Човешката глупост – как и защо? (с помощ от психолог)

Тъпоумието на генетичните ни събратя и сестри може спокойно и добронамерено да бъде обяснено с езика на психологията като познавателно недоразумение. И като казвам „генетични събратя“ нямам предвид шимпанзета или репички, а по-скоро почитателите на явления като Ванга, Алена, Светия Синод, Д-р Ливайн, Ани Салич, както и ъндърграунд-гуруто на върховната нелепост – Митко Парашкевов. В този пост ще цитирам общи примери за подобни недоразумения, техните научни обяснения и почти цяла лекция от прекрасната книга на Кийт Станович, преведена на български от Людмила Андреева под заглавието „Нека мислим правилно за ПСИХОЛОГИЯТА“ (Изток-Запад, 2010).

Като за начало ще обърна внимание на два психологически феномена, които е редно да бъдат изяснявани на децата в ранна възраст, преди още да им се налага да се сблъскват с лели и чичковци, продаващи безполезни продукти на висока цена. Но как би станало това, ако родителите сами не са наясно? Естествено – като проявят интерес да се запознаят малко по-добре с корените на собствената си наивност. За щастие, в науката феномен и явление не са хора, а са просто понятия за многократно случили се и случващи се неща при определени обстоятелства.

Огромен брой провалени съждения се дължат на плацебо ефекти и ефектът на Барнъм/Форър. Накратко за двете явления, г-н Станович:

„Практически всяка терапия, която някога е била създавана в медицината и психологията, е събрала поддръжници и е успяла да набере отделни хора, които искрено ще свидетелстват за нейната ефективност. Медицинската наука е документирала свидетелски разкази за целителните сили на свинските зъби, крокодилския тор, пепелта от египетски мумии и много други още по-ексцентрични „лекове“ (Begley, 2008a; Harrington, 2008). В действителност отдавна е известно, че просто внушението, че се прилага терапия, е достатъчно, за да накара много хора да се почувстват по-добре.

Склонността на хората да споделят, че която и да е терапия им е помагала независимо дали има истински терапевтичен елемент е известна като плацебо ефект.“

Типичен пример за мащабите на този ефект е псевдонауката хомеопатия, чиито „лекарства“ практически представляват вода, за която се твърди, че съдържа абсурдно малка част от активното вещество (около три пъти по-малко от една молекула). Очевидно, нещо, което не съществува физически не е в състояние да взаимодейства по какъвто и да било познат начин с друго нещо, което съществува физически (човешкото тяло). Все пак, нещо съществува и това е идеята или внушението за лечебно въздействие. Точно този вид илюзия и нейните магически свойства психолозите наричат плацебо.

Ето едно видео, в което правят пародия на хомеопатията и други видове алтернативна медицина:

А сега нека разгледаме ефектът на Барнъм:

„Този ефект е интензивно изучаван от психолозите (например Dickson & Kelly, 1985), които са установили, че огромното мнозинство от хората приемат общи личностни обобщения като конкретни описания на себе си. Ето пример, взет от М. Шърмър (Shermer, 2005, p. 6):

„Вие сте много състрадателен човек, бързате да помогнете на другите, но има моменти, когато – ако сте честни – разпознавате егоистична жилка у себе си… Понякога сте твърде честни за чувствата си и разкривате твърде много от себе си. Бива ви да обмисляте нещата и бихте искали да видите доказателства, преди да промените мнението си за нещо. Когато се окажете в нова ситуация, сте много предпазливи, докато откриете какво става, а след това започвате да действате уверено… Знаете как да бъдете добър приятел. Можете да се дисциплинирате, така че да изглежда, че контролирате другите, но всъщност понякога се чувствате донякъде несигурни. Иска ви се да бяхте малко по-популярни и спокойни в междуличностните си отношения, отколкото сте сега. Вие сте мъдри по отношение на живота – мъдрост, спечелена чрез трудно натрупан личен опит, а не от четене на книги.“

Голям брой хора смятат, че това обобщение е много точно описание на тяхната личност. Много малко хора обаче спонтанно осъзнават, че повечето други също ще го възприемат като показателно за тях! Има добре известни твърдения и фрази (като този пример), които повечето хора възприемат като отнасящи се за тях. Всеки може да ги подаде на „клиент“ като индивидуализиран психологически „анализ“ и клиентът обикновено ще е много впечатлен от индивидуализираната точност на „психологическия профил“, без да знае, че този профил се дава на всеки.“

„Ефектът на Барнъм е, разбира се, основата на вярването в точността на гледачките на ръце и астролозите (Kelly, 1997, 1998). Освен това този ефект осигурява пример за това, колко лесно е да се генерират свидетелски разкази и, разбира се, показва, че те са безполезни.“

Именно.

