Бележка под линия: Разочарован съм от Николай Михайлов

Просто отиди и виж*

–––––––––––––––––––––––––––––––––––

* Преди няколко дни открих, че един доскоро дълбоко уважаван от мен ерудит с неподражаемо изискан и богат изказ, всъщност е изгубил способността си на елементарен и справедлив аналитичен размисъл по отношение на собственото си родословие, макар вероятно да е прочел безброй книги на различна тематика, колкото аз може би никога няма да прочета. Става дума за д-р Николай Михайлов, фин познавач на човешката душевност и повече от добър анализатор на политическата ситуация в България, но, както излиза, изключителен невежа по отношение на естествената история и историческите доказателства.

Разбира се, винаги съм бил наясно с неговото пристрастие към християнската религия, но това никога не ми е пречило да уважавам личността му, начинът му на мислене и богатата му философско-литературна култура. Това мое уважение продължи до момента, в който прочетох едно негово насмешливо и просто невярно изказване спрямо Дарвин, което ми дойде напълно изневиделица, както четях неговата, иначе, за пореден път, издържана и, според мен, правилна мисъл, този път относно явлението кич. Става въпрос за едно скорошно интервю с д-р Михайлов за вестник „Капитал“, озаглавено „Истината и само истината„.

Д-р Михайлов споменава името на Милан Кундера, което ми хареса, защото самия Кундера в една от книгите си, подробно изказва мнението си относно кича, но разликата е там, че Кундера, който лично смятам за върховен естет и един от най-добрите съвременни писатели, според мен, никога не би и помислил да отъждествява трудовете на Дарвин с нещо кичозно, а още повече с остарялата порно-актриса Чичолина (чието име ако потърсите в Гугъл, ще откриете много снимки (тези, на които е облечена), на които тя носи типичното за набожните курви християнско кръстче, което предполагам цели по някакъв начин да успокоява нейната психика или да компенсира „пред хората“ това, че тя обожава да прави нещо, което от обществото е заклеймено като неморално или, да речем, подбудено от долни сатанински страсти).

Но да се върнем на статията от „Капитал“. На въпроса „Не улеснихме ли всичко това с отсъствието на вяра?“ [Допълнение към предишния въпрос „Има ли кичът и зловещо лице?“], Николай Михайлов отговаря така:

Споменаването на Бог се счита лош тон в съвременната западна култура. Религиозният е преживяван като абнормна, културно неадекватна фигура, в най-добрия случай като жертва на мило суеверие. Съвременният човек е останал с впечатление, че Бог не съществува и че това е очевидно. Опитът за проблематизиране на тази „очевидност“ се посреща на нож или с издайническо нетърпение по причина на засекретена несигурност. Атеизмът е масово суеверие, абсурдна идея за безпричинен свят, възникнал от нищото, самодостатъчен и неподсъден. От Просвещението насам Бог е изтикан в ъгъл на Космоса, никой не знае къде като персона нон грата. Няма нищо по-скандално за съвременния потребител от идеята за небесен „одит“ върху пазара на наслажденията. Пазарът е безгранична свобода, там се разпореждат Дарвин и Чичолина. Животът не се преживява като дар, а като собственост. Суверенитетът върху тази собственост обосновава право на каприз и своеволие. Смисълът е резултат на прищявката, лично хрумване. Атеизмът е опустошителен за човешката цивилизация, започват да проумяват това. […]

Няма да коментирам в подробности, защото темата за Бог и религията е прекалено обширна. Само ще спомена накратко какви впечатления остави у мен това изказване на „доктора“ и по-конкретно неуважителното му отношение към труда на Чарлз Дарвин. В случая, отклонението на Николай Михайлов е повече от глуповато и неуместно. Когато го прочетох се почувствах дълбоко наранен и предаден, заради някаква безсмислена агресия и, необяснимо за мен, настойчиво отричане на фактите.

Все пак, мисля, че разбирам мотивите за неговото изказване и го подкрепям ако цели да осмее човешката алчност и жестокост. Но тук той определено бърка вестоносеца с обичайните извършители на престъплението, тук той определено пренебрегва огромно количество (и качество) доказателства, които съвсем неумишлено оборват идеята, че в  преклонението пред едно всевластно художествено същество като неговия Бог се крият ползи и ценности за човечеството, които могат да бъдат открити и да произлязат само и единствено от религиозната вяра. Нарочно използвам думата „неумишлено“, защото никой не знае защо, Дарвин просто констатира как работи онова, което наблюдаваме в природата.

