Труизми

Предисловие: Знам, че текста, който ще приложа по-долу може да бъде редактиран и вкаран в по-приличен вид. Знам, че това може да го направи убедителен и уважаван, но уви не ми се занимава. Ако искате… Нека ви е гадно. Занимавайте се вие!

Труизъм; фраза приложима за всеки; да се различава от клише. Клише – фраза или дума, някога била актуална, модерна, вярна (истинна) за oпределен период от време, но впоследствие изтъркана от употреба. Труизъм – неоспорима вечна истина. Или ако не вечна, то поне неопровергана досега от човешкия предел на знание. Синоними: банален, плосък, празен; ефект на Форър; илюзия, когнитивна заблуда; измама, в случай на умишлено прилагане с цел придобиване на паричен капитал. Често срещана употреба (и основа на): жанрове от популярната литература – приложна психология, астрология, езотерика, теософии, псевдо-наука, дори романи и смесени жанрове, например притчоподобни (Хорхе Букай). Основна техника на популярните (национални*) медии. Труизмът е белег за деградация на изкуството и комуникациите, откъдето следва и деградация на ценностите. Съзнателното избягване на труизми е стремеж към оригиналност и води до систематичното й постигане. Аз лично подкрепям този стремеж и допълнително заклеймявам съзнателната употреба на труизми главно като пейоративен акт: кражба, антиобразование, злодеяние, мерзост, хитроумно печалбарство; саркастичните и пародийни труизми са друга порода. И докато осъзнатата неоригиналност може да крие в себе си дяволитото намигване на едно подигравателно, леко лицемерно и цинично око, то няма нищо по-страшно от неосъзнатия труизъм, признак за самоуверено, свръхнеестетично и разрушително невежество.

…А всеизвестен факт е, че съзнателната консумация на боклуци води до неколкократно по-голямо несъзнавано производство на още повече боклуци. Нека не забравяме, че всяка вечер сънуваме преживяното от деня и неволно градим и разсъждаваме върху него. Нека не забравяме, че преживяното от деня включва видяното по телевизията, прочетеното от книгите (или вестника) и чутото по радиото…

Всичко това е прекрасно стига да не ви казвам какво да правите след това. И няма да ви кажа.

*национален – популизъм; национален е дума, зад която стои един термин, създаден и използван, за да обединява група от хора и да ги разделя/ разграничава от останалите хора. Национален е дума чието единствено ефективно, рационално и разумно приложение се изчерпва с манипулация и конктрол, или първично дразнение върху групата хора, които се идентифицират с тази дума. Тоест, думи като национален и нация са нищо повече от фантоми, илюзии, провал за универсалните съждения на този мозък, който ги приема за нещо реално съществуващо и/или етично ценно.

И в крайна сметка цялото това умуване и всички тези великолепни изводи се оказват един огромен ТРУИЗЪМ, защото в съвършенството си и в правдивостта си всяко едно убедително твърдение е труизъм. Ето, например, днес В. направи чудна торта, отне й не повече от половин час да я „сглоби“, а останалото вече е въпрос на престой, без да се изисква намеса от нечия ръка. С две думи искам да кажа: тя извърши действие, полезно действие, тортата беше вкусна. Но за половин час аз можех да измисля пет начина за приготвяне на една въображаема торта, например. За още час и половина можех да ги доразвия и обоснова допълнително, като ги свържа с някои общочовешки проблеми, спекулирайки за техните отговори и решения. За 12 часа може би щях да съм написал двадесет плътни страници. И т.н. и т.н. Имам предвид, макар и да не съм писател, в това се изразява дейността на писателя – бездействие. Безкрайно спекулиране и заканване.

Едно задълбочено и провлачено философстване наистина може да бъде полезно за онзи, който го чете, и от особено значение ще бъде момента, в който го чете. Може да повдигне революции и да потуши бунтове, както би казал някой скучен, но интелектуален, човечец. И все пак, писането е бездействие, мисълта е бездействие. Верно – true. Тъй че, признавам Хорхе Букай като сполучлив писател, и то заслужено сполучлив. Да изкараш най-очевидните истини в най-простия им вариант е умение, което не всеки владее. В този момент, за пръв път, наистина го оценявам като творец.

