Буковски за Революцията

 

Записки на стария мръсник. Откъс>

всички реки ще прелеят, но все още си текат в коритата, учителите те шибат с показалки и червеите изяждат зърното; те монтират огнестрелните си оръжия върху триножници и коремите са бели, и коремите са черни, и коремите са кореми. бият хората заради самия побой; съдилищата са места, където първо се пише краят, а всичко, което предхожда, е просто водевил. хората биват вкарвани в стаи за разпит и излизат полухора или направо нехора. някои се надяват на революция, но когато се бунтуваш и издигаш новото си правителство, откриваш, че новото ти правителство си е същият стар Татко, само че си е сложил картонена маска. чикагските момчета сигурно сгрешиха, като фраснаха по главата готините момчета от пресата – този удар по главата може би ще ги накара да си размърдат мозъка, а големите вестници – с изключение на ранния New York Times и някои издания на The Christian Science Monitor – престанаха да мислят с обявяването на Първата световна война. ти можеш да съсипеш Open City заради отпечатването на нормална част от човешкото тяло, но когато ритнеш по задника редактора на вестник с едномилионен тираж, по-добре внимавай, той току-виж започнал да пише истината за Чикаго и за всяко друго място, рекламодателите да вървят по дяволите. може да успее да напише само една колонка, но тази колонка би могла да накара един милион читатели да се замислят – за разнообразие – и никой не е сигурен какво ще се случи после. но бравата е здраво залостена: когато ти се предлага избор между Никсън и Хъмфри, все едно ти се налага да избираш дали да ядеш топли или студени лайна.

никъде не се случват много промени. нещата в Прага обезкуражиха доста момчета, които забравиха за Унгария. те висяха в парковете с плакати на идола си Че, със снимки на Кастро в амулетите си, произнасяха ООООООООООМММММ ООООООООООООМММ , докато Уилям Бъроуз, Жан Жене и Алън Гинзбърг ги водеха. тези писатели станаха мекушави, перковци, превърнаха се в курешки, в жени – не в хомо, а в жени – и ако бях ченге, щях да намлатя изкуфелите им кратуни. обесете ме за това. душата на писателя на улиците бива изсмукана от идиотите. има едно-единствено място за писане и то е САМ пред пишещата машина. писател, който трябва да излезе НА улицата, е писател, който не познава улицата. видял съм толкова фабрики, бардаци, затвори, барове, оратори, колкото 100 човека за 100 живота. да излезеш на улицата, когато си си създал ИМЕ, е да хванеш лесния път – те убиха Томас * и Бехън ** със своята ЛЮБОВ, с уискито си, с идолопоклонничеството си, с путката си, те полуубиха други петдесет човека. КОГАТО ОСТАВЯШ ПИШЕЩАТА СИ МАШИНА, ОСТАВЯШ ОРЪЖИЕТО СИ И ПЛЪХОВЕТЕ ПРИИЖДАТ. Камю започна да изнася речи пред академиите и тогава писането му умря. Камю не започна като оратор, а като писател; не автомобилна катастрофа причини смъртта му.

когато някои от приятелите ме питат: „защо не изнасяш поетични четения, Буковски?“, те просто не разбират защо казвам „не“.

и така, имаме Чикаго, имаме Прага и няма никаква разлика от преди. малкото момче ще бъде напляскано по задника и когато (и ако) малкото момче порасне, то ще пердаши задници. аз по-скоро виждам Клийвър като президент, отколкото Никсън, но това няма голямо значение. тези проклети революционери, които се търкаляха вкъщи, пиейки бирата и ядейки храната ми и перчейки се с жените си, едно трябва да научат – нещата трябва да идват отвътре навън. не можеш ей така да дадеш на някой ново правителство като нова шапка и да очакваш различен човек под шапката. той ще продължава да си има своите тъпи склонности и пълен стомах и пълен комплект на Дизи Гилеспи няма да промени това. много хора се кълнат, че ще има революция, но на мен ще ми е ужасно неприятно да видя всички тези хора убити напразно. искам да кажа, че може да убиеш повечето хора и да не убиеш нищо, а неколцина свестни мъже са принудени да си отидат. и после докъде стигаш: правителството НАД хората. нов диктатор в овче облекло; идеологията беше само средство за поддържане на картечни огън.

онази вечер някакво хлапе ми каза (седеше в средата на килима, много одухотворено и красиво на вид):

– смятам да запуша всички канали. целият град ще плувне в лайна!

е, хлапето вече ми бе разказало достатъчно лайна, в които да се погребе целият Лос Анджелис и половин Пасадена.

после рече:

– имаш ли още бира, Буковски?

неговата курва кръстоса високо крака и ми показа ефектни розови бикини, така че аз станах и му донесох бира.

