Среща с бездомник и параграф 22

Умението да общуваме, да четем хората и често да им казваме онова, което предварително желаят да чуят, това се брои за интелигентност. Обратното се брои за лудост. В повечето случаи, тоест нормално, интелигентните хора печелят доверието ни, а лудите го губят. Независимо дали сме убедени, че истината е нещо субективно или нещо обективно, ние винаги възприемаме с отворени обятия човека, който ни говори истина – колкото повече и колкото по-трудна истината, толкова по-пълно ответното доверие, – докато онзи, който говори неистина, приемаме с насмешка и презрение.

Подобни житейски закономерности ми се въртят в главата, когато в 4 през нощта си купувам запалка и след това някакъв бездомник наблизо ми поиска цигара, а пък освен цигара взех, че го почерпих и бира и после цели 5 минути го слушах как ми говори някакви хаотични безсмислици и как ме нарича с поне 5 различни имена, като зад всяко от тях стои някаква негова история и тъй като възможността за адекватен разговор е нулева преценявам, че е време да си вървя.

Този психично болен (или надрусан) човек, около 30-годишен, едва ли някога ще намери подкрепа отнякъде. Най-вероятно е бил изоставен от родителите си преди дълго време, а може и скоро, щом е оцелял досега. Що се отнася до обществото, дори състоянието му да е вродено, а не следствие на негова прищявка, той винаги е бил изоставен от обществото. Вероятно тази година или следващата, или в близките 5, този човек ще намери смъртта си на улицата. Една малка утеха за всички, стига да не присъстваме на събитието.

И така, най-доброто, което мога да направя, е да забравя непознатия нещастник колкото се може по-скоро.

Бързия начин да го направя е като обърна монетата: за няколко момента лудият съм бил аз, онзи срещу мен просто се е ебавал за моя сметка. Макар да е изглеждал крайно мизерно и така нататък, всичко е било част от ролята му, част от интелигентния му подход да ме заблуди, че е луд, и после, съвсем в правото си, да ми се присмее, защото наивността и лудостта са еквивалентно нелепи. И ето, вече, разгадал лукавата му игра, аз също мога да се посмея. Ха-ха-ха! Страхотна шега! Е, няма какво толкова да го мисля тогава. Лягам си с усмивка на лицето и лекота в сърцето и заспивам спокойно.

Advertisements

4 thoughts on “Среща с бездомник и параграф 22

  1. Трябва да е удобно, иначе как ще заспим? Не може все да сме будни. Уж искаме да посрещнем изгрева на новия светъл ден, а пък не си позволяваме да отпочинем малко от грижите за тоя нов ден.

    Нека за поредна нощ разтоварим тежките мисли на малки незабележими парченца и да ги заровим под топли, меки завивки, вместо да ги носим като странни придатъци в главите си. Под завивките те ще се слеят сред удобството на специално изработения с цел да попива всяка наша болежка матрак, който предварително сме закупили на изгодна цена от всевишния телемаркет. Цената е само Душата ни минус една стотинка. И как да не е изгодна тази цена, щом не сме заменили цялата си душа срещу удобство, а сме запазили предвидимо (или, може би, несъзнателно) част от нея, та макар и малка, макар и жълта, макар и вече загубила блясъка си.

    И какво толкова? Нали без това знаем, че новия ден ще го докара слънцето, а не човекът. Слънцето ще ни огрее и ще ни стопли, а не човекът.

    Like

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s