Аз вярвам в Бог

За много хора думата атеизъм е както спасителен пояс сред огромното информационно море, така и фар, който ги насочва какво да четат, без да прахосват излишни усилия. За много други атеизъм е мръсна и дори вулгарна дума, която, едва ли не, се равнява на путка, произнесена в стерилния медиен ефир. Ако се вгледаме в корените на atheos (без бог – гр.) ще разберем, че зaд нейното буквално значение се крие някакво отрицание на божественото първоначало. Но дали това е същественото, което трябва да разбираме за онези, които се свързват с думата атеизъм? Етимологията на това понятие се е превърнала в пречка за принципното му разбиране. Идеята никак не е да заемеш позиция сред множеството, а изключително да защитиш правото си на собствена, лична позиция.

Всеки интелигентен човек разбира, че спорът Има или няма Бог? е практически безрезултатен, при положение, че нито едно от двете твърдения – за и против – не може да бъде доказано, а и като имаме предвид това, което най-общо разбираме под Бог, едва ли има някакъв смисъл да доказваме неговото съществуване или несъществуване.

Като цяло, буквалното схващане на литературни метафори води до присмех и подигравки. Най-вече от страна на авторите на текстове, или ако те вече са мъртви, от страна на техните естетически последователи. Буквалното схващане на метафори също така дава и предпоставки за създаването на гневна реакционна литература, която би трябвало да осмисли нещо, което, като начало, не е там. Цената на въпроса Има ли Бог? се крие в това дали ще приемем вярата като абсолютно средство за достигане на познание или ще бъдем вдъхновени да се съмняваме, докато не достигнем до нещо по-осезаемо. Тук трябва да се има предвид, че ако веднъж приемем вярата за абсолютно средство ние непременно ще я приложим и към решаването на други въпроси, някои по-прости, а други не чак толкова. Например:

Заслужава ли си да насилвам някого, защото ме дразни и не го разбирам?

И съответният отговор: Да, вярвам, че да.

Или пък: Знам ли кое е добро и кое – зло; и имам ли правото да го проповядвам на други?

Да, вярвам, че да.

Струва ли си да убия някого, защото ме дразни?

Да, вярвам, че да.

Грешно ли е да направя аборт, когато имам пет деца в къщата и приход пет долара на седмица?

Да, вярвам, че да.

Грешно ли е да мастурбирам?

Да, вярвам, че да.

Господи, ще ми простиш ли, че изнасилих онова осем-годишно момченце? (Наистина ми се правеше секс, пък и дупето му имаше толкова гладка кожа…)

Да, вярвам, че ще ми простиш.

Тате, наистина ли света е на шест хиляди години и формите на живот не се изменят, а Господ е разпръснал фосили на милиарди интелигентно проектирани същества из цялата земя само за да тества вярата ни?

Да, сине, вярвам, че да.

Бог ми се яви и каза да бъде тъй, че нека всеки от вас – вярващите – да събере по някой лев и да го преведе на моята банкова сметка, и ще съградим нов по-голям и по-красив храм и там ще славим името Господне, а рестото нека остане при мен, щото благ е Бог към своите най-преки служители и на тях има им по-голямо доверие, и тъй рече Бог, Алелуя! И вие всички ще получите в замяна безплатен билет за Рая, но след като платите с ненужните вам материални блага, и тъй рече Бог и нека се слави името Господне, нали?

Да, вярваме, че да!

Видях мъртвата си леля, съседския хамстер, дето оня ден го сгази кола и две непознати същества с невиждани дотогава издължени глави и огромни очи, и те по-късно ми ровичкаха из червата и провеждаха медицински експерименти с мен и с хамстера. Но дали се случи наистина? Да, вярвам, че се случи. Не беше сън, нито халюцинация. (Едва ли е от странните гъби, които ядох на закуска…  И какво от това, че ануса ми изглежда непокътнат? Малко ме е яд, че не си взех за спомен поне пепелника от масата до свръхнапредналите-в-технологично-отношение хирургически инструменти, но какво от това? Трябва да ми повярвате. Беше истинско.

Мъртвата ти леля, чието име започва с… А? – Мне. – Б? – Мне. – В? – Мне… – Я? – Да! – Янка. – Как позна!? – Дарба.. Та мъртвата ти леля Янка ми казва,… че те обича. Това звучи ли ти смислено? – Да, вярвам, че да.

Дванайсет след полунощ минава, а аз току-що изгледах 15-минутна телевизионна реклама за удължител на пенис , който ти разтяга пишката и клетките се делят и може да ти порастне от 3,4 до 5,2 см, както на дължина така и на дебелина. Поне 30 пъти чух мненията на поне 5 човека, които казват, че работи и са доволни. Струва само 299 лева плюс безплатна доставка и подарък линийка за измерване. Дали да си го поръчам? Да, вярвам, че изгарям от желание да си го купя!

След като реших да проверя в Гугъл дали Саут Парк или Генади вече не са направили пародия на тази реклама и с почуда открих, че няма такава(!), се натъкнах на много по-древен  и по-ефeктивен метод за удължаване… на топките! При това безплатно!! Включва и овладяване на мистериозното умение Железни яйца. Дали вярвате? Не ми пука, аз вярвам!!!

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s