Просто да започна

Просто да започна да пиша е малко по-различно от любовта. затворил съм се. не излизам. но съм щастлив. и не защото го повтарям. така е. Каквото и да става, аз съм щастлив. Колкото и да го повтарям, няма да се промени. На моменти ми омръзва. омръзва ми, защото съм беден същевременно. Беден на идеи, беден на топки, беден на себе си. Също така е възможно да съм разбиран криво, тъй като аз дори нямам план за това как искам да ме разбират. Бедна ми е реториката! Не искам да манипулирам, като цяло. Но ако имам нужда от нещо, силна нужда, голяма нужда, горяща, безсънна, вцепеняваща нужда, бих си изманипулирал пътя до него. Да, бих го направил, и не ми пука, даже няма и да разберете. Но на кой ли му пука? Никой няма да ми се сърди. Никой няма да ме мрази. В края на крайщата някак си все чист излизам. А може би просто ме е страх да се омърся. Именно, там е проблема, не желая да съм лошия. Винаги гледам да се оправдая. Винаги извъртам нещата, така че да съм невинен, разумен, добър. Но аз съм такъв! Кое тогава ме тормози? Не знам за какво да пиша. Това ме тормози. Дали да описвам измислица или реалност? Не, ще смеся по малко и от двете. Точно така, нали така стават добрите неща? Ами ако не съм добър в писането? А аз със сигурност не съм. Тогава ще се упражнявам. Един ден ще направя удара. Иска се търпение. Опита – все тая. Решенията – все тая. Всичко е без значение. Иска се търпение. Ще разбера кога. Веднъж щом е готова в главата ми, тя ще изплува през пръстите ми. Моя сладка, любима, разказана история. Така нямам търпение да те видя. Да те опозная. Да те прочета. Да те обичам. Да те препрочитам. Ах…
Това никога не става в реалния свят… Такива възклицания не са ми присъщи. Но заради теб, АХ ЗАРАДИ ТЕБ, МОЯ ЛЮБИМА!.. заради теб бих се изложил, макар и да ми е срамно после, заради теб бих си обелил кожата и дори кокала си бих застъргал, само и само да те открия там долу, някъде под тях, скрита на топло, окървавена, приятна, лепкава. Моята мисъл. Няма да те гоня. Страх ме е да не ми избягаш завинаги. Просто ще те чакам. Ще забравям за теб, но ти помни, обещал съм си да те открия, обещавам го и пред хората, „Чуйте всички! Ще чакам тук, пред тази клавиатура (впрочем където и да се намира тя, нали е подвижна), ще чакам моята мисъл, моята най-красива мисъл.“ Искам да се разлее в мека и прекрасна история. Гладко да се плъзга по небцето на читателя. Искам да съм толкова добър, че ако някой ме чете нощем да сънува по-късно написаното… Но, пфу.. пикня! Това не става. Знаете ли защо? Защото си има начини. Тези неща не се говорят. Тези неща се премълчават и след това направо прилагаш наученото. Има си методи за използване на внушения, но не ги знам. Има различни техники на писане, но не се интересувам от тях. Всъщност страня от поучителни лекции как да пишем, как трябва да пишем добре. Страня от всичко което ми казва как. Страня и нарочно се опитвам да не изпълнявам чужди заръки. Ако има начин да изпълня работа, наложена ми от висшестоящ в службата, по моему, бих го направил. Бих изменил на всеки съвет, та макар и с една сричка, та дори и с една буква, с малка идея, нещо накриво, по-така, от мене.
Не е нужно да се уча да пиша, каза си Чайката. Аз вече пиша. Та нали това е като да плуваш. Над водата ли съм? да. Страх ли ме е? Малко. Но ще успея да се задържа. Дори ще имам сили да преплувам до отсрещния бряг. Само се пази от подводните течения ей там по средата където е най-дълбоко, предупреди Чайката. Ще усетиш студената вода и краката ти може да изтръпнат, не си ги стягай. Бъди спокоен. Плувай спокойно. Дишай спокойно и не изпадай в паника. Реката няма нищо против теб. Тя винаги си тече, студеното винаги си е там, с теб и без теб. Просто така се случва, че след малко ти ще преминеш оттам. Ще стъпиш ей на онзи бряг, който иначе изисква толкова много вървене по заобиколния път. -ами водните змии? -какво за тях? те не са отровни. страхливи са. не се притеснявай. изобщо няма да разбереш ако има една до теб. – В този момент усетих как нещо ме погали по десния глезен и премина като невидима водна струя под краката ми. Сигурен съм, че си въобразих.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s