революция звучи много романтично, нали така. но не е. тя е кървища и черва и лудост; тя е убити малки деца, които се изпречват на пътя, тя е малки деца, които не разбират какво става, мамицата му. тя е твоята курва, твоята жена, изкормена с щик и после изнасилена в задника, докато ти гледаш. тя е мъже, измъчващи мъже, които са се смеели на анимационното филмче „Мики Маус“. преди да се заемете с нещото, решете къде е духът и къде ще бъде духът, когато то свърши. не съм съгласен с Дос – ПРЕСТЪПЛЕНИЕ И НАКАЗАНИЕ, – че никой няма право да отнема човешки живот. но може би първо е нужен малко размисъл. разбира се, огорчението е в това, че отнемат нашите животи, без да изстрелят и един куршум. аз също съм работил за жалки надници, докато някой дебелак е изнасилвал четиринайсетгодишни девици в Бевърли Хилс. виждал съм да застрелват хора заради това, че са се забавили пет минути в кенефа. виждал съм неща, за които дори не ми се говори. но преди да убиете нещо, уверете се, че имате нещо по-добро, с което да го замените; нещо по-добро от политически опортюнист, който бълва ненавист и безсмислици в градския парк. ако ще ви излиза през носа, гледайте да получите нещо по-добро от трийсет и шест месеца гаранция. все още не съм видял нищо друго освен тази емоционална и романтична жажда за Революция; не съм видял нито един убедителен лидер или реалистична платформа със застраховка СРЕЩУ правителството, което досега винаги е следвало. ако ще убивам човек, не искам да го видя заменен от точно копие на същия човек и на същия начин. ние прахосваме историята като шайка пияници, хвърляйки заровете в мъжкия кенеф на местния бар. срамувам се от това, че съм член на човешката раса, но не искам да допринасям повече за този срам, искам да остържа част от него.

едно е да говориш за Революция, докато стомахът ти е пълен с чужда бира и да пътуваш с шестнайсетгодишна бегълка от Гранд Рапидс; едно е да говориш за Революция, докато трима изперкали писатели с международна слава те карат да се вихриш в играта на ООООООООООООМММ; друго е да я предизвикаш, друго е тя да се е състояла. Париж, 1870–1871, 20 000 души убити на улиците, улиците, плувнали в кръв като в порой, и плъховете изпълзяват и ядат телата, и хората изгладнели, съсипана, незнаещи вече какъв е бил смисълът, излизат и изтръгват плъховете от труповете и ядат плъховете. и къде е Париж тази вечер? и какво е Париж тази вечер? и моят приятел има намерение да прибави лайна отгоре на това и се усмихва. е, той е на двайсет и чете главно поезия. а поезията е мокър парцал в легена.

и марихуана. те винаги приравняват марихуаната с Революцията. марихуаната просто не е чак толкова добра. за Бога, ако легализират марихуаната, половината от хората ще спрат да пушат. сухият режим създаде повече пияници от брадавиците на баба ми. само това, което ти е забранено, искаш да правиш. кой иска да чука жена си всяка вечер? или поне веднъж седмично?

има много неща, които бих желал да направя. първо, бих желал да попреча на такива много грозни хора да се кандидатират за президент. после, бих променил музеите. няма нищо по-потискащо и по-смрадливо от музея. защо се е увеличил процентът на тригодишните момичета, задявани по стълбите на музеите, никога няма да разбера. първо, бих сложил поне по един бар на всеки етаж; само това би стигнало за всички заплати и биха се отпуснали пари за възстановяване и спасяване на някои от рисунките и на ронещия се съблезъб тигър, чийто задник започва да прилича повече на джоб с осем билярдни топки. после бих сложил рок банда, суинг банда и симфоничен оркестър на всеки етаж плюс три-четири хубави на вид жени, които да се разхождат наоколо и да гледат добре. човек не научава нищо или не вижда нищо, освен когато вибрира. повечето хора се заглеждат в съблезъбия зад витрината и просто отминават, леко засрамени и леко отегчени.

нима не виждате онзи човек и жена му, всеки с бира в ръка, как наблюдават съблезъбия и си говорят.

– ама че работа, виж тези бивни! малко приличат на слонски, а?

и тя ще каже:

– скъпи, хайде да се прибираме и да се любим!

и той ще отвърне:

– дума да не става! не и докато не сляза до сутерена и не видя този „Спад“*** от 1917. казват, че Еди Рикенбакер само го е управлявал. хванал е седемнайсет шваби. освен това чувам, че имат „Пинк Флойд“ там долу.