Свидетелските разкази
отварят вратата пред псевдонауката

Понякога се твърди, че псевдонауките като парапсихология, астрология, биоритми и гадателство са просто начин за малко забавление, че те не нанасят никаква истинска вреда. В крайна сметка защо трябва да ни интересуват? Това не е ли просто случай на неколцина души, ангажирани в пожелателно мислене, и малцина други, които изкарват по някой и друг долар от тях?

Първо, хората обикновено не мислят за това, което икономистите наричат алтернативен разход*. Когато отделите време, за да правите едно нещо, губите време за вършенето на нещо друго. Загу­били сте възможността да прекарате времето си по различен начин. Когато харчите пари за едно, вече ги нямате за нещо друго – загубили сте възможността да ги похарчите по друг начин. Псевдонауките носят огромни алтернативни разходи. Когато харчат време (и пари) за псевдонауки, хората не печелят нищо и губят време, което е мо­жело да бъде посветено на по-продуктивни начинания.

* Разходът от неизползваната алтернатива при избор на определен вид дейност. Основен пример за алтернативен разход е изборът да се работи, вместо да се прекарва приятно свободното време. Тук алтернативният разход от работата е равен на количеството на жертваното свободно време. Често използваният израз „Няма безплатни обяди“ отразява разбирането, че всички стоки и услуги имат своя алтернативна цена.

Пълното изследване на проблема разкрива, че вредата, нанесе­на на обществото от разпространението на псевдонауките, е много по-голяма, отколкото по принцип се смята. Разходите надскачат ал­тернативните. В сложно, технологично общество влиянието на псевдонауката може да се разпространява чрез решения, които засягат хиляди други хора. С други думи, може да сте засегнати от псевдонаучни вярвания дори ако не ги споделяте. Например една трета от американците пият необогатена с флуор вода независимо от обем­ните научни доказателства, че флуорирането може значително да на­мали разрушаването на зъбите (Beck, 2008; Griffin, Regnier, Griffin, & Huntley, 2007; Singh, Spencer, & Brennan, 2007). Милиони амери­канци в области без флуориране страдат от ненужни кариеси, защо­то съседите им са в хватката на псевдонаучни теории за конспира­циите за вредните ефекти от флуорирането. Малки групи от хора с такива псевдонаучни убеждения са оказвали натиск върху различни общности да не допускат флуорирането и по този начин лишават от ползите му всеки, който живее наблизо. Накратко, псевдонаучните убеждения на малцина са засегнали отрицателно мнозина.

Да разгледаме друг пример за начина, по който може да сте за­сегнати от псевдонауката, макар че лично не вярвате в нея. Големи банки и няколко компании от Fortune 500 използват графолози при вземането на решения за персонала (Sutherland, 1992), макар ог­ромен брой доказателства да сочат, че графологията е безполезна за тази цел (Hines, 2003). Доколкото псевдодиагностичните графологични насоки карат работодателите да пренебрегват по-валидни критерии, резултатът са икономическа неефективност и лична несправедливост. Бихте ли искали да загубите шанса си за работа, ко­ято наистина искате, защото имате специфично малко ченгелче в почерка си? Или обратното, как бихте се чувствали, ако ви откажат работа, защото „екстрасенс“ е видял нарушение в „аурата“ ви? В действителност това наистина се случва на някои хора. Има корпо­рации, които плащат за „екстрасензорни профили“ на хората, кан­дидатстващи за работа. Например Сюзан Кинг е т.нар. ясновидка, на която компании плащат, за да им дава „профили“ и да им помог­не при вземането на свързани с персонала решения. Тя твърди, че дори няма нужда да се среща с кандидата – че може да работи със снимки и малки имена, макар че „някои клиенти се обаждат, за да наблюдава пресетите кандидати по време на последните интервю­та и дори на коктейлите след това“ (Kershaw, 1991). Във времена на всеобща конкуренция това ли е начинът, по който искате да се оп­ределят възможностите ви за трудова заетост?