Advertisements

10 thoughts on “Бележка под линия: Разочарован съм от Николай Михайлов

  1. Pingback: Просто отиди и виж | бездарни излияния

  2. Здравейте, г-н Кръстев. Прочетох изказаното от Вас разочарование от д-р Н. Михайлов и сметнах, че трябва да отбележа някои допълнителни неща. Вие признавате забележителна начетеност на д-р Михайлов. Без да претендирам за някакви особени познания, ми се струва, че зная въз основа на какво е направил своето изказване д-р Михайлов – а това са всъщност резултатите от научните дирения през последните около 50 г. От това, което ми е известно към този момент не съществува нито едно доказателство за теорията на Чарлз Дарвин, а наличните доказателства са са опровергани. Стига се до парадокс – ние учим твърдение, което е недоказана теория – като научен факт. Защо? Защото по презумпция изключваме Бога, а Той е единствената (прехождаща) алтернатива към този момент на Дарвиновата теория. Ако теорията на Ч. Дарвин е вярна, то ние сме просто случайност, а ценностите и моралът са изкуствени категории (нямат битие), създадени от нас, за да няма хаос в обществото ни. Тоест – ние не осъждаме бомбаджията атентатор, защото обективно е извършил злина, а ние изкуствено, защото така ни е удобно към момента, определяме неговото деяние като лошо. Ценностите, добро и зло – всичко става относително („Ако няма Бог – всичко е позволено”). Към днешна дата в хуманитарните среди на култоролози и философи се говори за т. нар. „криза на модерността”. Нейната ядка не е незачитането на добрите нрави, а убеждението, че няма обективна причина именно дадени нрави да се напричат добри – този тип мислене се предава във всички сфери на обществената мисъл чрез постулати на хора като Ницше, Фройд и други. В тази светлина думите на д-р Михайлов стават напълно ясни – Дарвин е необходимо оправдание, дори да е недоказуем – а оттам емблемата „Дарвин учи” е своебразна кичозност за мнозина, които не желаят да си поставят спирачки пред прояви като алчност, разврат или жестокост.
    Сведенията за Дарвиновата теория и др. съм почерпил от изложения като например В. Велчев, Вяра и наука, С., 2010, З. Краснодембски, Постмодерните дилеми на културата, С., 2004; М. Елиаде, Окултизъм, магия и културна мода, С., 2001 и др.

    Like

  3. Здравейте! Благодаря Ви за отделеното внимание да прочетете написаното от мен и най-вече благодаря за добрия тон, който за съжаление е рядко срещан, когато двама души споделят крайно противоречиви мнения.

    В духа на добрия тон бих искал да се възползвам от Вашето търпение и да Ви поканя да обърнете внимание също така и на онази препратка над линията в горния текст, озаглавена Просто отиди и виж. Там ще намерите кратка, но изчерпателна информация къде могат да бъдат открити едни добре систематизирани доказателства в подкрепа на еволюцията чрез естествен отбор, научна теория, която стои в основата на съвременната биология и медицина. Също така бих желал да напомня, че в науката терминът „теория“ има далеч по-строго значение, отколкото в ежедневната реч.

    „Теория“ в науката се нарича математическо и/или логическо обяснение или описание на набор от събития или явления, или техен модел. В този смисъл „теория“ се нарича такава хипотеза, която е потвърдена или установена чрез наблюдение или експериментиране и приета като изложение на известни факти; изложение на нещо, смятано за основен закон, принцип или причина за познато или наблюдавано явление. Една теория е в състояние да прогнозира бъдещи събития или наблюдения от същия род и да бъде подложена на тестове посредством експерименти, в следствие на което да бъде потвърдена (верифицирана) или опровергана (фалсифицирана). Оттук следва, че за хората, занимаващи се с наука, понятията „теория“ и „факт“ не са противопоставени. Теорията в науката е хипотеза, потвърдена от факти, за разлика от лаическия смисъл на думата. [Източник]

    Нека разгледаме друг пример за научна теория, която по същество, като всяко ново твърдение, било то емпирично обосновано или не, е не по-малко еретична спрямо „божията промисъл“, а именно защото не се подчинява на върховни авторитети и догми, а си поставя за цел единствено да опише един алгоритъм на наблюдаваната в природата повтаряемост.

    Общата теория на относителността е геометрична теория за гравитацията, публикувана от Алберт Айнщайн през 1915 година. Тя е общоприетият в съвременната физика възглед за характера на гравитацията. Теорията обединява специалната теория на относителността с нютоновия закон за всеобщото привличане и описва гравитацията като геометрично свойство на пространство-времето. [Източник]

    Теорията на Дарвин, също като теориите на Нютон и Айнщайн, и като всяка друга научна теория, не претендира за съвършенство. Тя е отворена към допълнения и поправки. В течение на времето, една научна теория бива постоянно обновявана и подобрявана от наличието на нови данни и по-пълни тълкувания на общата картина от доказателствен материал. Именно в това, лично за мен, се крие огромният плюс на научния метод пред вярата – признаване на несъвършенствата, склонност за самокритика, умение за подобряване и надграждане на знанието.

    Впрочем, голяма част от тези умения са зародени в манастирите и древните храмове. Не случайно училищата и университетите се наричат храмове на познанието. Подразбира се, че учителят, ученикът и текстът, който учи, са призвани свише. Тук е мястото да спомена, че аз не отричам ролята на религията като нещо стойностно и нужно на човека. Несъмнено религиозният опит води до изграждане на дълбоки нравствени ценности, но личният опит и убеждения са едно, а организираната религия в днешно време е съвсем друго. Като човек, изучаващ история на религиите, смятам че при съвременния европейския човек, вярата тотално е изгубила смисъла си, защото религията се е обърнала сама срещу себе си – станала е неистинска, корумпирана, превърнала се е в една прагматична измама. Нашата религия – християнството – е дълбоко политизирана, от което тя губи напълно духовната си стойност. Веднъж осъзнал механизмите на мошеничеството, единствено глупак би продължил да се осланя на онези, които съвсем предумишлено го ограбват чрез лъжа и манипулация.

