Нужно е само да тропнеш с крак и животът продължава

Бе прохладно майско утро. Предните ден и нощ бе валяло неспирно, но слабо. Малки разпокъсани облачета бяха разпилени из обширното светлосиньо небе. На земята – техните отражения – плитки несигурни локви вода. Пейките насред парка все още бяха влажни.

Вървях по една от главните алеи, леко сънен, току-що бях запалил цигара. Предпоследната за незнайните близки няколко дни. Не бях закусил и това сякаш прибавяше допълнителен нерв към напрегнатата ми походка, типична за мен, когато вървя по улиците на така познатия град. Целта ми бе градската библиотека, на гърба си носех раница, в която имаше две книги. Нямах търпение да ги върна, за да взема нови две.

На няколко крачки пред мен по алеята се разхождаше сивкав гълъб, който чоплеше земята в неравноделен такт, както обикновено правят изгладнелите птици. Но нещо тук, на това място, му бе навяло някаква надежда, която го бе накарала да се застои. Нещо, на което гълъбът се надяваше да задоволи глада му, се готвеше да го осакати. Един, привидно невинен, тоест решителен, мускулен рефлекс на детска ръка.

Съвсем близо до гълъба се бяха изправили две високи фигури и една по-ниска: жена, мъж и момче. В едната си ръка момчето стискаше пластмасовата дръжка на новата си играчка, а с другата бе опънало гумен ластик. Между пръстите на тази ръка блещукаше дебело оранжево топче, долепено към разпънатия ластик.

– Не още, изчакай – каза бащата, сякаш в реверанс на баткото, който тъкмо щеше да мине през обсега на малкия храбър войник.

Спрях се. Изгледах за миг този отегчен от живота мъж, отегчен и от жена си – тихо строена до него и мърмореща си наум „Хайде де, хайде по-бързо…“, отегчен и от сина си – най-щастливото дете на земята в този момент. Ударих с крак по цимента, на сантиметри от гълъба, животното набързо изпляска с криле и полетя отново с разбити надежди.

– Шшш, ейй!… – гневно се закани чичкото, ала не го оставих да довърши.

– Гледай си работата! – отвърнах аз вече в движение и си продължих по пътя.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s