Как изглеждат хората, които боготворят Айн Ранд

В основни линии ще нахвърлям какви са ми впечатленията от творчеството на Айн Ранд и какво мисля за хората, които имат тенденцията да се обединяват в различни институти, които съвсем своеволно кръщават на нейното име или на нейни творби, така сякаш написаното принадлежи единствено и изцяло на отбран брой души. В подобни случаи, къде изненадващо, къде по-предвидимо се оказва, че да си запознат с творчеството на Айн Ранд и да оценяваш възгледите на нейната философия по достойнство изобщо не е достатъчно, за да общуваш на едно ниво с хората, които са избрали да се обединят официално около нейното име. Изведнъж се оказва, че Ранд се явява нещо като морален адвокат на една единствена кауза – неограничено трупане на пари. Изведнъж парите се превръщат в най-убедителния аргумент и най-възвишената цел за обожателите на Айн Ранд. „Щом не си готов да  декларираш еди-каква-си сума ти не си достоен да общуваш с хора от нашия кръг“, „Вижте го тоя, той намеква, че притежателят на пари може да проявява несправедливо отношение към оня боклук, дето не притежава пари“, „Леле колко е задръстен тоя, щом мисли, че трупането на пари е порок, нямам желание да го изслушам“, така общо взето звучат най-отявлените почитатели на Айн Ранд. Всеки, който смее само да помисли, че парите развращават, автоматично е заклеймен като мързелива отрепка, и още по-бруталното: комунист. Как се стига дотам? И дали тези „почитатели“ действително изразяват почит по смисъла на елементарно уважение към един философски, литературен талант, или това, което демонстрират си е чист опортюнизъм?

Подобни хора и текстовете на Айн Ранд имат две отличителни черти, които правят силно впечатление на един неутрален наблюдател. Фанатичен тон и липса на чувство за хумор. И все пак нямам други логически възражения към съдържанието на това, което съм чел от Айн Ранд. Нека бъде ясно, че пиша всичко това, не защото имам огромно желание да критикувам написаното от Ранд, а по-скоро, защото съм отвратен от реакциите на някои хора, които са запознати с нейното творчество и обичат да го изтъкват като някакво върховно, изключително постижение. Конкретно, мога да коментирам единствено „Изворът“, защото само нея съм чел. Няма да правя литературен анализ. Бях доста впечатлен, вдъхновен и зареден от тази книга, на която попаднах съвсем случайно.

Ясно е, че не съм експерт, но прави ли ме това невежа? Относно невежеството и правото на коментар по дадена тема, смятам, че най-опасното невежество демонстрират точно експертите, които специализират в безкрайното изучаване на една единствена точка, като игнорират всичко останало. Свободата на словото е онзи неловък момент, когато откриваме нещо полезно за себе си в думите на най-незначителния човек.

Как научих за съществуването и творчеството на Айн Ранд? Беше някъде през 2009, тогава още прохождах в литературата. Много ми се искаше да прочета нещо доказано-влиятелно, но за мен ново, нещо, за което ще мога да си изградя самостоятелно мнение, без да съм чул или прочел предварителни коментари по темата. По БНТ видях реклама на предаването „Полет над нощта“, в която съобщаваха, че същата вечер ще гостува Джими Уейлс. Обърнах внимание на това, тъй като се възхищавам на проекта Уикипедия. Джими Уейлс е създателят на този проект. Той набляга на мотото „свободно познание за свободни умове“ (като от английски free knowledge може да се преведе и безплатно познание), тоест казва ни, че не е зле образованието да бъде достъпно за всеки, независимо от финансовото му състояние и ако искаме да запазим качеството на образованието, трябва да държим комерсиалното далеч от него. На мен лично ми е интересен фактът, че доброволните усилия на множество непознати помежду си хора могат да допринесат за благосъстоянието – интелектуално, техническо, културно и пр. свързано с повишаване на стандарта на живот – на още по-голям брой хора, въпреки че в момента, когато отделният човек полага усилие, изглежда сякаш той не го прави за себе си, а го прави за другите, изглежда алтруистично и в известен смисъл е, защото трудещият се не получава пряка печалба и възнаграждение за своите усилия на момента; този незаплатен труд изглежда безсмислен и ако би трябвало да убедиш някого в противното, то ще ти бъде изключително трудно, ако този някой не е запознат предварително с мащабните постижения на свободното сътрудничество. Всъщност усилията, положени за това по-голям брой хора да бъдат образовани, по-голям брой хора да бъдат информирани, по-голям брой хора да бъдат богати ако щете, са усилия в пряка полза най-вече на отделния индивид, който ги полага, тоест това са действия, продиктувани от егоизъм. Това именно е най-ценният урок, който научаваме от Айн Ранд. Но имам ли правото да го твърдя и какво общо има тя тук? В интервюто с Джими Уейлс стана въпрос за книгата, която му е повлияла най-силно. Това е „Изворът“ на Айн Ранд. Преди този момент никога не бях чувал името на Ранд, нито бях наясно с какво се свързва. Реших, че трябва да притежавам тази книга, купих си я и след известно време я прочетох. Като изключим фанатичния тон и липсата на чувство за хумор, които умишлено трябваше да се правя, че не забелязвам, за да се насладя на текста, след пълния прочит изпитах задоволство и онова типично религиозно чувство на откровение, което обикновено значи „това е добра книга“.

