Карл Сейгън – Марихуаната преосмислена

Това есе е написано от Карл Сейгън през 1969г. и по-късно е публикувано в книгата „Марихуаната преосмислена“ (1971) под псевдонима „Господин Х“. По това време Сейгън е в средата на 30-те си години. Той продължава да употребява канабис до края на своя живот.

Image credit: NASA/Cosmos Studies

Източник: личният сайт на д-р Лестър Грийнспуун, професор по психиатрия към Медицинското училище на Харвард, автор на книгата „Марихуаната преосмислена“ и приятел на покойния Карл Сейгън.

Превод: Димитър Кръстев (всички пояснения и бележки под линия са мои).

Всичко започна преди десетина години. Бях достигнал един значително по-спокоен период в живота си – време, в което се роди чувството, че към живота има нещо повече от науката. Време, в което се пробудиха моето социално съзнание и приветливост. Време, в което бях отворен към нови преживявания. Бях се сприятелил с група хора, които понякога пушеха канабис, нередовно, но очевидно с удоволствие. Първоначално отказвах да се присъединя, но видимата еуфория, която канабисът предизвикваше и фактът, че растението не предизвиква физиологично пристрастяване в крайна сметка ме убедиха да пробвам. Първите ми опити бяха напълно разочароващи. Нямаше никакъв ефект и започнах да обмислям няколко хипотези за това, че канабиса е плацебо, което работи според очакванията и благодарение на хипервентилация [необичайно бързо и дълбоко дишане – бел. пр.], а не чрез химическа реакция. След около пет или шест неуспешни опита, все пак, се получи. Лежах по гръб в стаята на един приятел, изследвайки лениво модела на сенките върху тавана, получени от едно растение в саксия (не канабис!). Изведнъж осъзнах, че изследвам един миниатюрен Фолксваген с многобройни заплетени детайли, ясно очертан от сенките. Бях доста скептичен към това възприятие и се опитах да открия несъответствия между фолксвагените и това, което виждах на тавана. Но всичко бе там, чак до тасовете, регистрационния номер, хромовата боя и дори малката дръжка за отваряне на багажника. Като затворих очи, с изненада открих, че зад клепачите ми се разиграваше филм. Проблясък… обикновена селска сцена с червена фермерска къща, синьо небе, червени облаци, жълта пътека, криволичеща над зелени хълмове до хоризонта… Проблясък… същата сцена, оранжева къща, кафяво небе, червени облаци, жълта пътека, виолетови поля… Проблясък… Проблясък… Проблясък. Проблясъците зачестиха при всеки удар на сърцето ми. Всеки проблясък бе последван от образа на същата сцена, но всеки път с различен набор от цветове… изящно задълбочени нюанси и поразително хармонични при съпоставянето им. Оттогава пуша понякога и се наслаждавам изцяло на изживяването. Пушенето на канабис усилва затъпени усещания и произвежда ефекти, които за мен са дори още по-интересни, както следва да обясня накратко.

Мога да си припомня друго ранно изживяване с канабис, при което се взирах в пламъка на свещ и в сърцето на пламъка открих, стоящ там с величествено безразличие, облечения с черна шапка и мантия испански джентълмен от етикета на бутилка шери „Сандеман“. Да се вглеждаш в огньове, докато си напушен*, особено през един от онези призмови калейдоскопи, които отразяват заобикалящата ги среда, е невероятно вълнуващо и красиво изживяване.

* Aнгл. high - високо; разг. весел, опиянен.

Бих желал да разясня, че през цялото време не съм си и помислял, че някое от тези неща наистина е там. Знаех, че няма никакъв Фолксваген на тавана и мъжа от етикета на „Сандеман“ го нямаше в пламъка. Не изпитвам никакво противоречие при тези изживявания. Една част от мен създава, твори възприятията, които в ежедневието биха изглеждали странно; друга част от мен е нещо като наблюдател. Около половината удоволствие идва от страната-наблюдател, която оценява сътвореното от страната-творец. Усмихвам се или понякога се смея гласно на картините, които виждам, като затворя очи. В този смисъл, предполагам, канабисът е психомиметичен*, но не откривам паниката и ужаса, които съпровождат някои психози. Вероятно е така, защото знам, че това е моят трип** и че мога да се завърна по всяко време, когато реша.

