Как да познаем Бога?

Благодаря на всички хора и идеи, които са ме накарали да се замисля. На Сейгън и скептицизма, на Ницше и Айн Ранд, на Достоевски и християнството, на исляма и юдаизма, на дзен-будизма, на всички философски настроени приятели и познати, с които съм имал удоволствието да разговарям свободно.

*

Има един начин да стигнем колкото се може по-близо до Бог и той е чрез съмнение и задаване на въпроси.

Въпроси като „Съществува ли Бог или не?“ са повърхностни и не водят до никъде. Правилният въпрос е „Как да Го познаем?“

Светът, Вселената, Мултивселената, или както щете го наречете, тоест познаваемата материя, онова което е, което съществува, представлява мрежа от информация. Определящ фактор за пътя, по който да търсим Бог, е отношението ни към тази информация. Имаме избор, който ще дефинираме посредством две крайности – да вярваме или да се съмняваме. Вярата води единствено към непознание, или невежество (лъжепознание), и единствено вярата води към лъжепознание. Съмнението води единствено към познание и единствено съмнението води към познание. Това са природни закони.

Но какво всъщност е Бог? За него знаем, че той по определение е непознаваем, той съществува отвъд онова, което съществува, отвъд видимото, отвъд осезаемото, отвъд онова, което можем да изследваме. Каквото и да кажем за Бог можем само да грешим, Бог не подлежи на определение, не подлежи на местоимения, не подлежи на главни букви, дори самата дума „бог“ не му приляга.

Как да подходим към нещо, което не познаваме, ако искаме да сме в добри отношения с това нещо?… С уважение.

Единственият начин да окажем чест на непознатото е като се съмняваме във всяко едно твърдение, което придава на непознатото качества и форма, които не са доказани или няма как да бъдат доказани. Чрез този подход неизбежно се приближаваме до Бога, приближаваме се до Голямото неизвестно и в някаква степен то става по-малко неизвестно. Пробвайте и ще го почувствате.

Голямото неизвестно е едно цяло и Способността ни да се съмняваме е Неговият единствен пророк. Аз обичам Голямото неизвестно и се стремя да го позная, защото смятам, че това ще ме извиси духовно, ще ме направи по-добър, по-смирен и мъдър.

Ако четем древните текстове неутрално, така, както четем обикновен философски текст, ще разберем, че в основата си всяка една религия съществувала някога иска да ни каже точно това.

Ако четем древните текстове през призмата на волята си за власт, то тогава ще ги използваме като средство за подчинение и противопоставяне между правоверни и врагове, далеч от същностната им идея. Сульо и пульо, които твърдят, че знаят как изглежда Бога, че са наясно с абсолютната истина, че Той иска нещо от вас и в замяна на това ще ви се отблагодари с безкрайно много блага, тези 100% са мошеници.

Що се отнася до скептицизма, ако сме честни, ние сме длъжни преди всичко да се съмняваме в себе си. Не смятам, че Егото ни заслужава и капка от нашата преданост. Признание – да, но не и преданост.

Ако разговаряте с психиатър с цел да предпазите децата си от наркомания, той ще ви обясни, че това състояние (на пристрастяване и зависимост) е неизбежно. Все пак това, което можете да направите за тях е да ги насочите към обект на пристрастяване, който е социално приемлив: спорт, пари, наука, или какъвто и да е вид хоби, което не е свързано с прием на незаконни субстанции, насилствено малтретиране на човешки същества, и прочие обществено неприемливи дейности. Същото е и с религиозния опит при всеки един от нас. Просто е заложено в нервната ни система. Няма как да бъдем нерелигиозни и същевременно да смятаме себе си за съзнателни същества. Въпросът е как най-удачно да съчетаем религиозните си чувства с рационални действия? Затова аз избирам съмнението и съм убеден, че това е правилният път; че това е истинският път; и това е животът. Една постоянна надпревара за извисяване, чрез познание и отхвърляне на невалидни, неработещи, непрактични аргументи.

Нека се върнем към религиозната митология и метафорите, които тя ни предлага. Да се замислим що е това Дяволът или Злото и къде се намира? Не сме ли това именно самите ние? Дали в това отношение древните учения са прави като казват, че първо трябва да превъзмогнем себе си, за да открием Доброто и да се извисим? Доброто съществува, но доброто е отвъд пределите на познаваемото, тоест на този свят доброто е невъзможно. А вие познавате ли друг свят? Няма как да познавате друг свят, тъй като всичко, което познавате, го познавате чрез себе си.

И тогава какво е значението на действията ни? Никакво. Ако сме искрени знаем, че значението на нашите действия спрямо светът на Доброто е абсолютно никакво. Действията ни се ограничават предимно от две чувства – глад и срам. Живеем, колкото да не умрем от срам и колкото да не умрем от глад. Ако нямаме проблеми със срама, нямаме проблеми и с глада. Ако имаме проблеми с глада, имаме проблеми със срама. Нима не съм прав? Нима Дяволът не е прав? Нима познавате друг, освен Дявола? Нима познавате друг, освен себе си? А сега чувствате ли се по-близо до Бога? Отърсете се от илюзиите, от идеите, от мислите, за да ги познаете.

Някой, може би Аристотел, може би друг, е казал някога: „Ще познаеш образования ум по това, че е способен да се занимава с дадена мисъл без да я приема.“

Advertisements

5 thoughts on “Как да познаем Бога?

  1. Че си образован ум е ясно. Не ми е ясно коя е мисълта, която не приемаш. За Бог. Или за Дявола. Разделих ги, защото не вървят заедно.

    Like

  2. Благодаря, но не смятам, че съм образован и не го твърдя. Мисълта на Аристотел се отнася за всеки човек, като според мен, образованият ум е недостижим идеал, който се издига сред хаоса от мисли, за да ни служи като пътеводен ориентир в предполагаемо правилна посока, когато сме се оплели твърде много в мрежите на хаоса. Все пак, по-правдиво е да кажем образоващ се ум. Аз поне винаги ще си остана такъв. Винаги стремящ се към разбиране на света, но и никога не го постигащ.

    Да приемам една от двете мисли – за Бог или за Дявола – би било равносилно на това да нарека себе си „идиот“. Но това не значи, че не си струва да се разсъждава върху подобни философски понятия, които противоречат на здравия разум. Напротив, всяко разсъждение разширява ума ни и възпитава емоционално благоприличие. Колкото е по-необхватна темата на разсъждение, толкова по-добре. И щом вече сме прехвърлили през ума си разните вайкания и сопкания спрямо странностите на околния свят, и сме оценили колко са безполезни, просто се отърсваме от тях. Това спомага по-лесно да приемем невероятните факти, които са навсякъде около нас.

    Най-естествено е да приемем, че ако действително съществува някакъв интелект, за него най-големия комплимент, който би могъл да получи от един човек, би било това, че човекът се съмнява в правотата на всички непотвърдими слухове, които е чувал за този интелект. И забележи, умишлено не използвам думата „върховен“. Такъв, убеден съм, няма как да съществува. Докато „някакъв“ звучи едновременно достатъчно фантастично и донякъде правдоподобно.

    Like

  3. Разгледай идеята за ЦЯЛОТО в античният Херметизъм. Препоръчвам ти Кибалион. Там е синтезирана и обяснена цялата философия на Хермес Трисмегист.

    Like

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s