Нямаме пари за цигари и бира

Нямаме пари за цигари и бира и всички сме много изнервени. Никотинът и алкохолът са гадни наркотици. Сега ги ненавиждам. Останал ми е малко тютюн. Свих си цигара, но нямам желание да я изпуша цялата. След две дръпки съм малко по-спокоен, но желая да се избавя напълно от тази зависимост, гади ми се. Желая да съм независим. Загасих цигарата. Изгаря ме жажда. Ще я утоля с вода. Как да обясня на другите, че те също са зависими? Чувствам се зле. Факта, че не го крия и го записвам ме кара да се чувствам по-добре… Пия малко вода, гади ми се, уморен съм, горещо ми е, имам усещането, че ме наблюдават, крия се зад завесите. Започнах да чета една книга. Четенето ми доставя удоволствие, но също ме изморява. Днес няма работа. Чакам нещо да ме разсее. Залавям се отново с книгата. Минавам три реда, после половината страница, без да разбирам какво чета, унасям се бавно, заспивам с книгата в ръка. Веднага се понасям сред хаотични видения, сънища, вдъхновени от прочетено, изживяно, видяно, тук и там. След около 20 минути се събуждам внезапно с разтуптяно сърце, телефона ми звъни, тя ме търси, вече пътува към мен. Забравям какво съм сънувал, остават само бледи усещания за нещо отдавна изживяно. Замислям се: какъв е смисълът на всичко това? Не намирам отговор, чувам само звуците от гукането на гълъбите в двора, наблюдавам планината от прозореца на стаята си на втория етаж. Там някъде един приятел падна от скала и загина на 19 години. Какъв смисъл имаше това? Може би и други хора мислят за него в този момент. Може би родителите. Веднага се отвращавам от първите набези на съжалението. Не, няма да му позволя да нахлуе! Не ще съжалявам и не ще допусна долни състрадателни емоции да ръководят живота ми! Не и към хора, с които не съм близък, не и защото споделяме една и съща загуба, но по различен начин. Аз не видях смисъл и дори се усмихвам, защото намирам всичко това за абсурдно, нелепо, а нелепото е смешно. Нима съм звяр, чудовище, затова, че имам волята да продължа? Нима не сме всички зверове? Нима е нужно да го уточняваме? Да, смятам, че е нужно. Всички сме зверове. На думи често обръщаме света с краката нагоре. Наричаме святото ерес, а ереста – свято, доброто е зло, невежеството е мъдро, слабостта е сила, робството – свобода, случайността – Бог и съдба. Всички имаме нужда от нещо свежо, нужда от спокойствие, а навсякъде ни дебнат прастаро коварство и недоверие. Дебнат ни най-вече когато оставаме насаме със себе си, повече отколкото на улицата, дори предполагам и повече отколкото на фронта. Ала всяко поле е бойно поле. Ние носим войната вътре в себе си и няма как да се помирим със себе си, без да унищожим част от себе си. И за да не изглеждаме глупаво, бързаме първо да унищожим онази част, в която сме влюбени, само така можем да бъдем разумни, разумни, но празни.

22.06.2011

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s