    За разлика от религията, науката деперсонифицира висшата сила, прави я неутрална, лишена от предварителни нагласи и абсолютни убеждения, непознатото е временно непознато, светът като цяло е познаваем и колкото по-трудно е познанието, толкова по-голяма стойност има то. Затова не е достатъчно просто да подхвърлим някакво твърдение, а трябва да го докажем многократно, също така да докажем, че то може да бъде неправилно, и след това трябва да постигнем консенсус с непознати хора от различни краища на света, които независимо са тествали нашето твърдение по всевъзможни начини. Еволюцията е познание с огромна стойност, защото на фона на молекулите ДНК в нашите клетки до ДНК-то в структурата на най-древния познат организъм, на фона на вкаменените останки от живот под краката ни, на фона на отглежданите домашни породи животни и растителни разновидности и наблюдаваните изменения в структурата им, на фона на всичко, което ни заобикаля, еволюционната теория не просто е устояла на няколко лабораторни изпитания, а еволюцията е била факт милиарди години преди нас и ще продължи да действа по същия начин далеч след смъртта ни.

    Но нека се върнем към текста, откъдето започна цялото разсъждение. Просто отиди и виж. Освен кратко изложение на част от фактите в подкрепа на еволюционната теория, тук ще намерите и един типичен спор между привърженик на научния метод и привърженик на вярата в сътворението по божи замисъл. Силно се надявам да обърнете внимание на този спор и да се замислите над това кой излиза по-достоен от него. За мен е нелепо да го коментирам или да го пресъздам.

    Все пак ще цитирам последните две изречения от спора, които са в подкрепа на здравия разум:

    „Всяко едно от тези неща ще откриете в който и да е добър музей. Само отворете очи и гледайте фактите.“

    Музеите са прекрасно нещо, особено природонаучните музеи в Лондон и Оксфорд, които съм имал щастието да посетя и където може да видите находки от изключително значение за естествознанието. Но освен това бих допълнил, че е достатъчно да излезете сред природата за няколко часа и да се вгледате в живота около себе си, а след това, честно и без предразсъдъци, в ума си да направите ревизия на онова, което сте видели.

