Просто отиди и виж

Откъс от книгата–>

И така, разполагаме с чудесна документация във вид на фосили за постепенната промяна по целия път от Луси и „ходещото изправено шимпанзе“ отпреди 3 милиона години до днес. Как се справят с този богат доказателствен материал отричащите историята? Някои – чрез буквално отричане. Сблъсках се с това в интервюто, което направих за документалния филм на Канал 4 „Геният на Чарлз Дарвин“ през 2008 година. Интервюирах Уенди Райт, президент на Concerned Women for America („Загрижени жени за Америка“). Мнението й, че „хапчето за след това“ е най-добрият приятел на педофила“, дава добра представа за способността й да разсъждава и тя оправда изцяло очакванията по време на нашето интервю. За телевизионния документален филм бе използвана само малка част от това интервю. Следва интервюто в доста по-пълен вид, но очевидно за целите на тази глава съм се ограничил до местата, където обсъждаме фосилите, документиращи човешкия произход.

Уенди Райт: Имам предвид, че еволюционистите все още не разполагат с научни основания да го потвърдят. Но става така, че науката, която не подкрепя каузата на еволюцията, се орязва от цензурата. Като например, че няма доказателства за еволюцията, преминаваща от вид към вид. Ако е така, ако еволюцията наистина е станала, тогава със сигурност, независимо дали минава от птиците към бозайниците, или дори отвъд това, със сигурност щеше да има поне едно доказателство.

Ричард Докинс: Доказателствата са огромно количество. Съжалявам, но вие продължавате да го повтаряте като някаква мантра, защото просто слушате само себе си. Искам да кажа, само си отворете очите и погледнете доказателствата.

У. Р.: Покажете ми ги, покажете ми, покажете ми костите, покажете ми черупките, покажете ми доказателства за междинните стадии от един вид към друг.

Р. Д.: Всеки път когато се открие фосил, който е междинна форма между два вида, хората казват: „А, сега вече имаме две празнини, където преди имаше само една“. Искам да кажа, че почти всеки открит фосил е междинна форма между две неща.

У. Р. (смее се): Ако беше така, Националният музей по естествена история „Смитсониън“ щеше да бъде пълен с тези примери, но няма нищо такова.

Р. Д.: Но той е пълен… що се отнася до хората, от времето на Дарвин досега е събрано огромно количество доказателствен материал за междинни форми във вид на човешки фосили, например различни видове Australopithecus и… после разполагаме с Homo habilis – те са между Australopithecus, който е по-стар вид, и Homo sapiens, който е по-нов вид. Искам да кажа, защо не ги виждате като междинни форми?

У. Р.: …ако за еволюцията има действителни доказателства, тогава те би трябвало да бъдат изложени в музеите, а не само в илюстрациите.

Р. Д.: Току-що ви обясних за Australopithecus, Homo habilis, Homo erectus, Homo sapiens – архаичния Homo sapiens и после съвременния Homo sapiens – това е прекрасна поредица от междинни форми.

У. Р.: Все още липсват материални доказателства, така че…

Р. Д.: Материалните доказателства ги има. Отидете в музея и ги вижте… Ясно е, че не ги нося тук, но може да отидете в който и да е музей и да видите Australopithecus, може да видите Homo habilis, Homo erectus, може да видите архаичен Homo sapiens и съвременен Homo sapiens. Прекрасна поредица от междинни форми. Защо продължавате да повтаряте: „Представете ми доказателства“, след като съм го направил? Отидете в музея и вижте.

У. Р.: Ходила съм. Ходила съм в музеи и въпреки това много от нас все още не са убедени…

Р. Д.: Вие видяхте ли, видяхте ли Homo erectus?

У. Р.: И си мисля за тези усилия, тези доста агресивни усилия да ни убедите и да ни цензурирате. Струва ми се, че толкова много хора все още не вярват в еволюцията именно поради чувството на неудовлетвореност. Ако еволюционистите бяха толкова убедени в своите вярвания, нямаше да опитват да цензурират информацията. Това показва, че на еволюцията все още й липсват доста неща и все още е под въпрос.

