Грешките в науката: доближаване до истината

Когато се обяснява на студентите, че научното познание е същностно неокончателно и открито за ревизии, някои от тях може погрешно да заключат, че истинското познание е невъзможно. Това становище, което е популярно в някои постмодерни кръгове, пропуска да разграничи познанието, което е по-сигурно, от по-малко сигурното. Макар че абсолютната сигурност вероятно е непостижима в науката, някои научни твърдения, например теорията на Ч. Дарвин за естествения подбор, са изключително добре потвърдени, докато други, например теорията, лежаща в основата на астрологическите хороскопи, са убедително отхвърлени. Трети, например теорията за когнитивния дисонанс, са научно противоречиви. Следователно в научните твърдения има континуум на увереността: някои са придобили практически фактологичен статус, докато други са звучно фалшифицирани. Фактът, че методологическият скептицизъм не дава напълно сигурни отговори на научните въпроси – и че такива отговори по принцип биха могли да се оборят от нови доказателства, – не внушава, че познанието е невъзможно, а само че е временно (Lilienfeld, 2005, p.49).

източник: Кийт Станович, Нека мислим правилно за психологията, стр.62-63, Изток-Запад, 2010
превод: Людмила Андреева
Advertisements

2 thoughts on “Грешките в науката: доближаване до истината

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s