    Like

  4. Здравейте отново. Трябва да призная, че прегледах набързо Вашия коментар върху интевюто на д-р Михайлов и не съм обърнал внимание на връзката над него. Вие ми отговаряте постранно, но за свое съжаление трябва да отбележа едно противоречие, което ми направи горчиво впечатление. Вие изказвате радост от добрия тон, но обективно по-долу наричате вярващите хора, в моя случай – православни християни, които отдават почит на Цървата и пастирите й, „глупаци”.
    Във Вашия отговор Вие слабо се спирате на въпроса, че без Господ, Който да извърши „небесен одит”, както се изказва д-р Михайлов, всичко е позволено и всякакви ограничения носят изкуствен и относителен характер – те нямат онтологичен фундамент. Любопитно е, че след изваждане на Господ от учебния процес, в страните, където това се прави, през следващите години се забелязва скок на престъпността с пъти в – известните ми случаи няма изключения от това правило като се започне от първопроходниците на тази практика през 19 в. (сред първите страни, ако не ме лъже паметта, е Франция) и се стигне до САЩ – средата на 20 в. Ще посоча и известното ми изказване на еволюциониста Томас Хъксли: „Аз трябва да призная, че не можех да намеря нищо по-добро от Библията, когато търсех фундамент, на който да бъдат изградени моралните взаимоотношения в днешния хаотичен свят ” Във тази връзка трябва да се посочи, че Вие обвинявате Църквата в робуване на догми и липса на самокритика. В житията на светиите могат да се намерят много случаи за директно или индиректно изобличаване по религиозно-нравствени въпроси на членове на Църквата. Църквата е богочовешки организъм, чиято човешка страна не е безгрешна. Безгрешен е Бог. Да се променята Догматите означава да се придаде относителност на Бога – да се отнеме Неговата вечност и съвършенство – тогава и Господ не би бил моралния фундамент, като Който го разглежда д-р Михайлов.
    Вие посочвате също информативна интернет връзка. Във нея проф. Ричард Долкинс прави преглед на доказателствата (фисилите), които илюстрират еволюционния преход на маймуна към човек. Проф. Долкинс пише (цитирам избирателно, оставяйки многогочие): „Да се върнем отново към фосилите. … Съществуват някои, макар и доста фрагментарни следи. Ardipithecus, който е живял преди 4-5 милиона години, е познат предимно чрез зъбите си, но са намерени достатъчно кости от черепа и стъпалата, за да могат повечето занимавали се с тях анатоми да предположат, че е ходел изправен. Горе-долу същото заключение е направено от съответните откриватели на два дори още по-стари фосила, Orrorin (“Човекът на Милениума”)[**] иSahelanthropus (“Тумай”). … Някои палеонтолози се отнасят скептично към направеното от откривателите на Orrorinи Sahelanthropus твърдение, че са били двуноги. И, както би могъл да отбележи някой циник, част от съмняващите се във всеки подобен проблемен фосил са от откривателите на другите фосили! … Трябва да признаем, че летописът от фосили, свързващ ходещата изправена човекоподобна маймуна Australopithecus с (вероятно) общия ни четириног предшественик с шимпанзетата, е все още беден. Ние не знаем как далечните ни прадеди са се изправили на задните си крака.Нужни са ни повече фосили. „
    В следващите редове проф. Долкинс посочва мимоходом, че размерът на черепната кухина (постепенно уголемяване) може да се разглежда като свидетелство за еволюционно развитие при древните примати. След това по-подробно се спира на сходствата между стойката на главата и врата на бебе шимпанзе и човек. Проф Долкинс съзнава относителността на доказателстното (снимка на мъртво бебе шимпанзе от 1909 – 1915 г., на която снимка стойката на раменете сам проф. Долкинс приема като съмнителна) и проучва произхода на снимката. (възможно е да не съм разбрал добре проф. Долкинс, но недоумявам защо не се направи сравнение с живо бебе шимпанзе).
    При така изложените доказателства (подчертавам и съзнавам, че са става въпрос за откъс от труд на проф. Долкинс, който не съм чел) мога за отговоря еднинствено следното (може подробно да се развиват всички предположения, но не съм специалист в областта, а и не е налице необходимото място). Изложеното като доказателство в посочения интернет адрес е крайно недостатъчно. На първо място – упрекът за липсващи звена е основателен. Тези търсени плавни промени във фосилите са се осъществянали в големи периоди от време, те не би трябвало да спират и сега. Поради това в периоди от хиляди години даден междинен вид трябва да е оставил множество фосили (поне десетки, но и повече), но такива липсват, както сам признава проф. Долкинс – налице са фрагментарни свидетелства и то – интерпретирани различно. Това важи за всички видове, а липсата на неопревержими и лишени от условност и предполагаемост фосили очудва самия Ч. Дарвин и се отбелязва от съвременните специалисти като озадачаваща.
    Приликата, която проф. Долкинс привлича напомня сякаш реплика на теорията на Е. Хекел (т. нар.”биогенетичен закон”), според който в зародиша се повтарят всички стадии от еволюционното развитие на възрастния индивид, но в „обърнат” вид. Подобни прилики съвсем не предлагат убедителни доказателства. Такива прилики се срещат между части на организмите във множество видове и се установя, че въпреки това генетично (на ембрионално ниво) имат различен произход. Такива прилики в крайна сметка си остават просто прилики. Коментираната прилика е също относителна, поради източника за нейната направа. Може би едно сравнение с живо бебе шимпазе би било по-удачен пример.
    Бих искал да посоча също следното. Без да поставям по никакъв начин компетентността на проф. Долкинс под въпрос (а неговата почтеност и коректност в разглеждания материал е видна) ме озадачи как той отговори на въпрос в едно друго интервю. Въпросът видимо затрудни проф. Долкинс и аз останах с впечатлението, че той не се е замислял над него. Въпросът и интервюто може да се открие в следния документален филм: http://vbox7.com/play:1aa45b1044 (въпросът е на 22 м. 15 с.)
    На следният адрес може да се отрият обобщено аргументите на еволюционната теория и контрааргументите: http://www.veren.org/files/DOWNLOAD/D70_evolution_bg.pdf (от тази книга е цитатът на Т. Хъксли)
    В заключение трябва да посоча следното. Аз лично повярвах в Бога преди да се запозная със, по мое мнение, съкрушителните доказателства против еволюционизма. Всъщност от това, с което съм се запознал като случаи сякаш отсътстват хора, които чисто интелектуално са достигнали до вярата в Бога. Тя е по-скоро вътрешна потребност, както Вие знаете като човек, изучавал религиите. Трябва обаче да се посочи, че в светлината на казаното от нас и посоченото като информационни източници е ясно какво има предвид в своето изказване уважавания от Вас, и от мен, д-р Михайлов.

    Like

  5. Простете, че на части, и при това с повторение на някои от тях, копирам тук своя отговор. По неизвестни причини (може би някакъв бъг) опитът ми на два – три пъти да копирам текста се оказа несполучлив. След като бе разделен на отрязъци и бяха отстранени интернет адресите, текстът бе в крайна сметка приет и изписан на екрана.

    Like

  6. Здравейте! Изглежда „анти-спам“ филтърът автоматично блокира коментари, които съдържат два или повече линка. Трите коментара, които не излизаха, чакаха одобрението ми, че не са спам. Сега ги одобрих, но за по-добра нагледност на дискусията предлагам да изтрием онези коментари, които се повтарят, включително и последните два (+ този), които поясняват това. Не знам дали имате опцията да триете коментар. Ако не – пишете и с Ваше позволение аз ще ги изтрия. След малко ще напиша и отговор на последния Ви коментар.

    Like

  7. Ще се постарая да бъда кратък.

