Съвършеното добро

Съвършеното добро, на което е способен човек спрямо цялото човечество, е саможертвата. Името на каузата, за която се жертва човек е малка подробност. По-важен е самият акт на самозаличаването. Да лишиш човечеството от тежестта на своето съществуване несъмнено е ултиматумът за добро дело. Но рядко го признаваме съзнателно. В повечето случаи измисляме някакви твърде сложни или твърде прости обяснения, които винаги включват в себе си идеята, че саможертвата, в дадения случай и по принцип, е трудно разбираема за масата от населението. Но истината е, че, на подсъзнателно ниво, всички я разбираме, разбираме я съвършено добре. И заради това не сме способни да я осмеем или порицаем, ако единственото пряко насилие, което тази саможертва съдържа е насилието над себе си, макар всички да виждат липсата на разсъдък в това действие. (Ако говорим за самоубийствен атентат това вече е зло и заслужава порицание. Или поне, ние, възпитаните като християни, не сме способни да го разберем и оправдаем.) Освен, че няма начин да осмеем саможертвата, без самите ние да изглеждаме като безнравствени отрепки, ние сме дълбоко благодарни на човека, които ни лишава завинаги от своето физическо присъствие. Дълбоко и скрито благодарни. А привидно сме възхитени и тъжни.

И след като написах това сигурно се питате защо съм още тук, защо не се самоубия, за да докажа тезата си, нима съвършеното добро не е също така и най-възвишената цел на човека? Не, разбира се, че не. Това е разликата между мен и хората с идеали. С лекота приемам факта, че съм лош и недостоен.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s