Р. Д.: Аз… признавам, че съм неудовлетворен. И то е заради факта, че ви разказах за четири-пет фосила… (Уенди се изсмива)… а вие, изглежда, просто не обръщате внимание на това, което говоря… Защо не отидете да видите тези фосили?

У. Р.: …ако бяха в музеите, в които съм ходила многократно, щях да ги огледам обективно, но това, към което се връщам…

Р. Д.: Те са в музея.

У. Р.: Това, към което се връщам, е, че философията на еволюцията може до доведе до идеологии, които ще се окажат разрушителни за човешката раса…

Р. Д.: Да, но не е ли по-добре вместо да сочите неправилното разбиране на дарвинизма, който по ужасен начин се използва от политиците, да опитате да разберете дарвинизма, и тогава ще бъдете в позицията на човек, способен да обори въпросните ужасни неправилни разбирания.

У. Р.: Ами, толкова често сме принуждавани от агресивността на привържениците на еволюцията. Не може да се каже, че се крием от тази информация, която продължавате да представяте. Не може да се каже, че не ни е известна, защото не можем да се отървем от нея. Постоянно ни я натрапват. Но според мен неудовлетворението ви се дължи на факта, че мнозина от нас, които са видели вашата информация, пак не възприемат идеологията ви.

Р. Д.: Вие виждали ли сте Homo erectus? Виждали ли сте Homo habilis? Виждали ли сте Australopithecus? Зададох ви този въпрос.

У. Р.: Онова, което съм виждала, е, че в музеите и в учебниците, където твърдят, че показват еволютивните различия между видовете, всъщност разчитат на илюстрации и рисунки… не на материални доказателства.

Р. Д.: Е, може да ви се наложи да отидете в Националния музей на Найроби, за да видите оригиналните фосили, но отливки от фосили – точни копия на съответните фосили – може да видите във всеки голям музей, който си направите труда да посетите.

У. Р.: Защо сте толкова агресивен? Защо е толкова важно за вас всички да вярват в това, в което вярвате вие?

Р. Д.: Аз не говоря за вярвания, говоря за факти. Разказах ви за конкретни фосили и всеки път когато ви питам за тях, вие избягвате въпроса и минавате към нещо друго.

У. Р.: …Може да има неизброимо количество материални доказателства, а не само нещо изолирано, но повтарям, доказателства няма.

Р. Д.: Засегнах темата за фосилите на хоминиди, защото предположих, че те ще представляват най-голям интерес за вас, но може да откриете подобни фосили от всяка група гръбначни животни, която ви дойде наум.

У. Р.: Но аз предпочитам да се върна на въпроса защо е толкова важно за вас всички да вярват в еволюцията…

Р. Д.: Думата „вярвам“ не ми допада. Предпочитам просто да помоля хората да погледнат доказателствата и моля и вас за същото – да погледнете доказателствата… Искам да посещавате музеите и да се вглеждате във фактите, а не да вярвате, като ви казват, че няма доказателства. Просто отидете и вижте доказателствата.

У. Р. (смее се): И да, и това, което бих казала…

Р. Д.: Не е смешно. Искам да кажа – отидете наистина, отидете. Разказах ви за фосилите от хоминиди и вие може да отидете и да видите еволюцията на коня, може да отидете и да видите еволюцията на ранните бозайници, може да отидете и да видите еволюцията на рибите, може да отидете и да видите прехода от риба към живеещи на суша земноводни и влечуги. Всяко едно от тези неща ще откриете в който и да е добър музей. Само отворете очи и гледайте фактите.

У. Р.: И аз бих казала да си отворите очите и да видите общностите, построени от хората, които вярват в един любящ Бог, който е създал всеки един от нас...[*лична бележка]

Ако имате нерви да изтърпите цялото интервю, може да го гледате тук.

