Как новините за самоубийства влияят на човешкото поведение

[…] една от най-убедителните илюстрации на [огромното влияние, което оказва върху ни поведението на хора, подобни на нас] започва с на пръв поглед безсмис­лена статистическа информация: когато на първа страница в пресата се изнесе информа­ция за някое самоубийство, изведнъж самолетите – аероплани и частни самолети, фир­мени реактивни самолети и лайнери – започ­ват да падат от небето с тревожно темпо.

Статистиката например сочи, че след осо­бено нашумели в пресата истории за само­убийства изведнъж броят на пътниците, заги­нали при самолетни катастрофи нараства с 1000%. И нещо, още по-тревожно: нараства не само броят на жертвите на самолетни катас­трофи. Изведнъж отбелязват бум смъртните случаи при автомобилни катастрофи. Как­ва е причината за всичко това?

Веднага изниква едно обяснение: същите со­циални условия, които карат едни да се само­убиват, са причината други да умират при ин­циденти. Хората, които са склонни към само­убийство, например може да реагират на стре-сиращи обществени събития (икономически обрати, повишаване нивото на престъпност­та, международно напрежение), като приклю­чат отведнъж с всичко. На същите тези съби­тия други реагират по различен начин – мо­гат да станат раздразнителни или нетърпели­ви, нервни или разсеяни. И доколкото тези хо­ра управляват (или обслужват) автомобили и самолети, безопасността на превозните сред­ства ще намалее значително и следователно ще бъдем свидетели на рязко нарастване на броя на автомобилните и самолетни произ­шествия.

Въз основа на тази интерпретация за „со­циалните условия“ можем да кажем, че някои от същите социални фактори, които причиня­ват самоубийство, са причина и за случайни­те смъртни случаи и поради тази причина има толкова силна връзка между историите за са­моубийства и злополуките. Но според друга впечатляваща статистика това не е правилно­то обяснение. Катастрофите с фатален изход нарастват драстично само в районите, в които пресата е вдигнала много шум около само­убийствата. По други места, в които същест­вуват сходни социални условия, и в които вес­тниците не са публикували въпросните исто­рии, не се проявява никакъв скок на злополу­ките. При това в онези райони, в които вест­ниците са публикували подробна информация за самоубийство, колкото повече е писано за него, толкова по-голямо е нарастването при броя на последвалите катастрофи. Следова­телно се оказва невярно предположението, че определени социални събития са причината, която стимулира самоубийствата, от една страна, и случайните злополуки, от друга. Причината се оказва тъкмо в публикуваната история за самоубийство.

Като обяснение за силната връзка между историите за самоубийства в пресата и пос­ледвалите инциденти се предлага „траурът“. Тъй като самоубийствата, за които се говори па първа страница на вестниците, често са на известни и уважавани обществени фигури, най-вероятно тяхната надълго и нашироко ко­ментирана смърт поражда потрес и тъга у мно­зина. Потресени или погълнати от тази нови­на, тези хора стават невнимателни при управ­ление на автомобилите и самолетите. Резул­татът е рязко нарастване на фаталните про­изшествия с тези превозни средства след пу­бликациите за самоубийство на първа стра- нарастване на фаталните про­изшествия с тези превозни средства след пу­бликациите за самоубийство на първа страница. Въпреки че теорията за смъртните слу­чаи може да обясни връзката между степента на публичност, която се дава на дадена исто­рия, и смъртоносните инциденти впослед­ствие, тя не може да обясни един поразителен факт. Статиите във вестниците, които разказ­ват за единична жертва на самоубийство, во­дят до нарастване на честотата на смъртонос­ните катастрофи, в които участва един човек, докато статиите за случаи на убийство и само­убийство водят до нарастване само на катастро­фите, в които загиват много хора. Подобен мо­дел не може да се обясни само с „траура“.

Трябва да признаем, че в такъв случай влиянието на материалите за самоубийства върху автомобилните и самолетните катаст­рофи е изумително специфично. Материали за самоубийство, при което умира само един чо­век, пораждат катастрофи, при които загива само един човек. Истории, в които се съчета­ват убийство и самоубийство, водят до нарас­тване на катастрофите, при които загиват много хора. Ако нито „социалните условия“, нито „тежката загуба“ могат да обяснят тази смайваща поредица от факти, кое всъщност може? Дейвид Филипс, социолог от Калифор­нийския университет в Сан Диего, смята, че е намерил отговора. Според него несъмненият виновник е така нареченият „ефект на Вертер“.

Историята на този ефект е едновременно ужасяваща и интригуваща. Преди около два ве­ка прочутият немски писател Йохан фон Гьо­те публикува роман, озаглавен „Diе Leiden des jungen Werthes“ („Страданията на младия Вертер“,). Тази книга, в която героят, наречен Вертер, се самоубива, оказва огромно влияние. Тя не само незабавно носи слава на своя ав­тор, но и води до вълна от самоубийства, коя­то залива Европа. Ефектът е толкова силен, че в няколко страни властите забраняват ро­мана.