* Наркотичните средства с психомиметично (или психогенно) действие имитират симптомите на психоза, включително делюзии и/или делириум, наред с появата на халюцинации.
** Aнгл. trip - кратко пътешествие; разг. халюцинации, причинени от употребата на наркотични вещества.

Докато всичките ми ранни усещания бяха визуални и някак странно липсваха образи на човешки същества, и двете особености се промениха с течение на последвалите години. Откривам, че днес един единствен джойнт* е достатъчен, за да ме напуши. Проверявам дали съм се напушил като затворя очи в очакване на проблясъците. Те идват далеч преди появата на изменения във визуалните ми или други възприятия. Бих предположил, че това се дължи на отношението сигнал-към-шум**, тъй като нивото на визуалния шум е твърде ниско при затворени очи. Друг интересен информационно-теоретичен аспект са преобладаващите – поне сред моите проблясващи изображения – анимационни образи: само очертанията на фигури; карикатури, не фотографии. Мисля, че това е просто въпрос на компресия на информацията; би било невъзможно да се обхване пълното съдържание на едно изображение с информационното съдържание на обикновена фотография, да речем 108 бита, за част от секундата, през която се случва проблясъкът. Проблясващото изживяване е проектирано, ако мога да използвам тази дума, за незабавно вникване. Художникът и наблюдателят са едно цяло. Това не значи, че изображенията не са учудващо детайлни и сложни. Наскоро мозъкът ми произведе образ, при който двама души разговаряха и думите, които те произнасяха, се появяваха и изчезваха в жълт цвят над главите им, със скоростта на едно изречение за един удар на сърцето. По този начин бе възможно да следвам разговора. В същото време понякога се появяваше дума с червени букви, измежду жълтите над главите им, напълно в контекста на техния разговор; но ако някой запомни тези червени думи, би формулирал доста различен набор от твърдения, проникновено критичен към разговора. Цялата постановка на изображението, което скицирах тук с, бих казал, поне 100 жълти думи и може би 10 червени думи, се появи в рамките на по-малко от минута.

* Англ. joint - разг. цигара с марихуана.
** Отношението сигнал-към-шум (често обозначавано като SNR или S/N на английски: Signal-to-noise ratio) е мярка, използвана в науката и инженерството за характеризиране в каква степен сигналът е обхванат от шум.

Опитът ми с канабиса значително подобри разбирането ми за изкуството – предмет, които никога преди не съм оценявал особено. Разбирането за намерението на артиста, което мога да достигна когато съм напушен, понякога се запазва и когато не съм. Това е едно от многото човешки ограничения, които канабисът ми е помогнал да преодолея. Имало е също и прозрения, свързани с изкуството – не знам дали са правилни или погрешни, но бе забавно да се формулират. Например, прекарал съм известно време напушен, вглеждайки се в творбите на белгийския сюрреалист Ив Танги. Няколко години по-късно, излязох на сушата от дълго плуване в Карибско море и се отпуснах изтощен върху плаж, формиран от ерозията на близо намиращ се коралов риф. Докато лениво разглеждах извитите като дъга, пастелно оцветени коралови фрагменти, които изграждаха плажа, съзрях пред себе си огромна картина на Танги. Може би Танги е посетил такъв остров в детството си.

