Еволюция

Най-сигурното нещо на този свят е еволюцията. „Начало“ и „край“ на живота, това са две понятия, които не могат да бъдат доказани, не могат да бъдат опознати и нямат отношение към самия живот. Най-просто казано, живот значи трансформация, пренареждане на градивните елементи в безкрайно разнообразие от форми.

Advertisements

4 thoughts on “Еволюция

  1. Добре, ще ти отговоря тук и сега, щом толкова настояваш, макар че за първото и за второто, и за третото съм писал доста в предни публикации в блога и затова може би съм сметнал, че не е нужно да ги оправдавам, за да не се повтарям и да не изпадам в празнословене. Също и затова съм публикувал последните три неща в категорията „записки“, където просто нахвърлям свои мисли, без особен стремеж да убеждавам някого в правотата им или каквото и да било друго тяхно положително качество. Сигурно съм се вдъхновил от Ницше. Неговите трудове доста често се състоят от кратки афоризми. С едно-две изречения обхваща цяла тема и след това подхваща друга. Естествено, това е признак, че на автора ни най-малко му пука за мнението на читателя. Прощавай ако съм те обидил с начина си на изразяване. На мен малко ми пука и ето, затова ти отговарям.

    Първото, темата за оригиналността, креативността, уникалността, индивидуалността и така нататък. „Да разкриеш своите източници на познание е все едно да заявиш открито, че ти си никой и нищо не знаеш.“ Какво искам да кажа с това и защо съм го нарекъл „Самодолство“? Тук мисълта ми е, че зад това, което наричаме АВТОРСТВО се крие една огромна ирония. Разбира се, да изпъкнеш със знания би ти спечелило уважение, но за да запазиш това уважение пред по-голям брой хора трябва да поддържаш внушението, че тези знания произлизат директно от теб, тоест, че те са плод единствено и изцяло на твоя личен гений, което, разбира се, е нищо повече от една измислица. Не мислиш ли така? Аз смятам, че се иска съзнателно усилие, за да оцениш човека, който споделя своите източници. Защото, като че ли, инстинктивно свързваме акта на демистификация не с откровено поведение, а с някакъв вид предателство. Нещо като „ти ми изглеждаше толкова готин, защо сега разваляш магията и ми казваш, че си просто обикновен човек, като другите“. Разбира се, подобен тип искреност може да бъда изтълкувана като предателство само от един човек, попаднал в дълбока заблуда, човек, който смята себе си за НЕОБИКНОВЕН. Много хора смятат себе си за такива. Иронията. Иронията е в това, че за да насърчим познанието и за да имаме един по-добър свят е хубаво, когато сме сериозни да играем с открити карти и да споделяме открито своите източници. Но защо? Защо да правим дарение ей така безцелно, без да имаме полза от това? „Големите играчи“ и мистификатори веднага ще ни се изсмеят, както и Великият прост човек. Но, тук се крие онова, което те за съжаление не осъзнават. Когато сме открити ние не правим дарение, ние правим ИНВЕСТИЦИЯ. Това е така, защото нещата, които ни вдъхновяват, музите, не само авторите и книгите, а целият заобикалящ ни свят, нещата са многолики. И в такъв случай, защо да крием нещо малко известно, щом за нас то има една полза, а за друг вероятно би имало друга полза, която в последствие би се оказала и полза за нас? И тук сигурно ще кажеш, „Да, но ако познанието попадне в ръцете на психопат?“, а аз ще отвърна – „Параноята е един от признаците, по които познаваме психопатите.“

    Второто. Казваш ми, че не знам колко много обичаш себе си. Напротив, знам, това е нормално. А после, „Затова позволявам на всеки да бъде личност и да сбъдва мечтите си. Ти не правиш изключение.“ Благодаря, но не е нужно да ме насърчаваш по такъв елементарен начин. За мен това дори е обидно. Тук просто си се изказал банално, излишно и безинтересно, затова не съм ти отговорил.

    Спечели ме с това, че с поредния коментар настояваш да ти отговоря на предните, или иначе казано, с твоята настоятелност. Но, разбери ме, за мен ти си един случаен човек, не знам нищо за теб, следователно съмнителен човек, не знам от какво се интересуваш, не си дал линк към твоите мисли, как очакваш да ти отговоря? Обикновено, непознатите хора първо се представят по някакъв начин преди да очакват отговор насреща, или поне моето ВЪЗПИТАНИЕ изисква това, както, виждам, почти си се досетил.

    Like

  2. Към темата за авторството, много често засягана в този блог (виж стр. „Авторски права и нагласа“), ще добавя един пример с изкуството. Една творба е толкова по-добра, колкото повече препратки към други творби се съдържат в нея. Но те трябва задължително да бъдат съчетани със стил и смилаемост на изказа. Ако липсва стил, творбата клони към пародия. Ако липсва смилаемост, творбата клони към помпозност. При нехудожествената творба подходът е сериозен и препратките са директни, буквални. При художествената препратките са под формата на най-различни намеци, като сравнения, символи, алегории, защото подходът е заиграване с читателя, зрителя или слушателя.

    Like

  3. Да , може би си прав, затова ще се представя:
    Аз съм Мод /от „Харолд и Мод“/.
    И пет пари не давам какво ще си мислиш после.
    Ще пиша още, но по-после.
    Интересен си.
    И моля, без излишни скромности, защото тутакси ги улавям.
    В същност няма значение. Бъди здрав. :))

    Like

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s