В интервюто може да изглежда, че напразно и упорито се опитвам да доведа до съзнанието й молбата да отиде в някой музей и да види, но наистина имах предвид това. Тези хора са обучени да казват: „Няма фосили, покажете ми доказателствата, покажете ми поне един фосил…“ и го правят толкова често, че в крайна сметка започват да вярват в него. Затова реших да направя експеримент и да спомена на тази жена за три-четири фосила и да не й позволя просто да ги игнорира. Резултатите са потискащи и са добър пример за най-разпространената практика, използвана от отричащите историята, когато се изправят пред доказателствата на историята, а именно – просто не им обръщай внимание и повтаряй мантрата: „Покажете ми фосилите. Къде са фосилите? Няма фосили. Покажете ми само един междинен фосил, това е всичко, за което моля…“

Други се затормозяват с имена, а неизбежната тенденция на имената е, че правят фалшиво разграничение там, където такова няма. Всеки фосил, който има потенциал да бъде междинен, се класифицира или като Homo, или като Australopithecus. Никой никога не е класифициран като междинен. Следователно междинни форми няма. Но, както вече обясних, това е неизбежно следствие от условностите на зоологичната номенклатура, а не факт на реалния свят. Най-съвършената междинна форма, която бихте могли да си представите, пак би получила етикет или като Homo, или като Australopithecus. И вероятно щеше да бъде наричана Homo от половината палеонтолози и Australopithecus – от другата половина. И, за жалост, вместо да се съберат и да се съгласят, че нееднозначността на междинните фосили е тъкмо това, което би трябвало да се очаква за еволюцията, засега палеонтолозите само създават фалшиви представи, като едва ли не получават инфаркт поради терминологичните си несъгласия.

Това напомня донякъде правното разграничаване на пълнолетен и непълнолетен. За юридически цели и за да се определи дали даденият младеж е достатъчно възрастен, за да гласува или да постъпи в армията, е нужно да се направи абсолютно разграничаване. През 1969 година юридическата възраст за гласуване във Великобритания беше свалена от двайсет и една на осемнайсет години (през 1971 година същата промяна беше направена и в САЩ). Сега се говори да бъде свалена до 16 години. Но, каквато и да е юридическата възраст за гласуване, никой не мисли сериозно, че още на другата сутрин след осемнайсетия (или двайсет и първия, или шестнайсетия) рожден ден младежът действително става друг човек. Никой не вярва сериозно, че има два типа хора – пълнолетни и непълнолетни и между тях няма „междинни форми“. Очевидно всички сме наясно, че целият период на израстване представлява едно дълго упражнение, в което „междинните форми“ се сменят една след друга. И може да се каже, че някои хора така и не порастват истински. По същия начин еволюцията на човека от нещо като Australopithecus afarensis до архаичния Homo sapiens представлява непрекъсната поредица от родители, раждащи деца, които със сигурност щяха да бъдат поставени от един съвременен таксономист в същия вид като своите родители. От перспективата, която им дава възможност да погледнат назад във времето, и поради причини, които не се различават особено от юридическите, съвременните таксономисти настояват да поставят етикет на всеки фосил, който трябва да казва нещо от рода на Australopithecus или Homo. На табелките в музеите определено е недопустимо да се пише „по средата между Australopithecus africanus и Homo habilis„. Отричащите историята се хващат за тази условност – поставянето на наименования – като за доказателство за липсата на междинни форми в реалния свят. Със същото основание бихте могли да кажете, че няма такова нещо като юноша, защото който и човек да вземете, се оказва или гласуващ пълнолетен (на осемнайсет или повече години), или негласуващо дете (под осемнайсет години). Все едно да заявим, че юридическата необходимост от съществуване на праг за гласуване доказва, че юноши не съществуват.

