Властта и авторитетът – дирижирано уважение

Изс­ледванията разкриват несъмнената сила на авторитета и властта да контролират нашето поведение. Може ли изобщо някой да се усъм­ни в мощта на тази сила, след като види как участниците в експеримента на Милграм се гърчат, потят и страдат, изпълнявайки пос­тавената им задача?

За онези, които все още имат някакви съм­нения, доста показателна може да се окаже ис­торията на С. Брайън Уилсън. На 1 септември 1987 г. в знак на протест срещу изпращането на военно оборудване в Никарагуа Уилсън и още двама мъже легнали на железопътните ли­нии, по които влакът трябвало да напусне во­енноморската оръжейна база в Конкорд, щата Калифорния. Протестиращите били уверени, че техните действия ще спрат тръгването на вла­ка през този ден, тъй като три дни по-рано би­ли уведомили военните и железопътните слу­жители за своите намерения. Но цивилният екипаж, на когото били дадени нареждания да не спира, дори не намалил скоростта на влака, въпреки че протестиращите били забелязани отдалеч. Двама от протестиращите успели да се измъкнат навреме от релсите, но Уилсън не бил достатъчно бърз, влакът го прегазил и двата му крака били откъснати до коленете. Тъй като военният медицински екип, който присъствал на мястото, отказал да се погри­жи за него или да го откара в болница с тяхна линейка, присъстващите – сред които и съпругата на Уилсън и неговият син – били оставе­ни сами да се справят с кръвозагубата в про­дължение на 45 минути, след което той бил откаран от частна линейка.

източник на снимката

Удивително е, че Уилсън, който бил слу­жил четири години във Виетнам, не обвинил нито екипажа на влака, нито лекарския екип за своето нещастие. Вместо тях, той посочил системата, която ги принуждавала да дейст­ват така, като изисквала от тях да се подчи­няват: „Те просто правеха това, което бях правил и аз във Виетнам. Те следват заповедите, които са част от една безумна политика. Те са нейните жертви.“ Членовете на екипажа на влака също били на мнение, че са жертви, но не споделяли великодушието на Уилсън. Ве­роятно най-забележителният аспект от целия инцидент е, че екипажът на влака започнал съдебен процес срещу Уилсън, като искал на­казателно обезщетение за „унижение, душев­но страдание и физически стрес“, които те из­питали, тъй като той не им е позволил да из­пълнят дадените им нареждения, без да му от­къснат краката.

Източник: Робърт Чалдини, Влиянието: психология на убеждаването, Изток-Запад, 2005, стр. 351-52; превод Христина Буюклиева

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s