За съжаление тези примери не са рядкост (Shermer, 2005; Stanovich, 2009; Sternberg, 2002). Всички сме засегнати по много­бройни начини, когато псевдонаучни вярвания пропиват общество­то, дори ако не приемаме тези убеждения. Например полицейските управления наемат екстрасенси, за да им помагат при разследвания­та (Marshall, 1980), макар изследванията да показват, че тази прак­тика няма никаква ефективност (Hines, 2003; Rowe, 1993). Програматорите в телевизионната мрежа ABC наемат холивудски екстра­сенс, за да им помогне с вземането на решения за съдържанието на най-влиятелната комуникационна технология в нашето общество (Auletta, 1992, p. 114). И най-изненадващото е, че един астролог е нает от Белия дом по времето на Рейгън, за да съветва по „разпола­гането във времето на президентските речи, появи пред публика, срещи с държавни глави, график на въздушни полети и дори теми за дискусии (Johnson, 1991, p. 454).

Псевдонауките като астрологията днес са големи индустрии, включващи вестникарски рубрики, радиопредавания, публикуване на книги, интернет, статии в списания и други средства за разпро­странение. Водещите списания за хороскопи имат тираж, по-голям от този на редица легитимни научни списания. Специалната коми­сия по въпросите на стареенето към Камарата на представителите оценява, че сумата, похарчена за медицински шарлатании, достига милиарди долари. Накратко, псевдонауките са изгоден бизнес и до­ходите на хиляди хора зависят от публичното им приемане.

Някои асоциации и организации са по-настъпателни от психо­логията в изкореняването на псевдонауката. През 2007 г. Федерал­ната комисия по търговията (FТС) налага многомилионни глоби на четири търговци на диетични добавки, които ги продават, изпол­звайки инфореклами (телевизионна реклама, представена като кратък документален филм) и твърдения на знаменитости. Обявявайки глобите, председателят на FТС Дебора Пайът Мейджъръс се опит­ва да образова обществеността, като заявява: „Свидетелствата от отделни хора не са заместител на науката и това е, което америка­нците трябва да разберат“ (de la Cruz, 2007, p. А10). По същия начин медицинските асоциации са по-настъпателни от психологията в атакуването на псевдонауката и откъсването на легитимната от нелегитимната медицинска практика. Да разгледаме насоките, публикувани от Фондацията по артрита и цитирани от Специалната комисия по въпросите на стареенето за идентифицирането на безскрупулен рекламодател:

  1. Може да предложи „специална“ или „тайна“ формула или апарат за „лечение“ на артрита.
  2. Рекламира. Използва „истории на случаи“ и свидетелства от удовлетворени „пациенти“.
  3. Обещава (или внушава) бързо или лесно излекуване.
  4. Възможно е да твърди, че знае причината за артрита, и да говори за „пречистване“ на тялото ви от „отровите“ и „подобряване“ на здравословното ви състояние. Може да каже, че хирургичната операция, рентгеновите снимки и лекарствата, предписани от вашия лекар, са ненужни.
  5. Може да обвини „медицинския истаблишмънт“ в тенден­циозно спъване на напредъка или в преследването му… но не позволява методът му да бъде тестиран по изпитани и доказани начини (U. S. Congress, 1984, p. 12).

Този списък би могъл да служи и като насока за идентифици­ране на мошенически психологически терапии и твърдения. Забе­лежете, разбира се, втория пункт, който е фокусът на тази глава. Обърнете внимание и на точки 1 и 5, които илюстрират значени­ето на нещо, обсъдено по-рано: науката е публична. Освен че из­дигат свидетелски разкази като „доказателство“, практикуващите псевдонаука често се опитват да заобиколят критерия за публична верифицируемост на науката, като твърдят, че има някаква конспи­рация за потискането на тяхното „познание“. Използват това като оправдание за отиването директно в медиите със своите „резулта­ти“, вместо да предадат работата си за нормално научно публикува­не. Маневрата обикновено е по-успешна в областта на психологията, отколкото другаде, защото медиите често демонстрират по-малко уважение към нормалните научни механизми на психологията, отколкото към другите науки. Важно е да не се забравя този уклон. Неверифицирани твърдения, които медиите никога не биха помислили да оповестяват, ако ставаха във физическите науки, се възприемат катo легитимни теми за психологически репортажи, защото журналистите често са убедени от доставчиците на псевдонаука, че „всичко минава“ в психологията. Следователно потребителят трябва да осъзнава, че телевизията и печатните медии ще публикуват на практика всяко странно твърдение в областта на психологията, ако мислят, че то има аудитория, без значение до каква степен противоречи на съществуващите доказателства.