Покрай канабиса настъпи подобно подобрение и в разбирането ми за музиката. За пръв път имах възможност да чуя отделните части на тройна хармония и великолепието на контрапункта. Оттогава открих, че професионалните музиканти могат доста лесно да поддържат звученето на отделните части едновременно в главата си, но това бе първият път за мен. Познавателното изживяване докато съм напушен до някаква степен се запази и когато не съм. Удоволствието от храната се усилва; появяват се вкусове и аромати, които по някаква причина обикновено сме твърде заети да забележим. Мога да отдам пълното си внимание на усещането. Картофът ще има текстура, тяло и вкус, като тези на останалите картофи, но много много повече. Канабисът също повишава и удоволствието от секса – от една страна придава изящна чувствителност, а от друга – забавя оргазма: частично, като ме разсейва с изобилието от образи, преминаващи пред очите ми. Самата продължителност на оргазма изглежда се удължава значително, но това би могло да се дължи на типичното „разширяване“ на времето, което се усеща при пушене на канабис.

Не смятам себе си за религиозен човек в популярния смисъл на думата, но определено към някои напушвания има религиозен аспект. Повишената чувствителност във всички области ми дава усещането за духовна връзка с околните неща, били те живи или неживи. Понякога надделява един вид екзистенциално усещане за абсурдното и виждам с отвратителна яснота лицемерието и позите, присъщи на мен самия и моите човешки събратя. А друг път, съществува различно усещане за абсурдното, игриво и леко насмешливо осъзнаване. И двете усещания за абсурда могат да бъдат споделени. Някои от най-приятните напушвания, които съм имал, са се изразявали в споделяне на разговор, възприятия и хумор. Канабисът води до съзнанието, че прекарваме цял живот в учене как да пренебрегваме и забравяме и да изкарваме различните неща извън ума си. Усещането за истинското състояние на света може да бъде подлудяващо; под въздействието на канабиса различно съм възприемал това какво значи да бъдеш луд, и как използваме думата „луд“, за да избегнем мисленето върху неща, които са прекалено болезнени за нас. В Съветския съюз политическите дисиденти редовно биват настанявани в лудници. Същото нещо, може би малко по-индиректно, се случва тук: „чу ли какво каза Лени Брус* вчера? Трябва да е луд.“ Докато бях под въздействието на канабиса, открих, че има някого вътре в онези хора, които наричаме побъркани.

Lenny Bruce (1925 – 1966) - един от най-влиятелните комици в американската култура, често засяга неудобни обществени проблеми, като политика, религия, наркотици.

Когато съм напушен мога да проникна в миналото, да си припомня спомени от детството, приятели, роднини, играчки, улици, миризми, звуци и вкусове от отминалото време. Мога да пресъздам точната последователност на събития в детството ми, които са били само наполовина разбрани. Много, но не всички мои трипове под въздействието на канабис имат някакъв скрит символизъм, който е значим за мен. Но няма да се опитвам да описвам тук нещо като мандала*, изрисувана върху самото усещане. Свободното асоцииране с тази мандала, визуално и като игра на думи, е произвеждало много богат набор от прозрения.

*Мандала (санскрит: मण्डल "същина" + "има" или "съдържа", също се превежда като "кръг-обиколка" или "завършване", отговарящо на тибетския термин дкил кхор) означава концентрична диаграма, която има духовно или ритуално значение в будизма и индуизма.

Съществува мит за подобни напушвания: употребилият марихуана има илюзията за велико прозрение, но то не устоява на критичната проверка на сутринта. Убеден съм, че това е грешка и че смайващите прозрения, постигнати когато си напушен, са реални прозрения; главният проблем е как да формулираме тези прозрения, така че да бъдат приемливи за съвсем различното ни аз, което представляваме, когато не сме напушени на следващия ден. Една от най-трудните дейности, които някога съм вършил, се е изразявала в опит да запиша подобни прозрения на касета или в писмен вид. Проблемът е, че десет други, дори по-интересни, идеи или картини трябва да бъдат загубени в усилието да запишеш една от тях. Лесно е да разберем защо някой би могъл да помисли, че цялата тази работа по записването на мисълта е загуба на усилие, един вид натрапване на протестантската етика*. Но тъй като живея почти целия си живот в нормално състояние [ненапушен – бел. пр.], съм решил да направя усилието – и то, мисля, успешно. Случайно откривам, че на следващия ден мога да си припомня сравнително добри прозрения, но само ако е било положено някакво усилие да бъдат запаметени по друг начин. Ако запиша дадено прозрение или го кажа на някого, тогава мога да си го припомня без чужда помощ на следващата сутрин; но ако просто кажа на себе си, че трябва да направя усилие да го запомня, никога не се получава.