    Тази дискусия, която започнахме – „Сътворение срещу еволюция“ – се е провеждала безброй пъти, като аргументите и от двете страни също са повтаряни безброй пъти и що-годе никога не се променят по същество.

    Надявам се, владеете английски език и сам можете да намерите нужната информация в Интернет, тоест аргументите „за“ и „против“ и от двете страни, като сам ще прецените кое звучи по-достоверно, по-справедливо, по-смислено, логично, практично и прочие предимства, които може да има един аргумент.

    За мен, както предполагам и за Вас, ще бъде загуба на време, ако продължим да се замеряме с примери, които вече многократно са били дискредитирани от срещуположната страна. Мисля, че знанието е ценно, когато човек самостоятелно стигне до него и затова не мога да се нагърбя с каузата да Ви поучавам или да Ви „насоча в правилната насока“, макар и много да ми се иска.

    http://evolutionwiki.org/wiki/List_of_creationist_arguments – Тук ще намерите изчерпателен списък с познавателни заблуди, присъщи на креационистите, както и опровержения на всевъзможни аргументи, използвани в полза на креационизма, някои от които сте цитирал и Вие самият и които ще преразгледаме след малко.

    http://www.youtube.com/watch?v=zaKryi3605g – Онази част от интервюто с Докинс (така е прието да се изписва и произнася името му на български) от филма „От жаба до принц“, цитиран от Вас. Изгледайте този откъс. Какво Ви прави впечатление, освен че оригиналният интервюиращ е жена (нещо, което няма да коментирам)? Както виждаме, след като се замисля, Докинс в крайна сметка дава някакъв отговор, на който ще обърнем внимание след малко. Като начало, на мен лично ми беше нужно да изгледам видеото няколко пъти наново, за да схвана въпроса, който му задават. Въпрос, който по самата си граматична конструкция е объркващ. После, не знам дали имате опит с взимането на видео-интервю, но на мен ми се е случвало да го правя няколко пъти (единият, впрочем, беше за курсов проект, свързан с вероизповеданията, където заснех цяла литургия в една малка евангелистка църква в един малък град до Пловдив, а след това интервюирах пастора, един от музикантите и няколко души от присъстващите). Мога да Ви уверя, че за да изготви един гледаем репортаж от няколко минути, човекът, който редактира интервюто трябва да изреже многократно повече материал, съдържащ „ъ“-кане, тишина, паразитни фрази и прочие безполезна информация, която иначе е нормална част в процеса водене на разговор „очи в очи“ и на която обикновено не обръщаме внимание в ежедневието. В случая с Докинс, авторът на интервюто е решил да си направи лоша шега, като е предоставил на своите зрители ненужната информация и е скрил тази, която има значение.

    Бих искал да обърна внимание на онова, което Докинс казва в това интервю. Ще перифразирам. Забележете, Дарвин никога не е твърдял, че ние произлизаме от маймуните. Онова, което теорията на еволюцията изтъква, е фактът, че организмите от различни видове споделят общ прародител. Човекоподобните маймуни – бонобо, шимпанзе, горила – днес са най-близо родствено, генетично, до съвременния човешки вид Homo sapiens, тоест те са нашите най-близки оцелели братовчеди на ниво „биологичен вид“, както и ние сме техните. Това е така, защото споделяме общ прародител, който преди няколко милиона години е дал началото на тези видове, като промените са се извършвали постепенно и изключително бавно.

    Позволете ми да илюстрирам това по възможно най-разбираемия начин, за който се сещам. Как най-просто да дефинираме понятието „междинен вид“? Ами всички ние имаме родители, нали? Нашите родители също имат родители – нашите баби и дядовци, или с други думи – нашите прародители. „Междинният вид“ между нас и нашите прародители са… нашите родители и техните братя и/или сестри. Баща ми, двамата ми чичовци и трите ми лели по бащина линия са междинни видове между мен/ петимата ми братя/ трите ми сестри и баба/ дядо ми по бащина линия. Както сам знаете, никой син не прилича 100% на баща си, а още по-малко на пра-пра-пра-…-дядо си преди 100 поколения. А сега се върнете 240 000 поколения (ако приемем, че всяко следващо поколение започва средно 25 години след предходното – едно доста цивилизовано предположение) или 6 000 000 години назад и си представете всички тези малки изменения между устройството на роднините с течение на поколенията. Някъде по това време е живял нашият общ прародител с шимпанзетата, с които споделяме над 94% от своето ДНК (справка: http://www.nature.com/nature/journal/v437/n7055/abs/nature04000.html – забележете, източникът е сериозен научен журнал, спазващ строги етични принципи на проверка, консенсус и приложимост, които гарантират, че всичко, онова, което се публикува там от 1869 година насам, е достоверно и най-вече служи в полза на обществото).

