Есен

В един момент ставаш по-голям от възможностите си. Решаваш, че всичко, което направиш или помислиш не си струва. Езикът ти е въшка. Дребен кръвопиец. Стрелките дърпат напред, а ти изоставаш. Всъщност ти си стрелката, която само се върти в кръг около оста си, а от циферблата не помръдва и на милиметър. Цялото ти познание е ограничено в похлупак. Едно тънко стъкълце го предпазва от вятър и дъжд. Някои виждат през стъклото като през лупа, а други виждат единствено цифрите от 1 до 12, които никога не се променят и не са интересни. Нека преминем на следващата поредица от цифри.

Дайте ми всичко, от което нямам нужда. Дайте ми живота, за да го смажа и унижа.

А слънцето изгря и предизвика усмивка у нея. Луната я възбуди до безкрайност. Звездите я погълнаха.

Аз съм на земята, мила, и те гледам отдолу. Една точка те наблюдава.

Експлодирах и се превърнах в запетая точно преди миг. И ето сега първата буква след запетаята е готова да излезе на този свят. Първата буква е „о„, втора буква няма да има, по всичко личи, че и трета не следва. Преминаваме направо на четвъртата буква, която за огромна изненада отново е „о„.

Вече стоя един, два, три, …, дванадесет часа така и умувам. Има ли число от едно до дванайсе, което да не е свещено? И всеки ден е празник. Цялата математика е окупирана. Всяко близко пространство. Търсим спасение винаги в далечното. Микроскопично спасение. Nanosalvation. Ето това вече е признак за лицемерие.

Излекувай параноята ми, Майко на майките, неназована от никого чиста, млечна, топла светлина. Излекувай ме, вехнещ лист и ти мътна вода.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s