Измамникът*

Според теб дали е редно да казваш на хората онова което искат да чуят?
Да.
Защо?
Защото от това си вадя хляба.
Как така?
Ами спирам хората на улицата и им казвам, че ги чака щастие, че те са прекрасни хора – добри, с качества, таланти – зависи според това кой как изглежда. Ако някой изглежда като китарист, казвам му че има талант да изпълнява музика. Ако видя че някой е замислен, казвам му че над него тегне черна магия от която произлизат всичките му проблеми. Разбира се тази магия е направена от най-големият му враг. Не е нужно да споменавам името на врага, всеки знае имената на враговете си.
И след това искаш пари от човека, да го избавиш от проблемите му?
Преди да започна да искам пари повечето хора не ми вярваха.
А има ли такива които през цялото време слушат с интерес и доверие, но спират да вярват на думите ти щом им поискаш пари?
Има, да. Те са дори по-големи глупаци от онези които разбират собствените си дадени пари като печат за качество на думите ми.
Защо смяташ че те са по-глупави?
Защото те са едновременно стиснати и наивни. Техният бог е безплатен, въпреки висшата отговорност която стоварват на плещите му.
Дали моите читатели ще разберат че ти си една пародия на онова което най-много мразя в себе си.
Със сигурност част от тях ще разберат, но по-добре използвай фразата онова което най-много мразя в хората (или в човека). Направо си го наречи с една дума – измама.
Не бих желал да го наричам директно. Бих желал да се усеща от действията ми. Бих желал това да бъде една от основите на философията ми за живота.
Говориш като идеалист. Автоматично ставаш по-лош дори и от мен. От думите ти лъха лицемерие тъй като те не са отражение на истинската ти същност. Не са отражение на природата ни. Не са отражение на живота. Аз съм измамник. От това си изкарвам хляба. Много хора го подозират. Но кой има интерес да върви срещу мен? Който не разбира че го лъжа в очите е достоен да бъде лъган. А тези които осъзнават какво правя просто не се месят. Отвращават се от мен или ме мразят, освен ако не са ми били приятели предварително. Понякога се влюбват в мен. А когато желая да бъда наистина приятел с някого, тогава съм себе си, само пред него. Не го лъжа и не го муфтя, без да му остана длъжен. Това е истината.
Прав си.
Явно и ти също. Ти написа всичко това. Аз просто бях в ролята на твоя въображаем антигерой.
Когото всъщност съм аз.
Именно.

*Вдъхновено от книгата Кафе за събуждане на Димитър Божанов, Хорхе Букай, професията PR и една циганка, която ми омая главата преди 4-5 години, като спомена абсолютно без да ме познава, от изневиделица, че момичето, което ме обича има красиви кафеви очи, а това съвсем между другото съвпадаше с описанието на момичето, в което аз бях безумно влюбен тогава; също така циганката намери решение на всичките ми проблеми – билки против черна магия, които за мен имаха невинната стойност от 90лв: достойна жертва на чифт гъзарски кецове. Желая да добавя, че в същия момент носих две огромни торби, претъпкани догоре със стари дрехи за дарение, което се организираше в училище. Циганката имаше икона на богородица. Помислих си, че съм добър и призван да спася семейството си от беди за вечни времена. На изгодна цена.
Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s