* Протестантска работна етика (или пуританска работна етика) е понятие в теологията, социологията, икономиката и историята, което набляга на тежката работа, пестеливостта и постоянството, като непрекъснат пример за спасението на човека в християнската вяра, в контраст с фокуса върху религиозните посещения, изповедта и церемониалното тайнство при католическата традиция.

Намирам, че повечето прозрения, до които стигам, когато съм напушен, са свързани със социални проблеми – област на творческата ерудиция, много различна от тази, за която, в общи линии, съм компетентен. Спомням си един случай, когато с жена ми си взимахме душ докато бяхме напушени. Тогава ми хрумна идея за корените и несъответствията на расизма, обяснени чрез функцията на Гаус*. В даден смисъл това бе нещо очевидно, но такова, за което рядко се говори. Начертах кривите на диаграмата със сапун върху стената и отидох да запиша идеята. Една идея доведе до друга и в края на около час изключително интензивна работа открих, че съм изписал единадесет кратки есета върху широк спектър от социални, политически, философски и човешко-биологически теми. Тъй като ще отнеме много място в настоящия разказ, не мога да опиша тези есета в детайли, но според всички външни знаци, като обществени реакции и коментари на експерти, те изглежда съдържат валидни прозрения. Използвал съм ги в университетски обръщения, обществени лекции и в своите книги.

* В теория на вероятностите и статистиката нормалното разпределение или разпределението на Гаус e непрекъснато разпределение на вероятност, което често дава добър опис на пробите, групиращи се около средна стойност. Графиката на функцията на плътност на вероятността е с формата на камбана, с максимум в средната стойност, и е известна като функция на Гаус.

Но нека поне опитам да ви дам представа за едно подобно прозрение и съпътстващите го детайли. Една нощ, след употребата на канабис, се рових из детството си, малък себе-анализ, и достигнах, както ми изглеждаше, значителен прогрес. Тогава спрях и помислих колко е необикновен фактът, че Зигмунд Фройд, без помощта на наркотици, е бил способен да постигне своя собствен удивителен себе-анализ. Но после като гръм ме удари мисълта, че това не е така, че Фройд е прекарал десетилетието преди своя себе-анализ като експериментатор и поощрител на кокаина; и тогава ми изглеждаше съвсем очевидно, че оригиналните психологически прозрения, които Фройд открива за света, поне от части са били извлечени от неговия опит с наркотиците. Нямам идея дали това всъщност е вярно или дали биографите на Фройд биха се съгласили с тази интерпретация, или дали подобна идея някога е била публикувана в миналото, но това е интересна хипотеза и то такава, която би преминала първото ниво на критика в света на непушачите [на канабис].