но Революционерите ще изгорят музея. според тях горенето е отговор на всичко. ще изгорят и баба си, ако не тича достатъчно бързо. и после ще се огледат за вода или за някого, който може да направи операция на апендикса, или за някого, който може да попречи на наистина лудите да им прережат гърлата, докато спят. и имат намерение да открият колко плъхове живеят в града, не човешки плъхове, а плъхове, плъхове. и ще разберат, че плъховете са последното нещо, което се дави, изгаря, гладува; че те са първото нещо, което може да намери храна и вода, защото правят това от векове без чужда помощ. плъховете са истинските революционери, истинските нелегални, но те не ти искат задника, освен за да го изгризат, и не се интересуват от ОООООООООООООМММ.

аз не казвам да се откажете. аз съм за истинския човешки дух, където и да е той. но се пазете от каубоите, които правят нещата да звучат добре и ви изоставят на някое плато с четири безкомпромисни ченгета и осмина-деветима от националната гвардия и само пъпът ви е последна молитва. момчетата, които крещят по градските паркове, призовавайки ви да се жертвате, обикновено са най-далече, когато започнат престрелките. те искат да живеят, за да напишат мемоарите си.

преди се мамеше с религията. не измамата на голямата църква, която беше досада. всеки се отегчаваше, включително проповедникът. Исусе, как само не спираха. аз ходех там пиян, сядах и гледах. особено след като ме изхвърлят от баровете. беше по-добре от това да хвана пътя за вкъщи и да се хвана за питона. най-добрите места на религиозни мошеници бяха Лос Анджелис, следван от Н. Й. и Фили. тези проповедници бяха артисти, човече. те почти ме караха да се търкалям по пода. повечето от тях се съвземаха след махмурлук, с кръвясали очи, нуждаеха се най-вече от $$$ за някакво пиене или дори за боцкане, не знам, мамка му.

те почти ме караха да се търкалям по пода и аз бях доста спокоен и доста уморен. беше по-добре от някоя путка дори ако кефът е само наполовина. искам да благодаря на тези симпатяги, повечето от тях негри, извинете, чернокожи, за някои забавни нощи; мисля, че ако някога съм писал поезия, може би съм откраднал нещо от тях.

но сега тази игра изчезва. просто Бог не им плащаше наема или не изникваше с бутилка вино, независимо колко крещяха, или мърляха последните си чисти дрехи по онзи под. Бог рече ЧАКАЙТЕ, но е трудно да ЧАКАШ, когато си с празен стомах и душата ти не се чувства съвсем добре, и може би ще доживееш само до 55, и последния път, когато Бог се яви, беше преди почти 2000 години, и тогава Той направи няколко евтини циркаджийски номера, позволи на някакви евреи да Го надхитрят, сетне офейка от сцената. човек дяволски се уморява от страданието. зъбите в устата му са достатъчни, за да убият него или все същата жена във все същия малък град.

религиозните шарлатани настъпват заедно с революционните шарлатани и не можете да различите задник от путка, братя. осъзнайте това и ето ви началото. слушайте внимателно и ето ви началото. преглътнете всичко и сте мъртви. Бог се показа иззад дървото, отнесе змията и райската стегната путка и сега Карл Маркс хвърля златни ябълки от същото дърво, най-често гримиран като негър.

ако има борба, а аз вярвам, че има, винаги е имало, тя е тази, която създаде Ван Гоговците и Малеровците, както и Дизи Гилеспиевците и Чарли Паркъровците, то моля ви, пазете се от лидерите си, защото сред вашите редови членове има мнозина, които биха предпочели да бъдат директори на „Дженеръл Мотърс“, отколкото да изгорят бензиностанцията на „Шел“ на ъгъла. но понеже не могат да имат едното взимат другото. това са човешките плъхове на вековете, които са ни държали там, където сме. това е Дубчек, който се връща от Русия половин човек, изплашен от психическа смърт. човек най-накрая трябва да научи, че е по-добре да умре с бавно отрязани топки, отколкото да живее по какъвто и да било друг начин. глупаво? не по-глупаво от най-голямото чудо. но ако сте хванати в капана, винаги разберете за какво ще ви изтъргуват, точно за какво, иначе душата ви ще рухне. Казанова прокарвал пръсти, ръце по дрехите на дамите, докато мъже били разкъсвани на парчета в кралския двор; но Казанова също умрял, едно старче с голям пенис и дълъг език и без никакъв кураж. ако кажа, че е живял добре, ще е вярно; ако кажа, че мога да плюя на гроба му, без да ми мигне окото, също ще е вярно. жените обикновено тичат след най-големия глупак, когото могат да намерят; ето затова човешката раса е на днешното дередже: ние завъдихме умните и издръжливи Казанови, кухи отвътре като шоколадовите великденски зайчета, с които залъгваме горките си деца.

люпилото на Изкуствата подобно люпилото на Революционерите лази заедно с най-невъобразимите въшлясали ненормалници, които търсят утешение в кока-кола, защото не могат да си намерят работа нито като миячи на чинии, нито могат да рисуват като Сезан. ако шаблонът не те иска, остава ти единствено да се молиш или да работиш за нов шаблон. и когато откриеш, че този шаблон не те иска, тогава защо не някой друг? всеки е доволен по своя си начин.