Смятам, че точно в религиозното чувство се крие проблемът при тълкуването на Ранд. Сякаш след прочит някои хора са толкова поразени от превъзходството на написаното и поразени най-вече от превъзходството на собствената си личност, за което досега винаги са имали някакво бегло предположение, но не са осъзнавали напълно, че изведнъж всяко различно мнение, всеки различен прочит, всяка различна книга, която привидно противоречи дори минимално на тяхната вече стабилна, добре изградена нагласа за върховенство, са погрешни, и не просто погрешни, ами гнусни, комунистически. Горката дума „комунизъм“ и горките хора, които потръпват от погнуса при нейното споменаване. Използват я като синоним на нещо крайно противно, без ни най-малко да са наясно с нейните философски корени. Е, и аз не съм чел Маркс, все още, но поне съм наясно, че това е един от най-големите ерудити в сферата на икономиката. Наясно съм, че преди него има много върховни мислители, които той си е направил труда да разучи. Заслужава и ще му бъде отделено нужното внимание.

Според мен най-точната аналогия на радикалните (те самите се наричат така) капиталисти са религиозните фундаменталисти. Тук наблягам, общото между „Атлас изправи рамене“, „Изворът“, Библията и Корана, всички те съдържат художествена литература, която обрисува идеали за човешко поведение, подражанието на тези идеали на практика е невъзможно, именно защото това са метафори, а не фактически истини. Онези, които избират да захапят буквално произволен откъс от подобна свръх-влиятелна творба на художествената измислица са опасни за себе си и околните. Хората, които разбиват самолети в обществени сгради, хората, които учат децата си, че Земята е на 6000 години и хората, които боготворят парите не са особено различни. Те всички имат своите пророци и своите евангелисти, които допълват идеологията с удобни примери, които затвърждават истинността на основните неистини, чрез безкрайно повторение. Сякаш на някои хора им е достатъчно да прочетат само „егоизмът е добродетел“, за да го изтълкуват като „морално най-доброто нещо, което мога да правя е онова, което ще ми донесе повече полза и удовлетворение на момента, без значение дали това нещо е в ущърб на околната среда и околните хора, та макар и тази околна среда и тези околни хора да произвеждат всичките блага, с които така обичам да угаждам на себе си и приятелите“. Индивидуализъм, неподчинение, независимост, самоинициатива, рационалност. Нито една от тези думи не характеризира хората, които най-често ги приписват шумно на своята личност.

Нека ви дам определение за индивидуализъм така, както го разбирам. Индивидуализъм значи да се събудиш една сутрин на улицата без пукната стотинка, да попаднеш в безброй унизителни и оскърбителни ситуации, докато търсиш някаква платена работа, където да изкараш пари, за да покриеш основните си жизнени нужди – изхранване, интимен партньор и образование, но не образованието в университета и не запоите с приятели по заведенията, те са на друго, „по-високо“ ниво, скъпите мобилни телефони и колите са на още по-друго ниво. Индивидуализъм значи да спреш да взимаш пари от майка си и баща си, но не когато станеш на трийсет години и зад гърба си имаш фирма и тлъста банкова сметка. Да спреш да взимаш, когато зад гърба си нямаш нищо и никой, имаш само себе си, това е индивидуализъм. Да бъдеш на дъното и да се бориш за нещо по-добро, това се нарича силен дух. Да подкрепяш хора, които демонстрират силен дух, това се нарича рационално поведение.