    Преди 6 милиона години не е имало нито хора, нито шимпанзета, нито дори маймуни в съвременния смисъл на тези категории. Чисто технически е погрешно да твърдим, че земноводните произлизат от рибите. Все едно да кажем за двама братовчеди на една и съща възраст, че единият произлиза от другия. Това звучи абсурдно. Правилното твърдение е, че тези двама братовчеди споделят общ прародител. Между съвременните риби и техните предци преди стотици милиони години има съществени разлики. Факт е, че има видове, запазили се почти непокътнати, без съществени изменения, приличащи на своите древни прадеди, поради множество обстоятелства – еднотипен начин на живот, липса на промяна в околната среда, липса на конкурентни видове и прочие. Човекоподобните преди 6 милиона години, напротив, са имали доста препятствия пред себе си – хищници, природни бедствия, болести – всичко това ги е подтиквало към постоянно движение – миграции, които от своя страна водят до нови хищници, болести, бедствия, до нов тип обитаема среда, който толерира друг тип способности, друг тип физиология, и така онези, които умеели да се справят с препятствията оцелявали и оставяли поколение, останалите – измирали. Така човекоподобните се разделяли на най-различни основополагащи родове или кланове, ако щете, които постоянно водели борба за живот в най-различни условия, което с течение на поколенията довело до по-видими разлики в съответстващата им физиология.

    Сега да се върнем на странно формулирания въпрос, който задават на Докинс – „Бихте ли могъл да дадете пример за мутация или еволюционен процес, който да увеличава информацията в генома?“. Конкретният и крайно изчерпателен отговор на този въпрос ще намерите в една статия на Докинс, озаглавена „Информационното предизвикателство“ – http://www.skeptics.com.au/publications/articles/the-information-challenge/ . Тук, също така, Докинс споделя как е бил подведен от своите интервюиращи, които първоначално скриват информацията, че са представители на креационистката организация „Отговори в Битие“ (Answers in Genesis), а по-късно представят изключително изопачен репортаж с цел пропаганда на своите възгледи.

    Макар и изтъкан от нелепи твърдения, креационизмът е доста доходоносен бизнес най-вече в САЩ, но и в други страни, благодарение на една немалка част от населението, които с лека ръка биха жертвали образованието на своето дете за сметка на подобни небивалици. А пречките в образованието, както знаем, неминуемо прерастват не само в пречки на ежедневните ни удобства, обвързани с всякакъв вид технологии, плод на научни изследвания, ами прерастват и в едни доста сериозни пречки в здравеопазването, икономиката, културата и ценностите на човека.

    Няколко думи и за онази книжка, на която се позовавате – „Еволюция или сътворение. Какво казва науката?“ – имам я вкъщи в книжен формат. Това нещо е отвратителна пропаганда, която се раздава на полуграмотните посетители на евангелистките църкви, не само в България, но и в съседни балкански страни, общо взето в райони където властват мизерията и липсата на образование, населени най-вече от представители на малцинствата. Възможно най-далеч е от научната мисъл и елементарната човешка етика. Източникът е напълно недостоверен. Бъкано е с фалшиви цитати и откровени лъжи.

    Тук слагам точка по темата. Ако имате нещо да кажете или допълните – заповядайте. Но ако е в духа на последното Ви изказване, най-вероятно няма да отговоря. Пожелавам Ви приятен живот и ако това – http://www.vesti.bg/bulgaria/obshtestvo/v-gospodari-na-efira-razvrat-v-troianskiia-manastir-5999358 – са Ви православният „морал, смирение и прочие добродетели“, моля дръжте ги за себе си и подобните Вам, далеч от подрастващите!

    Like

  8. Здравейте, изтрийте, както предлагате, дублиращите се коментари. От Вас разбирам за последвалия отговор на проф. Докинс във връзка с горепосочения документален филм. Цитираната книжка с интернет връзка към нея приемам за достъпен компендиум: „за” – „против”. Вие сте прав, че не е необходимо да водим безкраен диалог, който вече ни е и отдалечил от повода, по който направих първия си коментар.

    Like

  9. Простете за грубия тон в последния ми коментар, но наистина се ядосвам когато с лека ръка пренебрегваме вековния труд на велики умове преди нас за сметка на някакви шарлатани.

    Според мен, организираната религия, както, до голяма степен, и всяко едно обучение под строй, никога не е била актуален източник на просвета за човечеството. Истински религиозното е нещо интимно и лично, което не бива да бъде диктувано от самопровъзгласили се, недоказани служители на „върховната добродетел“ и техните лицемерни институции, целящи да наложат монопол върху духовното, сякаш нравствената ценност и морала са някаква стока за продан. Това не е редно.

    Религиозните институции не са проводник на чист труд, както някога това е било възможно през Средните векове на Европа, когато поради простата причина, че църковният апарат е упражнявал огромен насилствен натиск върху всякакъв друг род образователни институции, не е имало друга алтернатива. Така в първите университети се е зародила схоластиката, междинен вид между прародителя Религия и детето Наука. Духовници като Уилям от Окам, например, аз поставям редом до Дарвин и Айнщайн, защото тяхната философия е сходна – честен и открит стремеж към разголване на истината. Стремеж, воден от детско любопитство, но съпътстван от зрялата отговорност да отключиш познание, което едновременно е както най-сигурен път към спасението на човека от жестокостите на природата, така и потенциален разрушител на баланса и красотата в същата тази природа, от която сме пряко зависими.