все пак на моята възраст се радвам, че живея в тази епоха. МАЛКИЯТ ЧОВЕК ПРОСТО СЕ УМОРИ ДА ПОЕМА ТОЛКОВА МНОГО ЛАЙНА. случва се навсякъде. Прага. Уотс****. Унгария. Виетнам. не е правителството. а Човекът срещу правителството. Човекът, който не може вече да бъде мамен от бяла Коледа с гласа на Бинг Кросби и боядисани великденски яйца, които трябва да са скрити от децата, а децата да се ПОТРУДЯТ, ЗА ДА ГИ НАМЕРЯТ. за бъдещите президенти на Америка, чиито лица на телевизионните екрани трябва да те накарат да изтичаш в банята и да повърнеш.

харесва ми това време. харесва ми това чувство. младите най-накрая започнаха да мислят. и младите стават все повече и повече. но всеки път, когато намерят свой водач, изразяващ чувствата им, този водач бива убит. старите и окопаните са уплашени. те знаят, че революцията може да проникне през избирателните списъци по американския начин. можем да ги убием без куршум. можем да ги убием просто като станем по-истински и по-човечни и не гласуваме за боклуците. но те са умни. какво ни предлагат? Хъмфри или Никсън. както казах, студено лайно, топло лайно, все си е лайно.

досега не са ме пречукали единствено поради факта, че аз съм малко лайно, аполитичен, аз наблюдавам. не взимам ничия страна освен тази на човешкия дух, което в крайна сметка звучи доста повърхностно, като уличен търговец, но което означава главно моя дух, също и твоя дух, защото ако не съм истински жив, как ще те видя?

човече, иска ми се да видя хубав чифт обувки на краката на всеки по улицата и всеки да получава добро чукане и храна на корем. Боже, за последно чуках през 1966 и оттогава съм на чекии. никоя чекия не може да се сравни с вълшебната дупка.

тежки времена, братя, и аз не знам точно какво да ви кажа. бял съм, но трябва да призная – не се предоверявайте на тази работа с боята – подвеждаща е, а аз не харесвам и измамни лайна, но съм виждал доста от вас, черни момчета, които могат да ме накарат да повръщам по целия път от Венис Уест до Маями Бийч. Душата няма кожа; душата има само същина, която иска да ПЕЕ, в крайна сметка не можете ли да я чуете, братя? нежно, не можете ли да я чуете, братя? едно чукане и нов кадилак няма да решат проклетия проблем. Попай ще е с едно око и Никсън ще е вашият следващ президент. Христос се изплъзна от кръста и сега ние сме заковани към скапаняка, черно-бели, бяло-черни, напълно.

изборът ни почти не е избор. ако се движим твърде бързо, сме мъртви. ако не се движим достатъчно бързо, сме мъртви. това не са нашите карти. как ще сереш с напъхана в задника ти християнска запушалка, дълга 2000 фута?

за да се научите, не четете Карл Маркс. много сух боклук. моля ви, учете се от духа. Маркс е само танкове, пърпорещи из Прага. не позволявайте да ви хваната по този начин, моля ви. преди всичко четете Селин. най-великият писател от 2000 години. разбира се, ЧУЖДЕНЕЦЪТ на Камю трябва да свърши работа. ПРЕСТЪПЛЕНИЕ И НАКАЗАНИЕ. БРАТЯТА. всичко на Кафка. всички произведения на неизвестния писател Джон Фанти. разказите на Тургенев. избягвайте Фокнър, Шекспир и особено Джордж Бърнард Шоу, най-високопарната фантазия на Вековете, реално, надуто с истини лайно с невероятни политически и литературни връзки. единственият от по-младите, за които се сещам, дето има ясно и сигурно бъдеще и лиже задници, когато се наложи, е Хемингуей, но разликата между Хемингуей и Шоу е в това, че Хем е написал няколко добри ранни творби, докато Шоу до края на живота си е писал повърхностни и тъпи лайна.

та тук смесваме Революцията и Литературата и те си пасват. някак си всичко пасва, но мен ме наляга умора и чакам утрешния ден.

дали Човекът ще почука на вратата ми?

на кого му пука?

надявам се, че с това съм успял да ви разлея чая.

1969

––––––––––––––––––––––––––––


* Дилън Томас (1914–1953) – уелски писател. – Бел. прев.


** Брендан Бехън (1923–1964) – ирландски драматург. – Бел. прев.


*** Марка изтребители. – Бел. прев.


**** Жилищен район в Лос Анджелис. Място на жестоко расово насилие през 1965 г. – Бел. прев.

(c) Чарлс Буковски. Записки на стария мръсник. ИК „Прозорец“. 2005
(c) Калоян Игнатовски, превод

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s