Това са едновременно и поотделно моят поклон, моята поучителна забележка и моята подигравка към теб.

такъв е завършекът на едно предполагаемо писмо към предполагаема личност. всичко беше в главата ми. остана само краят. защо пиша с малки букви? по-бързо става и вероятността да си забравя мисълта е по-малка. хората които пишат с малки букви и не слагат запетаи и други препинателни знаци освен точки са по изнежени от обикновените писатели тъй като те достигат до бързи големи прозрения в чистия им вид но за сметка на нормите за стилистика за сметка на втълпеното у някои усещане за красиво естетика разграничаване паузи и тн.

бих използвал написаният в началото предполагаем завършек като завършек на всяко писмо, което пиша към личност. но само и единствено към личност. ако трябва може да окончава и на към Вас, но отново ще бъде адресирано към личност, един човек. друго важно уточнение е че това си остава и ще бъде ползвано само като завършек, не като послепис и никога като пожелание, защото послеписите и пожеланията са за крайно неоригинални малоумници.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s