Париж

Но какво правя? На един честен писател не приляга да се занимава с политика и обществени въпроси. Справедливият човек ясно осъзнава, че единственото, над което има права, единственото, което може да съди и критикува, това е той самият. Искреност, приложена към политиката, неизбежно води до жестокостите на властта, до параноя, до отвращение от безумието на народа, до притеснения от собствената си ненавист към тези неща, неудобство от гигантското лицемерие вътре в теб. Идеите не заслужават безпределна любов и отдаденост. Революцията е капан за плъхове с големи сърца. Жертвите не си струват. Ако идеалите са безсмъртни, то вярата в тях е смъртоносна.

Що се отнася до литературата, в нея няма място за поучения и съвети. Литературата разкрива същността на нещата, просто констатира, къде по-цветно, къде лаконично, и продължава нататък.

И така, моята история започва от една зимна вечер. Лежах на заледения асфалт, вперил поглед в непрогледното небе, снежинки се сипеха върху лицето ми, чувствах как умората се разстила бавно край мен и как гората бавно я поглъща. На това място преоткрих отново импулсът, който ни кара да действаме, да експериментираме, да пътуваме. Въпреки това се унесох мързеливо, затворих очи и празнотата, която заместваше мислите ми, ме накара да се усмихна. В този момент едно от кучетата се доближи до мен, размаха опашка и ме облиза по лицето. Бях помилван от един същински невинен представител на живота. И какво направих в онзи момент? Почувствах се господар, отнесох се грубо с животното, неговата детска наивност ми се стори крайно глупава и неуместна, избутах го и му се развиках. Но след това, явно изпитал някакво угризение, се изправих на крака и започнах да се закачам с кучето. Първоначално то се стъписа, но не след дълго и двамата подскачахме в снега, играехме, гонехме се, побутвахме се. Стоплих се, стана ми приятно, усетих се жив, исках просто да тичам безцелно и да викам колкото ми глас държи. И го направих. Завих като вълк. Спринтирах по пътя пред себе си, след това правех завой на 180 градуса и се връщах бегом по отъпкания сняг. Така няколко пъти, докато под снега не се откри лед, а аз се подхлъзнах на леда, но не паднах. Това ме забавляваше допълнително. Изсмях се силно, а кучето покрай мен полудяваше. Въртеше се в кръг около мен, правеше пергели в снега, а щом го доближавах с ръка, то се обръщаше по гръб и започваше да мята крачка като бръмбар, защото то бе малко куче, с къси крака и глупаво изражение.

Другите кучета се лутаха някъде навътре в гората, близо до брат ми, който през това време режеше едно сухо дърво за огрев. А аз – сякаш не се бях забавлявал така от години, но в действителност само дни бяха нужни, за да се почувствам напълно безполезен, на фона на всичкият този физически труд и ангажираност от страна на близките. А те не ми позволяваха, не ми позволяваха да полагам усилия, макар да го бях правил многократно за други, а и аз нямах желание, защото какво ми липсваше, храна ли, подслон ли? Избрах лесния път и това ме разкъсваше отвътре. Поне да се борех за диплома, но аз и това не правех. И сякаш никога не бях полагал усилия в тази насока. Всичко бе напразно. И удоволствието от четенето се заменяше със забрава. Ставах чужд на себе си, на нея, на приятелите си, на живота. Играта си вървеше за останалите, а аз бях небрежно отхвърлен на резервната скамейка.

Най-после. Крайно време беше. Направих го, защото имах пари за билети. По-точно за един единствен билет в едната посока. Резервирах самолетен билет в посока Париж. Не казах на никого. Утре е полетът. След покупки на разни консумативи за изпът и като приспадна цената за влака до София, сега разполагам общо със 166 евро, по 16 евро и 60 цента на ден, за първите десет дни… Все още не съм подготвил багажа, а и нямам представа какво ще взема с мен. Може би още един чифт дънки, бельо, няколко тениски, любимите ми кожени кецове converse, които почти не съм носил, ще се опитам да ги продам, няколко книги за тежест, нещо за писане, няколко сандвича, консерви, тютюн, нещо за пиене докато стигна летището, какво още? Не искам нищо друго, искам себе си, там.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s