    Но знаете ли защо са го правили и продължават да го правят – това, което правят еволюционистите, астрономите, физиците? Защото тези хора са УБЕДЕНИ искрено, че знанието, придобито чрез наблюдение и изпитване на околния свят, не бива да бъде крито, а напротив – споделяно и приемствано от околните. Тези духовници, усвоили научния метод, разбират, че това знание ще бъде от полза на човека в изпълнението на дълга му не просто да съществува, а да приближи човечеството до всичко онова, което наричаме добро и красиво, възвишено, ако щете божествено. И все пак не трябва да забравяме, че имаме дълг и към природата – да запазим и осигурим за поколенията след нас източник на добро и красиво.

    Когато Николай Михайлов казва – ще перифразирам грубо – „кризата на съвременния човек е причинена от прекомерната почит към практичното, вещественото, материалното, осезаемото, теорията на Дарвин, съмнението в свръхестествените сили, липсата на безкомпромисна вяра и пр.“, най-вероятно е прав. Но категорично греши, когато твърди, че най-доброто решение на кризата е отново да се върнем назад към онова първобитно и безкритично подчиняване на авторитета и типичната за религията „възхвала на глупостта“, по думите на видния теолог Еразъм Ротердамски. Църквата не е нищо повече от откровено слабоумие, прикрито под маската на ценност и добродетел. Кризата на съвременния човек, кризата на разрухата на морала, на разглезеността, кризата, която води към Апокалипсис може да бъде решена единствено чрез трезво осмисляне на естествените закони, които крепят нашия свят. Решението, както винаги, се крие в причината. Същият извод, до който стига бащата на фармацията Парацелз, важи и днес, ще важи и занапред, защото е просто природен закон. В умерени количества отровата е лек за самата себе си. Всичко е въпрос на дозировка.

    Дарвиновата теория ни разкрива, както силата на съперничеството, така и силата на сътрудничеството. Много доказателства сочат, че изначално доброжелателният подход е далеч по-успешна житейска стратегия, отколкото изначално враждебния подход. Като тук е важно да допълним – изначално доброжелателният подход, който безкомпромисно наказва всяка проява на предателство и който умее да прощава при наличие на действено разкаяние, а не на думи.

    Томас Хъксли действително подкрепя Библията, както споменахте в предния си коментар, като добър източник достоен „фундамент, на който да бъдат изградени моралните взаимоотношения в днешния хаотичен свят“, но Вие пропуснахте важния факт, че той предлага в училище да се преподава едно редактирано издание на Библията, където фактологическите грешки и ненужната пропаганда, като изрази от типа на „Бог рече“, „Бог сътвори“ и пр., са премахнати. Ние сме добри, не защото Бог е рекъл така, а защото така е по-изгодно за нас. Коректното отношение върши по-добра работа от некоректното.

    Ако един човек вярва, че хората са добродетелни, интелигенти и прочие само и единствено, защото Бог ни е сътворил такива, тогава премахнете Бог от уравнението и такъв човек неминуемо ще се хвърли да върши зверства и престъпления. Без Бог вярващият не вижда смисъл в моралното поведение. При подобен човек, всяка една обикновена лична трагедия или дадено природно бедствие биха могли да отключат антисоциално поведение. Обяснението в главата на набожния е много просто – „Бог ме предаде, той не ме обича, той се отказа от мен и аз се отказвам от него.“ Вярващият в свръхестественото е опасен за обществото. Там, където човекът на науката вижда естествени причини, религиозния вижда волята Божия. Докато единият разсъждава в търсене на адекватно решение, другият действа неадекватно под властта на емоцията.

    Мъдростта и древните истини, които можем да открием в Библията, са далеч по-стари от този сборник, съдържащ, както множество фантасмагории, така и дълбока философия. Хъксли осъзнава, че наред с голите факти, децата в училище имат нужда от преподаване на етика, не на вероучение. Независимо откъде и как научаваме за нея, автентичната истина заслужава да бъде представена на обществото като такава.

    Когато социалният и природният живот бива сгъстено представен в сакралната личност на владетеля, тогава тъкмо часът на неговата смърт определя критичния миг и именно той дава път на ритуалните позволености. В такъв случай те придобиват вид, строго съответстващ на връхлетялото злощастие. Светотатството е в областта на социалното. То се върши като посегателство към величието, йерархията и властта… Никога не се оказва ни най-малка съпротива на буйстването на народа: то се разглежда като също тъй необходимо, каквото е било и подчиняването, приживе на покойника. На Сандвичевите острови тълпата, научавайки за смъртта на владетеля, започва да върши всички онези деяния, на които в обичайно време се гледа като на престъпни: тя пали пожари, граби и убива, а от жените се очаква публично да проституират… На островите Фиджи фактите са още по-ясни: смъртта на владетеля дава сигнал за грабене, подчинените племена нахлуват в столицата и вършат там всякакви хулиганства и грабителства.

    Източник: Роже Кайоа, „Човекът и свещеното“. Препоръчвам Ви да се сдобиете и да прочетете това кратко като книжен обем, но пространно по съдържание изследване на религиите по света.

