Младите бонобо предлагат утешителни прегръдки и секс

Автор/Източник: Ella Davies/ BBC Nature
Превод: Димитър Кръстев

Младите бонобо утешават своите побратими човекоподобни с прегръдки и секс, твърдят учените.

Макар бонобо да са известни като „съпричастните“ човекоподобни, изследователите преди смятаха, че утешителното поведение е твърде сложно, за да бъде изразено от подрастващи.

Но проучване в резервата Лола Йа Бонобо в Демократична Република Конго, разкриват, че младоците често успокояват загубилите в социални кавги.

Изследователите също така открили, че индивидите, отгледани от своите майки, са по-склонни да предложат утеха, в сравнение с техните осиротели събратя.

Резултатите са публикувани в журнала PLoS One.

Д-р Зана Клей, от университета Емори в Атланта, САЩ, е ръководител на проучването в резервата, близо до Киншаса. В това убежище за животни биват реабилитирани спасените [най-вече от бракониери] бонобо, този резерват е най-големият по рода си в света.

„Прекарала съм дълго време в наблюдение на бонобо през годините, и ми е направило впечатление как подрастващите бонобо се отнасят към жертвите, за да ги утешат,“ д-р Клей споделя с екипа на BBC Nature.

„Ето защо намирам за озадачаващо, че литературата за човекоподобни маймуни е съсредоточена единствено върху утешителните навици при зрелите индивиди, действително преди никой не е обръщал внимание на подрастващите.“

Бонобо са добре познати с близките взаимоотношения, които формират, и умиротворителното си поведение, включително и сексуалната активност, която прилагат, за да намалят напрежението.

Все пак, процесът на утешаване на стресиран приятел бе смятан за твърде сложно поведение, изискващо усъвършенствани познавателни умения.

Учените смятаха, че незрелите бонобо, които нямат опита на възрастните, не биха били способни да съзрат какво е подходящото поведение в тези ситуации.

При все това, д-р Клей и колегите й наблюдавали как бонобо от всички възрасти извършват физически контакт с натъжените жертви на конфликти, предлагайки утешителна прегръдка или сексуален контакт.

„При бонобо, утешителното поведение приема множество форми, които включват прегръщане, докосване, потупване и широк спектър от сексуални контакти,“ обяснява д-р Клей.

„Сексуалното поведение е изключително важна част от сдобряването и предоставянето на утеха при бонобо, докато целуването – наблюдавано при шимпанзетата – липсва.“

Известно е, че бонобо обичат да се почесват взаимно, когато са изнервени, но изглежда, според проучването, утешителният контакт измества този тип взаимно почесване.

Приятел в нужда

Изследователите откриват, че младите индивиди са, всъщност, особено чувствителни към останалите, като по този начин поставят под съмнение стари теории, които твърдят, че младите са лишени от такава чувствителност.

„Това проучване набляга на факта, че, подобно на хората, чувствителността към емоционалното състояние на другите всъщност се появява в много ранна възраст при бонобо и вероятно не изисква толкова сложни познавателни процеси, както бе смятано преди време,“ коментира д-р Клей.

Вместо това, биолозите предполагат, близостта вероятно е главният фактор при утешителното поведение.

Embracing is one of the many ways bonobos comfort others

Embracing is one of the many ways bonobos comfort others

По време на проучването, д-р Клей забелязала, че близките странични наблюдатели по-често утешавали ощетените индивиди, подобно на близките роднини и „приятели“: животни, които не споделят роднински връзки, но споделят близост сред групата.

Анализ на миналото на отделните индивиди също така разкрива, че сираците по-рядко проявявали подобно поведение в сравнение с подрастващите, отгледани от своите майки.

„Открихме, че възпитанието от родителя оказва огромен ефект… което подчертава значението на ранния опит в емоционалното и социалното развитие при животните, нещо, което има нужда от повече внимание при бъдещи изследвания,“ казва д-р Клей.

Тя предполага, че утешителното поведение може би е „вграден“ отговор, които придобива сложност с течение на възрастта.

„Резултатите от това проучване сочат, че утешителното поведение вероятно се базира върху сравнително прости механизми на разграничението „Аз-Другият“, което незадължително изисква множество напреднали познавателни умения.

Все пак, фактът, че човекоподобните се държат по този начин, а маймуните – не, предполага, че човекоподобните притежават специални способности за социализиране, които липсват при маймуните.

В момента извършваме анализи на това как природата на утешителното поведение се променя с възрастта, докато подрастващите предлагат утеха на жертвите, това може би е в противоречие с утехата, която предлагат възрастните.“

Присъединете се към BBC Nature във Facebook и Туитър @BBCNature.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s