Разбира се, милостинята е глупаво нещо. Разбира се, съжалението е малоумно чувство. Ако ще давам нещо, бих го дал на силните и можещите. Бих дал единствено на онези, които искат по-добър живот за себе си. Да не мислите, че на онези, които работят в приютите им пука за децата? Един от многото примери. Като давате пари за приюти, вие затвърждавате болното статукво на тези чудовищни институции. Като пращате пари за Африка по линия на разни световни благотворителни фондации вие подкрепяте диктаторските режими, които ще разполагат с тези пари, но не и хората, които работят за жълти стотинки, за да изхранват други части на света. Идентичност и гордост. Айн Ранд ни учи, че колкото по-широк е кръгът, с който се идентифицираме и гордеем, толкова по-големи разлики се получават между нашите намерения и действителността, тоест лицемерието и извращенията нарастват, затова ако се гордеем с нещо, нека се гордеем с личните си постижения. И аз съм напълно съгласен с това. Но за разлика от Ранд, смятам, че тези лични постижения винаги са нищо на общия фон, не изпитвам неудобство от това и не изпитвам срам от подобно признание. Защо шумното разпознаване на себе си в нещо мащабно (популярно), което задължително трябва да бъде противопоставено на нещо друго (чуждо и незначително) крие извратена същност? Онова, което бихме нарекли национална гордост, например, е далеч от това, което бихме нарекли рационална гордост. Хората, които се трудят с ума си, не само не получават нужното признание пред обществото, но те често са напълно незабележими, докато всеки се ползва от тяхната дейност, докато членовете на същото общество са направили избор да бъдат зависими от продуктите на тази дейност. Предполага се, че изборът трябва да носи и отговорност, но какво прави обществото? С лекота и дори с чувство на изпълнен дълг, награждава многократно един спортист за едно единствено постижение, което е свързано с някаква безполезна за обществото дейност. Полезна единствено в това да подхранва илюзията за върховенството на нацията, докато нацията тъне във все по-голямо невежество. В сферата на изкуствата хора, които просто упражняват умението си да имитират, наричат себе си творци.

Кой е виновен – измамникът или онзи, който се връзва на измамата? И двамата, разбира се, но според мен, по-голяма вина носи измамникът. Ако някой е добър в това, което прави, той го прави открито и поощрява опитите за разгадаване на неговото изкуство. В момента, в който наречеш илюзията истина, се превръщаш в измамник. Магията се крие в това да разплиташ истината в детайли, а не в това да мистифицираш дори и най-простите факти.

Обективизъм. Философията на Айн Ранд има големи плюсове. Бъди разумен и мисли самостоятелно, най-големият плюс, но определено не е нещо ново, което тя тепърва открива за света. Щом повече от двама души се обединят в сдружение, било то и под името на Айн Ранд, нещата се объркват. Обективизмът се превръща в субективизъм, своеобразна диктатура, тогава, когато се намеси мнение, продиктувано не от неутралността на фактите, а от убеждението за абсолютна лична правота. Това, което е върховно е природата на нещата, а не личността, която борави с тях. Разумът е онова качество, което ни позволява да наблюдаваме без да се влияем от емоциите, предизвикани от предварителни убеждения. Единствено разумът позволява да се учим от онова, което виждаме и да градим над това, което вече сме.

В биографичната информация за Айн Ранд в Уикипедия пише, че тя е повлияна от Достоевски и Ницше. Смятам, че прочитът на тези двама автори е задължителен преди да се вадят крайни заключения от текстовете на Ранд.

