Безплатно образование

Да питаш каква е ползата от безплатното образование е все едно да питаш каква е ползата от това хората да знаят, че 2+2=4, при положение, че 2+2 очевидно е равно на 5.*

* Това ми дойде наум докато си представях въображаем диалог между мен и изгладнелия Асен Блатечки, който заварвам да яде студен боб и сланина от собствения ми хладилник, защото някъде в миналото съм свалял от торенти филмите „Мила от Марс“ и „Шивачки“.

Е, някой авторитетен бизнес човек сигурно ще каже, „Виж сега, момко, има огромна разлика между образование и развлечение! Влагаме купища пари в тия неща и очакваме крайния продукт да ни се отплати с повечко продадени копия!“

И аз ще му отговоря най-спокойно, „Вие, господине, сте пълен идиот. Вие говорите пълни глупости. Къде виждате разлика между образование и развлечение? Образование е всичко онова, което научавам, защото ми е интересно да го науча, а не защото някой вече е платил таксата и просто трябва някак си да го избутам до края. Човек не може да се научи по задължение, човек може да се научи само защото му е любопитно.“

Дори да говорим за знанието като необходимост за оцеляване, аз отново смятам, че тук правилните думи не са задължение или нужда, а любопитство и интерес за оцеляване, без много зор и излишни напъни, интерес към неизвестното, към бъдещето, към живота.

Бабите имат навика да се вайкат колко труден бил станал живота, колко трудно се плащали елементарните нужди, имат навика да драматизират, а в същото време продължават да отделят пари и време за напълно ненужни, заробващи мисленето неща, както, можем да предположим, са правили и през останалата част от живота си. Например, телевизия, телевизия и телевизия. Сигурен съм, че и преди телевизията същите хора пак са намирали как да правят точно онова, което им се заповядва, по един или друг начин, без право на… (право?…) без мисълта за личен избор. Виждал съм 20-годишни момчета, които вече действат и мислят като баби. Виждал съм и старци, които на 80 години не се притесняват да задават от онези детски въпроси, които задават немалтретираните деца. Това са глупави въпроси, провокирани от чисто любопитство. Глупави, защото са искрени.

Но да се върнем на темата за свободното споделяне на информация. Нека си представим близкото бъдеще:

За всеки отделен дом – отделно закупено копие! Но защо да спираме дотук… Братът няма право да гледа филмите на сестра си и обратно! Всеки трябва да плати за свое собствено копие! Престъпление е синът да чете книга, закупена от бащата!… (Още в тази насока, но с повече въображение – публикувано преди години и все по-поразяващо актуално!)

Трябва да призная, вдъхновението за най-горното съждение дължа в огромна степен на Джордж Оруел (2+2=5). Оруел и неговата „1984“ определено имат вина в това да се замисля по-задълбочено върху истинската цена на свободата. Цялата книга може да прочетете (все още) съвсем свободно на адрес http://chitanka.info/text/291.

Бих я препоръчал на всички продуценти, депутати, адвокати, търговци и рекламодатели, изобщо на всички, които изпитват финансови затруднения със самата идея за свободното споделяне на информация. Може би тази книга ще им помогне да преодолеят донякъде тягостната мнителност, която таят относно обществените ползи от безплатното споделяне на изкуство и знания. А може би те имат други виждания за изкуство и знания?

Бих я препоръчал също на всички, самообявили се за хора на изкуството, които шумно парадират със символите на свободолюбивия дух и индивидуализма, а в същото време безславно падат жертва на собственото си невежество и крайно творческо безплодие.

Свикнали сме да оценяваме „твореца“ по критерий „оригиналност“. Това е една порочна практика, ще ви обясня защо. На теория е лесно да кажем: този е творец, а онзи е само изпълнител или имитатор. Този произвежда качество, а другия количество. Да, и аз щях да споделя такова мнение без малко, защото, кажете ми, какво оригинално има в българските сериали или сцената с хладилника, или типичния образ на Блатечки с цигарата? В изброените неща е възможно да откриете нещо ново, само при положение, че никога преди това не сте гледали никакви филми. Но нека обърнем внимание на производния процес на творчеството, защото на практика нещата са малко по-сложни. Нужна е дълбочина, за да го разберем. (Ето тук е обяснено кратко и разбираемо.)

Колкото по-отблизо изследваме оригиналността, откриваме толкова повече примери, чрез които се убеждаваме, че цялото това усещане за оригиналност е просто някаква временна заблуда, някаква илюзия, повлияна от емоцията, която продукта на творчеството е предизвикал у нас и от ограничените ни познания за историческите факти. Имам предвид, идеите и културата ни не падат от небето като религиозни откровения, те еволюират. Те съществуват тук, в настоящия момент, на същия принцип като цялото разнообразие на живота, което ни заобикаля. Няма как да бъдат тепърва вдъхнати преди миг от някакво божество или някакъв творчески дух, който наричаме гений, те просто имат древни корени. Под „древни“ имам предвид „винаги по-стари отколкото си мислим“. Идеите са следствие на копиране и натрупване, следствие на много бавни изменения, предизвикани от случайни промени и грешки в копирането. Малко от новите идеи се запазват, защото само малко от тях вършат някаква работа. На практика всяка безсмислена и произволна реплика, която не може да откриете при търсене в Гугъл и която произлиза от вас, ви прави новатор. Но, за да ви забележат повече хора, те просто трябва да имат някаква полза или интерес от това, което правите.

И все пак, как мислите вие, има ли особен смисъл да отправям подобни препоръки за информиране към съсловията в политиката, изкуството, търговията, правото, маркетинга, духовенството? Има ли смисъл да съдя непознати хора, които само изпълняват работни ангажименти? Какво толкова, нали? Зидаро-мазача не се притеснява да зида и маже някаква незаконна постройка, стига работодателя да му плаща, та макар и заплащането да не е съвсем добро по стандарта в чужбина, откъдето впрочем идва и идеята за проекта.

Силните на деня отдавна са загърбили всякакви скрупули и ползват книгата „1984“ като практически наръчник. Но под „силните на деня“ нямам предвид „големите умове“, естествено, имам предвид „тарикатите“. Тук визирам всички онези, които масово крадат от най-ниското, за да плащат уверено от най-висока позиция. Те се определят като „патрони“, аз бих ги определил като „еднодневки“. Макар, че много от тях създават семейства и продължават същата традиция.

Наречете ме идеалист, наречете ме моралист, ако щете, за тези мои възгледи, аз виждам практическа полза в това да подхождаме с уважение и добро към непознатите хора, особено ако ние сме творци, а те – наши почитатели.

Искате съвет за правилно поведение? Ами просто имитирайте последния ход на човека отсреща. Нарича се реципрочно отношение. Важно е в самото начало винаги да бъдете дружелюбни и ако няма причина за обратното – да си останете такива. Ако човека отсреща ви прецака – накажете го; ако ви сътрудничи – отблагодарете му се. Ето ви една тема за размисъл.

Във всеки случай, едва ли машината за реплики Блатечки изобщо проумява за какво става въпрос. Него не го ебе. Той е прекалено готин, за да го ебе.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s