
    Графът
    ______________________
    Под черта: Откровено казано, не обичам словосъчетанието „малък човек“. Може ли някой да определи някого за „малък човек“?

    Like

  3. Съгласен съм. Словосъчетанието „малък човек“ не го бива много, като всяко друго принизяващо човека. Явно в случая аз съм се проявил като такъв, щом съм го лепнал като етикет на някакви хора. Но същото важи за всяко твърдение, всяко твърдение е обвинение. Уловката на обвинението е в това, че онзи, който го отправя се съгласява да приеме същото наказание при същата простъпка от негова страна. Но на практика, почти всеки дезертира от личната си отговорност и нарушава договора, сключен с него самия, веднага щом договорът се обърне срещу него. Малкият човек живее във всеки от нас и изпитва панически страх от условностите на отговорността. Малкият човек излиза наяве веднага щом решим да покажем, че сме по-големи. Основният проблем на малкия човек е че не търпи критика отвън и още по-лошото – не му идва отвътре.

    Like

  4. Оооо, я стига. Предлагам да бъдем обективни. Малък човек е този, който има малко пари. Или няма. Всичко останало са приказки за запълване на времето. Въпреки това, Митак, добър си.

    Like

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s