Don’t Do Drugs, Do Science! (Or both.)

Науката е като твърд наркотик. Щом веднъж получиш първия си кик е трудно да се откажеш. Живота придобива смисъл, заради самото потребление на Наука.

Маловажен факт е, че смисълът, който живота придобива чрез науката, е смисъл на личен избор, като единственото условие е смисълът да не бъде абсолютен. Най-често изборът на смисъл се изразява в това просто да живееш и да мислиш, като се стараеш двете неща да си противоречат възможно най-малко.

Друга прилика между бозонът на Хигс и бучка кокаин – и двете неща струват скъпо на потребителите си.

Безспорно, качественото производство и на двете изисква експлоатирането както на качествени, така и на количествени ресурси. Все пак, в същността си и двете растат свободно в природата преди каквато и да била човешка намеса и без нечий умисъл. Те са изключително податливи на вмешателство и почти приканващи всепроникващия разум да го направи. И двете са изначално безплатни преди някой да предяви право на собственост върху тях.

Както образният изказ показва, понякога чувството на наслада от научните открития може да бъде сравнено с чувство на получаване на оргазъм. Някои хора така се отдават на материята, която ги вълнува, както биха се отдали на изкусно прелъстяваща ги нимфа, чийто привлекателни форми просто чакат да бъдат изследвани. В този смисъл, и дрогите и науката водят до импотентност в случаи на прекомерна употреба. Не за друго, а защото създават илюзията, че вече сте правили секс и, по силата на его-гравитацията, либидото ви пада като отлично свършил дълга си ранен войник.

Също така, двете неща – критично мислене и ЛСД – имат сродни последствия за потребителите си. Това са вреди, които могат да бъдат наречени вторична цена. Пазарният курс на тази цена се определя от степента на общото невежество, проявено от масата въздържатели.

По-просто казано, хората с научни проблеми често биват неправомерно атакувани, обиждани, ощетявани, унижавани от хора, които не употребяват наука. Тоест, онези, които са направили съзнателният избор да не знаят какво е наука, същевременно са и претенденти за забрана на научното дело и, къде волно, къде неволно, потискат научната мисъл. Разбира се, буквално има и атомни бомби. Метафорично, това са абсцесите по вените на науко-любителя. Няма бивш учен. Има учени, на които са платили с още наука, за да кажат две-три неща в полза на религията. Но тук няма да разисквам тази тема, защото дори и очевидното се изтърква след многократни повторения. Според огромния брой на числата, лоши неща се случват поради чистата математическа вероятност да се случат. Науката не е добра или зла, тя е неутрална, също като хероина. Цялото зло, което произлиза от нещо неутрално се дължи най-вече на човешка небрежност в конкретен случай или поредица от случаи, несъобразяване, хиперболизиране на реалните перспективи, или сляп интерес към нещо практически невъзможно, например – унищожаване (заглушаване) на съседа или безкрайна утопична халюцинация – все неща, които трябва да бъдат избягвани, преди всичко, за да продължаваме да имаме жизнената възможност да ги избягваме. Сигурен съм, че онзи, който открие неизвестното в уравнението жив човек + възможност да направи зло на себе си или на друг + Х? = друг жив човек + друга възможност да направи зло на себе си или на друг ще получи първата междугалактическа виза веднага щом осъществим контакт с напреднала извънземна цивилизация. Естествено, съмнявам се в съществуването на вечния двигател, но пък не се съмнявам, че такъв откривател може някой ден да се появи. От гледна точка на лаик, преоткрил ценностите на изменчивостта, науката често е въпрос на изключително сложно (или изключително просто, кой както го предпочита), но изтънчено, стилно и естетически издържано замазване и увъртане.

Ако сте пропуснали някой безплатен урок в седми, осми или девети клас и не сте пробвали Химия, сега му е времето!

И все пак, нека признаем, цялото Й величие се дължи  на съвместните усилия на разрастваща се през епохите малцинствена група хора. Ако съумеем не само да запазим, но и да разширим широкия хоризонт, който безкористно са ни оставили в наследство, тогава и децата ни ще могат да споделят същите радост и възхищение (или страх и отвращение) към природата и живота, каквито ние изпитваме днес.

Стига да не прекалим с разширяването и да спукаме преждевременно кълбовидният дом на предполагаемите си деца…

Планетата е близо до тотално безплодие
щом селяците се чукат и множат
,
диктува гласът на съвестта ми.

Ако сте от село или малък град, не го приемайте лично.

Приемете го лично само ако не разбирате и грам от тази субстанция.
Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s