Advertisements

5 thoughts on “Как изглеждат хората, които боготворят Айн Ранд

  1. Pingback: Свещената крава на обективизма | бездарни излияния

  2. Г-н Кръстев, с удоволствие прочетох текста Ви. Не смея да кажа че всичко съм разбрал, но мога да добавя следното. За мен индивидуализма и егоизма се различават количествено, а не качествено. Индивидуализма е здравословна форма на егоизъм, която не позволява другите да се възползват от теб. Егоизма е прекален индивидуализъм, който вече предполага че ти ще се възползваш от другите. Крайна форма на индивидуализъм или прекален егоизъм е нарцисизма, който вече е патология и е описан в съответните медицински книги. На обратната страна на скалата стои мазохизма. Между него и индивидуализма е може би състоянието в което пребивават повечето хора и което се счита за „нормално“. Алтруизма обаче не попада в тази скала, щото човек може да е едновременно индивидуалист и алтруист, но не и егоист и алтруист. Тази условна скала я свързвам повече с психическото състояние и самочувствието на индивида, а не с материалните му придобивки. Фокусирането предимно върху материалните придобивки и парите е признак за психически проблеми.
    И тук идва интересното, всеки човек има своя скала мазохизъм-нарцисизъм. Аз поставих „нормалното“ състояние между мазохизъм и индивидуализъм споерд моята интуиция за преобладаващото в обществото. Един егоист обаче ще постави „нормалното“ близо до егоизма. Така той ще извършва неща, които счита за нормални, а останалите ще ги считат за егоистични и следователно него – за егоист.
    Така че нещата за мен рядко са в плоскостта бяло-черно, винаги има степени на сивото или още по точно има много цветове. Многото цветове обаче правят взимането на решения по-трудно затова много хора предпочитат опростяването.
    Между другото, Айн Ранд е била болна от нарцисизъм. Не мисля че е документирано, но дори в книгите й си личи. Например в „Химн“. Не съм чел нищо от Ранд (с изключение на откъс от „Химн“) и вероятно няма да прочета, но доколкото във всеки от нас съществува мазохистично-егоистичната скала, то всеки се влияе на на мисли, които биха го придвижили по нея в една или друга посока.

    П.С. Поради отворения формат във Википедия списват и платени автори. Те имат и повече време да списват. И пишат обичайната пропаганда. Корпоративна и политическа. За това имаше статия в мъни.бг преди време. Така че не следва човек да се предоверява на Википедия.
    П.С. 2 Пази се от определението „диктатор“. То се използва изключително за пропагандни цели, за да обозначава предимно ръководителите на държавите, които САЩ са си набелязали и на които искат да навредят. На държавите главно, не на ръководителите. Това че диктатора „потискал“ народа си е пропаганден мит! Реалността е, че даденото общество е построено по такъв йерархичен начин, което си е негов избор. Ако недоволните са много никой не може да ги спре да свалят диктатора. Сам човек, даже 1000 души, не могат да подтискат милиони. Ако можеше, аз отдавна да съм подтиснал САЩ, Израел и Великобритания :) . А Атака щеше да подтисне България.

    Like

  3. Благодаря за отделеното време и внимание да прочетете текста, изразяващ моите мисли преди повече от година и половина. За мен също бе удоволствие да прочета Вашия коментар. Харесва ми начина, по който разсъждавате в степени и смятам, че това, което сте написали може да бъде полезно, като един кратък урок по психология на различните типове характери.

    По отношение на понятието „диктатор“ съм съгласен, че, от прекомерната употреба на тази дума в медиите за масово информиране, тя се е превърнала точно в един „пропаганден мит“, също като думата „тероризъм“, хвърляйки вината за дадени безредици и конфликти изцяло върху една единствена личност или група от хора, които вече по презумпция се смятат за лоши, следвайки опростенческия модел на абсолютизиращата логика, типична за детските приказки и комиксите за малолетни, която противопоставя света на две крайности. Според тази логика е немислимо дадено същество да произлиза едновременно и от двете крайности: или си добър по рождение, или си лош. Понякога новинарските емисии се опитват да наложат това мислене спрямо случващите се по света конфликти, което е обидно, както за един възрастен индивид, така и за подрастващия човек.

    Първоначално бях готов да Ви отговоря без да се връщам назад и без да преразглеждам написаното от мен преди време, но не можах да се сдържа и препрочетох целия текст. Изненада ме това, че съм съгласен с всичко написано от мен, с изключение на една запетая и един пълен член, които не си бяха на мястото. Не знам на какво се дължи този застой. Дали за година и половина няма никаква промяна в мнението ми, защото в мисленето ми няма никакво развитие? Или мнението ми е толкова неутрално, че според някои общи разбирания (остатък от света на приказките) за това колко жизнеутвърждаващо е да имаш твърди убеждения за неща, които не проумяваш напълно, моето мнение дори не би трябвало да се брои за мнение?

