Ницше. Залез на идолите*

Да запазиш своята веселост пред мрачното и ужасно отговорно дело е повече от изкуство. И все пак — има ли на света нещо по-нужно от доброто настроение? Не успява онзи, на когото липсват дързост и лудория. Едва излишъкът от сила е доказателство за нейното съществуване. Преоценка на всички ценности — чудовищната черна въпросителна, засенчваща онзи, дръзнал да преоценява — такава съдбовна задача изисква всеки миг да си озарен от слънчевите лъчи, да си се отървал от тежката, от прекомерната сериозност. Всяко средство за целта е оправдано, всеки „случай“ е щастие. И преди всичко войната. Именно тя е била най-умното и правилно действие на всеки задълбочен дух, в самото раняване се съдържа изцелението. Една сентенция, въпросът за чийто произход предоставям на учената любознателност, отдавна вече е моят девиз: increscunt animivirescit volnere virtus.

Друго средство, което при известни обстоятелства предпочитам, е изследването на идолите. На земята съществуват повече идоли, отколкото реалности, оттук и моят „зъл поглед“ към този свят, и злото ми ухо… Да зададеш своите въпроси с чук в ръка и в отговор да чуеш известния кух, празен звук, свидетелстващ за изсъхнали вътрешности — какво възхищение за човек с остър слух и особено за мен, стария психолог и мишелов, за когото всичко онова, което старателно притихва, трябва да прокънти оглушително.

Както се вижда от заглавието, това писание ще бъде една почивка преди всичко — едно слънчево зайче, едно отклонение от безделието на психолога. А защо не и една нова война? Този кратък текст е всъщност велико обявяване на война, а що се отнася до изследването на идолите, става дума не за временните, а за вечните идоли, които чукът ще провери като камертон. Защото няма по-остарели, по-убедителни и по-високомерни идоли… И по-кухи… Това не пречи на всички да вярват в тях, макар понякога, от благородство навярно, да не ги наричат идоли.

ТОРИНО, 30 септември 1888.

http://chitanka.info/text/4655-zalezyt-na-bogovete

* Заглавието в оригинал на немски е Götzen-Dämmerung, което е игра на думи със заглавието на опера от Рихард Вагнер,  Götterdämmerung, или „Залезът на боговете“.  Götze е немската дума за „идол“ или „лъже-бог“. Причината за това заиграване е може би защото в очите на Ницше Вагнер е един провален идол. На български този текст е издаден първо като „Залезът на боговете“ (както ще го срещнете в цитирания по-горе линк), а по-късно като „Залезът на кумирите“. И двата превода са погрешни. Всъщност, 19-годишният Гео Милев пръв го превежда както трябва през 1914г. – бел. Д. К.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s