Може би твърде добрите автори, които чета напоследък, твърде коварно и погрешно ми внушиха да приема още първите редове от първата случайно избрана книга на г-н Букай с небивало до онзи момент отвращение. По стечение на обстоятелствата тогава бях приклекнал върху тоалетната чиния и без грам сдържаност имах възможността да изразя физически най-първите си, наистина по детински – наивно критични, впечатления от творбата на Букай. Някак си, пак по детински, се отнесох скептично дори към огромното разстояние между редовете, думите и буквите в неговата, иначе стандартно обемна, книга. До края на първата притча, извинете – приказка за размисъл, тежкото ми лайно вече се бе изсипало в тоалетната, и ме бе опръскало леко, а аз все така стоях безмълвен, с отворена уста – приемаща вредни изпарения – в състояние на психологически ступор. Или казано другояче двигателна вцепененост, обездвижване при запазено съзнание. Да, бях обездвижен и вцепенен – единствената част от мен, която помръдна в онзи момент, бе едно малко кафеникаво и лепкаво парченце, което се отдели от устието на храносмилателната ми система, за да се влее в световния океан на човешката канализация – вцепенен. Може би така се е чувствал Моисей при срещата си с дядо Боже. Моят ступор си беше точно психологически, знаех си още тогава, но едва после разбрах, че една университетска преподавателка по психология препоръчвала на своите студенти да цитират Букай за курсовите си работи. Пак после видях с очите си как хората купуват всичките му безразлични книги (наистина ли цвета на обложката и подредбата на думите могат да бъдат пример за разнообразие?). Видях как купуват хилядите продължения на Тайната. Видях как търсят ОРИГИНАЛНИТЕ (колко завоалиран израз за НАРОДНО ТВОРЧЕСТВО или просто тъпоумни банани за човекоподобни) смешки и фейсбук-остроумия на Любен Дилов и Сиромахов. Видях как ги купуват.., но не чак толкова. Чух как ангелите на Върчу ми проговарят, слушах в състояние на транс мъдростите на Уейн Дайър и Луиз Хей, разбрах как да спечеля приятели с Дейл Карнеги, станах цар на маркетинга благодарение на още 999,99 книги; архангел Метатрон най-после даде отговор на извечните ми въпроси! Питах го дали е добра идея да запаля масурка с ван Хелсинг?, при което Той ми рече: ПЪРВО, БЛАГОДАРЯ ТИ ЗА ВЪПРОСА, СИНКО. гОСПОД ОБИЧА ПРИСТРАСТЕНИТЕ СИ ДЕЦА НЕ ПО-МАЛКО ОТ ОСТАНАЛИТЕ. ЗАПАЛИ ЧАДО МОЕ И ЩЕ ОТКРИЕШ ЩАСТИЕТО! и веднага се понесохме с една летяща чиния към загадъчната страна Лемурия. Разбрах, че съм дете-индиго. Осъзнах, че влечугоподобна раса контролира всички хора на земята. А там, на лемурското плато, под сенките на хилядолетните пирамиди (които имаха нещо общо с американския долар и числото 666), там розови еднорози-понита ядяха малки сладки гъбки. Там, заедно с върховния зидар, въртяхме и наляво и надясно, и свят ни се зави, изобщо изпушихме правия ъгъл и пергела на салвиа дивинорум и разбира се… всички умряхме – точно така – умряхме…, но не задълго!, защото… О БОЖЕ!… целият достъп до хрониките на Акаша бе на наше разположение!… бяхме погълнати от хиперпространството, а всичко това в реалността се изразяваше просто в един миг!… за миг бяхме забравили, но дълбоко в себе си знаехме, че сме безсмъртни. После бях призован. Не, не от съдията в окръжния съд. Бях призован за втори живот. И то не от кой да е, а от самата – the Original – БАБА ВАНГА (сияйна ослепителна светлина!!).

Така аз стигнах отново тук-и-сега при вас, за да ви опиша моята история, моят невероятен мистичен живот, да ви кажа, че наркотиците са лоши и… да ви кажа, че вие сте пълни тъпанари да купувате ЧИСТА ПРОБА ЛАЙНА!

Comments:
Има много агресия в това момче.
Може и повече.
Да, но има и съвест!
Е, всички знаем, че сме тъпанари.
Може да съм лош, лицемерен, гнусен и подъл, но не съм тъп!
Аз съм никой, имам всичко ;)
Имаш трипер, млъквай!!!

Апология на слабостта: Тъй като не претендирам да нося отговорност за думите си – тоест пледирам за невменяемост, Ваша Чест! – изразявам себе си чрез абстракции. Аз съм – едно абстракно понятие. Ново заглавие на стар теоретично-сатиричен текст: Трактат за изобретяването на абстрактното мислене от Хомо сапиенс; или Там, където Кундера се сблъска с Бъроуз.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s