Мъртви зародиши и джойнт

Типични за (умствено) недоразвитите страни, са моралната забрана на рационална мисъл и легализираното пренебрегване на огромни количества статистически данни. Самото приложение на фактите води до гарантирани санкции. Нека вземем пример с две противоречиви неща и отношението на властта към тях в различните по развитие страни. Там, където се смята, че преобладават демокрацията и грижата за човешките права, толкова по-популярна е тяхната употреба, а където властват религиозен догматизъм и диктатура – все по-сурови стават наказанията за същата употреба на същите неща. Както заглавието подсказва, става въпрос за канабис и аборти. Едва ли нещата са свързани… Изглежда абсурдно да превръщаме решенията в проблеми или да гасим пожари, като изливаме петрол върху огъня, но тази нелепост е дълбоко вкоренен навик на авторитета, който смята, че има познание за добро и зло, придобито свише. Бих могъл да мисля, че понякога забраните са осмислена защита на личен интерес от пазар на мръсни идеи и мръсни дроги. Но ще се въздържа от подобни твърдения, защото нямам претенцията да разполагам с доказателства за тях. Никога не съм се возил в мерцедес на свещеник и никога не съм водил счетоводство на министър-председател. Разбира се, не всеки от управляващата класа е участник в коварна конспираця. А и честно казано, смятам, че хората, които имат повече с право ламтят за още, защото са постигнали всичко с едно справедливо за тях опорство.

Нека не увъртаме, а да надникнем в думите на един от най-големите световни символи на Доброта и Справедливост. Дами и господа, светицата от Калкута, Майка Тереза:

…I feel the greatest destroyer of peace today is  abortion, because it is a direct war, a direct killing – direct  murder by the mother herself. And we read in the Scripture, for  God says very clearly: Even if a mother could forget her child –  I will not forget you – I have carved you in the palm of my hand.  We are carved in the palm of His hand, so close to Him that  unborn child has been carved in the hand of God. And that is what  strikes me most, the beginning of that sentence, that even if a  mother could forget something impossible – but even if she could  forget – I will not forget you. And today the greatest means –  the greatest destroyer of peace is abortion. And we who are  standing here – our parents wanted us. We would not be here if  our parents would do that to us. Our children, we want them, we  love them, but what of the millions. Many people are very, very  concerned with the children in India, with the children in Africa  where quite a number die, maybe of malnutrition, of hunger and so  on, but millions are dying deliberately by the will of the  mother. And this is what is the greatest destroyer of peace  today. Because if a mother can kill her own child – what is left  for me to kill you and you kill me – there is nothing between.  And this I appeal in India, I appeal everywhere: Let us bring the  child back, and this year being the child’s year: What have we  done for the child?

Извадка от официалната реч на Агнес Гонджа Бояджиу при получаването на Нобелова Награда за Мир през 1979.

Да, наистина, какво сме направили за детето?

Какво, мислите, ще стане с Индия?

– Не знам.. хаха.. не знам все още.. но ще се молим. Ще се молим за душата й… това е много важно… благодаря, че попитахте.. Бог да ви благослови!

Хмм… чудесен отговор! Смятам, че това е най-доброто решение, с което човечеството разполага за борба срещу бедността и мизерията. Нека й дадем Нобелова Награда за Мир!

А забравяме, че дори не знаем истинското име на човека, от когото черпим примери за добродетел. Ако и нещо друго ни убягва, защо не сме попитали преди да й платим? Всеки факт около нея е мъгла, но сякаш това не прави впечатление на никого. Всички са толкова впечатлени от… от какво? Странно как губим отношението си към реалността, как губим уважението си точно към онова, от което зависи нашето съществуване. Сред какви абсурдни разбирания живеем щом наричаме Майка с главно „М“ една девствена старица и се възхищаваме на нейните думи, когато, бидейки съвършено кухи, те прикриват отровни идеи!

Ето и мнението на един световно признат ерудит по същия въпрос:

Темата за легализирането на тревата е аналогична. Проблемът е в мисленето и в неговите липси. Войната срещу наркотиците е толкова смислена, колкото и всеки геноцид. Не е нищо повече от узаконена грубиянщина, основана на негативни предубеждения срещу стереотипизирани групи от хора. Някакъв луд казва, че корените на злото се крият в евреите и следователно всички евреи трябва да бъдат концентрирани в специални затвори и унищожени… на базата на какво? Но никога не са липсвали мислещи хора, готови да го последват, дори и днес. Поредният „Голям Никой“ казва, че марихуаната е по-вредна и опасна от алкохола, или пък от никотина, или от кофеина… на базата на какво? Но отново не липсват хора, готови да го последват. Никога не са липсвали стада, готови да следват сляпо нечий наредби. Щом отговорността пада върху авторитета значи няма да ми тежи на съвестта, че натиквам в килия, редом до убиец и изнасилвач, един добре образован младеж или девойка? Та не са ли мислели така и служителите на Гестапо, които са водели човешки същества от различни социални принадлежности към сигурно унищожение – избягвали са лична отговорност с утехата, че техен дълг е да изпълняват чужди заповеди. Малко содомия и психо-тормоз ще му дойдат добре! Нека следващия път (ако има такъв) се замисли повече преди да изяви желание да се посмее! Това право не се пада на всеки! Ха-ха! Ако не е дал клетва пред нашия флаг, ще даде пари! Няма да му се размине! С какво вреди на обществото ли? Ами… ако някой се засмее може да загуби концентрация!… току виж станал инцидент, току виж някой се събуди! 

А не са ли абортите форма на геноцид? Геноцид ще бъде, когато от пренаселване и свръхпотребление на ресурси ти се наложи да стъпваш върху главите на изградени личности, за да продължиш собственото си съществуване. Следвайки този начин на мислене, твърдата почва, която наричаме земя, не след дълго ще се превърне в един древен мит, защото не само ще сме далеч от нея, но дори и в сънищата ни ще ни бъде трудно да стъпим на нея.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s