Да се върнем отново към фосилите. Ако привържениците на креационизма са прави, Australopithecus е „просто човекоподобна маймуна“, следователно неговите предци нямат нищо общо с търсенето на „липсващи звена“. Въпреки това бихме могли да насочим за малко вниманието си към тях. Съществуват някои, макар и доста фрагментарни следи. Ardipithecus, който е живял преди 4-5 милиона години, е познат предимно чрез зъбите си, но са намерени достатъчно кости от черепа и стъпалата, за да могат повечето занимавали се с тях анатоми да предположат, че е ходел изправен. Горе-долу същото заключение е направено от съответните откриватели на два дори още по-стари фосила, Orrorin („Човекът на Милениума“)[**] и Sahelanthropus („Тумай“).

Sahelanthropus

Sahelanthropus е забележителен и с голямата си възраст (6 милиона години, близък по възраст с общия ни предшественик с шимпанзетата), и с това, че е открит далече на запад от Рифт Вали (в Чад, където прякорът му „Тумай“ означава „надежда за живот“). Някои палеонтолози се отнасят скептично към направеното от откривателите на Orrorin и Sahelanthropus твърдение, че са били двуноги. И, както би могъл да отбележи някой циник, част от съмняващите се във всеки подобен проблемен фосил са от откривателите на другите фосили!

Палеоантропологията, повече от другите научни сфери, е разяждана – или може би оживявана – от съперничества. Трябва да признаем, че летописът от фосили, свързващ ходещата изправена човекоподобна маймуна Australopithecus с (вероятно) общия ни четириног предшественик с шимпанзетата, е все още беден. Ние не знаем как далечните ни прадеди са се изправили на задните си крака.Нужни са ни повече фосили. Но нека поне се порадваме на добрия летопис от фосили, с който разполагаме – за разлика от Дарвин, [който не е разполагал с толкова богат доказателствен материал] – показващ еволютивния преход от Australopithecus, с характерните за шимпанзе размери на главния мозък, до съвременния Homo sapiens, с подобния си на балон череп и голям мозък.

В този раздел давам постоянно изображение на черепи и ви насърчавам да ги сравнявате. Може би сте забелязали например колко е изпъкнала муцуната и ръбът на веждите на някои фосили. Понякога разликата е доста неуловима, което подпомага вникването в постепенния преход от един фосил към друг, по-късен. Но сега искам да ви запозная с едно усложнение, което ще се развие до интересен въпрос сам по себе си. Промените, настъпващи в живота на отделния индивид, докато расте, са във всеки случай далеч по-зрелищни от промените, които наблюдаваме при сравняването на зрелите индивиди със следващи поколения.

Шимпанзе малко преди раждането

Тази снимка е на череп на шимпанзе малко преди раждането. Той очевидно се различава напълно от черепа на зряло шимпанзе и прилича много повече на човешки череп (както на зрелия индивид, така и на бебешкия). Има една широко репродуцирана снимка на бебе и на възрастно шимпанзе, използвана често като илюстрация на интересната идея, че в човешката еволюция характеристиките на растящия индивид се запазват и в зрелостта (или – което не е задължително да бъде вярно – съзряваме полово, когато тялото ни все още не е достигнало стадия на зрелост). Реших, че снимката изглежда прекалено добре, за да е истинска, и я изпратих на колегата Дезмънд Морис за експертно мнение. Попитах го дали може да е фалшификат. И дали е виждал малко шимпанзе, приличащо толкова на човек? Д-р Морис е скептичен по отношение на гърба и раменете, но няма никакви проблеми със самата глава.  „Характерна за шимпанзетата е приведената напред стойка, а тук виждаме съвсем изправен човешки врат. Но ако вземем само главата, на снимката може да се вярва“. Шийла Лий, която подготви снимковия материал за тази книга, изнамери оригиналния източник на въпросната прочута снимка – експедиция до Конго от 1909-1915 година, организирана от Американския музей по естествена история. Животните били мъртви при правенето на снимките и тя отбелязва, че фотографът, Хърбърт Ланг, също така е и препаратор. Лесно може да се предположи, че странната човешка стойка на бебето шимпанзе е резултат от лошо изпълнено напълване… ако не беше фактът, че, според музея, Ланг е фотографирал спесиментите преди да ги напълни. Така или иначе, позата на едно мъртво шимпанзе може да бъде наместена по начин, невъзможен, ако шимпанзето е живо. Както изглежда, заключението на Дезмънд Морис бе потвърдено. Човешката поза на раменете на бебето шимпанзе може да е подозрителна, но на главата може да се разчита.

