Философът на бъдещето

„[…] философът на бъдещето ще бъде експериментатор, казва Ницше; ще е свободен да се отправи в различни посоки, които дори могат да са противоположни.

[…] Истински романовата мисъл (каквато романът познава от времето на Рабле насам) винаги е несистемна; недисциплинирана; близка до мисълта на Ницше; експериментална; тя разбива всички системи от идеи, които ни заобикалят; тя преминава (главно чрез героите) по всички пътища на размисъла, като се опитва да стигне до края на всеки от тях.

За системната мисъл ще кажа още следното: мислещият автоматично се стреми да систематизира; такова е вечното изкушение (дори при мен, дори докато пиша тази книга), изкушението да опишеш всички последствия от идеите си; да предвидиш всички възражения и да ги отхвърлиш предварително; да барикадираш идеите си. А трябва мислещият да не се опитва да убеждава другите в своята истина. Защото така ще се озове на пътя на някоя система; на жалкия път на „човека с убеждения“. Така обичат да се самонаричат някои политици. Но какво е убеждението? То е мисъл, която се е спряла, която е замръзнала; „човекът с убеждения“ е ограничен човек. Експерименталната мисъл не желае да убеждава, а да вдъхновява; да вдъхновява за други мисли, да задвижва мисълта; затова романистът трябва системно да десистематизира мисълта си, да руши барикадата, която сам е изградил около идеите си.“

Източник: Милан Кундера. „Завети и предателства“. ИК „Колибри“, 2011.

Превод: Росица Ташева.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s