Мога да си спомня нощта, в която внезапно осъзнах какво значи да си луд, или особени нощи, когато моите чувства и възприятия са били от религиозно естество. Бях напълно убеден, че тези чувства и възприятия, записвани инцидентно, не биха издържали на обичайния критически анализ, който e част от моя професионален арсенал като учен. Ако на сутринта открия съобщение от мен самия, записано предната вечер, което да ме информира, че около нас съществува свят, които едва долавяме със сетивата си или че можем да станем едно с вселената, или дори, че определени политици са просто едни отчаяно изплашени мъже, бих клонял към недоверие; но когато съм напушен аз съм наясно с това недоверие. И така, разполагам с касета, където уверявам себе си да приема сериозно подобни бележки. Казвам, „Слушай внимателно, ти, кучи сине от сутринта! Тези неща са истински!“ Опитвам се да покажа, че умът ми работи ясно; спомням си името на познат от гимназията, за когото не съм мислил в последните тридесет години^; описвам цвета, печатарското оформление и форма́та на книга в друга стая и тези спомени успешно преминават критичната проверка на сутринта. Убеден съм, че съществуват автентични и валидни нива на възприятие, достъпни чрез канабиса (и вероятно чрез други наркотици), които са, поради дефектите на нашето общество и образователна система, недостъпни за нас, без употребата на подобни наркотични средства. Тази забележка важи не само за себе-осъзнаването и интелектуалните стремежи, но също така и за възприемане на реални хора. При употребата на канабис се разкрива една подсилена чувствителност към лицевите изражения, интонациите и избора на думи, които понякога водят до толкова близко разбирателство, сякаш двама души могат да четат взаимно умовете си.

Канабисът позволява на не-музикантите да узнаят малко за това какво е да си музикант, а тези, които не умеят да рисуват – да уловят радостите на изобразителното изкуство. Но аз не съм нито художник, нито музикант. Какво мога да кажа за моята научна работа? Макар да изпитвам любопитно нежелание да мисля за своите професионални грижи – привлекателните интелектуални приключения изглежда винаги засягат друга област, – под въздействието на марихуаната съм правил съзнателно усилие да мисля върху някои особено трудни настоящи проблеми от моята област. Върши работа, поне до някаква степен. Откривам, че мога да приема, например, даден обхват от уместни експериментални факти, които са взаимно противоречиви. Дотук добре. Поне припомнянето работи. После, в опита си да измисля начин за съгласуване на несъизмерими факти, ми хрумна една много странна възможност, такава, каквато сигурен съм никога не бих измислил в нормално състояние. Написах една дисертация, която бегло споменава тази идея*. Мисля, че вероятността да бъде вярна е много малка, но последиците й могат да бъдат проверени експериментално, което е критерий за една допустима теория.

Този мистериозен метод ми напомня за морфологичния анализ на Фриц Цвики. С него може да се запознаете по-подробно тук.

Споменах, че при опита с канабис, част от мозъка ви остава безпристрастен наблюдател, който може да ви „върне обратно“, ако се наложи. Няколко пъти съм бил принуден да карам в тежък трафик, докато съм напушен. Справях се без никакви затруднения, макар че действително из главата ми се въртяха странични мисли относно чудесния черешово-червен цвят на светлините от движението. Откривам, че, след като приключа с шофирането, вече изобщо не съм напушен. Няма никакви проблясъци от вътрешната страна на клепачите ми. Ако си напушен и детето ти те търси, можеш да се отзовеш със същата бързина и сръчност, както обикновено. Не препоръчвам да шофирате докато сте напушени, но от личен опит мога да ви кажа, че това не пречи особено. Моето напушване винаги предразполага към размисъл, миролюбиво е, интелектуално вълнуващо и комуникативно, за разлика от повечето алкохолни опиянения, и след това никога няма махмурлук. През годините откривам, че малко по-малки количества канабис са достатъчни да произведат същата степен на напушване, а в един киносалон наскоро открих, че мога да се напуша само от вдишването на дима от канабис, който се процеждаше в залата.

Канабиса притежава много приятен аспект на саморегулация. Всяка дръпка представлява много малка доза; времето между вдишването й и усещането на ефекта от нея е кратко; и след като ефекта на напушване е постигнат, не изпитвате желание за повече дръпки. Мисля, че отношението, R, от времето, нужно, за да усетите приетата доза до времето, нужно да вземете прекомерна доза, е важна величина. R е много голямо за LSD (което никога не съм пробвал) и доста кратко за канабиса. Малките стойности на R трябва да са една от предпазните мерки, прилагани към психеделичните дроги. Когато канабисът бъде легализиран се надявам да видя това отношение като една от характеристиките, отпечатани на опаковката. Надявам се, че това време не е много далеч; фактът, че канабисът е незаконен е безобразие, спънка за пълното оползотворяване на една дрога, която ни помага да постигнем спокойствие и прозрение, чувствителност и задружност, толкова отчайващо нужни в този все по-опасен и побъркан свят.