Твърденията за чудодейни изцеления създават фалшиви надежди, които могат да предизвикат психологически щети, когато са разбити. Един от най-окаяните примери в архива ми по темата е статия от таблоид, разпространяван в гастрономите и озаглавен Psychic Shows the Blind How to See Using ESP („Екстрасенс показва как слепите могат да виждат, използвайки екстрасензорно възприятие“). Възможно е хората да не успеят да се възползват от истинското познание, с което разполагат, защото са ангажирани в псевдонаука. Защитниците на психохирургията имплицитно насърчават обществеността да харчи пари за фалшиви терапии и да пренебрегва традиционните „неекстрасензорни“ медицински процедури, които са в състояние да помогнат (Angell & Kassirer, 1998).

Ясен пример, че всички сме засегнати, когато се разпространяват псевдонаучни вярвания, се осигурява от теорията (издигната за пръв път в началото на 90-те години на XX в. и неизчезнала и до днес), че аутизмът е свързан с ранното ваксиниране на децата. Тя е невярна (Honda, Shimizu, & Rutter, 2005; Judelsohn, 2007; Novella, 2007; Offit, 2008; Taylor, 2006), но читателят сигурно ще се изне­нада как възниква това вярване. Много деца са диагностицирани с аутизъм около времето на първата ваксинация и мнозина започват да демонстрират забележими признаци на разстройството (забавено усвояване на езика, трудности в реципрочното социално взаимодействие, както и ограничен репертоар от дейности) по това нреме. Не е изненадващо, че след като има хиляди деца с това разстройство, някои родители започват да осъзнават напълно трудностите на детето си (или чрез диагноза, или чрез засилено съзнание, основано на собствените им наблюдения) малко след като детето е ваксинирано. Тези родители след това осигуряват ярки и искрени  свидетелства, че трябва да има връзка между разстройството на де­тето им и ваксинацията. Същевременно много и различни експери­ментални и епидемиологични изследвания достигат до едно и съ­що заключение: такава връзка не съществува. Това псевдонаучно вярване обаче има по-голяма цена от алтернативните разходи за съответните родители и деца. Невярното убеждение, че съществува връзка, ражда движение против ваксинациите. В резул­тат темпът на имунизациите спада, много повече деца са хоспитали­зирани с морбили, отколкото би било в противния случай, а някои са починали (Goldacre, 2008; Judelsohn, 2007; Novella, 2007; Offit, 2008). Отново урокът е, че във взаимосвързаното общество псевдонаучните вярвания на съседа ви могат да ви засегнат, дори и ако лично вие ги отхвърляте.

Лекарите са все по-загрижени за разпространението на меди­цинското шарлатанство в интернет (Offit, 2008) и свързаните с не­го истински разходи за здравето. Д-р Макс Копс е подтикнат да на­пише писмо до New England Journal of Medicine, предупреждавайки за истинската човешка цена на псевдонауката в медицината (Scott, 1999). Той описва случая на 9-годишно момиче, което след онколо­гична операция има 50% шанс за още три години живот, ако пре­мине и през химиотерапия. Вместо това родителите й откриват не­доказана терапия, която използва хрущял от акула, и се отказват от химиотерапията. Момичето умира след четири месеца.“

Източник: Кийт Станович, „Нека мислим правилно за психологията“, Изток-Запад, 2010.
Превод: Людмила Андреева

***

Ако ви е било интересно винаги може да намерите тази и други подобни книги в близката книжарница или градската библиотека.

Advertisements

2 thoughts on “Човешката глупост – как и защо? (с помощ от психолог)

  1. Pingback: Най-дръзките измамници в скорошната история на човечеството | бездарни излияния

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s