В своя труд професор Филипс проследява ефекта на Вертер до днешни дни. Неговото из­следване недвусмислено показва, че веднага след някоя вдигнала шум в пресата история за самоубийство нивото на самоубийствата нарас­тва драстично точно в онези географски райо­ни, където й е дадена най-много публичност. Тезата на Филипс е, че определени, затормо-зени от проблеми хора, които четат за смърт­та на някой самоубиец, се чувстват подтик­нати от неговия пример и също се самоуби­ват. Илюстрирайки по ужасяващ начин прин­ципа на социалното одобрение, тези хора взе­мат решение как да постъпят в зависимост от това как са постъпили други затормозени хора.

Доказателства за ролята на ефекта на Вер­тер в съвременността Филипс събира от ста­тистическите данни за самоубийствата в Съ­единените щати между 1947 и 1968 г. Той ус­тановява, че в рамките на два месеца след вся­ко самоубийство, излязло на първа страница във вестниците, се самоубиват средно с 58 ду­ти повече от обикновено. Филипс открива съ­що, че тенденцията самоубийствата да пораж­дат самоубийства се проявява най-вече в оне­зи части на страната, в които първото самоу­бийство е широко коментирано, и освен това колкото по-голяма публичност му е дадена, толкова по-висок е броят на последвалите самоубийства.

Вероятно откривате подозрителна прили­ка между фактите, които съпътстват ефекта на Вертер, и влиянието на историите за само­убийства върху въздушните и пътните инци­денти. Тази прилика не убягва и на професор Филипс. Той всъщност твърди, че всички смъртни случаи над обичайното ниво, които следват от новините за самоубийство, публи­кувани на първа страница, могат да бъдат обяснени по един и същи начин: копиране. След като са научили за нечие самоубийство, неприятно голямо количество хора решават, че самоубийството е подходящо решение и за тях самите. Някои от тях го извършват нап­раво, без да се крият, като по този начин ни­вото на самоубийствата скача. Други обаче не са толкова открити. Поради някаква причи­на – за да опазят своята репутация, да спес­тят срама и болката на своите семейства, да не попречат на близките си да получат пари­те от застраховка – те прикриват самоубийст­вото, Предпочитат смъртта им да изглежда като злополука. Затова умишлено, но неявно, те причиняват катастрофата на колата или самолета, които управляват или в които пъ­туват. Това може да бъде постигнато по мно­го начини. Пилотът на търговски самолет мо­же да наклони носа на самолета в критичен момент при излитането или незнайно защо да се приземи на писта, на която е кацнал друг самолет, в разрез с инструкциите от контрол­ната кула. Шофьорът може внезапно да завие към някое дърво или да навлезе в отсрещно­то платно. Пътник в автомобил или фирмен самолет може да нападне шофьора или пило­та, като причини смъртоносна катастрофа. Пилот на частен самолет може, независимо от предупрежденията по радиовръзката, да се забие в друг самолет. Така, според д-р Филипс, тревожният ръст на злополуките след само­убийства, шумно разгласени по вестниците, най-вероятно да се дължи на скритото влия­ние на ефекта на Вертер.

Смятам тази идея за гениална. Първо, тя обяснява чудесно всички факти. Ако някои от катастрофите наистина са скрити форми на копиращи самоубийства, тогава е разбираемо защо броят им нараства след появата на ис­тории за самоубийства. Ясно е и защо най-го­лям ръст на катастрофите има там, където ис­торията за самоубийството е най-много ко­ментирана и следователно е достигнала до по­вече хора. Ясно е също и защо количеството на катастрофите нараства значително само в онези географски райони, в които историята е добила публичност. И дори можем да разбе­рем защо единичните самоубийства водят са­мо до катастрофи на отделни хора, докато са-моубийствени инциденти от по-голям мащаб, при които загиват много хора, водят само до катастрофи с множество жертви. Отговорът е в копирането.

Прозрението на Филипс има още една мно­го важна страна. То не само ни позволява да обясним съществуващите факти, но също така ни помага да предсказваме нови, които никога преди не са били разкривани. Например, ако необикновено високите нива на катастрофите, следващи статиите за самоубийства, наистина се дължат на копиране, а не на случайни действия, би трябвало да бъдат и по-смърто­носни. Тоест хора, които се опитват да се са­моубият, най-вероятно ще направят така (с крак на газта, вместо на спирачката, с навеж-дане, а не с изправяне на носа на самолета), че последствията да бъдат колкото може по-смъртоносни. Тяхната цел е бърза и сигурна смърт. Когато Филипс проучва регистрираните данни, за да провери своите предвиждания, той открива, че средният брой на хората, за­гинали при катастрофа на търговски самолет, е над три пъти по-голям, ако катастрофата се е случила една седмица след публикувана на първа страница история за самоубийство, от­колкото ако се е случила една седмица преди това. Подобен феномен може да бъде устано­вен и в статистическите данни за катастро­фите по пътищата – материали за самоубийс­тво водят до смъртоносни резултати в авто­мобилните катастрофи. Жертвите на фатал­ни пътни катастрофи, станали след самоубийс­тво, коментирано от пресата, умират четири пъти по-бързо, отколкото в други случаи.