    Но да не се увличам в празни думи. Препрочетох си текста и никъде не намерих думата „диктатор“. Използвал съм две производни на това понятие: „диктаторски режими“ и „диктатура“. И двата пъти имам предвид, най-общо казано, типичните извращения на властта – корупционните практики, залегнали дълбоко в структурата на различните форми на управление. Колкото по-„висши“ и мащабни структурите, толкова по-гнусни практиките.

    Пример:
    Парите, които пращаме като помощ за бедните в Африка, се усвояват от местни диктаторски режими, поощрявани от диктаторските режими на големи страни като САЩ, Русия и Китай.

    Относно потискането на милиони от сам човек или 1000 души, смятам, че тук възможностите са неограничени. Въпросът е дали един индивид може да навреди повече на обществото, отколкото на себе си? Аз мисля, че един индивид, чрез действията си, вреди или помага преди всичко на себе си и чак след това оказва някакво влияние на обществото. Същото се отнася в пълна сила, както за крайните случаи на мазохизъм, така и за крайните случаи на садизъм. В крайна сметка не минава дълго преди дадена психопатология да бъде заловена и усмирена от съвестта, ако не личната, то ще бъде обществената съвест – органите на реда и здравеопазването.

    Масовите катастрофи са следствия на верижни реакции. Вината и отговорността се предават по веригата от действия, според мотивите и възможните изходи за всеки отделен индивид и всяка отделна ситуация.

    Дори ако говорим за ситуация, в която милиони са заставени да слушат речите на един, не трябва да забравяме, че тя е предшествана от множество други малки ситуации, но не с по-малко значение. Отговорността отново се разпределя по веригата и всеки от обществото получава дял, които е заслужил чрез действията си. Освен полезна функция да пазят реда и да образоват, полицията и медиите са също така средства за масов контрол и потисничество. Те не са рожба на един все-не-знаещ и все-не-можещ болен ум, те са рожба на цялото общество, съставено от всеки по своему несъвършен индивид.

    Like

  4. Очаквах да изобличите хората, които четат Ранд като непоправими егоисти, неспособни да се социализират и да бъдат полезни за обществото (ако полезен значи в случая “ част от системата“). Смятам,че заедно с натрупването на някои идеи, които на мен не ми допадат в книгата, има и идеи които си струва да им се обърне внимание. Например Питър Кийтинг не е ли олицетворение точно на модерния човек, който намира себеуважението си в одобрението, което получава от другите? (фейсбук е перфектен пример за това) А идеята за това,че хората които следват собствената си вяра с цената на всичко звучи твърде идеалистично, въпреки че искрено искам да вярвам че все още е възможно.

    Like

  5. Мисля, че индивидуализмът и егоизмът са като минус и плюс. Като сърцето от ляво и силата отдясно. Индивидуализмът е уважение към другите, а егото е обратното. Да разгледаме какво е лявото и дясното. Лявото е против насилието и против тъмнината на консервативните идеи, лявото е за докадани научно, по научан метод какво е истина, какво е правилно и какво да се прави. Дясното смята, че всичко е предначертано, че бедните са глупави и мързеливи вовеки, и без богатите те ще бъдат просто маймуни, защото немогат да учат и мислят, поради генетически причини или божествения промисъл. Генетичаското залягане е новият консарватизъм, новият либерализъм, които са почитатели и на айн ранд. Левото вярва в прогресът, и че всички могат да са равни, чрез образование, лечение, и други неща. Дясното вярва, че всички са равни, но бедните и нещастните са мързеливи, вярва или го казва като пропаганда. Религията също вярва, че хората са поправими, и това я прави ляво. Държавата също е ляво, защото е измислена да защити една общтност, едни олединени семейства и родове, и да ги извиси заедно над несгодите и заплахата, несигурността и безсилието. Да, всяка държава се прави от общите усилия, защото още няма капитал, след апокалипсис. Но след като държавата дапочна да дава плодове, се появяват егоистите, които ги заграбват. След като са заграбени благата, се появява нужсата от система да ги оправдае и това е капитализмът. И Айн Ранд, и подобни буржоазни агенти, експерти по капитализъм, да правят пропаганда. Държавата е лоша, заради егоистите, и егоистите казват, че държавата е лоша. Частната собственост е възникнала от държавната намеса. Без държава ще рухне капитализмът първо. Без държава, богатите ще трябва да се върнат в крепостите, и да охраняват товарихе си и парите си чрез своя или платена армия, и да живеят с армия.

    Like

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s