    Не можем да затворим очи, да се отдадем на илюзии и безпочвени претенции, и да разчитаме, че некомпетентността ще ни спаси. Вече е твърде късно. Безсмислено е да се опитвате да съживите мумията на едно тяло, което отдавна е лишено от своята жизненост. Върху стопения восък на изгорялата свещ поставяме нова свещ, която с яркия си пламък да осветява мрака. Това е естественият ход на нещата. Но докато свещта е прясно закрепена, както сам забелязвате, трябва най-много да внимаваме да не се катурне и да предизвика изгарянето на целия храм.

    Like

  10. Здравейте. Може би разбирам аргументите Ви добре, а може и така да ми се струва, но си спомням един случай, когато, бидейки огорчен от нещо станало преди това, чух един човек да казва: Защо се натъжаваш, ти по-различен ли беше, когато не вярваше?”. Казаното ми направи впечатление. Изхождайки от прецзумпцията, че Господ е красива културна измислица, Вие сте убеден в аргументите си. Но аз повярвах. Не мога да Ви кажа как точно се случва това, но се случва, независимо от научната мисъл. Вие се спирате най-вече на Запада, а може би просто така е потекла мисълта Ви в коментара. Много хубав пример е издаденият в превод на Н. Кочев „Шестодев” (София, 1981, но ми се струва, че наскоро също бе преиздаден – има го обаче в интернет страницата на Читанка), съставен от бележития български книжовник Йоан Екзарх. В него Вие (ако не сте го вече чел, разбира се) ще видите, че знания като например кръглостта на Земята никога не са били отричани от Православната църква (като изключим някои отделни личности, но ми се струва, че нито една от тях не е учен – такъв например е пътуващият търговец от VI в. Козма Индикоплевст). Знанието и изучаването на природата не е отричано от никой православен древен свети богослов (а светите Отци и писатели съставят Св. Предание на Православната църква) и забрани пред науката не са поставяни, но Изтокът (Православието) винаги си остава по-мистично и по-слабо прагматично настроен (кратко на този въпрос се спира Г. Каприев, Свободните и полезни изкуства според нормата на монашеския живот във Византия, В: Християнтство и култура, бр. 49, 2010, списанието е достъпно в интернет). Моралният заряд в Православието не мога да опиша лесно и кратко – пряко свързани с личността на Бога добредетелите като губещата силата си дума любов, също милост, неосъждане, снизхождение към слабости и др. имат огромно значение. Православието не развива своя никвизиця – неговото най-голямо наказание си остава изключване от Църквата. Светската власт наказва обикновено със разселване на еретическите поселения в погранични райони на Империята (Византия), а отделни еретици с прогонване от пределите, белязване с нажено желязо или затвор и прочутият случай с изгарянето на Василий Врач. Преди да упрекнете византийците или други православни, моля, вземете предвид, че Православието е цялостен светоглед, който задава общественото-държавническите устои в Източноправославния средновековен свят. Богомилите, и въобще еретиците, със своята проповед можем справедливо да сравним със съвременните анархисти. Държавата в случая се брани от проповедите за неподчинение на владетеля и велможите, които са такива чрез и от Бог. (точно, както например САЩ защитават нациоалната си сигурност против личности като Ж. Асанж и други подобни например със затвор, но обърнете внимание, Ана Комнина дава описание на случая с Василий Врач, колко много моли византийският император Алексей Комнин еретика Василий да се откаже от ереста си – останалите му сподвижници, които не се отказват са затворени). Има и други нюанси, но вече се насъбра обем на написаното. Православието не развива своя църковна институция за членовредителни наказания. Начинът, по който то приема трудностите е търпението. Спомнете си гоненията от началните векове и през XX в съветска Русия. Нито един проповедник никога не е споменал, дори бегло, за каквато и да е въоръжена съпротива – така е в началото, така е и сега. Православните християни отлично умеят да търпят (и съжителстват) и не познават принципно крайностите по време на войни. Както пише авторът от XIII – XIV в. Никифор Григора (цитирам по памет) – когато се сражават бойци от православни армии, достатъчно е да пуснем оръжието си и ще бъдем отпуснати след биткака да си отидем. Вековете на война между православни и мюсюлмани по границите на Византия не познават безумната и нечовешка жестокост от кръстоносните начинания. Византия не познава феномена на кръстоносните походи. И още неща могат да се посочват (за догматите се спомена мъничко по-преди). Пиша всичко това с известно смущение – може би на някои неща или дори на всички бихте възразили. Онова, което може би би могло да Ви направи впечатление са по-скоро животът на съвремените светии като св. Йоан Кронщадски (поч. 1907 г.), св. Нектарий Егински (поч. 1920 г.), св. Йоан Шанхайски (поч. 1964 г.) и др. – със своя живот те, макар и чужденци, особено ясно разкриват красотата на изповядваната от тях вяра. Ако имате възможност и желание, запознайте се по-подробно с живота на някой от изброените, по Ваш избор. Дори това да не промени възгледите Ви, уверявам Ви, че във Вас ще се зароди дълбоко уважение към човека, когото проучвате. Обещавам Ви, че ще се постарая да издиря книгата, която ми препоръчахте и ще я прочета.

    Like

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s