^ За автентичността на текста:

[…] спомням си името на познат от гимназията, за когото не съм мислил в последните тридесет години.

Есето е писано през 1969г., а Сейгън е роден през 1934. Това странно несъответствие в съдържанието на текста и годините ме смути. Оставям на вас да прецените на какво се дължи. Умишлено не съм променял никоя част от текста. Справка с оригинала може да направите при преглед на цитирания в началото източник. Като търсих из Мрежата, не успях да намеря задоволително потвърждение за авторството на този разказ, но също така липсват и данни, които да го опровергават. (Обикновено за такива неща  правя справка с Обществото на скептиците, на което самият Сейгън е един от видните членове, или подобни критични източници, но в случая на техния сайт не открих нищо свързано с конкретния текст.) Както може да се убедите сами, твърденията в тази публикация са обществено неудобни, но същевременно и сериозни. Съгласен съм с мотивацията да бъде написан подобен текст и затова го споделям тук.

Карл Сейгън има огромни приноси към по-доброто масово разбиране на науката и философията на хуманизма. В своите трудове той показва себе си като откровен и добронамерен човек, а с публичните си действия – го доказва. Участието му в създаването на научнопопулярната документална поредица „Космос„, усърдният му активизъм за прекратяване на Студената война, участието му в космическата програма „Вояджър“, като компилатор на златния аудиовизуален диск, който изстрелва гласа на Валя Балканска на пътешествие сред звездите, вдъхновяването на програмата „SETI“ (Search for Extra-Terrestrial Intelligence – Търсене на Извънземен Разум) са само част от примерите за огромния принос на Сейгън към облагородяване на човечеството. Струва си да обърнем внимание на подобна личност, защото такива хора рядко се срещат в публичното пространство. Иначе, ако досега не сте били наясно, Сейгън редовно е пушил марихуана през голяма част от съзнателния си живот. Няма съмнение в това. Негови колеги и приятели го потвърждават (справка: видеото „Три гледни точки за Карл Сейгън“ след този текст). А фактът, че съпругата му Ан Друян повече от десет години е част от борда на директорите и бивш президент на най-голямата организация, която се бори за легализиране на канабиса, NORML, е повече от показателен. Предлагам на вниманието ви един неин кратък и разумен призив за промяна в закона за марихуаната:

Три гледни точки за Карл Сейгън:

William Poundstone (author of Carl Sagan: A Life in the Cosmos) provides an entertaining look at Sagan’s lesser known interests — especially his marijuana use (and the media fascination with that revelation).

Лестър Грийнспуун за ползите от медицинската употреба на марихуана (откъс от Penn & Teller’s Bulshit):

Документален филм по темата – с участието на д-р Грийнспуун, който в края на филма говори за познанството си с Карл Сейгън:

Advertisements

2 thoughts on “Карл Сейгън – Марихуаната преосмислена

  1. Радвам се че ми препоръчаха този блог, надявам се често да ни пишете, тази статия ми хареса. Все пак би трябвало всеки един от нас да сее научил да приема даден обхват от уместни експериментални факти, които са взаимно противоречиви. Понякога както и вие пишете за …“ съгласуване на несъизмерими факти, ми хрумна една много странна възможност, такава, каквато сигурен съм никога не бих измислил в нормално състояние. Написах една дисертация, която бегло споменава тази идея*. Мисля, че вероятността да бъде вярна е много малка, но последиците й могат да бъдат проверени експериментално,….“ и на мен ми звучи доста заинтригуващо и съм сигурна че ще има положителен ефект.

    Like

  2. Pingback: Сам Харис: Наркотиците и смисълът на живота | 0,01%

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s