Снимка на Ланг на бебе шимпанзе и на зряло шимпанзе

Ако приемете главата както си е, макар раменете да не издържат добре бремето на автентичността, веднага може да видите как сравняването на черепи на фосили на зрели индивиди може да ни заблуди. Или, казано по-конструктивно, драстичната разлика между главите на младия и на зрелия спесимен показва колко лесно дадена характеристика, като изпъкналостта на муцуната, може да се промени в правилната посока, за да придобие (повече или по-малко) човешки вид. Ембрионологията на шимпанзетата „знае“ как да прави подобна на човешката глава, когато преминава през бебешките си години. Изглежда твърде вероятно, че като е еволюирал през различни междинни форми до Homo sapiens, скъсявайки постепенно муцуната си, Australopithecus го е постигнал по явния път на запазване на бебешките характеристики и през зрелостта (процесът, наречен неотения, споменат във Втора глава). Във всеки случай, голяма част от еволютивните промени се осъществяват чрез промени, при които едни части растат в сравнение с други. Това се нарича „хетерохроничен („по различно време“) растеж“. С това искам да кажа, че еволютивните промени не изглеждат толкова сложни, щом приемем наблюдаваните факти на ембриологичните промени. Ембрионите се формират посредством диференциален растеж – различни техни части растат с различна скорост. Черепът на шимпанзето-бебе се превръща в череп на зряло животно посредством бърз растеж на костите на челюстите и муцуната в сравнение с другите кости на черепа. Да повторим – всяко животно от всеки вид се променя по време на собственото си ембрионално развитие по-драстично, отколкото формата на типичния зрял индивид се променя от поколение на поколение с преминаването на геологичните епохи. И това е моето въведение към главата за ембриологията и нейната връзка с еволюцията.

Автор: Ричард Докинс

Превод: Красимира Матева

Бележки

↩ Обратно към текста

* Ако гледате на всичко това без чувство за хумор, подобен разговор би могъл да ви отчая напълно от живота, заради наблюдаваните (и предполагаеми) последствия от действията на една значително голяма част от човешкото население, които разсъждават (или по-скоро отказват да разсъждават) като Уенди Райт. Вие колко често се сблъсквате в ежедневието си с хора като Уенди и какъв е вашият подход към тях? Възхищавам се на добронамереността и търпението на Докинс, защото аз лично не бих бил способен на такова нещо.

Смятате ли, като мен, че броят на уендитата, които наблюдаваме от телевизионния екран е прекалено голям и далеч надминава границите на безобидно забавното? На всичкото отгоре обществото понякога най-упорито нарича някои от тях лидери, а пък други дори са безспорно начетени интелектуалци, които ако не е заради зверския им инат да отричат фактите, няма как да не харесаме иначе. – Д. К.

↩ Обратно към текста

** Орорин на местния диалект означава Първичния човек, а е наречен „Човекът на Милениума“, защото е открит през 2000 година.

Препоръчителни материали:

Human Evolution Timeline Interactive | The Smithsonian Institution’s Human Origins Program.

Еволюция на човека | Уикипедия.

Symphony of Science – The Greatest Show on Earth (featuring Richard Dawkins, David Attenborough and Bill Nye)

Хумор:

A Simple-Minded Lust for Intermediates – Някои мои мисли, вдъхновени от американските креационисти.

Advertisements

One thought on “Просто отиди и виж

  1. Pingback: Свободно слово – реч на Кристофър Хичинс | записки на един животохолик

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s