Мислите ли често

Мислите ли често за начина, по който ще умрете? Завиждате ли на хората от Хирошима и Нагазаки? Каква по-красива, каква по-прекрасна, каква по-величествена смърт от атомно изпепеляване? Това е привилегия от световен мащаб, не сте ли се замисляли? Да посрещнете ядрения изгрев мигове преди да свърши живота ви… Поезия. Няма болка (а може би има, и тя е безкрайна, но трае само една минимална част от секундата). Няма умуване. Върховното съвършенство на края. Екстремно бърз преход към небитието. Ако можех да избирам, бих избрал такава смърт. Но знам, че искам прекалено много…

А сега се замислете за друго. Помислете върху недосегаемостта на известните хора. Как така те успяват да бъдат над системата? Но те са част от системата?! Политици, художници, писатели, музиканти – всички ги знаем; малко от тези, които остават в сянка са ПиАр агентите. Друсат като за световно. Крадат като за световно. Лъжат като за световно. И всичко това минава за entertainment. Почти незабелязано от обикновения работещ човек. И наистина понякога незабелязано. Хората живеят с грешен морал. Изкривени представи. И всичко това остава незабелязано. Ако някой говори за това, както аз сега, думите му отекват в нищото и биват набързо забравени. Почти няма смисъл. И наистина няма. В един момент вече разбираме интуитивно, че граници не съществуват. Те са измислени от нашите дядовци и баби и са ни втълпявани още от ранна възраст, но щом спрем да мислим за тях те изчезват като есенна мъгла. Древни притчи, поуки, мъдрости и прочие – просто думи, празни думи, софизми.

Един ден се събудих без страхове, а всеки, който ме погледнеше – виждах страх в очите му. Малко успяваха да се радват заедно с мен. Малко успяваха да ме наричат с интимни имена. Дори онези, които ми се подиграваха в детството, сега гледат нагоре и виждат мен, при което свеждат поглед и се изнизват като насекоми.

Самотата има предел във времето, има интензитет. Любовта има предел. Общуването има предел. Ако не съумяваш да се сбогуваш и след това пак да кажеш здравей, ти не си повече от гущер, размазан върху асфалта. Ако не съумяваш да бъдеш две личности в една, тогава ти си лъжец и лицемер. Ако гониш идеал и съвършество – лицемер. Остави всичко на криволичещата река, тя ще те води. Остави работата за утре, днес се забавлявай. А сега остави забавлението и поработи малко. Бъди полезен; после бъди вреден. Бъди паразит, а след това донор. Балансирай съвестта си, като чиния от китайски мрамор върху тънка дълга пръчка. Изпускай я да се строши понякога, друг път я заменяй с нова. Не съди. Отмъщавай ако искаш, но не съди, ако теб не те засяга престъплението. Хаос. Навлязохме прекалено навътре в хаоса. Анархия. Всеки може сам да мисли за себе си. Не са нужни регулиращи органи. По-добри алтернативи на реда не съществуват, съществува само знанието, като алтернатива на незнанието. Не ви се меся в делата, аз просто съобщавам. Не се месете в моите, не съобщавайте гласно изводите си за мен. Това ме наранява, освен ако не ме задоволява. В един момент ме презадоволява и пак ме наранява. Хаоса и анархията са отговорност от висша степен.

Как намерих плаваща греда над вълните, само аз си знам. Единствено смъртта е способна да ме излекува, тъй като болестта ми е живот. А какво е живота, ако не един изключително лоялен клиент на смъртта? Смъртта може би има и други клиенти, но тези двамата са сключили договор и всяка една от страните го спазва до самия безкрай.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s