Внимание! Вашият телевизор обича да си похапва малки дечица

По отношение на нуждата от „развличане“ или разсейване от монотонността и рутината на ежедневието, която всеки от нас изпитва, смятам че телевизията е най-лошият избор. Да избереш да гледаш телевизия значи да избереш да нямаш избор. Така го разбирам. Дори по едно време активно се борех в семейството за изкореняване на този вреден навик – гледането на телевизия. Първоначално около пика на турските сериали и после покрай популяризирането на абсурдния проектозакон, свързван с абревиатурата ACTA, целящ приватизирането на всички божии дарове по тази земя. Смея да твърдя, че постигнах известни резултати, като отклоних информационния фокус на близките ми повече към интернет. Но по-скоро всеки сам е решил да послуша здравия си разум, който изначално му принадлежи. Все пак, не щеш ли, неусетно дойде време, когато отново започнах да разтоварвам с гледане на телевизия. Ту като запълване на работно време, ту като запълване на време, което така или иначе не мога да прекарам самостоятелно. С други думи, все като следствие на някакви трудови ангажименти. За щастие, инерцията на лошия навик трудно би се проявила, тъй като нямам телевизор в стаята, където прекарвам свободното си време. Но, за нещастие, онова, което съм гледал, започна да запълва мислите ми. Разбира се правомерно, нали аз съм му позволил да влезе там. Е, като всеки лош навик и този трябва да бъде лекуван, чрез воля. И бива лекуван. Повече книги и повече ровене в интернет, това му е майката. Хем е развлекателно, хем е образователно. Никой не ме задължава да чета, затова ми е приятно. Тук е разликата с училище. Нищо не ни обогатява така, както свободното споделяне на знание. За такова нещо, интернет е най-доброто място. Естествено, има много други начини да избягаме от сивотата на битието, и, бих казал задължителни, ако искаме да запазим разсъдъка и изправената си походка, като например: общуване с хора на живо, поддържане на близки приятелства, интимни разговори, пътешествия в непознати земи, срещи с непознати форми на материята (физическа или идейна; първата аз наричам „жива“, а втората – „нежива“), изобщо всеки допир с непознатото и всяка проява на експеримент.

Source: Google search for "tv monster".

Source: Google search for „tv monster“.

Общо взето, това исках да кажа. Исках да кажа, че гледането на телевизия е болестта на работническата класа. Нещо като туберкулоза, която веднъж загнездила се в дихателните пътища на човека, бива допълнително подпомагана от обилни количества стрес и мръсен въздух. Ако си позволим да разделим хората грубо на работници и предприемачи… Но това отдавна е правено. Затова, тук само ще щрихирам своя поглед по темата. Работниците са просто маса, без лица и характери. Предприемачите са тези, които взимат един произволен камък и го наричат скъпоценен. После започват да го добиват в промишлени количества и да го разменят (търгуват) срещу власт. Предприемачите обичат да се налагат. Във всеки от нас има по един заспал предприемач, но се иска съзнателно усилие, за да бъдеш такъв. Не е лесно. Иска се кураж. Масите мразят предприемачеството, но въпреки това са склонни да се подчинят единствено на хора-предприемачи. Работникът е свикнал да изпълнява заповеди, той не приема съвети. Колкото повече заповедта го ощетява, толкова по-склонен е да я изпълни, стига да бъде убеден, че след това ще получи някакво възнаграждение, в повечето случаи – неясно. Разбира се, изобщо не е задължително да има възнаграждение. Може да е по-малко от обещаното, може да бъде и нищо, което е най-изгодният вариант за онзи, който взима решенията. Работникът обича да дава своя физически труд и да крие своята душевна същност, а предприемачът – точно обратното – той богато раздава на всеки от своята същност и свидно щади своя труд. А същността, както и физическите способности, и на двамата са еднакви.

Дълбоко от душата на всяко човешко същество избуяват корените на алчността, властолюбието и щедростта. Щедрост с чужда собственост. В очите на другите всеки иска да изглежда щедър и благотворителен, но е много по-лесно да подариш нещо, което не ти принадлежи, което не си заслужил, а си откраднал. Плюсът към това е, че не се обвързваш емоционално с получателя на твоя „дар“, докато получателят, от своя страна, ще стане малко или много по-лоялен към теб, заради проявената към него щедрост. Ами алчността? Какво е тя, ако не желание да бъдем по-добри и все по-добри в очите на другите? Да взимаме много, за да даваме повече. Да даваме повече от повечето. Властолюбието – ех, как искам понякога желанията ми да се сбъдват на мига! Толкова много добри идеи, а на практика – толкова далече. Само да имах малко повече власт – щях да накажа лошите и да поощря добрите; вярвам, че и аз съм добър, иначе… какъв е смисълът на всичко – но да не се отплесвам – ех, светът щеше да бъде по-добро място за живеене, за всички, завинаги! Убеден съм, че всеки човек, безмилостно жигосан от историята, като „жесток диктатор“, искрено е искал да спаси света… Но това е друга тема. Бяхме стигнали до онова, което разграничава работника от предприемача, тоест онова, което разграничава бледото петно от индивида, а именно това е искреността. Да, предприемачът знае, че е лайно и без никакви скрупули се държи като такова. Докато работникът също знае, че е лайно, но се преструва на нещо „по-възвишено“, прави се на великодушен. Работникът е идеалист и моралист, докато неговият господар е реалист и материалист. Работникът е склонен да се съгласи с множество компромиси в своя вреда, като дори не отчита тези свои действия като „пречупване“. За него пречупване означава единствено да измениш на принципите си. Които най-често се изразяват в следното съждение – „да дадеш повече, отколкото получаваш в замяна, не е просто ОК… това е страхотно!“. Сякаш инстинктът за оцеляване, чрез придобиване на надмощие, не работи при този тип хора. Сякаш те са генетично програмирани да бъдат подчинени, да бъдат подпора, да бъдат губещи. Но по-скоро, аз смятам, че са възпитани да се примиряват.

Може ли човек да се отвъзпита? Може ли човек сам да възпита любов към войната вътре в себе си?

Advertisements

One thought on “Внимание! Вашият телевизор обича да си похапва малки дечица

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s