От идеята на Филипс следва и още едно изумително предвиждане. Ако нарастването в броя на катастрофите, които следват мате­риалите за самоубийства, наистина представ­лява копиране на смъртта, тогава имитато­рите ще бъдат особено склонни да копират са­моубийствата на хора, на които приличат. Под влияние на принципа на социалното одо­брение ние използваме информацията за то­ва как се държат другите, за да определим пра­вилното за нас самите поведение. Но както показва експериментът с изпуснатия порт­фейл, най-силно ни влияят действията на хо­рата, които приличат на нас.

Следователно, продължава разсъждения­та си Филипс, ако зад изследвания феномен стои принципът на социалното одобрение, то­гава трябва да има някаква ясно изразена при­лика между жертвата на самоубийството и онези, които причиняват последвалите инци­денти. Осъзнавайки, че най-чиста проверка на тази възможност ще даде статистиката за автомобилните катастрофи със самотен водач, Филипс сравнява възрастта на жертвата от материал за самоубийство с възрастта на шо­фьорите, загинали при катастрофите с кола веднага след публикуването на историята. Още веднъж очакванията се потвърждават; когато във вестника подробно се разказва за самоубийството на млад човек, тъкмо млади шофьори блъскат колите си в дървета, стъл­бове и крайпътни насипи с фатални последс­твия; когато става дума за самоубийството на по-възрастен човек, по-възрастни шофьори за­гиват при подобни катастрофи.

Тези статистически данни направо ме сра-зиха. Вече бях напълно убеден и едновремен­но с това напълно изумен. Очевидно принци­път на социалното одобрение е с толкова ши­рок обхват и е толкова мощен, че властва до­ри върху фундаментални решения, които за­сягат живота и смъртта. Откритията на про­фесор Филипс ме убедиха, че съществува пе­чална тенденция публично коментираните са­моубийства да мотивират определени хора, ко­ито се отъждествяват по някакъв начин с жер­твата, да се самоубият – защото идеята за са­моубийството започва да им се струва по-при­емлива. Истински страховити са данните, спо­ред които покрай тях загиват и ужасно много невинни хора. Само един поглед към докумен­тите сочи неопровержимото нарастване на су­хоземните и въздушните катастрофи, които следват широко оповестени случаи на самоу­бийство, особено такива, които включват и убийства, и несъмнено поражда тревога за на­шата собствена безопасност. Аз бях толкова повлиян от въпросната статистика, че започ­нах да си водя бележки за случаите на самоу­бийства на първа страница и да променям сво­ето поведение в периода след това. Тогава съм особено внимателен зад волана. Не предпри­емам дълги пътувания, които включват ня­колко смени на самолет. Ако трябва да пъту­вам през такъв период, си правя значително по-висока застраховка за полета от обичай­ната. Д-р Филипс ни е направил услуга, като е показал как вероятността да оцелеем при пътуване се променя значително в периода, следващ публикуването на определени истории за самоубийства от първа страница. Би било благоразумно да се съобразяваме с тези вероятности.

И сякаш стряскащите данни в изследва­нето на самоубийствата не са достатъчни, следващото проучване на Филипс дава още повече основания за тревога: убийствата в страната са копиращи, когато следват широ­ко популяризирани актове на насилие. Из­глежда, боевете за титлата в тежка категория, за които се пускат репортажи във вечерните новини, водят до значително увеличаване на убийствата в Съединените щати. Този анализ на боевете в тежка категория (проведени между 1973 и 1978 г.) е вероятно най-необоримото доказателство, което демонстрира изключи­телно специфичната природа на копиращата агресия, която се поражда. Когато при такъв мач победеният е чернокож, нивото на убийс­твата на млади чернокожи мъже, а не на мла­ди бели мъже, през следващите десет дни на­раства значително. Обратно, когато мачът е загубен от бял, през следващите десет дни се увеличава броят на убити млади бели мъже, не на млади чернокожи мъже. Когато тези резултати се комбинират с данните от пара­лелните открития на Филипс за самоубийст­вата, става ясно, че голямата публичност, ко­ято се дава на агресията, има лошата тенден­ция да води до други подобни жертви, без зна­чение дали агресията е насочена към себе си или към някой друг.

Трудове като този на доктор Филипс ни помагат да оценим огромното влияние, което ни оказват хората, подобни на нас. Щом раз­берем каква огромна сила представлява то, става възможно да си обясним и вероятно най-зрелищния акт на подчинение в наше време -масовото самоубийство в Джоунстаун. […]

Източник: Робърт Чалдини, Влиянието: психология на убеждаването, Изток-Запад, 2005, стр.239-52; превод Христина Буюклиева
Advertisements

One thought on “Как новините за самоубийства влияят на човешкото поведение

  1. Pingback: Пламен Горанов – човек на годината? | 0,01%

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s