All Cops Are Human

Ситуацията: седим си ние с В. и си пием бирите (всъщност вече сме привършили втората бира и сме леко развеселени). Аз си пуша цигарата с евтин тютюн от Лидл. Сами сме в заведението, заедно с барманката. И тогава влиза полицаят, чиято работа е да стои цяла вечер в тясната кабинка с тъмни стъкла и надпис „ЖАНДАРМЕРИЯ“, на две крачки от заведението. Виждам го, стои на бара, с позитивно излъчване, и ми става готино. Иска ми се да го привикам, да се включи в нашия разговор. Искам да го черпя питие, дори да запалим масур. Искам и на него да му е готино, да го включа в забавлението. Не го съжалявам. Уважавам го. Това, че е полицай няма значение. Искам просто да общувам с него и да го опозная. Той взима от бара пластмасова чашка с бъркалка. Поръчал си е чай. Тръгва към изхода. Все така преливащ от скука, изгарящ от желание да заговори някого, някой да го заговори, поглежда към нас, отваря вратата и излиза. Връща се към рутината и ще стои цяла нощ на поста си, сам със своите мисли и неосъществени желания.

Полицията е просто поредната работа. Не е конспирация, която цели да ни вреди или да ни ограничава. Така мисля, наистина.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s